Журналисти за новата сграда на парламента: Политика на мълчанието и контролиран достъп
„ Защо е значимо публицистите да са в директен контакт с депутатите. Аз четох изказвания и на депутати от ГЕРБ, и от ПП-ДБ. Те споделят – на никое място в света публицистите не щъкат като хлебарки из парламентите, което е по този начин. Но на никое място в света политическите партии не са обител на хора, за които има подозрения, че имат престъпни закононарушения “, сподели в предаването „ Тази заран “ журналистът Полина Паунова.
„ Няма по какъв начин с европейски и международни практики да борим балкански и личностни синдроми. Народното събрание е единственото място, на което публицист може да спипа Делян Пеевски и да му зададе въпроси за неговото финансово положение. За да има народна власт и информираност, публицистите би трябвало да могат да са в постройката на Народното събрание “, добави тя.
„ Откакто видях това с следения достъп изобщо не влязох там. Няма да вървя, да ме изпращат като овца от една страна на другаде. Когато човек влезе, с цел да наблюдава работата на комисиите, няма стол, на чийто тил да не написа „ Централен комитет на Българска комунистическа партия “ и да няма сърп и чук “. Това не е ограничение на публицистите, това не се прави поради нас, а хората да не схващат какво се случва. Колкото повече се лимитира информацията, толкоз по-недемократични ще стават идващите болшинства “, безапелационна бе Полина Паунова.
„ Според мен това е изцяло умишлено. С годините обратно сме виждали доста разновидности на това – всевъзможни въженца, часови диапазони и фантасмагории, които целяха да създадат невъзможна директната връзка сред политиците и публицистите. Преместването затруднява работата на публицистите даже и в чисто механически проект. Когато ние нямаме механически сигнал, който да стигне до ефира, фенът не може да види какво се случва “, добави журналистът Калина Влайкова.
Новият парламентарен ред вкара червени ограничаващи въжета„ Преместването на Народното събрание увенча едни доста поредни стъпки през годините за ограничение на достъпа, информираността и директната връзка сред публицистите и народните представители. Много от тях непринудено се отхвърлиха от правото си да мислят и приказват личните си мисли и започнаха да рецитират едни опорки, направени в едни стаи, където едни хора им споделят – „ нашата позиция е тази “, уточни тя.
„ Политиката на мълчанието се откри доста през последните години. Тя беше запазена марка на една-две политически обединения – в този момент е на всички “, безапелационна е Влайкова.
Тя напомни, че оповестената причина за преместването на Народното събрание в постройката на някогашния Партиен дом е ремонт на постройката на Народното събрание, който ще продължи три години.
„ Поправете ме, в случай че бъркам, само че не съм чула да споделят – „ след три години се връщаме назад “, акцентира Калина Влайкова.
