Тръгнете си навреме
Защо е нужно да пуснем и по какъв начин да продължим нататък?
Тръгнете си в точния момент. Към дома. Даже в случай че там никой не ви чака – от „ мегаяко ” празненство, от лицемерно посетители, от неуместни контакти, от тежки мемоари, от връзки, които са се изчерпали, от хора, които унищожават вас или колегата ви.
Дайте му шанса, а и на себе си, да се сближи с другия, с който ще се усеща по-добре, прочувствено постоянен, по-спокоен. Ако не можете към този момент по една или друга причина да си осигурите това един на различен, не се лишавайте от опитите и вярата да получите мечтаното – в друга връзка или вътре в самите себе си.
Не ставайте алчни, не лишавайте останалите от опцията да бъдат щастливи по този начин, както го схващат. Всеки от нас се движи в своята точка на еволюция в избран темп и периодичност, вибрира със своята вълна и получава своя опит. В началото на връзката се е получил резонанс – намерили сте се един различен и сте затанцували своя танц. По-късно, в случай че дисонансът се проточи прекомерно дълго – вие сте получили своя опит, подпишете се под това, благодарете и … си тръгнете в точния момент.
Не задействайте механизъм, който ще ви притисне и угнети посредством събитията. В подобен случай ще сте принудени да вземате решения в сложни условия. Ще се наложи да плащате дан и на публичното мнение, в случай че към момента сте податливи на него. Приятелки ще се втурнат да ви „ избавят ”, родственици ще ви „ съчувстват ”, враговете ви ще „ злорадстват ”.
Тръгнете си в точния момент. Не оставяйте върху тялото на живота си дълбоки белези. Не заразявайте душата си с ненаситния вирус на виновността – възприятието, което с невероятни старания ви откъсва от вашия живот и вас самите. Тръгнете си в точния момент.
Ценете живота си повече в сравнение с го ценят другите. Тръгнете си в точния момент, в случай че някой слага живота си по-високо от вашия, тъй като първо сте виновни за своя живот и след това за още нечий. Никой не е пристигнал на този свят, с цел да бъде принесен в жертва на олтара. Животът е дарен на индивида, не с цел да го жертва. И любовта също.
Лесно е да загубиш себе си. Лесно е да потънеш в различен живот и нечия друга действителност, да се разтвориш в нея. Лесно е даже да го искаш, въпреки и неосъзнато. Да придобиеш себе си — това е мъчно. Само ние самите можем да определим и да разгадаем степента, в която могат да ни употребяват.
Всички видове връзки са плодотворни, когато в тях има взаимообмен, отдаване, взаимоотношение. Връзката е танц за двама. Но в случай че сте си изпотъпкали до кръв краката от настъпвания – спрете този танц. След като заличите раните, е допустимо да започнете нов хубав танц, може би с нов сътрудник. Така стоят нещата във всички типове контакти – настоятелен, другарски, служебни, любовни.
Учете се да си тръгвате в точния момент, както вътре в създалите се обстановки, по този начин и от самите тях и токсичните условия в живота ви. Вие постоянно усещате този миг по кое време е пристигнал, просто не се самозаблуждавайте, че може да изтърпите още малко, още мъничко… Не лъжете себе си и другите със заблудите си. Това може да донесе по-нататъшни премеждия на всички участници в конфигурацията. И най-много на вас самите.
Няма неприятни хора, колкото и да не се съгласяваме от раз с това изказване. Има хора, които се разграничават от нас. Защото на нас не ни е обещано да знаем истинния план на това богослужение, наречено живот. Неведом е животът, само че той изпълва безусловно всичко вътре в нас и отвън нас, отвън нашето знание и схващане за света и хората, всичко одушевено и неодушевено. И Бог няма други ръце с изключение на тези, които имаме ние с вас и друга отговорност, с изключение на тази, която имаме ние с вас пред себе си и пред другите, само че първо пред себе си.
Ние сами сме разрешили на живота си да е подобен, какъвто е. И сме нещастни не тъй като Бог ни санкционира за нещо си, а просто тъй като в егоцентризма и своеволието си сме позволили да изхвърлим хармонията от съществуването си и изберем жертвения олтар. Ние сме разрешили в живота ни да господстват сивите нюанси, да се опасяваме от всичко, да сме новобранци в личната си орис.
Огледайте се, може би е пристигнало време да си тръгнете от всичко това. Адски мъчно е да захвърлиш всичко, което се е изживяло и да си тръгнеш. Да си тръгваш е мъчно, само че да си тръгнеш в точния момент е просто належащо. Зрейте навътре в вашата безкрайност колкото си желаете, само че си тръгвайте в точния момент.
Тръгнете си в точния момент от хулите и мненията на другите, обърнете взор във вътрешността към себе си. Коя е вашата опорна точка? Нали единствено по този начин можете да преобърнете света. Не я търсете в другите, в обичаната, в обичания. Ще ви кажа една загадка – тя не е там, опорната точка!
Тръгнете си в точния момент от натрапчиви илюзии и натрапени страхове, само че продължете своята насоченост, продължавайте да мечтаете и да пробвате. Не се опасявайте от неточности, с цел да ги има значи сте работили. Не се опасявайте от реакциите на другите хора, все едно в никакъв случай няма да можете да ги предвидите на 100 %. Действайте. Незабавно. Винаги ще имате шанса да си тръгнете в точния момент. Да, да си тръгнете и да продължите напред.
Понякога ни се желае това, което нямаме, очаквали сме го, пък то не дошло…Но замисляме ли се, от какво сме опазени, като не ни е било обещано това, което желаеме – тук и незабавно. Простичко е – всичко идва тогава, когато би трябвало да пристигна. Дори чудесата.
Ето за какво – тръгвайте си в точния момент, не забавяйте никого. Защото в случай че вие се забавите, сюжетът на живота се пренаписва и за другите към вас…
