Разбирането за ЕС - от европейско към комунистическо
Защо доверието на българина в Европа и европейските институции понижава? Зададох си още веднъж този въпрос след следващия скандал с привкус и на Европа – този с къщите за посетители на видни служители и родата им.
Вчера (2 май) де факто доста мощен отговор даде шефът на портал " Европа " Юлияна Николова. Тя изясни какви в действителност наказания постанова Европейски Съюз в случаи, в които евросредства се употребяват за градеж на къщи за посетители, само че на посетители вървят единствено притежателите и приятелите. И глобите не са за тези хора непосредствено – Европейски Съюз реже от парите, които се поставят на България, за идващ интервал и последващи стратегии. С други думи – страдаме всички, тъй като това са пари, които би трябвало да дойдат за развиване на България.
Точно тази специфичност демонстрира гигантската разлика в мисленето и в това, което назоваваме полезности. Брюксел постанова глоба върху всички, с цел да се сетят тези " всички " т.е. изчезналото у нас гражданско общество да си подреди единствено къщичката – да си избере хора, които да основат обективна правосъдна система и да бъде упражняван същински надзор, тъй че хитреци като тези с къщите за посетители да биват мигновено хващани и съдени. И обществото да си управлява определените - непрекъснато и неразделно. По този метод Брюксел зачита суверенитета ни и не ни споделя непосредствено какво да вършим, а ни подканя.
Само че в България от подканяне и привички не разбираме. Ние разбираме Началника да ни подреди, да ни заповяда и чак тогава да свършим нещо. Иначе – парадокс. Не всички, несъмнено, само че сериозна маса. Наследството на комунизма – да не проявяваш самодейност, че на тези, които са доста инициативни, първи им пишат черна точка. А в случай че не си удържат инициативността, идват и по-строги наказания.
Преклонена глава сабя не я сече – тази ни национална " мъдрост " добре отразява значима част от отношението ни към живота. И тук идва разликата с Европейски Съюз и изключително с тази му част, по която в този момент е доста съвременно и патриотично да се плюе. Европейски Съюз чака ние да поемем нещата в свои ръце и да се преборим да сме същинска част от Обединена Европа. В България всеобщо чакаме началниците от Брюксел хем да ни отърват от мутро-барока, хем и да ни хрантутят, тъй като и ние даваме в евробюджета – нищо че от там идват в пъти повече пари. Само че те отиват основно в избрани джобове и огорчението, че Брюксел не взема огромната гьостерица, откакто очевидно 10 години в България никой не желае даже да ревизира в речника какво значи " гьостерица ", се натрупа ли натрупа. Заради културния конфликт на другия светоглед - кой по какъв начин вижда животът!
Всъщност също през вчерашния ден пристигна още едно такова недоразумение в превода с Европейски Съюз – мнението на генералния юрист на Европейския съд за такса " сградна апаратура ". Едва ли има и един човек в България, сблъскал се с " Топлофикация ", който да не е желал да хване гьостерицата. Но в този момент юрист Хенрик Сауменсгор Юи споделя, че даже да си свалил парното, би трябвало да плащаш " сградна апаратура ". Това не значи дефинитивно решение на Европейския съд, само че позициите на генералния юрист в болшинството случаи предопределят и крайното решение. И главният мотив тук отново се крепи на концепцията за гражданско общество и на българския суверенитет – щом има етажна благосъстоятелност по българския закон и 2/3 от притежателите желаят тръбите на " Топлофикация ", малцинството би трябвало да се съобрази и също да заплаща " сградна апаратура ". Това е определящ принцип на представителната народна власт! За да работи нещо, следва болшинството да бъде уверено да го одобри. А с цел да бъде уверено болшинството, следва да бъде положен труд!
Какво излиза в последна сметка – Европейски Съюз ни зачита суверенитета и ни дава опция да се оправим сами, само че ние не можем и се вслушваме все по-усърдно в приказките по какъв начин Европейски Съюз желае да ни се постанова, дори да ни колонизира?! Мразим Европейски Съюз, тъй като ни разрешава непрекъснато да опитаме да бъдем инициативни и мислещи. Но ние не желаеме – желаеме нещата да се оправят с магическа пръчка и от различен, не от нас. По-сигурна рецепта от това в никакъв случай да не се оправят здраве му кажи! Май си плачем за същинска колонизация - иронично, нали?
Автор: Ивайло Ачев
Вчера (2 май) де факто доста мощен отговор даде шефът на портал " Европа " Юлияна Николова. Тя изясни какви в действителност наказания постанова Европейски Съюз в случаи, в които евросредства се употребяват за градеж на къщи за посетители, само че на посетители вървят единствено притежателите и приятелите. И глобите не са за тези хора непосредствено – Европейски Съюз реже от парите, които се поставят на България, за идващ интервал и последващи стратегии. С други думи – страдаме всички, тъй като това са пари, които би трябвало да дойдат за развиване на България.
Точно тази специфичност демонстрира гигантската разлика в мисленето и в това, което назоваваме полезности. Брюксел постанова глоба върху всички, с цел да се сетят тези " всички " т.е. изчезналото у нас гражданско общество да си подреди единствено къщичката – да си избере хора, които да основат обективна правосъдна система и да бъде упражняван същински надзор, тъй че хитреци като тези с къщите за посетители да биват мигновено хващани и съдени. И обществото да си управлява определените - непрекъснато и неразделно. По този метод Брюксел зачита суверенитета ни и не ни споделя непосредствено какво да вършим, а ни подканя.
Само че в България от подканяне и привички не разбираме. Ние разбираме Началника да ни подреди, да ни заповяда и чак тогава да свършим нещо. Иначе – парадокс. Не всички, несъмнено, само че сериозна маса. Наследството на комунизма – да не проявяваш самодейност, че на тези, които са доста инициативни, първи им пишат черна точка. А в случай че не си удържат инициативността, идват и по-строги наказания.
Преклонена глава сабя не я сече – тази ни национална " мъдрост " добре отразява значима част от отношението ни към живота. И тук идва разликата с Европейски Съюз и изключително с тази му част, по която в този момент е доста съвременно и патриотично да се плюе. Европейски Съюз чака ние да поемем нещата в свои ръце и да се преборим да сме същинска част от Обединена Европа. В България всеобщо чакаме началниците от Брюксел хем да ни отърват от мутро-барока, хем и да ни хрантутят, тъй като и ние даваме в евробюджета – нищо че от там идват в пъти повече пари. Само че те отиват основно в избрани джобове и огорчението, че Брюксел не взема огромната гьостерица, откакто очевидно 10 години в България никой не желае даже да ревизира в речника какво значи " гьостерица ", се натрупа ли натрупа. Заради културния конфликт на другия светоглед - кой по какъв начин вижда животът!
Всъщност също през вчерашния ден пристигна още едно такова недоразумение в превода с Европейски Съюз – мнението на генералния юрист на Европейския съд за такса " сградна апаратура ". Едва ли има и един човек в България, сблъскал се с " Топлофикация ", който да не е желал да хване гьостерицата. Но в този момент юрист Хенрик Сауменсгор Юи споделя, че даже да си свалил парното, би трябвало да плащаш " сградна апаратура ". Това не значи дефинитивно решение на Европейския съд, само че позициите на генералния юрист в болшинството случаи предопределят и крайното решение. И главният мотив тук отново се крепи на концепцията за гражданско общество и на българския суверенитет – щом има етажна благосъстоятелност по българския закон и 2/3 от притежателите желаят тръбите на " Топлофикация ", малцинството би трябвало да се съобрази и също да заплаща " сградна апаратура ". Това е определящ принцип на представителната народна власт! За да работи нещо, следва болшинството да бъде уверено да го одобри. А с цел да бъде уверено болшинството, следва да бъде положен труд!
Какво излиза в последна сметка – Европейски Съюз ни зачита суверенитета и ни дава опция да се оправим сами, само че ние не можем и се вслушваме все по-усърдно в приказките по какъв начин Европейски Съюз желае да ни се постанова, дори да ни колонизира?! Мразим Европейски Съюз, тъй като ни разрешава непрекъснато да опитаме да бъдем инициативни и мислещи. Но ние не желаеме – желаеме нещата да се оправят с магическа пръчка и от различен, не от нас. По-сигурна рецепта от това в никакъв случай да не се оправят здраве му кажи! Май си плачем за същинска колонизация - иронично, нали?
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ