Защо да викат Слава на русия“ и да пътуват безплатно

Защо да викат „ Слава на русия “ и да пътуват гратис в българския превоз? Защо ТОГАВА да може? Защо всички тези ДРУГИ неща, които тормозят госпожата, могат да бъдат изтрити с вълшебна пръчица, в случай че викнат „ Слава на русия “? Защо това е кодът „ Сезам, отвори се “? Защо „ популярност на русия “ да е паролата в България? Защо? Тя, госпожата, нали знае, че не сме в русия…? Нали? Няма да разясня другите дивотии, просто няма. И аз си имам предел за такива. Но ме изумява явлението. Пълно е с мнения, в които българи се радват на опцията русия да нападне България. Това едно… второ: радват се на опцията русия да взриви света. Мога единствено да предсказвам каква е мозъчната механика зад това. Предполагам е нещо извратено към формулата: „ защо ни е свят, в който я няма русия “. Защо те не милеят за личния си живот, татковина, деца и близки – е нещо, което в никакъв случай няма да проумея. Дали ще се усещат по-добре, в случай че техният любимец ги принесе в жертва… по-сладка ли е гибелта, в случай че путин натисне копчето, а не умрат от друго? Кой ги знае? Подозирам, че и те не знаят. Да са живи и здрави. Възпитанието на народа идва от доста места. Възпитанието на патриотизма идва от доста места. В България към момента би трябвало да си обясняваме КАКВО е национализъм, чак тогава можем да се възпитаваме в него. Трябва да си обясняваме, че национализъм значи да обичаш своята страна най-вече, а не на второ място – след русия. Трябва да си обясняваме, че национализъм не значи единствено да си татуираш портрети на Левски и Ботев и да вееш знаме на трети март. Трябва да си обясняваме, че е когнитивен дисонанс да си татуираш „ Дела трябват… “ и след това да викаш: „ Да не се намесваме, да не стане нещо “. А Левски, апропо, е заречен, че като се освободи България, ще отиде да оказва помощ на други поробени нации да се освободят. Не е доживял, за жалост, само че това е заветът му. А не: „ неутрални, че да не стане нещо “ Трябва да си обясняваме… абе, доста неща би трябвало да си обясняваме. Сетих се за нещо. За една груба и грозна част от човешката история. Дали върша паралел? Знам ли и аз? Тя е от американската история, тъй като и Америка има срамни петна в историята си. Да, русофилите все упрекват всеки, който не е склонен с тях, че е подлога на Америка и не смее да написа нищо неприятно за нея. Не е правилно, несъмнено, само че те имат вяра и на други легенди и си ги сеят наляво и надясно. По време на робството в Съединени американски щати, някои робовладелци—много робовладелци всъщност—са имали разнообразни типове плебеи. По-заможните са имали доста плебеи. Различни. Много от робите са приемали благоденствието на притежателя за надали не тяхно. Той ги е биел и наказвал, само че те са се молили той да е добре. Е, други са го мразели. Някои са се бунтували. Различни хора. Следете сравненията, тъй като отивам към генерално такова по-късно. Но е реалност, че е имало и плебеи, които са благоговеели пред робовладелеца освен от боязън. Имало е полски нег*и – за работа на полето. Съжалявам за термина, който звучи евентуално расистки, само че по този начин са ги наричали. Не влагам нищо дерогативно в това. Имало е и така наречен къщни или домашни нег*и. Тези – вторите – са се употребили с повече доверие от страна на притежателя и са били по-близки до него. И тях е биел, само че по-малко. Те пък постоянно са биели елементарните плебеи. Йерархия. Йерархия, която значително припомня на държавната класификация в България след 1944 година Сега е моментът да отбележа обаче, че откакто е анулирано робството в Съединени американски щати, не е имало сантиментална носталгия по него у някогашните плебеи. За разлика от България, където още я има. Повече от 30 години по-късно. русия и путин наглеят. Наглеят доста и на едро, и на дребно. Казват едно, правят друго, че и с усмивка. Те лъжат. Ние знаем, че лъжат. Те знаят, че ние знаем, че те лъжат. И въпреки всичко го вършат и го вършат с крива усмивка на уста. Това значи единствено едно. Значи: „ и?какво ще ни извършите?нищо! “ Пропагандата им е единствено за вътрешни цели, тя е нефелна пред останалия свят. Те знаят че не им имаме вяра. Под „ вътрешни “ разбирам и такива като българските русофили, които обичат русия повече от България. Те не се стараят да измислят повече съответни оправдания за войната си или за държанието си, или за отровените и убити опозиционери и публицисти, за подправените избори, за подмяната на президентската институция с новоцарска пожизнена купа и превръщането на олигарсите в боляри. Те просто споделят: „ към този момент е по този начин и толкоз! “ Скъсаха връзката със света, че и с разсъдъка. Това е държание на гамен, който те гледа в очите и ти вика: „ и?кво ще ми направиш? “ Ето за какво е толкоз ясно към този момент разделянето сред индивидите в България – разделянето сред домашните нег*и и елементарните, които ненавиждаме робството. Ясно е, тъй като добре очерта линиите – кои какъв е. Ако след всичко това ВСЕ ПАК си путинист и обичаш кремълската агитация, тогава не си просто необразован или жертва на пропагандата (в България осведомителната среда не е цензурирана! Всякаква информация има, въпрос на избор е коя да пуснеш до себе си), не си просто подведен, не си просто неразбрал, а си умишлено приел страната на безспорното зло, неприкритото, което се гордее с това да бъде зло. В подобен случай и ти си просто един прочувствено недъгав изверг. русия,както споделих, наглее. Наглеят и нейните спящи кафези, прикрити и открити чиновници.
… митрофанова наподобява сега има едничката цел да нервира българите и да ги разделя, на инат на дипломацията. Тя е нагла. Партиите на русофилите наглеят. Те не разрешават на България да заеме полагащото ѝ се място – до мощните си сътрудници от НАТО и Европейски Съюз. И я принуждават да се унижава обществено, пращайки одеяла и отказвайки помощ за Украйна. Всичко това ще се запомни и ще ни се напомни след края на войната. Сега се намираме на кръстопът и доста неща се вземат решение сега. Да се гордееш или да се срамуваш от родината си е един от най-важните фактори дали да останеш или да си идеш. Мнозина ще избягат от България от позор. Ще престанат и да споделят, че са българи, когато я изоставен. Тук ще останат примирените и путинистите. Сега се намираме на кръстопът, в който ще се реши дали нашият министър председател е в действителност единствено един служител (по думите на мутрофанова) или е общественик. Изгонването на същата тази митрофанова ще е положително начало. След което да продължим с даването на цялостна помощ на Украйна. Ако ще това да докара до закани на корнелия, че ще издъни държавното управление от вътрешната страна. Едва ли ще посмее да го направи, по този начин или другояче. Властта е сладка, а вътрешнопартийните ѝ проблеми и врагове ще я катурнат, в случай че изпусне властта. Така че – заканите ѝ са кухи. За опозицията на „ възобновление “ не ми се приказва даже, те не са същинска политическа партия. Те би трябвало да бъдат пренебрегнати и от властта, и от народа, а на идващите избори – изметени от Народното събрание. Но не мисля, че СЕГА е добър миг да се предложения Зеленски да приказва пред Народното събрание ни, тъй като той (парламентът ни) е цялостен с предатели и чиновници на кремъл. И съм сигурен, че – по повеля – ще предадат още веднъж родината си и ще създадат цирк: едни ще изоставен залата, други ще освиркват Зеленски, някои ще кажат, че желаят да поканят путин – циркът ще е обществен и доста, доста, МНОГО позорен за България пред целия свят. Ще е последният гвоздей в ковчега на интернационалния образ на тая бедна страна, в която живеем. P.S. Който да и да завоюва войната, в случай че ние продължаваме да си играем на неутрални, ще ни ненавижда или най-малкото – презира. Която и да е от двете страни ще усеща, че не сме заели позицията ѝ. Руската посланичка отпреди няколко минути: „ Този неприятелски демарш в скоро време ще получи СЪОТВЕТНА ОЦЕНКА и АДЕКВАТНА за новия дух на двустранните връзки РЕАКЦИЯ “. Пак ни заплашва! Те към този момент ни считат за вражеска страна. Сега е моментът да скъсаме с неутралното навеждане и да застанем на отреденото ни място на масата на мощните. Историята рядко дава такива благоприятни условия по два пъти.