Защо Тръмп разлайва кучетата?
Защо човек прави скандал?
По две аргументи: (1) не може самичък да се управлява, или (2) пробва се да управлява близките.
В първия случай някой го провокира и той изгубва хладнокръвие. Във втория - той се пробва да изкара от самообладание другия. С други думи, във вид едно той е предизвиканият, а във вид две той е провокаторът.
Какъв е казусът с Доналд Тръмп? Той е водач изгубил самоконтрол или водач опитващ се да накара сътрудниците си по света да създадат това.
Дали заканите му да завземе Дания и Панамския канал и да наложи на съвсем целия свят тежки мита са знак за неприспособимост или са тактика?
Ако съдим по развиването на събитията с митата върху канадския и мексиканския импорт, които бяха наложени и отсрочени след реципрочните реакции, евентуално можем да мислим за тактика да бъдат вкарани сътрудниците в търговски договаряния.
На същата мисъл навеждат и заканите на Тръмп от предходния му мандат да изтегли Съединени американски щати от НАТО и да поддържа изборно, на транзакционна основа, гаранциите за сигурност на сътрудниците в НАТО. Като цяло през днешния ден страните от алианса харчат повече за защита в сравнение с преди 10 години.
Но териториалните искания към съдружник в НАТО и опасността да бъдат задоволени, в случай че би трябвало, с военна мощ, са нещо напълно ново.
Те са скандал с исторически мащаб. Дори да не са съществени. Съединени американски щати в никакъв случай не са заявявали нещо сходно на най-високо равнище от самото основаване на НАТО през 1949 г.
Всъщност, никой не знае сигурно до каква степен сериозен е Тръмп в тази си опасност и дали концепцията е негова или на някой от съветниците му. Има задоволително прецеденти, в които днешният американски президент е приказвал нелепости, издаващи незнание - да вземем за пример, когато сподели, че ще предложения Бразилия да се причисли към НАТО, или когато предложи на сънародниците си да пият белина срещу COVID-19.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте неотдавна, в стила на пожелателното мислене, се опита да смекчи резултата на опасността, като я изтълкува позитивно - като опит на Тръмп за притегли вниманието на западните съдружници към геостратегическите провокации, свързани с Арктика - новите търговски пътища, които световното стопляне отваря, залежите на въглеводороди и редкоземни детайли, отбранителното значение на района, упоритостите на Русия в него.
Независимо каква беше повода за свадите с Гренландия и Дания и с Панамския канал, имаше един справедлив резултат от тях - те за известно време отвлякоха интернационалното внимание от войните в Украйна и в Близкия изток. За известно време те не бяха първите вести на деня. Никой не притискаше новата администрация с въпроси за обещанията ѝ бързо да донесе мир. Тръмп волно, или несъзнателно, накара Европа да признае, че има неща, които могат да ѝ станат по-важни от Украйна. Че с изключение на въоръжен спор в съседство може да се появи и директна опасност. Когато провокациите се натрупват, решителността и устойчивостта понижават, човек би трябвало да избере върху коя опасност да се концентрира.
В композиция с митата, претенциите към Гренландия и Панама сякаш смъкнаха двете войни в европейското съседство най-малко с едно равнище по-ниско в дневния ред. Това не значи, че новата администрация във Вашингтон не работи по тях. Просто работата ѝ по тези тематики краткотрайно не е в светлината на прожекторите. А забавният въпрос е какво в действителност прави тя.
В последните дни Тръмп направи нови, меко казано, ексцентрични изявления за Украйна и Газа. И те обаче отместваха вниманието от основните въпроси (териториалната целокупност на Украйна и американската военна помощ за Киев и ориста на палестинските бежанци и вероятностите за палестинска държава) и ги подменяха с екзотични бизнес планове, включващи редките потребни изкопаеми на Украйна и градеж на близкоизточна ривиера на мястото на разрушенията в Газа. Някои видяха в тях изобретателно мислене, други ги отхвърлиха като нереалистични и аморални. Впрочем, предлагането за американска помощ за Украйна против достъп на Съединени американски щати до нейните редкоземни детайли наподобява повече насочено към американската аудитория, в сравнение с към Киев. То търси опрощение за милиардите долари харчени безплатно в отбрана на демокрацията по света.
Класическа рецепта е: Ако не знаеш какво да правиш, направѝ скандал. Той най-малко краткотрайно ще ти завоюва време. Вместо да им дадеш решение, дай им шоу. Дали и с Тръмп 2.0 е по този начин, времето ще покаже.
Докато чакаме, можем да си спомним американската политическа ирония " Да разлаем кучетата " (Wag the Dog, 1997 г.) с режисьор Бари Левинсън. За забравилите я, сюжетът е следният: Президент на Съединени американски щати се забърква в полов скандал дни преди избори. За да отклони публичното внимание, неговият консултант Конрад Брийн (в ролята Робърт де Ниро) и холивудският продуцент Стенли Мос (в ролята Дъстин Хофман) изфабрикуват подправена вест за война в Албания. Медийната операция сполучливо измества фокуса от абсурда.
От какво още изместиха вниманието странните хрумвания на Тръмп, е също прекрасен въпрос. Чакат ни четири забавни години. Затегнете коланите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
По две аргументи: (1) не може самичък да се управлява, или (2) пробва се да управлява близките.
В първия случай някой го провокира и той изгубва хладнокръвие. Във втория - той се пробва да изкара от самообладание другия. С други думи, във вид едно той е предизвиканият, а във вид две той е провокаторът.
Какъв е казусът с Доналд Тръмп? Той е водач изгубил самоконтрол или водач опитващ се да накара сътрудниците си по света да създадат това.
Дали заканите му да завземе Дания и Панамския канал и да наложи на съвсем целия свят тежки мита са знак за неприспособимост или са тактика?
Ако съдим по развиването на събитията с митата върху канадския и мексиканския импорт, които бяха наложени и отсрочени след реципрочните реакции, евентуално можем да мислим за тактика да бъдат вкарани сътрудниците в търговски договаряния.
На същата мисъл навеждат и заканите на Тръмп от предходния му мандат да изтегли Съединени американски щати от НАТО и да поддържа изборно, на транзакционна основа, гаранциите за сигурност на сътрудниците в НАТО. Като цяло през днешния ден страните от алианса харчат повече за защита в сравнение с преди 10 години.
Но териториалните искания към съдружник в НАТО и опасността да бъдат задоволени, в случай че би трябвало, с военна мощ, са нещо напълно ново.
Те са скандал с исторически мащаб. Дори да не са съществени. Съединени американски щати в никакъв случай не са заявявали нещо сходно на най-високо равнище от самото основаване на НАТО през 1949 г.
Всъщност, никой не знае сигурно до каква степен сериозен е Тръмп в тази си опасност и дали концепцията е негова или на някой от съветниците му. Има задоволително прецеденти, в които днешният американски президент е приказвал нелепости, издаващи незнание - да вземем за пример, когато сподели, че ще предложения Бразилия да се причисли към НАТО, или когато предложи на сънародниците си да пият белина срещу COVID-19.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте неотдавна, в стила на пожелателното мислене, се опита да смекчи резултата на опасността, като я изтълкува позитивно - като опит на Тръмп за притегли вниманието на западните съдружници към геостратегическите провокации, свързани с Арктика - новите търговски пътища, които световното стопляне отваря, залежите на въглеводороди и редкоземни детайли, отбранителното значение на района, упоритостите на Русия в него.
Независимо каква беше повода за свадите с Гренландия и Дания и с Панамския канал, имаше един справедлив резултат от тях - те за известно време отвлякоха интернационалното внимание от войните в Украйна и в Близкия изток. За известно време те не бяха първите вести на деня. Никой не притискаше новата администрация с въпроси за обещанията ѝ бързо да донесе мир. Тръмп волно, или несъзнателно, накара Европа да признае, че има неща, които могат да ѝ станат по-важни от Украйна. Че с изключение на въоръжен спор в съседство може да се появи и директна опасност. Когато провокациите се натрупват, решителността и устойчивостта понижават, човек би трябвало да избере върху коя опасност да се концентрира.
В композиция с митата, претенциите към Гренландия и Панама сякаш смъкнаха двете войни в европейското съседство най-малко с едно равнище по-ниско в дневния ред. Това не значи, че новата администрация във Вашингтон не работи по тях. Просто работата ѝ по тези тематики краткотрайно не е в светлината на прожекторите. А забавният въпрос е какво в действителност прави тя.
В последните дни Тръмп направи нови, меко казано, ексцентрични изявления за Украйна и Газа. И те обаче отместваха вниманието от основните въпроси (териториалната целокупност на Украйна и американската военна помощ за Киев и ориста на палестинските бежанци и вероятностите за палестинска държава) и ги подменяха с екзотични бизнес планове, включващи редките потребни изкопаеми на Украйна и градеж на близкоизточна ривиера на мястото на разрушенията в Газа. Някои видяха в тях изобретателно мислене, други ги отхвърлиха като нереалистични и аморални. Впрочем, предлагането за американска помощ за Украйна против достъп на Съединени американски щати до нейните редкоземни детайли наподобява повече насочено към американската аудитория, в сравнение с към Киев. То търси опрощение за милиардите долари харчени безплатно в отбрана на демокрацията по света.
Класическа рецепта е: Ако не знаеш какво да правиш, направѝ скандал. Той най-малко краткотрайно ще ти завоюва време. Вместо да им дадеш решение, дай им шоу. Дали и с Тръмп 2.0 е по този начин, времето ще покаже.
Докато чакаме, можем да си спомним американската политическа ирония " Да разлаем кучетата " (Wag the Dog, 1997 г.) с режисьор Бари Левинсън. За забравилите я, сюжетът е следният: Президент на Съединени американски щати се забърква в полов скандал дни преди избори. За да отклони публичното внимание, неговият консултант Конрад Брийн (в ролята Робърт де Ниро) и холивудският продуцент Стенли Мос (в ролята Дъстин Хофман) изфабрикуват подправена вест за война в Албания. Медийната операция сполучливо измества фокуса от абсурда.
От какво още изместиха вниманието странните хрумвания на Тръмп, е също прекрасен въпрос. Чакат ни четири забавни години. Затегнете коланите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ