Защо безработицата е рекордно ниска, а разходите за обезщетения растат? Отговорът на НОИ
Защо безработицата в България е рекордно ниска, а разноските за компенсации за безработица не стопират да порастват?
С отговора на този въпрос се зае Националният застрахователен институт (НОИ), който разгласява разбор по тематиката във втория си бюлетин, оповестен през днешния ден.
Данните демонстрират, че за интервала 2014-2018 година записаните безработни са намалели със 163 476 души (44,6%) и през 2018 година са 202 994 души; при дълготрайната безработица (над 1 г.) понижението надвишава 50% - от 138 473 на 65 074. Средномесечно броят на хората с право на обезщетение понижава от 100,8 хиляди души до 72,7 хиляди души (с 28,1 хиляди души по-малко или с към 27,8%).
Заетите са се нараснали със 141,5 хиляди души, приходите им също са нарастнали. През 2018 година - с 9,4% по предварителни данни.
В същото време, разноските за компенсации за безработица през 2018 година възлизат на 429,7 млн. лева На годишна база е регистриран растеж от 9,4%. В съпоставяне с 2014 година те са нарастнали с близо 91 млн. лева или с 26,7%.
Причини
Най-важната причина безработните да понижават, а разноските да порастват е обвързвана с по-високия среден размер на компенсацията, пишат от Национален осигурителен институт. През 2018 година средномесечният му размер е близо 478 лева, а през 2014 г. - към 267 лева
Само за последната година той се е нараснал с към 21%, а интервала - с съвсем 79%. Тоест размерът на компенсацията пораства с по-бързи темпове от тези, с които понижават безработните.
Зад наклонността на скокообразно нарастване на размера стоят забавни движещи фактори, настояват от Национален осигурителен институт и показват следните като най-важни:
1. Нарастването на осигурителния приход на обезпечените за фонд „ Безработица “.
За обсъждания период е налице стабилно повишаване на междинната заплата за страната. Обезщетението за безработица е 60% от среднодневното заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица ” на ДОО за последните 24 календарни месеца преди месеца на преустановяване на обезпечаването.
2. От 1 януари 2018 година минималният дневен размер на компенсацията за безработица се усили от 7,20 на 9,00 лева (с 25%).
От 2010 година до 2018 година нямаше максимален размер на обезщетение за безработица (такъв се вкара на 1 януари 2018 година в размер на 74,29 лева дневно), което значи, че оптималният размер на компенсацията зависи от динамичността на оптималния месечен размер на осигурителния приход за страната. През 2014 година той бе увеличен от 2 200 лева на 2 400 лева, а от началото на 2015 година набъбна на 2 600 лева
3. Средномесечният размер на компенсациите с отпуснати през годината компенсации е по-висок от средномесечния размер на компенсациите със период на погашение, изтекъл през същата година. Средният размер на новите компенсации за е бил между 1,20 и 1,24 пъти по-голям този на изтеклите.
4. Промяната в структурата на получателите на парични компенсации за безработица.
Тя се свързва преди всичко с увеличение относителния дял на хората с приет застрахователен стаж и/или приход, придобити по законодателството на страна, с която се ползва интернационален контракт, по който Република България е страна, или европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност (за краткост – ЕРМД, т.е. европейски регламенти и интернационалните договори).
Общият брой на безработните със стаж и/или приход по ЕРМД с отпуснати обезщетения надхвърля броя на безработните със стаж и/или приход по ЕРМД с компенсации с изминал период. Отделно от това, през 2018 година общият брой на хората със стаж и/или приход по ЕРМД с отпуснати компенсации бележи близо 5-кратно нарастване спрямо 2014 година За сметка на това, броят на лицата с отпуснати парични обезщетения за безработица без приход и/или стаж по ЕРМД е или непосредствен до, или по-малък от броя на лицата без стаж и/или доход по ЕРМД с компенсации с изминал период.
Делът на тези хора от общия брой на всички с компенсации за безработица нараства от към 1,6% през 2014 година до 7,8% през 2018 година
Това е значимо, тъй като средномесечният размер на компенсацията за безработица на хората със стаж и/или приход по ЕРМД е доста по-висок от размера на компенсацията на останалите. През 2018 година средномесечният размер на обезщетението за хората със стаж и/или приход по ЕРМД приближава 1 364 лева, до момента в който при останалите е малко под 514 лева
Най-много хора с компенсации поради стаж и/или приход по ЕРМД са съсредоточени в Благоевград, Смолян, Търговище, Пазарджик и Кърджали.
С отговора на този въпрос се зае Националният застрахователен институт (НОИ), който разгласява разбор по тематиката във втория си бюлетин, оповестен през днешния ден.
Данните демонстрират, че за интервала 2014-2018 година записаните безработни са намалели със 163 476 души (44,6%) и през 2018 година са 202 994 души; при дълготрайната безработица (над 1 г.) понижението надвишава 50% - от 138 473 на 65 074. Средномесечно броят на хората с право на обезщетение понижава от 100,8 хиляди души до 72,7 хиляди души (с 28,1 хиляди души по-малко или с към 27,8%).
Заетите са се нараснали със 141,5 хиляди души, приходите им също са нарастнали. През 2018 година - с 9,4% по предварителни данни.
В същото време, разноските за компенсации за безработица през 2018 година възлизат на 429,7 млн. лева На годишна база е регистриран растеж от 9,4%. В съпоставяне с 2014 година те са нарастнали с близо 91 млн. лева или с 26,7%.
Причини
Най-важната причина безработните да понижават, а разноските да порастват е обвързвана с по-високия среден размер на компенсацията, пишат от Национален осигурителен институт. През 2018 година средномесечният му размер е близо 478 лева, а през 2014 г. - към 267 лева
Само за последната година той се е нараснал с към 21%, а интервала - с съвсем 79%. Тоест размерът на компенсацията пораства с по-бързи темпове от тези, с които понижават безработните.
Зад наклонността на скокообразно нарастване на размера стоят забавни движещи фактори, настояват от Национален осигурителен институт и показват следните като най-важни:
1. Нарастването на осигурителния приход на обезпечените за фонд „ Безработица “.
За обсъждания период е налице стабилно повишаване на междинната заплата за страната. Обезщетението за безработица е 60% от среднодневното заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица ” на ДОО за последните 24 календарни месеца преди месеца на преустановяване на обезпечаването.
2. От 1 януари 2018 година минималният дневен размер на компенсацията за безработица се усили от 7,20 на 9,00 лева (с 25%).
От 2010 година до 2018 година нямаше максимален размер на обезщетение за безработица (такъв се вкара на 1 януари 2018 година в размер на 74,29 лева дневно), което значи, че оптималният размер на компенсацията зависи от динамичността на оптималния месечен размер на осигурителния приход за страната. През 2014 година той бе увеличен от 2 200 лева на 2 400 лева, а от началото на 2015 година набъбна на 2 600 лева
3. Средномесечният размер на компенсациите с отпуснати през годината компенсации е по-висок от средномесечния размер на компенсациите със период на погашение, изтекъл през същата година. Средният размер на новите компенсации за е бил между 1,20 и 1,24 пъти по-голям този на изтеклите.
4. Промяната в структурата на получателите на парични компенсации за безработица.
Тя се свързва преди всичко с увеличение относителния дял на хората с приет застрахователен стаж и/или приход, придобити по законодателството на страна, с която се ползва интернационален контракт, по който Република България е страна, или европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност (за краткост – ЕРМД, т.е. европейски регламенти и интернационалните договори).
Общият брой на безработните със стаж и/или приход по ЕРМД с отпуснати обезщетения надхвърля броя на безработните със стаж и/или приход по ЕРМД с компенсации с изминал период. Отделно от това, през 2018 година общият брой на хората със стаж и/или приход по ЕРМД с отпуснати компенсации бележи близо 5-кратно нарастване спрямо 2014 година За сметка на това, броят на лицата с отпуснати парични обезщетения за безработица без приход и/или стаж по ЕРМД е или непосредствен до, или по-малък от броя на лицата без стаж и/или доход по ЕРМД с компенсации с изминал период.
Делът на тези хора от общия брой на всички с компенсации за безработица нараства от към 1,6% през 2014 година до 7,8% през 2018 година
Това е значимо, тъй като средномесечният размер на компенсацията за безработица на хората със стаж и/или приход по ЕРМД е доста по-висок от размера на компенсацията на останалите. През 2018 година средномесечният размер на обезщетението за хората със стаж и/или приход по ЕРМД приближава 1 364 лева, до момента в който при останалите е малко под 514 лева
Най-много хора с компенсации поради стаж и/или приход по ЕРМД са съсредоточени в Благоевград, Смолян, Търговище, Пазарджик и Кърджали.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ