Защо българските мебели стават все по-скъпи?
Защо българските мебели стават все по-скъпи? Като съществени аргументи за повишаването на българските мебели председателят на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната индустрия (БКДМП) - проф. доктор Васил Живков, акцентира няколко съществени аргументи:
" По време на COVID-19 през 2020 година беше намалял добивът, несъмнено, беше намаляло и потреблението на солидна дървесина. През 2021 година освен, че се навакса, а и се получи изпреварване. Нуждите бяха по-големи от това, което се оферираше на пазара “, споделя пред bTV той.
Втората причина, която нагнетява напрежение в бранша, по думи на Живков, е заповед на Министерството на земеделието и тогавашния министър Бозуков, да се понижи потреблението на горите във фаза на напреднала възраст, т.нар. " вековни гори “ с 30%.
" Стигна се до една неуравновесеност на пазара, че щом има възбрана, ще има и липса на дървесина и несъмнено, когато има чувство за липса, има и далавера. Тази далавера докара до такова повишение на цените, което, дръзвам да настоявам, че надмина нашите упования и докара до трайни последици за сектора “, изяснява още Живков.
" Министерство на земеделието споделя: " Да върнем българските артикули на масата! “ Аз запитвам: " А дали ще има българска маса, на която да ги сложим “, добавя той.
Как протича един търг за дървесина?
Търговете са електронни. Самото горско стопанство афишира начална цена и в границите на няколко минути играят всички, които имат интерес, към някоя позиция и този, който даде най-висока цена печели търга.
В добива ли е казусът?
" В страните с развита горско-стопанска индустрия добивът е 70-75% и доближава до 90%, а при нас е 50%. Ние добиваме по-малко в сравнение с гората би ни дала и това води до отрицателни резултати “, коментира специалистът.
По негови думи към този момент има български компании, които страдат от това, като най-засегнати са огромните предприятия, които създават плоскости от дървесни частици и дървесни нишки, така наречен ПДЧ и МДФ.
" В Средна гора, производител с доста огромни обичаи, най-голямата фабрика за столове на Балканите, която работи за основни вериги като IKEA и Stokke загуби над 50% от своите контракти за експорт, тъй като първо нямаше дървесина, а когато се появи задоволително дървесина на пазара, цената беше неконкурентна. Разбира се, че огромните играчи и огромните марки знаят къде имат късмет и се възползват “, дава образец за нанесените загуби за бизнеса Живков.
Битката - дърва за мебели или дърва за огрев
Според специалиста не е най-хубавият вид да изсечем 1,5 млн. кубика дървесина, с цел да отиде тя в печките.
" Какво става с въглеродния диоксид, който сме съхранили в дървесината и го пускаме през комините на печките. Има райони и хора, които в действителност са обществено небогати и би трябвало да се отопляват с евтината дървесина. Аз не споделям, че не би трябвало да има въобще дърва за огрев, само че и страната доста се концентрира върху дървата за огрев, а не се концентрира върху една промишленост, която можеше да донесе големи приходи и за бизнеса и налози за страната “, коментира Живков.
" По време на COVID-19 през 2020 година беше намалял добивът, несъмнено, беше намаляло и потреблението на солидна дървесина. През 2021 година освен, че се навакса, а и се получи изпреварване. Нуждите бяха по-големи от това, което се оферираше на пазара “, споделя пред bTV той.
Втората причина, която нагнетява напрежение в бранша, по думи на Живков, е заповед на Министерството на земеделието и тогавашния министър Бозуков, да се понижи потреблението на горите във фаза на напреднала възраст, т.нар. " вековни гори “ с 30%.
" Стигна се до една неуравновесеност на пазара, че щом има възбрана, ще има и липса на дървесина и несъмнено, когато има чувство за липса, има и далавера. Тази далавера докара до такова повишение на цените, което, дръзвам да настоявам, че надмина нашите упования и докара до трайни последици за сектора “, изяснява още Живков.
" Министерство на земеделието споделя: " Да върнем българските артикули на масата! “ Аз запитвам: " А дали ще има българска маса, на която да ги сложим “, добавя той.
Как протича един търг за дървесина?
Търговете са електронни. Самото горско стопанство афишира начална цена и в границите на няколко минути играят всички, които имат интерес, към някоя позиция и този, който даде най-висока цена печели търга.
В добива ли е казусът?
" В страните с развита горско-стопанска индустрия добивът е 70-75% и доближава до 90%, а при нас е 50%. Ние добиваме по-малко в сравнение с гората би ни дала и това води до отрицателни резултати “, коментира специалистът.
По негови думи към този момент има български компании, които страдат от това, като най-засегнати са огромните предприятия, които създават плоскости от дървесни частици и дървесни нишки, така наречен ПДЧ и МДФ.
" В Средна гора, производител с доста огромни обичаи, най-голямата фабрика за столове на Балканите, която работи за основни вериги като IKEA и Stokke загуби над 50% от своите контракти за експорт, тъй като първо нямаше дървесина, а когато се появи задоволително дървесина на пазара, цената беше неконкурентна. Разбира се, че огромните играчи и огромните марки знаят къде имат късмет и се възползват “, дава образец за нанесените загуби за бизнеса Живков.
Битката - дърва за мебели или дърва за огрев
Според специалиста не е най-хубавият вид да изсечем 1,5 млн. кубика дървесина, с цел да отиде тя в печките.
" Какво става с въглеродния диоксид, който сме съхранили в дървесината и го пускаме през комините на печките. Има райони и хора, които в действителност са обществено небогати и би трябвало да се отопляват с евтината дървесина. Аз не споделям, че не би трябвало да има въобще дърва за огрев, само че и страната доста се концентрира върху дървата за огрев, а не се концентрира върху една промишленост, която можеше да донесе големи приходи и за бизнеса и налози за страната “, коментира Живков.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ