Защо бабите ни са изкарвали до 100 години, не са

Защо бабите ни са изкарвали до 100 години, не са боледували и са нямали целулит? На този въпрос дава отговор прекомерно любопитна история, разказана от Ваня Асенова. Тя споделя за бита на възрастните хора и за метода, по който са се хранили. А таман това е евентуалният ключ към дълголетното им здраве.

Ето описа на Ваня:

Моята баба живя до 97. Почина леко в съня си. Не страдаше от тежки болести, нямаше високо кръвно, носеше очила единствено за четене. Беше висока 161 сантиметра, тежеше 57 кг – без нито един ден от живота си да е била на диета. Според нея гладуването е “пълна нелепост, с която девойките изтезават тялото си и не умеят да се любуват на дребните наслади на живота ”. Тя доживя до дълбока напреднала възраст, тъй като спазваше няколко елементарни правила.

1. Сутрините на баба почваха с билков чай на гладно. Тя не знаеше що е безалкохолна газирана напитка, само че за сметка на това в кухнята й – в особено чекмедже в остарелия дървен бюфет – държеше в тензухена торба набрани и изсушени от нея билки. Жълт кантарион, мента, мащерка, маточина, невен, коприва, шипка, бял равнец… Баба пиеше билкови отвари по-няколко пъти дневно, без да се преценява със сезона на открито. Дори и през лятото тя обичаше да си прави топъл чай, който действаше по-разхлаждащо и от най-студената напитка. Тайната на топлия чай е елементарна – той уголемява кръвоносните съдове и покачва потоотделянето, а с него изчезва и остатъкът от топлота. Така организмът изстива. Точно по тази причина в топлите страни всички пият топъл чай, с цел да се охладят.

2. Баба закусваше час след утринния си чай. Обратно на теорията, съгласно която това би трябвало да бъде най-обилното ни хранене денем, закуската й беше елементарна и сдържана като количество. През пролетта и лятото тя хапваше един-два плода, на които сега им е сезонът, или резен самун, домашна извара/сирене и домат – откъснат преди броени минути от градината.

3. Не беше най-изкусната готвачка на света, по тази причина за обяд приготвяше манджи от “каквото има ”. Гозбите й бяха елементарни, единствено с няколко артикули, само че пък доста вкусни. Особено бобът, изработен в глинено гърне, бъркан с дървена лъжица, варен на готварската печка с дърва.

4. Баба вярваше, че кърито е основано от Господ за индийците, а чубрицата – за българите. Редовно използваше чубрица, магданоз, мащерка, джоджен, копър, босилек, розмарин. Казваше, че човек би трябвало да протяга ръка единствено към растения, които виреят в родината му.

5. Не пържеше, като изключим мекиците и филиите, които я изнудвахме да ни прави в неделя за закуска. За паниране даже не беше чувала. Не готвеше мазно, само че постоянно използваше свинска мехлем, приготвена персонално от нея.

6. Рядко хапваше нещо за вечеря, само че пък си имаше дребна специфична чаша, в която слагаше не повече от 50 мл домашна ракия, която обичаше да пийва постепенно. Тя постоянно се майтапеше, че това е нейното хапче за сън. Не отхвърляше и чаша алено вино.

7. Винаги ядеше това, което сезонът дава. През пролетта и лятото наблягаше на пресните салати и плодове. Зимните й салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, които разнообразяваше с киселото зеле или някоя вкусна домашна туршия. Към зимното многообразие би трябвало да прибавим гроздето, което при специфични условия на предпазване в зимника изкарваше чак до Коледа, сушените сини сливи и джанки. Не би трябвало да забравяме и за ябълките и крушите, които се консумираха пресни или печени на фурна. През зимата нямаше седмица, в която баба да не изпече и тиква, която съгласно нея беше идеалният десерт. В дома й се ядяха и доста фъстъци, основно пресни и незабавно след обелването им от шушулката, която ги пази за дълго свежи.

8. Чесънът и лютата чушка постоянно бяха на масата, в случай че се яде нещо солено. Баба обичаше да си хапва и необработен кромид лук. Главата му разрязваше на две и по този начин си го ръфаше. Празът през зимата също присъстваше постоянно на трапезата й. През студените месеци от годината правеше и нещо, което тя отново наричаше салата. В дълбока купа изсипваше необработен доматен сос, ситно нарязан свеж праз и една супена лъжица олио. Елементарно за подготвяне, само че нямате визия какъв брой е вкусно!

9. Рядко консумираше прясно мляко. Веднага го правеше на кисело, само че пък на драго сърце пиеше айрян и мътеница. От млечните артикули наблягаше на домашната извара, сирене и масло. Кашкавалът беше разкош, който рядко присъстваше на трапезата й.

10. Не беше вегетарианка, само че прецизно спазваше всички пости. Месо хапваше рядко. За Великден дядо колеше агне, а за Коледа – прасето, от което с изключение на всичко друго, се правеше и нещо приблизително сред луканка и бански дъртак. И в случай че през останалата част от годината й се хапваше мръвка, тя си отрязваше парче от този изсъхнал локален деликатес.

11. С другите баби от махалата си имаха обред. Всяка сряда следобяд ходеха на сладкарница, в която наложително си поръчваха по две тулумби и огромна наливна боза. В събота следобяд също се събираха в една от тях, черпейки се с турско кафе и домашно сладко. Това бяха двата дни в седмицата, в които баба ми консумираше нещо, в което има рафинирана захар.

12. Никога не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все си намираше нещо, което да свърши на открито, да е на чист въздух, да е в придвижване.

13. И нещо последно, само че значимо. Умът на баба не беше ангажиран от мисли за гоненето на кариера, печелене на пари, трупане на материални благосъстояния. Тя живееше от заран до вечер, от през днешния ден за на следващия ден, от ден за ден, несъмнено по тази причина постоянно беше в положително разположение на духа.
Вярно е, че в тези времена храната и природата са били чисти, а стресът – непозната дума. Но това не значи, че през днешния ден не трябва да живеем по-простичко и по-здравословно, без да се вманиачаваме на тематика “био/еко храни ”.

Инфо: Ваня Асенова, Standartnews.com