Империята се завръща: Новият глобален ред за новия свят
Защо 21-ви век може да не е толкоз постимперски, колкото си мислехме
Промените в актуалния свят демонстрират, че имперският ред може би не е чак толкоз морално стар. Империите биха могли да се завърнат в международната политика – освен като тъмни сенки на предишното.
„ Империя “ може скоро да се трансформира в фешън дума за разискване на посоката, в която се движи международната политическа организация. Непрестанните приказки на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за анексирането на Канада и Гренландия към Съединени американски щати, размишленията на холандските политици за разделянето на Белгия – това са единствено първите глътки от огромния спор, който неизбежно ще се появи, когато редът, основан през втората половина на 20-ти век, се разпадне.
Трябва да се помни, че този ред се основаваше на даването на самостоятелност на допустимо най-вече нации. Съединени американски щати, които промотираха тази идея, постоянно са приемали, че е доста по-лесно да се подчинят стопански дребни и слаби страни, в сравнение с да се работи с огромни териториални сили.
Новата „ игра на империя “ се започва от Запада, до момента в който останалият свят следи – въпреки и не безусловно припрян да се причисли. Както постоянно, Русия – чието хипотетично желание да възвърне империя е обичана теза на американската и европейската военна агитация – работи сдържано, изключително във връзка с страните от някогашния Съветски съюз. Руските наблюдаващи, несъмнено, имат свои лични визии, когато прилежащите страни наподобяват нежни или враждебните сили се пробват да експлоатират територията им, с цел да навредят на Русия.
В академичната и известната литература понятието „ империя “ е измежду най-компрометираните – значително с помощта на американските създатели. В известното въображение то се свързва или с античния свят, или с епохата, когато застаряващите европейски империи, в това число Русия, се стремят да наложат волята си на останалата част от човечеството. В последна сметка това кулминира в Първата международна война (1914-18), в която на процедура всяка империя умира – физически или политически. По-късно Съединени американски щати, които отхвърлят империализма, и Русия, преродена като Съюз на съветските социалистически републики, се издигат до международна популярност. Скоро те стартират да се назовават взаимно империи, засилвайки отрицателната конотация на термина.
Дори през днешния ден потреблението на думата „ империя “ като стратегическа цел във външната политика се смята за прерогатива на политически новобранци. Това е изключително правилно, тъй като другарски настроените страни в Глобалния Юг, които са съдружници на Русия, гледат на империите с надълбоко съмнение. За тях империите съставляват европейски колонизатори, които не са донесли нищо друго с изключение на плячка, последвана от неоколониално владичество посредством подкупени елити и експлоататорски стопански покупко-продажби.
В това отношение Русия в никакъв случай не е била империя в европейския смисъл на думата. Нейният главен принцип е бил интеграцията на локалните елити в съветската страна и развиването на нови територии. Поразителен индикатор е демографската статистика на Централна Азия след включването ѝ в Русия, изключително по време на нейното битие в Съюз на съветските социалистически републики. Има учредения да се счита, че актуалният демографски взрив в петте републики от района към момента се поддържа от здравните и обществените политики на 20-ти век. Дали това ще продължи, защото тези страни гравитират към южноазиатски модел с по-суров климат, следва да забележим.
Дори в този момент концепцията за империя остава най-вече отрицателна. През последните десетилетия обаче тя все по-често се ползва към Съединени американски щати, а от време на време и към Европа. „ Американската империя “ се трансформира в главен термин в публичния спор, отнасящ се до способността на Вашингтон да притегля доста страни във външнополитическите си инициативи. Що се отнася до Европа, това е най-вече риторично. Докато западноевропейските сили резервират известно въздействие върху някогашните си колонии, то надали може да се назова имперско. Разговорите за Европейски Съюз като империя бързо се трансформират в ирония. „ Цъфтяща градина “ може да звучи хубаво, само че империята – с нейното чувство за неоспорима мощност и неконтролирано разширение – е нещо съвременно, което блокът не е квалифициран да въплъти.
И въпреки всичко в този момент има признаци, че империите могат да се завърнат в международната политика – освен като отзив от предишното. Първо, във функционален смисъл: Като метод за образуване на сигурността и развиването в един безреден свят, както за личния народ на империята (сещам се за фразата на Тръмп „ Да създадем Америка още веднъж велика “), по този начин и за други народи под нейно крило. Тези полемики стават неизбежни, защото старите рамки се разрушават и рецесиите се разрастват – без значение дали ни харесва или не.
На Запад тази полемика употребява друг език от този в учебниците по история. Но концепцията е същата: възстановяване на изискванията вкъщи посредством разширение на контрола в чужбина. Традиционните стопански партньорства към този момент не са задоволителни. Конкуренцията от други велики сили е прекомерно яростна. Тръмп постоянно предизвестява, че в случай че Съединени американски щати не вземат Канада или Гренландия, Китай или Русия ще го създадат. Русия, несъмнено, няма такива проекти. Но става аксиоматично, че директният административен надзор се преглежда като значителен за бъдещата сигурност.
Има основателни аргументи за това, учредени на действителността. Международните институции се провалят. Организация на обединените нации, възпрепятствана от западния бойкот, се трансформира в съвсем алегорична организация. Докато Русия ще продължи да пази ролята на Организация на обединените нации и интернационалното право – може би даже сполучливо – отслабването на институциите от 20-ти век не докара до надеждни заместници. БРИКС е впечатляващо изключение, само че не се стреми да размени националните държавни управления в главните им функционалности.
Европейски Съюз, институция от остарял жанр, постепенно се движи към разпад. Други интернационалните организации нямат действителни средства да принудят членовете си да извършват отговорностите си. В резултат на това огромните сили, които поддържат тези институции, са разочаровани.
Дори развиването на науката и технологиите подхранва полемиките за империите. Въпреки че създателят не е специалист тук, ясно е, че конкуренцията в региона на изкуствения разсъдък може да докара до „ цифрови империи “ –зони на владичество от софтуерни колоси от способни страни. Друг фактор е неспособността на някои страни да поддържат мира в своите съседи, което съживява въпросите дали имперските модели са толкоз остарели, колкото се смяташе в миналото.
Но империите са извънредно скъпи. Дори западните империи плащаха скъпо, с цел да запазят въздействието си – помните ли мрачните редове на Киплинг за ориста на английските бойци след пенсионирането им в романи като „ Томи “ и „ Последният от леката бригада “? Ето за какво Англия и Франция с наслада се разделиха с империите си в средата на века. По-късно Русия осъзна, че не се нуждае от големи територии, което способства за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. И въпреки всичко, тук-там като Тбилиси, някои локални поданици безшумно показват носталгия по това, че са част от мултикултурния хайлайф на великата мощ.
Друга основна спънка е приносът на новите територии за стабилността и просперитета на главната страна. Русия не се пробва да пресъздаде империя, тъй като в този момент е друг тип страна – съчетаваща имперски черти с правила, непознати за Европа, изключително равенството на нейните жители. Истинското тъждество изисква културно доближаване или най-малко основа за него. Русия и Съюз на съветските социалистически републики исторически са прекалили с тази концепция, постоянно в своя щета. Днес Русия търси нови способи да подсигурява сигурността на своите съседи, без да навреди на личните си ползи.
Тази публикация е оповестена за първи път във вестник и е преведена и редактирана от екипа на RT.
създател: От Тимофей Бордачев , програмен шеф на клуб „ Валдай “
източник: www.rt.com
Промените в актуалния свят демонстрират, че имперският ред може би не е чак толкоз морално стар. Империите биха могли да се завърнат в международната политика – освен като тъмни сенки на предишното.
„ Империя “ може скоро да се трансформира в фешън дума за разискване на посоката, в която се движи международната политическа организация. Непрестанните приказки на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за анексирането на Канада и Гренландия към Съединени американски щати, размишленията на холандските политици за разделянето на Белгия – това са единствено първите глътки от огромния спор, който неизбежно ще се появи, когато редът, основан през втората половина на 20-ти век, се разпадне.
Трябва да се помни, че този ред се основаваше на даването на самостоятелност на допустимо най-вече нации. Съединени американски щати, които промотираха тази идея, постоянно са приемали, че е доста по-лесно да се подчинят стопански дребни и слаби страни, в сравнение с да се работи с огромни териториални сили.
Новата „ игра на империя “ се започва от Запада, до момента в който останалият свят следи – въпреки и не безусловно припрян да се причисли. Както постоянно, Русия – чието хипотетично желание да възвърне империя е обичана теза на американската и европейската военна агитация – работи сдържано, изключително във връзка с страните от някогашния Съветски съюз. Руските наблюдаващи, несъмнено, имат свои лични визии, когато прилежащите страни наподобяват нежни или враждебните сили се пробват да експлоатират територията им, с цел да навредят на Русия.
В академичната и известната литература понятието „ империя “ е измежду най-компрометираните – значително с помощта на американските създатели. В известното въображение то се свързва или с античния свят, или с епохата, когато застаряващите европейски империи, в това число Русия, се стремят да наложат волята си на останалата част от човечеството. В последна сметка това кулминира в Първата международна война (1914-18), в която на процедура всяка империя умира – физически или политически. По-късно Съединени американски щати, които отхвърлят империализма, и Русия, преродена като Съюз на съветските социалистически републики, се издигат до международна популярност. Скоро те стартират да се назовават взаимно империи, засилвайки отрицателната конотация на термина.
Дори през днешния ден потреблението на думата „ империя “ като стратегическа цел във външната политика се смята за прерогатива на политически новобранци. Това е изключително правилно, тъй като другарски настроените страни в Глобалния Юг, които са съдружници на Русия, гледат на империите с надълбоко съмнение. За тях империите съставляват европейски колонизатори, които не са донесли нищо друго с изключение на плячка, последвана от неоколониално владичество посредством подкупени елити и експлоататорски стопански покупко-продажби.
В това отношение Русия в никакъв случай не е била империя в европейския смисъл на думата. Нейният главен принцип е бил интеграцията на локалните елити в съветската страна и развиването на нови територии. Поразителен индикатор е демографската статистика на Централна Азия след включването ѝ в Русия, изключително по време на нейното битие в Съюз на съветските социалистически републики. Има учредения да се счита, че актуалният демографски взрив в петте републики от района към момента се поддържа от здравните и обществените политики на 20-ти век. Дали това ще продължи, защото тези страни гравитират към южноазиатски модел с по-суров климат, следва да забележим.
Дори в този момент концепцията за империя остава най-вече отрицателна. През последните десетилетия обаче тя все по-често се ползва към Съединени американски щати, а от време на време и към Европа. „ Американската империя “ се трансформира в главен термин в публичния спор, отнасящ се до способността на Вашингтон да притегля доста страни във външнополитическите си инициативи. Що се отнася до Европа, това е най-вече риторично. Докато западноевропейските сили резервират известно въздействие върху някогашните си колонии, то надали може да се назова имперско. Разговорите за Европейски Съюз като империя бързо се трансформират в ирония. „ Цъфтяща градина “ може да звучи хубаво, само че империята – с нейното чувство за неоспорима мощност и неконтролирано разширение – е нещо съвременно, което блокът не е квалифициран да въплъти.
И въпреки всичко в този момент има признаци, че империите могат да се завърнат в международната политика – освен като отзив от предишното. Първо, във функционален смисъл: Като метод за образуване на сигурността и развиването в един безреден свят, както за личния народ на империята (сещам се за фразата на Тръмп „ Да създадем Америка още веднъж велика “), по този начин и за други народи под нейно крило. Тези полемики стават неизбежни, защото старите рамки се разрушават и рецесиите се разрастват – без значение дали ни харесва или не.
На Запад тази полемика употребява друг език от този в учебниците по история. Но концепцията е същата: възстановяване на изискванията вкъщи посредством разширение на контрола в чужбина. Традиционните стопански партньорства към този момент не са задоволителни. Конкуренцията от други велики сили е прекомерно яростна. Тръмп постоянно предизвестява, че в случай че Съединени американски щати не вземат Канада или Гренландия, Китай или Русия ще го създадат. Русия, несъмнено, няма такива проекти. Но става аксиоматично, че директният административен надзор се преглежда като значителен за бъдещата сигурност.
Има основателни аргументи за това, учредени на действителността. Международните институции се провалят. Организация на обединените нации, възпрепятствана от западния бойкот, се трансформира в съвсем алегорична организация. Докато Русия ще продължи да пази ролята на Организация на обединените нации и интернационалното право – може би даже сполучливо – отслабването на институциите от 20-ти век не докара до надеждни заместници. БРИКС е впечатляващо изключение, само че не се стреми да размени националните държавни управления в главните им функционалности.
Европейски Съюз, институция от остарял жанр, постепенно се движи към разпад. Други интернационалните организации нямат действителни средства да принудят членовете си да извършват отговорностите си. В резултат на това огромните сили, които поддържат тези институции, са разочаровани.
Дори развиването на науката и технологиите подхранва полемиките за империите. Въпреки че създателят не е специалист тук, ясно е, че конкуренцията в региона на изкуствения разсъдък може да докара до „ цифрови империи “ –зони на владичество от софтуерни колоси от способни страни. Друг фактор е неспособността на някои страни да поддържат мира в своите съседи, което съживява въпросите дали имперските модели са толкоз остарели, колкото се смяташе в миналото.
Но империите са извънредно скъпи. Дори западните империи плащаха скъпо, с цел да запазят въздействието си – помните ли мрачните редове на Киплинг за ориста на английските бойци след пенсионирането им в романи като „ Томи “ и „ Последният от леката бригада “? Ето за какво Англия и Франция с наслада се разделиха с империите си в средата на века. По-късно Русия осъзна, че не се нуждае от големи територии, което способства за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. И въпреки всичко, тук-там като Тбилиси, някои локални поданици безшумно показват носталгия по това, че са част от мултикултурния хайлайф на великата мощ.
Друга основна спънка е приносът на новите територии за стабилността и просперитета на главната страна. Русия не се пробва да пресъздаде империя, тъй като в този момент е друг тип страна – съчетаваща имперски черти с правила, непознати за Европа, изключително равенството на нейните жители. Истинското тъждество изисква културно доближаване или най-малко основа за него. Русия и Съюз на съветските социалистически републики исторически са прекалили с тази концепция, постоянно в своя щета. Днес Русия търси нови способи да подсигурява сигурността на своите съседи, без да навреди на личните си ползи.
Тази публикация е оповестена за първи път във вестник и е преведена и редактирана от екипа на RT.
създател: От Тимофей Бордачев , програмен шеф на клуб „ Валдай “
източник: www.rt.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ