Защо 180 000 малки бизнес клиенти ще бъдат административно върнати

Защо 180 000 дребни бизнес клиенти ще бъдат административно върнати на „ контролиран пазар “ единствено 9 месеца след либерализацията на цените на силата им

„ Искахме да стане по-добре, само че стана както постоянно “, гласи един известен израз от руската ера. Горе-долу по този начин могат да се опишат и дейностите на институциите в България през последната година във връзка с либерализацията на пазара на електрическа енергия за дребния бизнес.

Да напомним: либерализацията на пазара на ел. сила върви на стадии с цел да се избегнат внезапни ценови земетресения, поради, че тематиката не е от най-познатите на потребителите, а е мощно сензитивна. Така всички старания на институциите би трябвало да са ориентирани към това либерализацията да се случи с минимални неудобства за всички консуматори.

Принципно, механизмът е обвързван с това, че Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) взема решение от даден миг да не дефинира контролирани цени за група клиенти. Това значи, че те няма от къде другаде да си набират сила с изключение на от свободния пазар. Така през 2020 година пристигна редът на най-малките бизнес клиенти, когато в ценовото решение на КЕВР от 1 октомври 2020 година отпадна правото на крайните доставчици (ЧЕЗ, EVN, Енерго-Про) да продават електрическа сила по контролирани цени на небитови потребители; по този начин контролираният пазар остана като опция единствено за битовите клиенти. В резултат на това всички към 300 000 небитови консуматори бяха административно „ изкарани “ на либерализиран пазар.

За разлика от огромния бизнес, дребният бизнес - обаче като се изключи че е най-многоброен – сходно на битовите клиенти е и със подобен потребителски профил (фамилни бизнеси като квартални магазинчета, пекарни, фризьорски салони, шивашки ателиета и т.н.). Затова Народното събрание и КЕВР разумно взеха решение да „ пипат по-леко “ в изкарването им на свободния пазар, където е допустимо цените да са много по-високи от контролираните. За да сме справедливи, би трябвало да подчертаем, че сходни съображения за резултата от пазара върху клиентите съществуват и в другите страни от Европейски Съюз. Разликата е, че „ по-мекият метод “ в тези страни залага на улеснението и информираността на клиента в неговия преход към пазарни цени. С други думи, техните институции ръководят този развой посредством необятни осведомителни и разяснителни акции, до момента в който в България методът заложи на една „ иновация “, чиито плодове ще берем единствено след няколко седмици. Парламентът вкара за дребния бизнес така наречен „ гратисен интервал “ от 9 месеца – съответните лица трябваше за времето от 1 октомври 2020 година до 30 юни 2021 година да си изберат търговец на свободен пазар. Клиентите, които не са създали това в планувания 9-месечен период, ще бъдат „ осъдени “, като бъдат служебно трансферирани на снабдител от последна инстанция.

Къде е главната разлика с практиката в Европа?

В другите европейски страни при отпадане на контролираните цени клиентът има две ясни варианти. Първата е, че той може да реши да си смени доставчика. Втората алтернатива е да реши да остане при своя доскорошен снабдител (който до тогава го е снабдявал по контролирани цени), освен това без да се постанова да заявява желанието си за това писмено; снабдяването обаче към този момент ще става на пазарни цени.. Целта е клиентите, които не си изберат нов търговец на електрическа енергия, да могат без спомагателни старания да останат при досегашния си – главната смяна е в пазарното ценообразуване. Така се подсигурява, че клиентите няма да понесат негативи от това, че не са задоволително дейни или осведомени с детайлите на пазара.

За разлика от горния необременяващ клиента метод, българският вид включва такова изпитание, съгласно което, в случай че клиентите желаят да продължат на свободен пазар с досегашният си снабдител (един от тримата крайни снабдители), то те би трябвало категорично да го заявят, посредством подписване на контракт и то до юни 2021 г, когато изтича гратисният интервал. Тази наложена бюрократична обремененост на процедура сътвори сигурната причина огромна част от клиентите да не съумеят да подпишат контракт с търговец, нито да подпишат контракт с досегашния си снабдител - краен доставчик.

Според институциите гратисният интервал трябваше да даде време на множеството търговци да се засилват, да вършат осведомителни акции по привличане на клиенти, които пък да имат време да четат, преценят и избират най-хубавата оферта. Днес, в края на гратисния интервал, е ясно, тази цел не беше реализирана.

По обществена информация към 01.06.2021 година се чака към 60% от клиентите, които на 1 октомври 2020 година бяха изкарани на пазара, да не са си избрали търговец. С други думи, за 60% от клиентите гратисният интервал не е довел до промяна на снабдител и те получават силата си от тримата крайни доставчици при изискванията на стандартизиран контракт. Обяснение за какво това не се случи, може елементарно да се откри предвид на заложените условия на 9-месечния гратисен интервал.

Надали някой си е представял, че 300 000 клиента ще могат да бъдат достигнати, осведомени и с подписани контракти единствено за 9 месеца. Дори средноаритметично, в случай че разделим работните дни на тези 9 месеца на брой клиенти, то това значи, че търговците е трябвало да се свържат с по 1500 клиенти всеки ден с цел да могат да доближат до всички. А дано не забравяме и обстоятелството, че като профил това са клиенти, които имат потребност от в детайли пояснение на всички елементи на пазара – т.е. контактът с тях лишава време и запас и на двете страни. Икономическата логичност подсказва, че сходни наложени от закона дейности с доста на брой дребни като ползване клиенти са стопански неоправдани поради разноските, включително и за сформиране и изпращане на фактура.

В случая има и една друга специфичност. Обикновено всеобщият клиент, който не е осведомен с детайлите на пазара, се засилва, когато - нагледно казано – е „ централно облъчен “ от държавните органи, че нещо следва. В случая на либерализацията „ облъчването “ беше оставено главно в ръцете на търговците, които надлежно организираха своите маркетингови акции. Нищо обаче не може да се съпостави като резултат с централно проведена държавна осведомителна акция, като например акцията за въвеждането на цифрова телевизия, траяла 1 година преди действителното въвеждане на цифровизацията.

Така или другояче факт е, че в края на така наречен „ гратисен интервал “ близо 60% от клиентите не са намерили съображение да сменят досегашния си снабдител (едно от трите снабдителни дружества) с различен и явно няма да го създадат до края на юни. И основателно поражда един значим въпрос.

Какво ще се случи с тези клиенти след приключването на гратисния интервал на 30 юни 2021?

Според нормативната уредба, клиент, който не е сключил двустранен контракт с търговец, от 1 юли 2021 година ще бъде снабдяван служебно отново от крайния си доставчик, само че към този момент по изискванията на лицензията му за снабдител от последна инстанция. Цените в този случай обаче се дефинират по методика на КЕВР, което ги прави непазарни, т.е. още веднъж се връщаме към детайли на регулация и то единствено 9 месеца, откакто сме оповестили цялостна либерализация на електроенергийния пазар във връзка с дребния бизнес.

А цените на доставчика от последна инстанция са такива, тъй като той не е умислен като пазарен състезател, а като „ избавителен остров “, и то краткотрайно, за тези, които по някаква причина „ изпаднат “ от пазара. В някои европейски страни дори има ограничавания какъв брой дълго клиент може да бъде снабдяван от снабдител от последна инстанция, тъкмо тъй като това не е компания, интензивно търсеща и разчитаща на клиенти. Затова и цените му са такива, че да подтикват клиентите да търсят по-изгодни предложения при други търговци, а не да стоят при него. В нашия случай обаче, от 1 юли близо 180 000 клиенти би трябвало да бъдат трансферирани служебно към подобен снабдител, което институциите към този момент изясняват с „ пасивното им държание “.

Това крие риск доставчикът от последна инстанция да се одобри надали не като участник в наказателна акция. Така, вместо да е за положително, гратисният интервал ще докара до напрежение от неизбежно по-високи цени. Допълнителни проблеми могат действително да зародят и заради това, че върху активността на самите лицензианти, на които е предоставено да бъдат и снабдител от последна инстанция, ще се окаже спомагателен напън – те внезапно ще би трябвало да обслужват десетки хиляди клиенти, без това да е планувано от тях като запас. Отделно, крайният резултат е, че прехвърлянето на на такава голяма група клиенти за обслужване от снабдител от последна инстанция ще значи несъстояла се либерализация за тях.

В същото време дано си представим този сюжет с 4,5 милиона битови клиенти след няколко години – и да си зададем въпроса за какво е нужно това?

Има ли потребен ход?

Да, стига да има воля за това! Институциите биха могли да излязат с инструкции, според които клиентите да продължат да бъдат снабдявани по пазарни цени от досегашния си снабдител, който те са решили да не напущат, без да се обременяват с плануваните административни стъпки.

По този метод ще се избегнат безусловно ненужни разтърсвания, които в допълнение ще натоварят съществуващото сега публично чувство за рецесия с многопосочни измерения.

А що се отнася за възможни страхове от конкурентно преимущество за крайните доставчици на свободен пазар, то още веднъж припомняме, че и в сегашната обстановка съответните клиенти ще бъдат трансферирани към снабдител от последна инстанция – това са още веднъж снабдителните сдружения, само че в качеството им точно на подобен снабдител поради издадените им лицензии. Разликата е, че в първия случай клиентите ще бъдат снабдявани на пазарни цени и могат да употребяват редица спомагателни услуги, а в другия ще са безгласно снабдявани по цени на снабдител от последна инстанция, избрани от КЕВР, което на процедура значи връщане към контролирани цени.

Реално, наложеният метод е още една проява на прибързани законодателни решения на правилото „ проба-грешка “, на които се нагледахме в енергетиката през последните години. Икономическите и пазарните обосновки, които по закон би трябвало да са в основата на сходен вид промени, бяха абстракция в 44-то Народно заседание – а и постоянно бяха прескачани в цялостно нарушаване на правовия ред. А следствията от сходни недомислени и на напред взети решения, както постоянно, не са за политиците, които ги постановат, а за жителите и за бизнеса.

*Анализът е на Института за енергиен мениджмънт