Защо 180000 малки бизнес клиенти ще бъдат административно върнати на

Защо 180000 малки бизнес клиенти ще бъдат административно върнати на ...

Институт за енергиен мениджмънт: Свободен електроенергиен пазар? Да, но за малко


Защо 180000 малки бизнес клиенти ще бъдат административно върнати на „регулиран пазар“ само 9 месеца след либерализацията на цените на енергията им

„Искахме да стане по-добре, но стана както винаги“, гласи един популярен израз от съветската епоха. Горе-долу така могат да се опишат и действията на институциите в България през последната година по отношение на либерализацията на пазара на електроенергия за малкия бизнес.

Да припомним: либерализацията на пазара на ел. енергия върви на етапи за да се избегнат резки ценови трусове, предвид, че темата не е от най-познатите на потребителите, а е силно чувствителна. Така всички усилия на институциите би трябвало да са насочени към това либерализацията да се случи с минимални неудобства за всички потребители.

Принципно, механизмът е свързан с това, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) решава от даден момент да не определя регулирани цени за група клиенти. Това означава, че те няма от къде другаде да си набавят енергия освен от свободния пазар. Така през 2020 г. дойде редът на най-малките бизнес клиенти, когато в ценовото решение на КЕВР от 1 октомври 2020 г. отпадна правото на крайните снабдители (ЧЕЗ, EVN, Енерго-Про) да продават електрическа енергия по регулирани цени на небитови потребители; така регулираният пазар остана като възможност само за битовите клиенти. В резултат на това всички около 300 000 небитови потребители бяха административно „изкарани“ на либерализиран пазар.

За разлика от големия бизнес, малкият бизнес - обаче освен че е най-многоброен – подобно на битовите клиенти е и със сходен потребителски профил (фамилни бизнеси като квартални магазинчета, пекарни, фризьорски салони, шивашки ателиета и т.н.). Затова Народното събрание и КЕВР логично решиха да „пипат по-леко“ в изкарването им на свободния пазар, където е възможно цените да са доста по-високи от регулираните. За да сме обективни, трябва да подчертаем, че подобни съображения за ефекта от пазара върху клиентите съществуват и в другите страни от ЕС. Разликата е, че „по-мекият подход“ в тези страни залага на улеснението и информираността на клиента в неговия преход към пазарни цени. С други думи, техните институции управляват този процес чрез широки информационни и разяснителни кампании, докато в България подходът заложи на една „иновация“, чиито плодове ще берем само след няколко седмици. Парламентът въведе за малкия бизнес т.нар. „гратисен период“ от 9 месеца – съответните лица трябваше за времето от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. да си изберат търговец на свободен пазар. Клиентите, които не са направили това в предвидения 9-месечен срок, ще бъдат „наказани“, като бъдат служебно прехвърлени на доставчик от последна инстанция.

Къде е основната разлика с практиката в Европа?

В другите европейски страни при отпадане на регулираните цени клиентът има две ясни опции. Първата е, че той може да реши да си смени доставчика. Втората опция е да реши да остане при своя досегашен доставчик (който дотогава го е снабдявал по регулирани цени), при това без да се налага да декларира желанието си за това писмено; снабдяването обаче вече ще става на пазарни цени.. Целта е клиентите, които не си изберат нов търговец на електроенергия, да могат без допълнителни усилия да останат при досегашния си – основната промяна е в пазарното ценообразуване. Така се гарантира, че клиентите няма да понесат негативи от това, че не са достатъчно активни или запознати с детайлите на пазара.

За разлика от горния необременяващ клиента подход, българският вариант включва такова усилие, според което, ако клиентите искат да продължат на свободен пазар с досегашният си доставчик (един от тримата крайни снабдители), то те трябва изрично да го заявят, чрез сключване на договор и то до юни 2021 г, когато изтича гратисният период. Тази наложена бюрократична обремененост на практика създаде сигурната предпоставка голяма част от клиентите да не успеят да подпишат договор с търговец, нито да подпишат договор с досегашния си доставчик - краен снабдител.

Според институциите гратисният период трябваше да даде време на множеството търговци да се активизират, да правят информационни кампании по привличане на клиенти, които пък да имат време да четат, преценяват и избират най-добрата оферта. Днес, в края на гратисния период, е ясно, тази цел не беше постигната.

По публична информация към 01.06.2021 г. се очаква около 60% от клиентите, които на 1 октомври 2020 г. бяха изкарани на пазара, да не са си избрали търговец. С други думи, за 60% от клиентите гратисният период не е довел до смяна на доставчик и те получават енергията си от тримата крайни снабдители при условията на типов договор. Обяснение защо това не се случи, може лесно да се намери с оглед на заложените условия на 9-месечния гратисен период.

Надали някой си е представял, че 300000 клиента ще могат да бъдат достигнати, информирани и с подписани договори само за 9 месеца. Дори средноаритметично, ако разделим работните дни на тези 9 месеца на брой клиенти, то това означава, че търговците е трябвало да се свържат с по 1500 клиенти всеки ден за да могат да достигнат до всички. А нека не забравяме и факта, че като профил това са клиенти, които имат нужда от подробно обяснение на всички детайли на пазара – т.е. контактът с тях отнема време и ресурс и на двете страни. Икономическата логика подсказва, че подобни наложени от закона действия с много на брой малки като потребление клиенти са икономически неоправдани предвид разходите, вкл. и за съставяне и изпращане на фактура.

В случая има и една друга особеност. Обикновено масовият клиент, който не е запознат с детайлите на пазара, се активизира, когато - образно казано – е „централно облъчен“ от държавните органи, че нещо предстои. В случая на либерализацията „облъчването“ беше оставено основно в ръцете на търговците, които съответно проведоха своите маркетингови кампании. Нищо обаче не може да се сравни като ефект с централно организирана държавна информационна кампания, като напр. кампанията за въвеждането на цифрова телевизия, продължила 1 година преди реалното въвеждане на цифровизацията.

Така или иначе факт е, че в края на т.нар. „гратисен период“ близо 60% от клиентите не са намерили основание да сменят досегашния си доставчик (едно от трите снабдителни дружества) с друг и очевидно няма да го направят до края на юни. И основателно възниква един важен въпрос.

Какво ще се случи с тези клиенти след изтичането на гратисния период на 30 юни 2021?

Според нормативната уредба, клиент, който не е сключил двустранен договор с търговец, от 1 юли 2021 г. ще бъде снабдяван служебно пак от крайния си снабдител, но вече по условията на лицензията му за доставчик от последна инстанция. Цените в този случай обаче се определят по методика на КЕВР, което ги прави непазарни, т.е. отново се връщаме към елементи на регулация и то само 9 месеца, след като сме обявили пълна либерализация на електроенергийния пазар по отношение на малкия бизнес.

А цените на доставчика от последна инстанция са такива, защото той не е замислен като пазарен играч, а като „спасителен остров“, и то временно, за тези, които по някаква причина „изпаднат“ от пазара. В някои европейски страни даже има ограничения колко дълго клиент може да бъде снабдяван от доставчик от последна инстанция, точно защото това не е компания, активно търсеща и разчитаща на клиенти. Затова и цените му са такива, че да стимулират клиентите да търсят по-изгодни оферти при други търговци, а не да стоят при него . В нашия случай обаче, от 1 юли близо 180000 клиенти би трябвало да бъдат прехвърлени служебно към такъв доставчик, което институциите вече обясняват с „пасивното им поведение“.

Това крие риск доставчикът от последна инстанция да се приеме едва ли не като участник в наказателна акция. Така, вместо да е за добро, гратисният период ще доведе до напрежение от неизбежно по-високи цени. Допълнителни проблеми могат реално да възникнат и поради това, че върху дейността на самите лицензианти, на които е възложено да бъдат и доставчик от последна инстанция, ще се окаже допълнителен натиск – те изведнъж ще трябва да обслужват десетки хиляди клиенти, без това да е предвидено от тях като ресурс. Отделно, крайният резултат е, че прехвърлянето на на такава огромна група клиенти за обслужване от доставчик от последна инстанция ще означава несъстояла се либерализация за тях.

В същото време нека си представим този сценарий с 4,5 милиона битови клиенти след няколко години – и да си зададем въпроса защо е нужно това?

Има ли полезен ход?

Да, стига да има воля за това! Институциите биха могли да излязат с указания, съгласно които клиентите да продължат да бъдат снабдявани по пазарни цени от досегашния си доставчик, който те са решили да не напускат, без да се обременяват с предвидените административни стъпки.

По този начин ще се избегнат абсолютно ненужни сътресения, които допълнително ще натоварят съществуващото в момента обществено усещане за криза с многопосочни измерения.

А що се отнася за евентуални страхове от конкурентно предимство за крайните снабдители на свободен пазар, то отново припомняме, че и в сегашната ситуация съответните клиенти ще бъдат прехвърлени към доставчик от последна инстанция – това са отново снабдителните дружества, но в качеството им именно на такъв доставчик предвид издадените им лицензии. Разликата е, че в първия случай клиентите ще бъдат снабдявани на пазарни цени и могат да ползват редица допълнителни услуги, а в другия ще са безгласно снабдявани по цени на доставчик от последна инстанция, определени от КЕВР, което на практика означава връщане към регулирани цени.

Реално, наложеният подход е още една демонстрация на прибързани законодателни решения на принципа „проба-грешка“, на които се нагледахме в енергетиката през последните години. Икономическите и пазарните обосновки, които по закон трябва да са в основата на подобен тип промени, бяха абстракция в 44-то Народно събрание – а и често бяха прескачани в пълно нарушение на правовия ред. А последствията от подобни необмислени и на юруш взети решения, както винаги, не са за политиците, които ги налагат, а за гражданите и за бизнеса.



*Анализът е на Института за енергиен мениджмънт

Източник: econ.bg