ЕС пред дилема за протекционизма в соларния сектор
Защитните ограничения не трябва да вредят на внедряванията в кратковременен проект
Въвеждането на ограничавания за вноса на фотоволтаични панели от Азия единствено би попречило на напредъка, който сега се реализира в цяла Европа, споделят анализатори (снимка: CC0 Public Domain)
От няколко години в Европа се приказва за въвеждане на специфични ограничения за отбрана на фотоволтаичния бранш. Причината наподобява е в конкуренцията на евтините слънчеви панели от Китай. Но множеството анализатори са на мнение, че сходна отбрана не е добра концепция.
Европа се стреми да резервира инерцията си в разгръщането на нови мощности за произвеждане на сила от възобновими източници, само че в този развой се оказва мъчно развиването на локални вериги за стойност. Азия изрично господства на пазара, когато става въпрос за слънчеви панели.
Лобисткатата група „ Европейски съвет за произвеждане на слънчева сила “ акцентира, че Европейският съюз е „ наводнен “ с остатък от фотоволтаични панели – някои приказват за към 70 GW до 85 GW непродадени ресурси. На този декор европейските производители на слънчева сила мъчно могат да доближат доходност.
Прагматизъм
От значително значение е да се развие локалната верига за доставки. Но анализаторите споделят, че би трябвало да сме реалисти във връзка с тази цел. Вносът на Европейския съюз от Китай надвишава 80% от продуктите в избрани „ ранни “ сегменти от веригата за доставка на слънчева сила, в това число произвеждане на редкоземни детайли и полисилиций, съгласно Международната организация по енергетика.
Ако ще постановяваме ограничавания, би трябвало да сме прагматични във връзка с измененията, нужни за понижаване на зависимостта ни от вноса – и това включва дълготрайна визия за пазара дружно с настоящи краткосрочни проекти.
Фактът, че в света на слънчевия бизнес има известна „ специализация “, дава насочна точка за диалози по тематиката. Китай може да господства на пазара, когато става въпрос за слънчеви панели, само че въпреки това производството на инвертори – „ интелигентната “ част от всеки слънчев план – е много отмерено разпределено сред Азия, Съединените щати и Европа.
При това състояние фактът, че някой създава евтини слънчеви панели, може да се преглежда позитивно, споделят анализаторите. Международната търговия разчита на всеки, който се е специализирал в това, което прави най-добре (или относително добре) и разменя стоките си на правилото на взаимна полза.
Нестабилност на цените
Подобно съдействие и стремежът към енергийна резистентност в Европейски Съюз не се изключват взаимно. Последните войни и рецесии разстроиха европейската слънчева енергийна промишленост и предизвикаха сериозен дефицит на инфраструктура за чиста сила и индустриален потенциал.
Нестабилността на пазара сътвори необикновени съмнения в цените на панелите, инверторите и батериите. Те бързо обърнаха облагите от разноските, реализирани през предходните години.
В подобен подтекст съществуването на тласъци за подсилване на локалните вериги за стойност явно може да бъде рационално за създаване на други възможности с течение на времето. Това е сериозен миг. Тези вериги на цената би трябвало да включват първични материали, пречистване и произвеждане. Целта е да се поддържа европейско ноу-хау, да се обезпечат по-кратки направления за доставка и да се понижи зависимостта от шепа снабдители.
Трудността се състои в създаването на европейска верига за PV доставки, без да се навреди на внедряването на фотоволтаични системи в кратковременен проект. Подобен акт изисква доста тънко балансиране. Трябва да се сътвори система „ с две ленти “: едната подкрепяща свободната световна конкуренция, с цел да благоприятства бързото разрастване, а другата – да сътвори бонус за резистентност, който би бил от изгода за потребителите, които купуват създаденото в Европа слънчево и акумулаторно съоръжение.
Приоритети
Междувременно приоритет за слънчевата промишленост надолу по веригата би трябвало да бъде повишение на успеваемостта и намаляването на разноските. Според последните пазарни данни на Otovo от януари 2024 г,. общата цена на система в Германия е с 16% по-висока от тази в Холандия и с 54% над цената в Полша. PV система в Обединеното кралство коства два пъти повече от тази в Полша и с 60% повече от тази, конфигурирана в Швеция.
още по темата
Подобна неравностойност съставлява натоварване за потребителите. Освен това разноските за труд за слънчеви съоръжения също са много неравностойни – от време на време разликата е двойна. Тук би трябвало да се търси усъвършенстване, считат анализаторите.
За да отбрани своите проекти за основаване на европейска верига за доставки на слънчева сила, като в същото време резервира пазарната инерция в кратковременен проект, Европейският съюз би трябвало да одобри тактика, която балансира непосредствените потребности с бъдещите цели. Конкуренцията е здравословна и посредством понижаване на настоящето равнище на взаимозависимост на Европа от вноса „ можем в действителност да прегърнем предизвикването на конкуренцията като опция, а не като опасност “, споделят анализаторите.
„ Не би трябвало да заобикаляме действителността на зависимостта от вноса, а би трябвало също по този начин да приемем, че в кратковременен проект към момента би трябвало да внасяме, до момента в който построяваме вътрешния си индустриален потенциал “.
Окончателният извод на анализаторите е, че въвеждането на търговски бариери единствено би попречило на напредъка, който сега се реализира в цяла Европа, и би понижило възможностите на Европейски Съюз да извърши уговорките си за чиста сила.
Въвеждането на ограничавания за вноса на фотоволтаични панели от Азия единствено би попречило на напредъка, който сега се реализира в цяла Европа, споделят анализатори (снимка: CC0 Public Domain)
От няколко години в Европа се приказва за въвеждане на специфични ограничения за отбрана на фотоволтаичния бранш. Причината наподобява е в конкуренцията на евтините слънчеви панели от Китай. Но множеството анализатори са на мнение, че сходна отбрана не е добра концепция.
Европа се стреми да резервира инерцията си в разгръщането на нови мощности за произвеждане на сила от възобновими източници, само че в този развой се оказва мъчно развиването на локални вериги за стойност. Азия изрично господства на пазара, когато става въпрос за слънчеви панели.
Лобисткатата група „ Европейски съвет за произвеждане на слънчева сила “ акцентира, че Европейският съюз е „ наводнен “ с остатък от фотоволтаични панели – някои приказват за към 70 GW до 85 GW непродадени ресурси. На този декор европейските производители на слънчева сила мъчно могат да доближат доходност.
Прагматизъм
От значително значение е да се развие локалната верига за доставки. Но анализаторите споделят, че би трябвало да сме реалисти във връзка с тази цел. Вносът на Европейския съюз от Китай надвишава 80% от продуктите в избрани „ ранни “ сегменти от веригата за доставка на слънчева сила, в това число произвеждане на редкоземни детайли и полисилиций, съгласно Международната организация по енергетика.
Ако ще постановяваме ограничавания, би трябвало да сме прагматични във връзка с измененията, нужни за понижаване на зависимостта ни от вноса – и това включва дълготрайна визия за пазара дружно с настоящи краткосрочни проекти.
Фактът, че в света на слънчевия бизнес има известна „ специализация “, дава насочна точка за диалози по тематиката. Китай може да господства на пазара, когато става въпрос за слънчеви панели, само че въпреки това производството на инвертори – „ интелигентната “ част от всеки слънчев план – е много отмерено разпределено сред Азия, Съединените щати и Европа.
При това състояние фактът, че някой създава евтини слънчеви панели, може да се преглежда позитивно, споделят анализаторите. Международната търговия разчита на всеки, който се е специализирал в това, което прави най-добре (или относително добре) и разменя стоките си на правилото на взаимна полза.
Нестабилност на цените
Подобно съдействие и стремежът към енергийна резистентност в Европейски Съюз не се изключват взаимно. Последните войни и рецесии разстроиха европейската слънчева енергийна промишленост и предизвикаха сериозен дефицит на инфраструктура за чиста сила и индустриален потенциал.
Нестабилността на пазара сътвори необикновени съмнения в цените на панелите, инверторите и батериите. Те бързо обърнаха облагите от разноските, реализирани през предходните години.
В подобен подтекст съществуването на тласъци за подсилване на локалните вериги за стойност явно може да бъде рационално за създаване на други възможности с течение на времето. Това е сериозен миг. Тези вериги на цената би трябвало да включват първични материали, пречистване и произвеждане. Целта е да се поддържа европейско ноу-хау, да се обезпечат по-кратки направления за доставка и да се понижи зависимостта от шепа снабдители.
Трудността се състои в създаването на европейска верига за PV доставки, без да се навреди на внедряването на фотоволтаични системи в кратковременен проект. Подобен акт изисква доста тънко балансиране. Трябва да се сътвори система „ с две ленти “: едната подкрепяща свободната световна конкуренция, с цел да благоприятства бързото разрастване, а другата – да сътвори бонус за резистентност, който би бил от изгода за потребителите, които купуват създаденото в Европа слънчево и акумулаторно съоръжение.
Приоритети
Междувременно приоритет за слънчевата промишленост надолу по веригата би трябвало да бъде повишение на успеваемостта и намаляването на разноските. Според последните пазарни данни на Otovo от януари 2024 г,. общата цена на система в Германия е с 16% по-висока от тази в Холандия и с 54% над цената в Полша. PV система в Обединеното кралство коства два пъти повече от тази в Полша и с 60% повече от тази, конфигурирана в Швеция.
още по темата
Подобна неравностойност съставлява натоварване за потребителите. Освен това разноските за труд за слънчеви съоръжения също са много неравностойни – от време на време разликата е двойна. Тук би трябвало да се търси усъвършенстване, считат анализаторите.
За да отбрани своите проекти за основаване на европейска верига за доставки на слънчева сила, като в същото време резервира пазарната инерция в кратковременен проект, Европейският съюз би трябвало да одобри тактика, която балансира непосредствените потребности с бъдещите цели. Конкуренцията е здравословна и посредством понижаване на настоящето равнище на взаимозависимост на Европа от вноса „ можем в действителност да прегърнем предизвикването на конкуренцията като опция, а не като опасност “, споделят анализаторите.
„ Не би трябвало да заобикаляме действителността на зависимостта от вноса, а би трябвало също по този начин да приемем, че в кратковременен проект към момента би трябвало да внасяме, до момента в който построяваме вътрешния си индустриален потенциал “.
Окончателният извод на анализаторите е, че въвеждането на търговски бариери единствено би попречило на напредъка, който сега се реализира в цяла Европа, и би понижило възможностите на Европейски Съюз да извърши уговорките си за чиста сила.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ