Защитникът на ЦСКА Иван Турицов даде интервю за Блиц, докато

Защитникът на ЦСКА Иван Турицов даде изявление за " Блиц ", до момента в който е на лагер с националния ни тим преди контролата с Иран в Пловдив и гостуването на Черна гора в европейска подготовка. 

Ванка, предстоят два мача на националния ни тим. Какво е чувството, когато облечеш екипа на България?

- Тръпката да играеш за България е изключителна. Да представляваш родината си, да чуеш химна преди мач, нещо необикновено е, мъчно е за пояснение. Настръхваш, когато чуеш химна и играеш за България.

Имате ли информация за противника за контролата в четвъртък - Иран, който е много другоземен и чужд, само че и май много добър тим?

- Има няколко дни до мача, ще се подготвим добре. Треньорите сигурно са подготвили видеа и най-различни тактики, ще бъдем подготвени.

A Черна гора какво ще ги вършим?

- Тежък мач ще е, само че ние сме експерти без значение кой е противник. Видяхте със Сърбия по какъв начин изпуснахме успеха в последните секунди, а надали не преди мача съгласно всички щяхме да загубим с огромен резултат, само че изненадахме мнозина. Черна гора има стойностен тим, само че излизаме за успеха.

Какво е настроението в тима и какво е отношението сред левскари и цесекари? С кого си в една стая, в случай че не е загадка?

- С Георги Русев. За мен няма проблем да бъда другар с момчета от Левски, Лудогорец и от другото ЦСКА. На терена нямам другари, само че отвън него сме си другари, въпреки всичко се познаваме от деца. Колективът е на много положително равнище. С съвсем всички съм дружно още от юношите. С 90% от футболистите в националния тим съм играл в другите младежки гарнитури.

Връщаме се към една доста болна тематика - мача ЦСКА - ЦСКА 1948, когато ти изпусна дузпата и това се оказа решаващо ЦСКА да не успее за 32-ри път да стане първенец. Още ли помниш това състояние, преглътна ли го или го не помни?

- Тежък миг за мен и всички " червени " почитатели. Наистина след самия мач беше доста тежко особено за мен, тъй като надали не аз бях виновник. Вечерта съвсем не спах, единствено за това мислех.

Имаше ли сълзи в очите ти, плака ли?

- Да, имаше доста. Даже откакто свърши мачът, не желаех да го демонстрирам още на терена, беше ми доста тежко и много плаках. Това беше първата ми изпусната дузпа и това пристигна в най-важния миг - и за мен, и за всички почитатели, които обичат ЦСКА. Сега към този момент може да се каже, че дузпата е забравена. Е, и след 30-40 години, в случай че ме питаш за тази дузпа, ще се сещам, само че в този момент виждам това изобщо да не ми въздейства на подготвителния и футболния развой като цяло. Защото подобен тежък миг за един експерт може да му повлияе много неприятно.

Избра ли си ъгъл, в който да биеш, или изчака вратаря?

- Не съм избирал ъгъл. Той потегли в същия, тъй като очевидно към този момент всеки вратар научи моето осъществяване на дузпите, той просто остана до последно и... малшанс, това е.

Ти ли беше определен да изпълниш дузпата, тъй като тогава се говореше, че май някой различен е желал да бие?

- Не, само аз бях изпълнителят на дузпите в този миг. Не е желал някой различен да я бие и аз да не съм му дал. Казах и на треньора по-късно, когато говорихме за този миг, че аз съм желал и съм усетил, че искам да удрям тази дузпа и даже, в случай че и в идващия мач против Левски, имаше дузпа - отново аз щях да я удрям.

Сега, в случай че получите, ще искаш ли отново да биеш дузпа?

- Аз съм подготвен. И в този момент да има мач, подготвен съм да удрям, само че това е към този момент решение на треньора. Ако реши, че желае аз да извършвам - съм подготвен сигурно.

Пропусна мача с Черно море, по-късно игра против Берое. Няма по какъв начин да не поговорим и за това, което се изписа последните дни - че надали не си в неприятни връзки с Нестор Ел Маестро, с управлението на ЦСКА, че надали не си изваден от групата, тъй като преговаряш с други тимове - Ботев (Пловдив), Левски...

- Доста другари, както и родителите ми - всички са от ЦСКА, ми звънят и това ми е най-болното. Защото особено на дядо ми другари му се обаждат и му четат нещата, които ти ми изброи. Даже за такива неща ми става смешно, тъй като аз ги запознат съм медиите. Няма безусловно нищо правилно в това, че съм преговарял с различен тим и че съм имал проблеми с управлението и с треньора. В доста положителни връзки съм и с шефовете, и с треньора. Имал съм диалог с треньора, обяснявал съм му, че това е изцяло негово решение, че аз се усещам добре и съм подготвен за игра. Решението е негово кой да играе и кой не. Доколкото тези неща, които писаха - за прехвърляния, че съм преговарял зад тила на клуба, няма безусловно нищо правилно.

Ако не е загадка, управлението по какъв начин реагира след прословутата, проклета дузпа, какво ти споделиха шефовете?

- Всички ме поддържаха, от никой не съм чул неприятна дума - " за какво не я би в другия ъгъл, за какво не я вкара? ". Аз щях да съм най-щастливият човек, в случай че я бях вкарал.

Това е доста хубаво - в този момент най-сетне да си изчистиш името, хората да схванат, че всичко е наред при теб, че няма проблеми. И се надяваме да заиграеш още по-добре, да си възвърнеш формата. Какво смяташ за борбата за купата, откакто ЦСКА изостава в класирането?

- За изгубен късмет за купата след 7-8 кръг е доста рано да се приказва. Mиналата година Манчестър Сити изоставаше много от Арсенал през зимата, само че стана първенец. Да, първите мачове бяха пагубни за нас - освен резултатите, само че и играта. Но малко по малко започваме да играем по-добре, както видяхте и против Берое беше добър мач за нас. Мисля, че ще се върнем на победния път. Това с изгубената купа е просто факсимиле.

Кой е най-големият шегобиец сега в националния тим?

- Георги Русев. Той във всеки един миг може да разсмее всички, дори ненадейно - пуска майтапи, вицове...

А кой е най-труден за връзка, най-затворен?

- Няма подобен. Аз с безусловно всички съм в връзка. Няма някой, който да е затворен човек и да е сложна връзката с него.

А в ЦСКА кой е веселяк №1?

- Назон и Шопов. Назон се пробва да научава български думи и непрекъснато пуска бъзици, смешки и майтапи. Забавно е с него. Шопов също е с възприятие за комизъм.

Има още една гореща тематика - отношението ти с почитателите на ЦСКА, това, че ти лишиха капитанската лента. Какво се случи след мача със Сепси в София?

- Първият мач паднахме 0:2, тежък мач, тежък резултат. Тогава по-скоро почитателите ме схванаха неправилно, по този начин усетих аз. Защото след мача на прибиране към тунела чух доста грозни обиди. Впоследствие видях индивида и поради това реагирах, много неприятни думи изрече по мой адрес. В този мач аз бях единствен българин на терена, пробвах го да го привикам при мен, с цел да ми изясни какъв е казусът. Защото аз бях единствен българин от ЦСКА в този мач. А този човек се държеше жестоко с мен. След това другите почитатели скочиха, те не чуха и не знаеха какво приказвам, помислиха, че потеглям против тях. А аз бях влезнал в спречкване единствено с един човек. Много добре знаеш какъв брой са ме подкрепяли почитателите, в това число и след пропуснатата дузпа. Не чаках тази голяма поддръжка, доста последователи се свързаха с мен, за което им благодаря. И е хубаво, че в този момент го споделям пред всички - че аз ще съм последният човек, който ще желае да тръгне против почитателите, тъй като колкото пъти е ставал проблем, постоянно са били зад мен. Беше значимо да им кажа какво тъкмо се случи.

Бил е индивидуален случай с човек, който те е нападнал.

- Да, безусловно, и реагирах по отношение на него. Да, не е обикновено, само че действах инстинктивно. Бях раздразнителен, противен резултат, и когато някой приказва за родителите ми, по-скоро за майка ми, още повече се нервирам. Абсолютно никакъв проблем нямам с почитателите.

Колко почитатели те поддържаха и ти изпратиха известия след пропуснатата дузпа?

- Хиляди известия получих.

Хиляди?!

- Да. Във всевъзможни обществени мрежи се свързаха с мен, освен по телефона.

Смяташ ли един ден да си отвоюваш и да си върнеш капитанската лента?

- Абсолютно. Даже като ми оповестиха, че повече няма да бъда капитан на тима, им споделих, че това по безусловно никакъв метод не трансформира ролята ми в тима. Че капитанската лента е единствено, с цел да видят хората кой е капитан. Но аз в тима всичко което съм правил - със или без капитанската лента, ще продължа да го върша. Аз постоянно ще си бъда водач на тима.