Героят след Вечното дерби: Честно казано, не мислех, че ще играя
Защитникът на " сините " Кристиан Макун бе посетител на подкаста на клуба " Гласът на Левски ". Футболистът се радва на все по-голяма известност, откакто вкара победния гол в дербито против ЦСКА през предишния уикенд.
" За мен е същинско наслаждение да бъда тук и да споделя идващите минути с почитателите. Достатъчно пъти изгледах гола ми против ЦСКА. Още от първото полувреме има доста центрирани топки и си споделих: " Някоя все ще ми падне ". Като топката идваше към мен, си споделих, че ще бъде тази. Беше гол, гол е, това не ми излизаше от главата. Мислех съдията да не направи нелепост и да не го зачете и по тази причина изчакахме. Очевидно изпаднахме в възторг аз и всички останали. Никаква друга мисъл не ми идваше, с изключение на да го отпразнуваме с прелестната аудитория. Честно казано, не мислех, че ще играя. По-скоро мислех, че ще съм на пейката, само че поради физическото положение на някои съотборници, се наложи да вляза. С огромна възможност щях да играя с националния тим против Парагвай, само че два дни преди мача усетих терзания в аддуктора. Ако почнем в обратна посока - в последна сметка напъните и жертвата си костваха. След като почувствах това неразположение в десния крайник, взехме решение да не взема присъединяване в този мач. Взех отмора, само че останаха терзанията. Освен това доста дълго пътувах. Дойдох директно преди мача предходния ден. Имах опция да дремя единствено три часа. Казаха ми, че ще играя от дясната страна и поех тази отговорност ", описа той за чувствата си около дербито.
" Разбира се, че адреналинът ми оказа помощ. Всички говореха за значимостта на този мач и нямаше по какъв начин да не вземам участие. На предходните мачове имаше доста хора, които ни подкрепяха и в този момент си споделих, че ще има най-малко два пъти повече хора. И теренът бе добър и предразположи да се играе дерби. При всички условия желаех да играя и да донеса наслада на клуба и на последователите - те го заслужават. Моите съотборници ми споделиха, че без значение от това, което виждаме в таблицата, че те са надолу, а ние сме на върха, да не виждам това, тъй като мачът ще е доста здрав. Опитвах се да не мисля за значимостта на мача непрекъснато, тъй като това ненапълно плаши. Мислех, че това е просто следващият мач, елементарен мач и че би трябвало да се оправим. Единствено желаех да сме спечелили и аз да съм здрав. Мачът не свършва, до момента в който съдията не свири. Усетих, че второто полувреме влязохме по-добре. Те също имаха положения да вкарат. Не изгубих това чувство, че ще пристигна моментът, в който ще вкараме гол. Това чувство не ме напусна до самия край ", добави Макун.
" Не се замислих преди да дойда в Левски, тъй като се осведомих за клуба и разбрах, че това е голяма крачка за мен и развиването ми. Пристигнах с голямо предпочитание. Бях доста прелестно сюрпризиран да видя за какъв брой доста почитатели този клуб значи толкоз доста. Никога няма да не помни първия миг, в който излязох пред празните трибуни на стадион " Георги Аспарухов " и си го показах цялостен. Тогава си показах, че мога да бъда част от това. Поне към този момент ми не получава, очевидно доста мощно съм си го поискал. Бях доста припрян за дебюта си. Осъзнавах, че физически не съм подготвен, само че нямах самообладание. Казах си " най-сетне ", спомни си венецуелецът.
" Очевидно наподобявам доста удовлетворен при головете. Много ме зарадва гола ми против Арда. Тук е моментът да споделя нещо - по принцип бе замислено по различен метод това състояние, само че влезе Марин и си казахме по няколко думи с Цунами и Марин, което приказва добре за връзката в тима. Говорим за вътрешно чувство, интуиция ми сподели къде ще падне топката, имах чувството, че знам Алекс къде ще прати топката и да се придвижа натам. Така стана и против ЦСКА. Всичко е въпрос на напредване и на чувство. Явно ми се отдават такива голове. Не го упражнявам, само че се получава. Миналата година с Анортозис също вкарах със задна ножица. Явно го имам вътре в себе си. А насладата като динозавър идва от детството ми. Винаги съм бил по-голям от другите в компанията и изглеждах по-тромав. От дете ми е останал този прякор и се пробвах да го въведа в насладата ми след гол ", описа той.
" Аз съм бранител, първата ми мисъл е да не ни вкарат, само че в случай че ми се отдаде опция, пробвам да въвеждам. Помислих си, че този връх от два гола е пристигнало време да го мина. Четири мача, два гола не е зле, нали. Знам, че Берое има доста южноамерикански футболисти. Това ме навежда на мисълта, че няма да е елементарен мач. Стоят добре като тим, само че ние сме съсредоточени и ще излезем пределно стимулирани ", добави венецуелецът.
" Мисля, че се приспособих и към града, и към културата. Треньорът и съотборниците ми помогнаха. Доста съм свикнал. Наясно съм с всичко. Винаги на подготовка имаме тв приемник и гледаме мачове онлайн. Все още ми се постанова да запитвам кой играе, тъй като още не мога да чета на български. Лудогорец е най-сериозният противник на Левски. Те са сериозен тим, който знае по какъв начин да прави нещата. Мисля, че с Ботев има положително съревнование, очаквам ги да дойдат на нашия стадион. Очевидно е за всички, че не ми беше елементарно първоначално, тъй като не бях играл дълго. Добре се разбираме с треньора и се пробвам да извършвам всичките му заръки ", сподели бранителят.
" Моят татко беше професионален футболист. Мисля, че поради това тази игра е в кръвта ми. Единствената играчка, която ми харесваше в детството беше топка. Нямах интерес към колело или друго. Само топка, с която да играя. За европеец може би е по-лесно, само че за състезател от Южна Америка да отиде в Ювентус е извънредно мъчно. В последна сметка съм благополучен, че върша усещане и изпъквам в националните тим от дребен. Имам и европейски паспорт, което ми оказа помощ да се озова в толкоз огромен клуб. Отивайки на подготовка в първия тим, си споделих, че би трябвало да си изчистя фенската страст. Аз бях част от този тим. По някой път се смеех на самия себе си, тъй като до през вчерашния ден играех със съотборниците си с Венецуела, а внезапно подвигам глава и против мен е Кристиано Роналдо и останалите огромни. Считам, че човек постоянно би трябвало да е подготвен да научи нещо ново, постоянно има какво да учиш, освен от огромните футболисти. Когато имах късмет да ги виждам, следих всяко тяхно придвижване. Мисля, че съумях да открадна от всеки по нещо. Усещането е необикновено. Честно казано, аз нямах опция да упражнявам непрекъснато с първия тим на Ювентус. Най-вероятно, в случай че покажете на Кристиано моя фотография, няма да се сети за мен. Много мислят, че Роналдо е нахален и надут, само че той е човек, който обича да се съревновава и не обича загубите. Когато го опознаеш, разбираш, че е отворен и необикновен човек ", спомни си играчът.
" След Ювентус търсех повече сигурност и това ми предложи Маями - дълготраен контракт. Дадох си сметка, че напредъкът, който отбелязва МЛС е голям и всяка година са по-добри. В Съединени американски щати желаят да са най-хубави във всичко. Това е част от техния проект - желаят и във футбола да бъдат на върха. Следващото международно състезание ще е там, обръща се доста огромно внимание на спорта. Собственик на тима бе Дейвид Бекъм, който с едно позвъняване може да те трансферира в който и да е клуб. Бекъм е доста добър и прелестен човек. Изключително ми харесваше да бъда част от неговия тим. Не мога да опиша с какво предпочитание играехме, когато ни гледаше. Имах привилегията да играя с Матюиди и Игуаин. В края на кариерите им, само че за мен беше привилегия. Не може да си визиите какъв брой висок професионализъм показва Игуаин ", прям е той.
" Изключително се веселя, че следите мен и националния отбор на Венецуела. На хартия равенството с Аржентина е добър резултат, само че в случай че погледнем съществено на мача, имахме опция да спечелим тази среща. Много им беше мъчно на аржентинците да играят поради терена, климата, нашите почитатели. Трябва да се възползваш, тъй като рядко можеш да хванеш толкоз мощен тим в такава сложна обстановка. Направихме еднакъв с Бразилия като посетители, в този момент ги чакаме вкъщи. При нас остана мъка, че заслужавахме да играем полуфинал на Копа Америка. Но футболът не е това, което мислиш, че си заслужавал, а това, което направиш на терена. Не изиграхме добър мач с Канада и отпаднахме. Целта на всички във Венецуела е да отидем на международно състезание, само че това са най-трудните квалификации, които се организират в целия свят. Всеки мач е на живот и гибел и излизаме с нож сред зъбите ", счита Макун.
" Винаги обичаният би футболист е Кристиано. Той е приказен състезател, може да въодушеви всички с метода, по който се труди. Любим тим ми е Манчестър Юнайтед ", разкри той.
" Сега съм тук със брачната половинка ми и с майка ми, която пристигна да ни види. Съпругата ми привиква с града, със страната. Баща ми живее в Белгия с моите братя. Надявам се да дойдат да ме видят, тъй като сме близо. Много желая да дойдат и заради обстоятелството, че ще види сина си доста благополучен. Изключително съм признателен за всичко, което вършат хората за мен. Обичам да се разхождам, да хапнем в някой ресторант. Много обичам да съм с моите две кучета, които не са с мен и ми липсват. Обичам да играя баскетбол и да виждам бейзбол във Венецуела. Гледам шампионата, когато стартира. Почнах да одобрявам да играя падел. Научих се да играя по време на последната ми почивка ", показа южноамериканецът.
" Честно казано, не съм опитвал типични български ястия. Но като се храня със съотборниците ми, всичко ми харесва. Италианската кухня ми е обичана. Момиче, което е фризьорка от Гана или Нигерия, на две седмици си върша плитките. Като ме видят до мола ми вършат знака на Левски. Като съм по този метод, никой не знае кой съм. Все още не съм излизал по улиците след мача с ЦСКА, само че съм сигурен, че ще съм по-разпознаваем. Много малко дума научих на български - ляво, дясно, играе, единствено Левски, тука, добре, синьо. Левски завоюва място в сърцето ми, както и на моето семейство. Мястото, което ще заема Левски в сърцето ми, ще става все по-голямо ", сподели в умозаключение Кристиан Макун.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
" За мен е същинско наслаждение да бъда тук и да споделя идващите минути с почитателите. Достатъчно пъти изгледах гола ми против ЦСКА. Още от първото полувреме има доста центрирани топки и си споделих: " Някоя все ще ми падне ". Като топката идваше към мен, си споделих, че ще бъде тази. Беше гол, гол е, това не ми излизаше от главата. Мислех съдията да не направи нелепост и да не го зачете и по тази причина изчакахме. Очевидно изпаднахме в възторг аз и всички останали. Никаква друга мисъл не ми идваше, с изключение на да го отпразнуваме с прелестната аудитория. Честно казано, не мислех, че ще играя. По-скоро мислех, че ще съм на пейката, само че поради физическото положение на някои съотборници, се наложи да вляза. С огромна възможност щях да играя с националния тим против Парагвай, само че два дни преди мача усетих терзания в аддуктора. Ако почнем в обратна посока - в последна сметка напъните и жертвата си костваха. След като почувствах това неразположение в десния крайник, взехме решение да не взема присъединяване в този мач. Взех отмора, само че останаха терзанията. Освен това доста дълго пътувах. Дойдох директно преди мача предходния ден. Имах опция да дремя единствено три часа. Казаха ми, че ще играя от дясната страна и поех тази отговорност ", описа той за чувствата си около дербито.
" Разбира се, че адреналинът ми оказа помощ. Всички говореха за значимостта на този мач и нямаше по какъв начин да не вземам участие. На предходните мачове имаше доста хора, които ни подкрепяха и в този момент си споделих, че ще има най-малко два пъти повече хора. И теренът бе добър и предразположи да се играе дерби. При всички условия желаех да играя и да донеса наслада на клуба и на последователите - те го заслужават. Моите съотборници ми споделиха, че без значение от това, което виждаме в таблицата, че те са надолу, а ние сме на върха, да не виждам това, тъй като мачът ще е доста здрав. Опитвах се да не мисля за значимостта на мача непрекъснато, тъй като това ненапълно плаши. Мислех, че това е просто следващият мач, елементарен мач и че би трябвало да се оправим. Единствено желаех да сме спечелили и аз да съм здрав. Мачът не свършва, до момента в който съдията не свири. Усетих, че второто полувреме влязохме по-добре. Те също имаха положения да вкарат. Не изгубих това чувство, че ще пристигна моментът, в който ще вкараме гол. Това чувство не ме напусна до самия край ", добави Макун.
" Не се замислих преди да дойда в Левски, тъй като се осведомих за клуба и разбрах, че това е голяма крачка за мен и развиването ми. Пристигнах с голямо предпочитание. Бях доста прелестно сюрпризиран да видя за какъв брой доста почитатели този клуб значи толкоз доста. Никога няма да не помни първия миг, в който излязох пред празните трибуни на стадион " Георги Аспарухов " и си го показах цялостен. Тогава си показах, че мога да бъда част от това. Поне към този момент ми не получава, очевидно доста мощно съм си го поискал. Бях доста припрян за дебюта си. Осъзнавах, че физически не съм подготвен, само че нямах самообладание. Казах си " най-сетне ", спомни си венецуелецът.
" Очевидно наподобявам доста удовлетворен при головете. Много ме зарадва гола ми против Арда. Тук е моментът да споделя нещо - по принцип бе замислено по различен метод това състояние, само че влезе Марин и си казахме по няколко думи с Цунами и Марин, което приказва добре за връзката в тима. Говорим за вътрешно чувство, интуиция ми сподели къде ще падне топката, имах чувството, че знам Алекс къде ще прати топката и да се придвижа натам. Така стана и против ЦСКА. Всичко е въпрос на напредване и на чувство. Явно ми се отдават такива голове. Не го упражнявам, само че се получава. Миналата година с Анортозис също вкарах със задна ножица. Явно го имам вътре в себе си. А насладата като динозавър идва от детството ми. Винаги съм бил по-голям от другите в компанията и изглеждах по-тромав. От дете ми е останал този прякор и се пробвах да го въведа в насладата ми след гол ", описа той.
" Аз съм бранител, първата ми мисъл е да не ни вкарат, само че в случай че ми се отдаде опция, пробвам да въвеждам. Помислих си, че този връх от два гола е пристигнало време да го мина. Четири мача, два гола не е зле, нали. Знам, че Берое има доста южноамерикански футболисти. Това ме навежда на мисълта, че няма да е елементарен мач. Стоят добре като тим, само че ние сме съсредоточени и ще излезем пределно стимулирани ", добави венецуелецът.
" Мисля, че се приспособих и към града, и към културата. Треньорът и съотборниците ми помогнаха. Доста съм свикнал. Наясно съм с всичко. Винаги на подготовка имаме тв приемник и гледаме мачове онлайн. Все още ми се постанова да запитвам кой играе, тъй като още не мога да чета на български. Лудогорец е най-сериозният противник на Левски. Те са сериозен тим, който знае по какъв начин да прави нещата. Мисля, че с Ботев има положително съревнование, очаквам ги да дойдат на нашия стадион. Очевидно е за всички, че не ми беше елементарно първоначално, тъй като не бях играл дълго. Добре се разбираме с треньора и се пробвам да извършвам всичките му заръки ", сподели бранителят.
" Моят татко беше професионален футболист. Мисля, че поради това тази игра е в кръвта ми. Единствената играчка, която ми харесваше в детството беше топка. Нямах интерес към колело или друго. Само топка, с която да играя. За европеец може би е по-лесно, само че за състезател от Южна Америка да отиде в Ювентус е извънредно мъчно. В последна сметка съм благополучен, че върша усещане и изпъквам в националните тим от дребен. Имам и европейски паспорт, което ми оказа помощ да се озова в толкоз огромен клуб. Отивайки на подготовка в първия тим, си споделих, че би трябвало да си изчистя фенската страст. Аз бях част от този тим. По някой път се смеех на самия себе си, тъй като до през вчерашния ден играех със съотборниците си с Венецуела, а внезапно подвигам глава и против мен е Кристиано Роналдо и останалите огромни. Считам, че човек постоянно би трябвало да е подготвен да научи нещо ново, постоянно има какво да учиш, освен от огромните футболисти. Когато имах късмет да ги виждам, следих всяко тяхно придвижване. Мисля, че съумях да открадна от всеки по нещо. Усещането е необикновено. Честно казано, аз нямах опция да упражнявам непрекъснато с първия тим на Ювентус. Най-вероятно, в случай че покажете на Кристиано моя фотография, няма да се сети за мен. Много мислят, че Роналдо е нахален и надут, само че той е човек, който обича да се съревновава и не обича загубите. Когато го опознаеш, разбираш, че е отворен и необикновен човек ", спомни си играчът.
" След Ювентус търсех повече сигурност и това ми предложи Маями - дълготраен контракт. Дадох си сметка, че напредъкът, който отбелязва МЛС е голям и всяка година са по-добри. В Съединени американски щати желаят да са най-хубави във всичко. Това е част от техния проект - желаят и във футбола да бъдат на върха. Следващото международно състезание ще е там, обръща се доста огромно внимание на спорта. Собственик на тима бе Дейвид Бекъм, който с едно позвъняване може да те трансферира в който и да е клуб. Бекъм е доста добър и прелестен човек. Изключително ми харесваше да бъда част от неговия тим. Не мога да опиша с какво предпочитание играехме, когато ни гледаше. Имах привилегията да играя с Матюиди и Игуаин. В края на кариерите им, само че за мен беше привилегия. Не може да си визиите какъв брой висок професионализъм показва Игуаин ", прям е той.
" Изключително се веселя, че следите мен и националния отбор на Венецуела. На хартия равенството с Аржентина е добър резултат, само че в случай че погледнем съществено на мача, имахме опция да спечелим тази среща. Много им беше мъчно на аржентинците да играят поради терена, климата, нашите почитатели. Трябва да се възползваш, тъй като рядко можеш да хванеш толкоз мощен тим в такава сложна обстановка. Направихме еднакъв с Бразилия като посетители, в този момент ги чакаме вкъщи. При нас остана мъка, че заслужавахме да играем полуфинал на Копа Америка. Но футболът не е това, което мислиш, че си заслужавал, а това, което направиш на терена. Не изиграхме добър мач с Канада и отпаднахме. Целта на всички във Венецуела е да отидем на международно състезание, само че това са най-трудните квалификации, които се организират в целия свят. Всеки мач е на живот и гибел и излизаме с нож сред зъбите ", счита Макун.
" Винаги обичаният би футболист е Кристиано. Той е приказен състезател, може да въодушеви всички с метода, по който се труди. Любим тим ми е Манчестър Юнайтед ", разкри той.
" Сега съм тук със брачната половинка ми и с майка ми, която пристигна да ни види. Съпругата ми привиква с града, със страната. Баща ми живее в Белгия с моите братя. Надявам се да дойдат да ме видят, тъй като сме близо. Много желая да дойдат и заради обстоятелството, че ще види сина си доста благополучен. Изключително съм признателен за всичко, което вършат хората за мен. Обичам да се разхождам, да хапнем в някой ресторант. Много обичам да съм с моите две кучета, които не са с мен и ми липсват. Обичам да играя баскетбол и да виждам бейзбол във Венецуела. Гледам шампионата, когато стартира. Почнах да одобрявам да играя падел. Научих се да играя по време на последната ми почивка ", показа южноамериканецът.
" Честно казано, не съм опитвал типични български ястия. Но като се храня със съотборниците ми, всичко ми харесва. Италианската кухня ми е обичана. Момиче, което е фризьорка от Гана или Нигерия, на две седмици си върша плитките. Като ме видят до мола ми вършат знака на Левски. Като съм по този метод, никой не знае кой съм. Все още не съм излизал по улиците след мача с ЦСКА, само че съм сигурен, че ще съм по-разпознаваем. Много малко дума научих на български - ляво, дясно, играе, единствено Левски, тука, добре, синьо. Левски завоюва място в сърцето ми, както и на моето семейство. Мястото, което ще заема Левски в сърцето ми, ще става все по-голямо ", сподели в умозаключение Кристиан Макун.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ