Д-р Гергана Николова, лидер на сдружението на личните лекари, пред „Труд“: Джипито стана пенкилер
„ Защита на здравето на всеки жител на Европейски Съюз “ – по тази тематика ще разсъждават след два дни медицински светила от разнообразни страни на конференция в границите на Българското председателство. Ще се разисква и положението на нашето опазване на здравето, в това число и проблемите на джипитата, които стават все по – забележими в последно време заради набъбналите опашки пред кабинетите им. „ Нужни са промени, само че не такива от които и на лекарите, и на пациентите им става по-зле “, споделя пред „ Труд “ доктор Гергана Николова , която е представител и водач на сдружението на персоналните лекари.
– Д-р Николова, научаваме от малките екрани, че джипитата пишат петиция до държавното управление и се чудят да излязат ли на митинг. Камерите ги демонстрират през ден, дружно с патилата на пациентите. Какво се случва в системата?
– Има напрежение измежду сътрудниците. За аргументите може да се приказва с часове, само че аз ги споделих пред bTV с едно изречение: колкото повече нововъведения в опазването на здравето, толкоз по-малко медицина в него и толкоз по-зле и за лекарите, и за пациентите.
– Това е ваше мнение. Но много пациенти декларират, че техният интерес не съответствува с този на лекарите. Особено пък, откакто се сподели в Народното събрание, че едни доктори са поставили във фризера бебе…
– Това е най-големият проблем – загубата на доверие сред пациентите и лекарите. Аз започнах лекарската си процедура преди 30 години. Тогава да кажеш, че си доктор, звучеше добре. Сега се срамуваш да го кажеш, тъй като лекарската специалност се свързва с избрания като „ бяла мафия “, „ убийци “, „ търгаши “. Ако оздравее тежко болен, разясняват: „ Господ му оказа помощ “. Аз съм вярваща и не отхвърлям Божията помощ. Но за какво, в случай че пациентът почине, коментарът е „ лекарите го убиха “? Човекът е смъртен и от време на време си отива от този свят, без значение от лекуването в болничното заведение или в дома му. Но опечалените родственици се научиха да пращат в малките екрани тъжби и девойки с камери потеглят да търсят виновността у нас. Добрата вест от опазването на здравето не прави работа на новинарите, а неприятната е добре пристигнала за репортаж. И който гледа телевизия си мисли, че единствено в приказките има благополучен край, а в медицината злото тържествува. И лекарите, както и учителите, и служителите на реда, са непрекъснат обект на негативни възклицания: че са неприятни, некадърни, корумпирани, алчни. Всеки може да набие доктор и да напише в интернет: „ Бийте ги, че да работят по-добре! “. Имаме пациенти, които са уверени, че абсурдът с нас ще им реши проблемите.
– За едно нещо пациентите ви са изцяло съгласни с вас – че с доста писане сте натоварени. Като влезе човек в кабинетите ви, вие повече го описвате, в сравнение с го преглеждате.
– Непрекъснато нещо би трябвало да описваме, да. Денонощно сме на фронта против бюрокрацията. Например, откогато просветното министерство разгласи, че ще бори неизвинените отсъствия и помощи ще взимат единствено дечицата, които вървят на учебно заведение, нас ни затрупа лавина от молби за медицински бележки. Майката, която до неотдавна е казвала на учителката – детето кихна и ще остане през днешния ден вкъщи – в този момент го води при нас. Тук то контактува с по-болни деца, а аз го проверявам, разказвам прегледа и издавам записка, в която би трябвало да попада номер на амбулаторния лист, дата на издаването му, негов код, мой код, диагнози, подписи, печати. Това са ненужни книжа – считаме ние, но никой не ни пита…Или друго изобретение: да описваме номерата на касовите бележки в амбулаторния лист. С тия бележки ще отчитаме понижената потребителска такса на пенсионерите – 1 лев, с цел да си вземем остатъка от лев и деветдесет.
– Ами правете го, какво ви пречи?
– Какво ни пречи! Ще ни отнеме по 2 минути на пациент, за 20 пациенти – 40 минути изгубено амбулаторно време в роботния ден. Но това е единствено за касовите бележки! А какво ни пречи да напишем амбулаторния лист в това време? Какво ни пречи да занесем написаното на флашка в Здравната каса? Какво ни пречи всеки ден да подаваме доклади? Имунизацията един път я отчитаме в Здравната каса, различен път в районния център по опазване на здравето. Какво ни пречи една и съща информация за един и същи човек да я носим на две места? Да описваме зелените предписания и жълтите предписания, и какъв брой кардиограми сме създали лани? 1277-ми обзор за тази година върша в този момент. Представете си какъв брой ще преброя до края на 2018-а? Не знам кому е нужна тази информация, само че какво ми пречи да я върша в разгара на грипната зараза и като има опашка пред кабинета ми? Какво ми пречи, че това дете е било през вчерашния ден в „ Пирогов “ на обзор, има киста, само че не са му дали записка. „ Иди джипито да я ти напише! “ – рекли. А оня мъж отишъл в онкодиспансера, само че му споделили: „ Иди при джипито да ти напише направление “. Джипито стана пенкилер – схваща от всичко, става за всичко и прави всичко. Това каква промяна е?
– Не знам. Защо са опашките пред кабинетите ви?
– Бумащината е едно от обясненията.
– Не е ли другото в огромните ви пациентски листи? Те носят пари и вие записвате в тях голям брой пациенти, а след това ви е погрешно, че работите в събота и неделя?
– Записваме, да. Но не тъй като сме алчни, а тъй като нямаме право да откажем на пациент, който желае да влезе в пациентската ни листа. Аз мога да избера за кого да се оженя и дали да се разведа с него, само че нямам право да не запиша пациента Иванов, който прави кавги на колежката ми, шамаросва я, разделя се с нея и избира мен. Не мога да кажа: „ Г-н Иванов, отхвърлям да ви запиша, тъй като вие сте абсурден и ударихте лекарка. “
– Сега се вкарва електронно записване при джипи.
– Да, поставят ме на сергия. Всеки може да влезе в уеб страницата през днешния ден, да ме избере, да се запише при мен и аз от на следващия ден да имам нов пациент, въпреки да не знам по какъв начин наподобява. Аз желая да го видя тоя пациент! Лечението изисква огромно доверие сред него и мен. Хипократ е споделил:„ В кабинета са трима – докторът, пациентът и заболяването. “ Ако пациентът застане дружно с лекаря против заболяването, лекуването ще върви добре. И противоположното. Като се видя с пациента, аз мога да кажа: „ Г-не, имам голяма процедура, бихте ли потърсил различен сътрудник, там ще чакате по-малко. “ Друг въпрос е, че един пациент ми отговори по този начин: „ Аз не съм вманиачен да ида там, където никой не чака, там джипито е неспособно значи. Искам там, където е най-голяма опашката! “ Нашето съдружие упорства да ни дадат право да кажем: „ Извинете господине, само че няма да ви запиша, тъй като листата ми е огромна, а с изключение на да ви запиша, аз би трябвало да ви обърна задоволително внимание, за ви прегледам, да поговоря с вас. А не да бързам да ви отпратя, тъй като идващият чука на вратата и вика: „ Айде бе, какво вършиме там! “.
– Значи огромният проблем е в огромните практики?
– Не единствено. Българският пациент е теоретичен да пристигна при джипито, когато си желае и в случай че не влезе незабавно, да вдигне скандал. Аз и други сътрудници въведохме система, наречена „ супердок “ – уебсайт с часовете, в които одобрявам. Можете да влезете и да си запишете час, да е комфортен и за вас. Ако се наложи да не присъствам ненадейно, ще ви пратя известие половин час по-рано, да не се разкарвате. Но единствено половината от пациентите ми употребяват уеб страницата. Другите избират да чакат 4 часа пред кабинета ми за обзор от 15 минути, само че да дойдат, когато им скимне.
– Нормално е да желаят неотложна, бърза и качествена помощ.
– Но здравната помощ не може да е евтина, бърза и качествена по едно и също време. Ако е евтина и бърза, не може да е качествена.
– Заговорихте за анулация на нощните наряди. Как си я представяте?
– А вие по какъв начин си представяте един доктор да е разполагаем 24 часа, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината? В София плащаме на медицински центрове – да иде пациентът ни там, в случай че решим да си починем малко. Но София не е България. Лекарят в дребното градче прави 4-5 визити през нощта, работи заран от 8 часа, и не може да си вземе даже един път в годината отпуск. Веднъж имах нещастието да си счупя крайници в неделя вечерта. В „ Пирогов “ ми споделиха: постъпваш за интервенция! Но аз отвърнах – не мога, подписах се и се прибрах, тъй като нямах заместител, който да поеме пациентите ми в понеделник.
– Но болничните листове важат и за вашата специалност!
– Нашето не е специалност, а метод на живот и за фамилиите ни. Дъщеря ми не желае да учи медицина, не желае и доктор за брачен партньор. Казва: „ Ти, мамо, не живееш добре и ние с баща не живеем добре поради теб. Телефонът ти звъни непрекъснато, ние нямаме празници, ти все приказваш по телефона или хукваш нанякъде. “
– Вярно ли, че ви повикали един път в едно ромско гето, с цел да прегледате прасето?
– Повикаха ме от една огромна фамилия, която церя от 1990 година От една страна е хубаво, че ми имат доверие и считат, че мога всичко. „ Докторке – споделя остарялата майка – ти лекуваш всичките ми деца и внуци, и прасето Гого ще излекуваш, че няма вкус! “ А за какво не извикахте ветеринаря, запитвам. „ Защото – вика – на него би трябвало да му платим “. А аз съм безвъзмездна. Проблемът е тук.
– Къде?
– Тия хора, които имат свободно време, тъй като не работят и живеят от помощи, в събота завели дечицата си в медицинския център, на който аз заплащам, в неделя Бърза помощ ги прегледала, че без друго колата за спешна помощ и пристигнала при съседите. А в понеделник идват при мен – да питат дали да изпълнят рецептата. Три прегледа са си създали, а не почнали терапия, не си купили медикаменти. Ако си заплащат, въпреки и единствено два и деветдесет, няма да се преглеждат 3 дни поред – няма да дадат 10 лв., с цел да сравнят мнението на трима лекари дали да идат в аптеката. И така…Отива пациент при ортопеда и той му споделя: господине, на краката ви нищо им няма, с изключение на, че са мръсни и би трябвало да ги измиете. Пациентът дава отговор: и джипито по този начин ми сподели, само че пристигнах за второ мнение при вас.
– Виц ли е това?
– Не е анекдот, а нещо, което се случва всекидневно в кабинетите ни. Дадох преди седмица направление на едно бебе с проблеми в изхождането. Майката чак през днешния ден го завела при педиатърка. А при мен подвига скандал на опашката – от 15 минути очаквам! Потърпевш от всичко това е съзнателният пациент – човек на възраст от 18 до 65, който си заплаща осигуровките и се труди по 8-10 часа. За неговото обслужване аз получавам по-малко от цената на трамваен билет, а самият той не може да стигне до мен, тъй като няма време да седи 3 часа на опашка от хора, които не работят и не заплащат осигуровки. Една пациентка ме е посетила 8 пъти за месец! „ Чук-чук, аз единствено да попитам “ – това настрана. Смеем се, че няма български порнофилми с присъединяване на медицински сестри, тъй като непрестанно някой чука на вратата, споделя „ единствено да попитам “ и прекъсва фотосите.
– Имате възприятие за хумор…
– Но ни е тъжно. Джипитата в България са намалели с 1400 от 2000 година, откогато сме в този сървайвър.
– Колко сте общо?
– Към 4000. Аз съм на 55 година и съм от младите. Имам колежка на 83. Няма кой да иде на село да поеме практиката й. Новозавършилият медицина не желае да е 24 часа разполагаем, да му звънят в 7 сутринта, с цел да го питат „ през днешния ден коя промяна сте? “ – като че ли е мъчно да запомниш на джипито си графика. Ромските ми пациенти споделят: „ Дошъл съм за ръководство (вм. направление), с цел да ида на лекар. “
Нула самопризнание и почитание.
– А къде са изчезнали вашите 1400 сътрудници?
– Някои умряха в кабинетите си. От изтощеност и стрес.
– Но какво да се прави?
– Пишем до държавното управление предложение. Стига с тия промени, които ни утежняват ситуацията. Тъкмо научим какво се изисква за хронично болните да вземем за пример, иде нов министър и следващата година – друго.
– Седмина здравни министри се смениха за 10 години! Няма ли за вас угодия?
– По едно време казвахме, че системата може да я оправи министър гинеколог, тъй като е с краката нагоре. После – че след двамата реаниматори, ще би трябвало патоанатом…Сега имаме финансист и си проличава – касови бележки почваме да отчитаме. Аз предлагам някой от тия, които реформират системата на персоналните лекари, да поседи най-малко месец при мен в кабинета. Ще го пущам в отмора в събота и неделя, няма да го карам да подвига телефона и да написа доклади. Само да поседи и бас държа, че ще направи по-разумни промени.
Нашият посетител
Гергана Николова е родена в Петрич. През 1986 година приключва медицина в София. Специалист е по вътрешни заболявания. Практикува към този момент три десетилетия, като пораства в йерархията от ординатор до завеждащ поделение. От 2000 година е джипи и деятел на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари.
– Д-р Николова, научаваме от малките екрани, че джипитата пишат петиция до държавното управление и се чудят да излязат ли на митинг. Камерите ги демонстрират през ден, дружно с патилата на пациентите. Какво се случва в системата?
– Има напрежение измежду сътрудниците. За аргументите може да се приказва с часове, само че аз ги споделих пред bTV с едно изречение: колкото повече нововъведения в опазването на здравето, толкоз по-малко медицина в него и толкоз по-зле и за лекарите, и за пациентите.
– Това е ваше мнение. Но много пациенти декларират, че техният интерес не съответствува с този на лекарите. Особено пък, откакто се сподели в Народното събрание, че едни доктори са поставили във фризера бебе…
– Това е най-големият проблем – загубата на доверие сред пациентите и лекарите. Аз започнах лекарската си процедура преди 30 години. Тогава да кажеш, че си доктор, звучеше добре. Сега се срамуваш да го кажеш, тъй като лекарската специалност се свързва с избрания като „ бяла мафия “, „ убийци “, „ търгаши “. Ако оздравее тежко болен, разясняват: „ Господ му оказа помощ “. Аз съм вярваща и не отхвърлям Божията помощ. Но за какво, в случай че пациентът почине, коментарът е „ лекарите го убиха “? Човекът е смъртен и от време на време си отива от този свят, без значение от лекуването в болничното заведение или в дома му. Но опечалените родственици се научиха да пращат в малките екрани тъжби и девойки с камери потеглят да търсят виновността у нас. Добрата вест от опазването на здравето не прави работа на новинарите, а неприятната е добре пристигнала за репортаж. И който гледа телевизия си мисли, че единствено в приказките има благополучен край, а в медицината злото тържествува. И лекарите, както и учителите, и служителите на реда, са непрекъснат обект на негативни възклицания: че са неприятни, некадърни, корумпирани, алчни. Всеки може да набие доктор и да напише в интернет: „ Бийте ги, че да работят по-добре! “. Имаме пациенти, които са уверени, че абсурдът с нас ще им реши проблемите.
– За едно нещо пациентите ви са изцяло съгласни с вас – че с доста писане сте натоварени. Като влезе човек в кабинетите ви, вие повече го описвате, в сравнение с го преглеждате.
– Непрекъснато нещо би трябвало да описваме, да. Денонощно сме на фронта против бюрокрацията. Например, откогато просветното министерство разгласи, че ще бори неизвинените отсъствия и помощи ще взимат единствено дечицата, които вървят на учебно заведение, нас ни затрупа лавина от молби за медицински бележки. Майката, която до неотдавна е казвала на учителката – детето кихна и ще остане през днешния ден вкъщи – в този момент го води при нас. Тук то контактува с по-болни деца, а аз го проверявам, разказвам прегледа и издавам записка, в която би трябвало да попада номер на амбулаторния лист, дата на издаването му, негов код, мой код, диагнози, подписи, печати. Това са ненужни книжа – считаме ние, но никой не ни пита…Или друго изобретение: да описваме номерата на касовите бележки в амбулаторния лист. С тия бележки ще отчитаме понижената потребителска такса на пенсионерите – 1 лев, с цел да си вземем остатъка от лев и деветдесет.
– Ами правете го, какво ви пречи?
– Какво ни пречи! Ще ни отнеме по 2 минути на пациент, за 20 пациенти – 40 минути изгубено амбулаторно време в роботния ден. Но това е единствено за касовите бележки! А какво ни пречи да напишем амбулаторния лист в това време? Какво ни пречи да занесем написаното на флашка в Здравната каса? Какво ни пречи всеки ден да подаваме доклади? Имунизацията един път я отчитаме в Здравната каса, различен път в районния център по опазване на здравето. Какво ни пречи една и съща информация за един и същи човек да я носим на две места? Да описваме зелените предписания и жълтите предписания, и какъв брой кардиограми сме създали лани? 1277-ми обзор за тази година върша в този момент. Представете си какъв брой ще преброя до края на 2018-а? Не знам кому е нужна тази информация, само че какво ми пречи да я върша в разгара на грипната зараза и като има опашка пред кабинета ми? Какво ми пречи, че това дете е било през вчерашния ден в „ Пирогов “ на обзор, има киста, само че не са му дали записка. „ Иди джипито да я ти напише! “ – рекли. А оня мъж отишъл в онкодиспансера, само че му споделили: „ Иди при джипито да ти напише направление “. Джипито стана пенкилер – схваща от всичко, става за всичко и прави всичко. Това каква промяна е?
– Не знам. Защо са опашките пред кабинетите ви?
– Бумащината е едно от обясненията.
– Не е ли другото в огромните ви пациентски листи? Те носят пари и вие записвате в тях голям брой пациенти, а след това ви е погрешно, че работите в събота и неделя?
– Записваме, да. Но не тъй като сме алчни, а тъй като нямаме право да откажем на пациент, който желае да влезе в пациентската ни листа. Аз мога да избера за кого да се оженя и дали да се разведа с него, само че нямам право да не запиша пациента Иванов, който прави кавги на колежката ми, шамаросва я, разделя се с нея и избира мен. Не мога да кажа: „ Г-н Иванов, отхвърлям да ви запиша, тъй като вие сте абсурден и ударихте лекарка. “
– Сега се вкарва електронно записване при джипи.
– Да, поставят ме на сергия. Всеки може да влезе в уеб страницата през днешния ден, да ме избере, да се запише при мен и аз от на следващия ден да имам нов пациент, въпреки да не знам по какъв начин наподобява. Аз желая да го видя тоя пациент! Лечението изисква огромно доверие сред него и мен. Хипократ е споделил:„ В кабинета са трима – докторът, пациентът и заболяването. “ Ако пациентът застане дружно с лекаря против заболяването, лекуването ще върви добре. И противоположното. Като се видя с пациента, аз мога да кажа: „ Г-не, имам голяма процедура, бихте ли потърсил различен сътрудник, там ще чакате по-малко. “ Друг въпрос е, че един пациент ми отговори по този начин: „ Аз не съм вманиачен да ида там, където никой не чака, там джипито е неспособно значи. Искам там, където е най-голяма опашката! “ Нашето съдружие упорства да ни дадат право да кажем: „ Извинете господине, само че няма да ви запиша, тъй като листата ми е огромна, а с изключение на да ви запиша, аз би трябвало да ви обърна задоволително внимание, за ви прегледам, да поговоря с вас. А не да бързам да ви отпратя, тъй като идващият чука на вратата и вика: „ Айде бе, какво вършиме там! “.
– Значи огромният проблем е в огромните практики?
– Не единствено. Българският пациент е теоретичен да пристигна при джипито, когато си желае и в случай че не влезе незабавно, да вдигне скандал. Аз и други сътрудници въведохме система, наречена „ супердок “ – уебсайт с часовете, в които одобрявам. Можете да влезете и да си запишете час, да е комфортен и за вас. Ако се наложи да не присъствам ненадейно, ще ви пратя известие половин час по-рано, да не се разкарвате. Но единствено половината от пациентите ми употребяват уеб страницата. Другите избират да чакат 4 часа пред кабинета ми за обзор от 15 минути, само че да дойдат, когато им скимне.
– Нормално е да желаят неотложна, бърза и качествена помощ.
– Но здравната помощ не може да е евтина, бърза и качествена по едно и също време. Ако е евтина и бърза, не може да е качествена.
– Заговорихте за анулация на нощните наряди. Как си я представяте?
– А вие по какъв начин си представяте един доктор да е разполагаем 24 часа, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината? В София плащаме на медицински центрове – да иде пациентът ни там, в случай че решим да си починем малко. Но София не е България. Лекарят в дребното градче прави 4-5 визити през нощта, работи заран от 8 часа, и не може да си вземе даже един път в годината отпуск. Веднъж имах нещастието да си счупя крайници в неделя вечерта. В „ Пирогов “ ми споделиха: постъпваш за интервенция! Но аз отвърнах – не мога, подписах се и се прибрах, тъй като нямах заместител, който да поеме пациентите ми в понеделник.
– Но болничните листове важат и за вашата специалност!
– Нашето не е специалност, а метод на живот и за фамилиите ни. Дъщеря ми не желае да учи медицина, не желае и доктор за брачен партньор. Казва: „ Ти, мамо, не живееш добре и ние с баща не живеем добре поради теб. Телефонът ти звъни непрекъснато, ние нямаме празници, ти все приказваш по телефона или хукваш нанякъде. “
– Вярно ли, че ви повикали един път в едно ромско гето, с цел да прегледате прасето?
– Повикаха ме от една огромна фамилия, която церя от 1990 година От една страна е хубаво, че ми имат доверие и считат, че мога всичко. „ Докторке – споделя остарялата майка – ти лекуваш всичките ми деца и внуци, и прасето Гого ще излекуваш, че няма вкус! “ А за какво не извикахте ветеринаря, запитвам. „ Защото – вика – на него би трябвало да му платим “. А аз съм безвъзмездна. Проблемът е тук.
– Къде?
– Тия хора, които имат свободно време, тъй като не работят и живеят от помощи, в събота завели дечицата си в медицинския център, на който аз заплащам, в неделя Бърза помощ ги прегледала, че без друго колата за спешна помощ и пристигнала при съседите. А в понеделник идват при мен – да питат дали да изпълнят рецептата. Три прегледа са си създали, а не почнали терапия, не си купили медикаменти. Ако си заплащат, въпреки и единствено два и деветдесет, няма да се преглеждат 3 дни поред – няма да дадат 10 лв., с цел да сравнят мнението на трима лекари дали да идат в аптеката. И така…Отива пациент при ортопеда и той му споделя: господине, на краката ви нищо им няма, с изключение на, че са мръсни и би трябвало да ги измиете. Пациентът дава отговор: и джипито по този начин ми сподели, само че пристигнах за второ мнение при вас.
– Виц ли е това?
– Не е анекдот, а нещо, което се случва всекидневно в кабинетите ни. Дадох преди седмица направление на едно бебе с проблеми в изхождането. Майката чак през днешния ден го завела при педиатърка. А при мен подвига скандал на опашката – от 15 минути очаквам! Потърпевш от всичко това е съзнателният пациент – човек на възраст от 18 до 65, който си заплаща осигуровките и се труди по 8-10 часа. За неговото обслужване аз получавам по-малко от цената на трамваен билет, а самият той не може да стигне до мен, тъй като няма време да седи 3 часа на опашка от хора, които не работят и не заплащат осигуровки. Една пациентка ме е посетила 8 пъти за месец! „ Чук-чук, аз единствено да попитам “ – това настрана. Смеем се, че няма български порнофилми с присъединяване на медицински сестри, тъй като непрестанно някой чука на вратата, споделя „ единствено да попитам “ и прекъсва фотосите.
– Имате възприятие за хумор…
– Но ни е тъжно. Джипитата в България са намалели с 1400 от 2000 година, откогато сме в този сървайвър.
– Колко сте общо?
– Към 4000. Аз съм на 55 година и съм от младите. Имам колежка на 83. Няма кой да иде на село да поеме практиката й. Новозавършилият медицина не желае да е 24 часа разполагаем, да му звънят в 7 сутринта, с цел да го питат „ през днешния ден коя промяна сте? “ – като че ли е мъчно да запомниш на джипито си графика. Ромските ми пациенти споделят: „ Дошъл съм за ръководство (вм. направление), с цел да ида на лекар. “
Нула самопризнание и почитание.
– А къде са изчезнали вашите 1400 сътрудници?
– Някои умряха в кабинетите си. От изтощеност и стрес.
– Но какво да се прави?
– Пишем до държавното управление предложение. Стига с тия промени, които ни утежняват ситуацията. Тъкмо научим какво се изисква за хронично болните да вземем за пример, иде нов министър и следващата година – друго.
– Седмина здравни министри се смениха за 10 години! Няма ли за вас угодия?
– По едно време казвахме, че системата може да я оправи министър гинеколог, тъй като е с краката нагоре. После – че след двамата реаниматори, ще би трябвало патоанатом…Сега имаме финансист и си проличава – касови бележки почваме да отчитаме. Аз предлагам някой от тия, които реформират системата на персоналните лекари, да поседи най-малко месец при мен в кабинета. Ще го пущам в отмора в събота и неделя, няма да го карам да подвига телефона и да написа доклади. Само да поседи и бас държа, че ще направи по-разумни промени.
Нашият посетител
Гергана Николова е родена в Петрич. През 1986 година приключва медицина в София. Специалист е по вътрешни заболявания. Практикува към този момент три десетилетия, като пораства в йерархията от ординатор до завеждащ поделение. От 2000 година е джипи и деятел на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ