Резервисти или доброволци?
Засега, съгласно обещания и прогнози, продължава огромното и дълго увеличение на военните заплати. Отговорни фактори от Министерството на защитата към този момент обявиха упованията си през 2019 година да има за това перо още 100 милиона лв. повече в бюджета за защита, а през идващите две отново толкоз, само че по 50 милиона за всяка. Т.е. нарастването ще стартира да понижава, най-вероятно, отново, съгласно някои прогнози, военната работа ще е стигнала върха на атрактивността си и привлекателността й няма да е проблем.
Като вероятност, това е добре. Изводът ще бъде справедлив, в случай че някой си направи труда и организира едно изследване, което да покаже до какъв брой приказките за 100-те милиона за заплати са политически девиз и до каква степен са чувство в фамилните бюджети на военнослужещите. Този въпрос го оставяме на социолозите, въпреки че от дълго време военното министерство не е обявявало резултати от лични изследвания в армията по тази и други тематики. Създава се усещане, че армейската общност няма мнение по настоящи въпроси, освен от обществен темперамент, несъмнено, за разлика от други професионални пластове. Или е на 100 % съгласна с решенията на политическото управление, държавното управление и Народното събрание?! Интересен ще бъде, да вземем за пример, отговорът на въпроса дали са удовлетворени военнослужещите от заплащанията и изискванията на труд. Той би оказал помощ на политическото управление на министерството да аргументира по-въздействащо предложенията си за новия бюджет.
В тази обстановка да забележим мястото на новата тематика, която министърът на защитата Красимир Каракачанов към този момент зададе за политическата есен. Законопроектът за доброволната военна работа е подготвен и от октомври стартира публичното му разискване, заяви той във Велико Търново, откакто връчи пагони и дипломи на 113 млади лейтенанти. Сам си признава еволюцията в личната си позиция, разбирайки, че ГЕРБ и Българска социалистическа партия са срещу връщането на наложителната наборната работа, каквито законодателни текстове той и негови сътрудници бяха внесли в предходния състав на Народното събрание. Разбира се, тогава Красимир Каракачанов беше съпротива, т.е. от позицията да спори и оспорва тезите на Министерството на защитата. Днес е противоположното. Сега спорят с него.
Нека да поразсъждаваме преди да е огласен въпросният законопроект. Най-вероятно сходен ход би трябвало да се регистрира като угриженост за положението на защитата и въоръжените ни сили. Вече и бебетата в количките схванаха, че военната специалност е някъде на дъното в ранглистата у нас. Така че и те не са сигурен капацитет за попълване на некомплекта, когато им пристигна времето. Въвеждането на доброволната работа ще бъде още един плюс от позиция на увеличение на разнообразието от начини за попълване на войската. Сега имаме два.
Единият е професионалният. Преди 10 години той наследи смесения, който 130 години си вършеше работата. Започна да основава проблеми на страната предвид на редуциране числеността на армията и националното посланичество отряза единия му клон – наборната работа. Днес отчитаме съществени проблеми и в другата му част – професионалната.
Вторият прийом е набирането и подготовката на запаса на въоръжените сили. Там обстановката е пагубна. „ Комплектуването на въоръжените сили с резервисти продължава да се реализира с доста усложнения, като доброволният запас остава запълнен едвам на 17 % “. Това е записано не къде да е, а в Годишния отчет на държавното управление за положението на националната сигурност през 2017 година Изводът на Министерството на защитата е, че „ главните проблеми при набирането на доброволни резервисти остават заради липса на финансови средства за попълване на всички вакантни длъжности и дребния брой претенденти “.
С съображение поражда въпросът „ Кандидати за доброволни резервисти няма, а ще има ли за доброволна работа? “ И още един „ В момента не се оправяме с двата способа за попълване на персоналния състав, какво подсигурява триумфа при третия? “. И по-нататък: „ Дали министърът на финансите ще даде целево от централния бюджет пари за обезпечаване осъществяването на закона за доброволната военна работа или ще избра да реши един път вечно казуса с настоящия и аварийния състав? “ Най-вероятно, тези въпроси ще са част и от предстоящата социална полемика, каквато даде обещание министър Каракачанов. Ако, несъмнено, тя не се сведе единствено до наложителното издание на уеб страницата на министерството и на портала за публични съвещания, с цел да се съблюдава законовият 14-дневен период.
Мислим за преференция на доброволците след уволняване, да вземем за пример, за работа в защитата или Министерство на вътрешните работи, споделя министър Каракачанов. А за тези военнослужещи от запаса, които след минимум 10 години работа в армията, се водят на боен доклад, какви грижи поставя страната? Още един въпрос, от чийто отговор зависи броят на претендентите за резервисти. Дано ограниченията в полза на доброволците не са за сметка на тези, които през днешния ден носят службата!
Като вероятност, това е добре. Изводът ще бъде справедлив, в случай че някой си направи труда и организира едно изследване, което да покаже до какъв брой приказките за 100-те милиона за заплати са политически девиз и до каква степен са чувство в фамилните бюджети на военнослужещите. Този въпрос го оставяме на социолозите, въпреки че от дълго време военното министерство не е обявявало резултати от лични изследвания в армията по тази и други тематики. Създава се усещане, че армейската общност няма мнение по настоящи въпроси, освен от обществен темперамент, несъмнено, за разлика от други професионални пластове. Или е на 100 % съгласна с решенията на политическото управление, държавното управление и Народното събрание?! Интересен ще бъде, да вземем за пример, отговорът на въпроса дали са удовлетворени военнослужещите от заплащанията и изискванията на труд. Той би оказал помощ на политическото управление на министерството да аргументира по-въздействащо предложенията си за новия бюджет.
В тази обстановка да забележим мястото на новата тематика, която министърът на защитата Красимир Каракачанов към този момент зададе за политическата есен. Законопроектът за доброволната военна работа е подготвен и от октомври стартира публичното му разискване, заяви той във Велико Търново, откакто връчи пагони и дипломи на 113 млади лейтенанти. Сам си признава еволюцията в личната си позиция, разбирайки, че ГЕРБ и Българска социалистическа партия са срещу връщането на наложителната наборната работа, каквито законодателни текстове той и негови сътрудници бяха внесли в предходния състав на Народното събрание. Разбира се, тогава Красимир Каракачанов беше съпротива, т.е. от позицията да спори и оспорва тезите на Министерството на защитата. Днес е противоположното. Сега спорят с него.
Нека да поразсъждаваме преди да е огласен въпросният законопроект. Най-вероятно сходен ход би трябвало да се регистрира като угриженост за положението на защитата и въоръжените ни сили. Вече и бебетата в количките схванаха, че военната специалност е някъде на дъното в ранглистата у нас. Така че и те не са сигурен капацитет за попълване на некомплекта, когато им пристигна времето. Въвеждането на доброволната работа ще бъде още един плюс от позиция на увеличение на разнообразието от начини за попълване на войската. Сега имаме два.
Единият е професионалният. Преди 10 години той наследи смесения, който 130 години си вършеше работата. Започна да основава проблеми на страната предвид на редуциране числеността на армията и националното посланичество отряза единия му клон – наборната работа. Днес отчитаме съществени проблеми и в другата му част – професионалната.
Вторият прийом е набирането и подготовката на запаса на въоръжените сили. Там обстановката е пагубна. „ Комплектуването на въоръжените сили с резервисти продължава да се реализира с доста усложнения, като доброволният запас остава запълнен едвам на 17 % “. Това е записано не къде да е, а в Годишния отчет на държавното управление за положението на националната сигурност през 2017 година Изводът на Министерството на защитата е, че „ главните проблеми при набирането на доброволни резервисти остават заради липса на финансови средства за попълване на всички вакантни длъжности и дребния брой претенденти “.
С съображение поражда въпросът „ Кандидати за доброволни резервисти няма, а ще има ли за доброволна работа? “ И още един „ В момента не се оправяме с двата способа за попълване на персоналния състав, какво подсигурява триумфа при третия? “. И по-нататък: „ Дали министърът на финансите ще даде целево от централния бюджет пари за обезпечаване осъществяването на закона за доброволната военна работа или ще избра да реши един път вечно казуса с настоящия и аварийния състав? “ Най-вероятно, тези въпроси ще са част и от предстоящата социална полемика, каквато даде обещание министър Каракачанов. Ако, несъмнено, тя не се сведе единствено до наложителното издание на уеб страницата на министерството и на портала за публични съвещания, с цел да се съблюдава законовият 14-дневен период.
Мислим за преференция на доброволците след уволняване, да вземем за пример, за работа в защитата или Министерство на вътрешните работи, споделя министър Каракачанов. А за тези военнослужещи от запаса, които след минимум 10 години работа в армията, се водят на боен доклад, какви грижи поставя страната? Още един въпрос, от чийто отговор зависи броят на претендентите за резервисти. Дано ограниченията в полза на доброволците не са за сметка на тези, които през днешния ден носят службата!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ