Сова Харис: Има ерозия в подкрепата към ГЕРБ, с Има такъв народ са на кантар! 7 партии влизат
Засега не можем да чакаме обилни разбърквания в поддръжката за другите политически субекти. Изводът е на социолозите от " Сова Харис " въз основата на данни от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено в интервала 10-15 юни 2021 година измежду 1000 българи по метода на стандартизираното изявление " лице в лице " в дома на респондента.
Голямото болшинство - 65 %, заявяват, че ще гласоподават за същата партия/коалиция. Решили да трансформират избора си са 5,5 на 100. Това значи, че към 300 000 души са трансформирали мнението си и в случай че гласоподават, ще създадат друг избор.
Нямаме учредения да приказваме нито за срив на някои от политическите партии, нито за приливна вълна към други, счита Васил Тончев от " Сова Харис ". Според данните има забележима ерозия на желанията към някогашната ръководеща партия ГЕРБ и известно нарастване за " ИТН ", Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България. Стабилно от позиция на превъзмогване на бариерата стои " Изправи се! Мутри вън! ". В идващия парламент би трябвало да участва и нов индивид - Българските патриоти - Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ, НФСБ.
Ако през днешния ден се проведат парламентарни избори, 22.4 на 100 биха дали своят вот за ГЕРБ-СДС /сред гласувалите за съответна формация/, 21.7 на 100 - за " ИТН ", а 18.7 % - за Българска социалистическа партия за България. Движение за права и свободи биха получили 11.4 на 100, " Демократична България " -11.1 на 100, " Изправи се!Мутри вън! " - 5.4 %, а " Българските патриоти - Вътрешна македонска революционна организация, Воля и НФСБ " - 4.9 на 100, съгласно проучването. За друга партия или коалиция биха дали своят вот 4.4 на 100.
Данните от изследването демонстрират, че към половината гласоподаватели (48,4 на сто) са изцяло сигурни, че ще отидат до урните (машините), а други 24,7 % допускат, че по-скоро ще го създадат.
Тези, които на 4 април т.г. не са дали своят вот, а в този момент декларират, че ще гласоподават, са 6,5 на сто; тези, които тогава са дали своят вот, а в този момент декларират, че няма да гласоподават, са 4,3 %. Тоест, може да предвиждаме нарастване на изборната интензивност с към 2 %, изясняват от " Сова Харис ". Това значи, че към днешна дата би трябвало да чакаме изборната интензивност вътре в страната да бъде към 60 на 100 или към 3 400 000 души.
Дейността на служебното държавно управление е одобрявана от 52,6 на 100 против 27,2%, които не я утвърждават. С тезата, че за българската прокуратура съществува кръг от недосегаеми персони, са съгласни 75,1 на сто; че прокуратурата би трябвало да образува дело за случая с чекмеджето на Бойко Борисов считат 66,6 %. Делът на очакващите, че ще има реакция от българските правораздавателни институции по отношение на глобите по закона " Магнитски " (44,0 на сто), надвишава съвсем двойно каузи на тези, които считат, че нещата ще се разминат (24,1 процента). Аналогично е съотношението и за бъдеща реакция по проблема от институциите на Европейски Съюз.
Отговорите на въпроса за това дали служебното държавно управление ще обезпечи условия за осъществяване на почтени и демократични избори, са мощно политизирани. 47,9 на 100 дават отговор позитивно и в преобладаващата си част това са последователите на партиите, симпатизиращи на сегашния кабинет. 20,8 на 100 са на противоположното мнение. Това съответствие демонстрира, че преобладават упованията, че изборната администрация у нас ще се оправи с проблемите и на тези избори.
По индикатора " доверие към политическите персони и институции " неоспорим водач за публичното мнение сега е президентът Румен Радев. Той е единственият политик с позитивен рейтинг - 46,4 на 100 доверие против 41,9 на 100 съмнение. При всички останали водачи недоверието надвишава доверието. Втората и третата позиция се заемат от Слави Трифонов (доверие 28,7 процента) и Кубрат Пулев (доверие 28,6 на сто).
" ИТН " е партията, която се употребява с най-високо доверие сега.
Данните демонстрират, че се е повишило доверието в Европейския съюз, което, съгласно анализаторите, евентуално е в контраст на рецесията в българските институции. Президенстстото и НАТО са другите опорни точки за публичното мнение в сегашната обстановка. Правителството и Министерство на вътрешните работи, въпреки и с негативен рейтинг, попадат в групата с по-високо доверие, за разлика от прокуратурата и съда, които са на дъното.
По тематиката за Република Северна Македония преобладаващото мнение (55,4 на сто) е за това да поддържаме наложеното от България несъгласие и да отстояваме твърдо нашите искания. Тезата, че България би трябвало да направи известни отстъпки, се застъпва от към 3 пъти по-малък дял - 17,7 на 100.
Изследването е на " Сова Харис " въз основата на данни от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено в интервала 10-15 юни 2021 година измежду 1000 българи по метода на стандартизираното изявление " лице в лице " в дома на респондента по поръчка на dir.bg.
Голямото болшинство - 65 %, заявяват, че ще гласоподават за същата партия/коалиция. Решили да трансформират избора си са 5,5 на 100. Това значи, че към 300 000 души са трансформирали мнението си и в случай че гласоподават, ще създадат друг избор.
Нямаме учредения да приказваме нито за срив на някои от политическите партии, нито за приливна вълна към други, счита Васил Тончев от " Сова Харис ". Според данните има забележима ерозия на желанията към някогашната ръководеща партия ГЕРБ и известно нарастване за " ИТН ", Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България. Стабилно от позиция на превъзмогване на бариерата стои " Изправи се! Мутри вън! ". В идващия парламент би трябвало да участва и нов индивид - Българските патриоти - Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ, НФСБ.
Ако през днешния ден се проведат парламентарни избори, 22.4 на 100 биха дали своят вот за ГЕРБ-СДС /сред гласувалите за съответна формация/, 21.7 на 100 - за " ИТН ", а 18.7 % - за Българска социалистическа партия за България. Движение за права и свободи биха получили 11.4 на 100, " Демократична България " -11.1 на 100, " Изправи се!Мутри вън! " - 5.4 %, а " Българските патриоти - Вътрешна македонска революционна организация, Воля и НФСБ " - 4.9 на 100, съгласно проучването. За друга партия или коалиция биха дали своят вот 4.4 на 100.
Данните от изследването демонстрират, че към половината гласоподаватели (48,4 на сто) са изцяло сигурни, че ще отидат до урните (машините), а други 24,7 % допускат, че по-скоро ще го създадат.
Тези, които на 4 април т.г. не са дали своят вот, а в този момент декларират, че ще гласоподават, са 6,5 на сто; тези, които тогава са дали своят вот, а в този момент декларират, че няма да гласоподават, са 4,3 %. Тоест, може да предвиждаме нарастване на изборната интензивност с към 2 %, изясняват от " Сова Харис ". Това значи, че към днешна дата би трябвало да чакаме изборната интензивност вътре в страната да бъде към 60 на 100 или към 3 400 000 души.
Дейността на служебното държавно управление е одобрявана от 52,6 на 100 против 27,2%, които не я утвърждават. С тезата, че за българската прокуратура съществува кръг от недосегаеми персони, са съгласни 75,1 на сто; че прокуратурата би трябвало да образува дело за случая с чекмеджето на Бойко Борисов считат 66,6 %. Делът на очакващите, че ще има реакция от българските правораздавателни институции по отношение на глобите по закона " Магнитски " (44,0 на сто), надвишава съвсем двойно каузи на тези, които считат, че нещата ще се разминат (24,1 процента). Аналогично е съотношението и за бъдеща реакция по проблема от институциите на Европейски Съюз.
Отговорите на въпроса за това дали служебното държавно управление ще обезпечи условия за осъществяване на почтени и демократични избори, са мощно политизирани. 47,9 на 100 дават отговор позитивно и в преобладаващата си част това са последователите на партиите, симпатизиращи на сегашния кабинет. 20,8 на 100 са на противоположното мнение. Това съответствие демонстрира, че преобладават упованията, че изборната администрация у нас ще се оправи с проблемите и на тези избори.
По индикатора " доверие към политическите персони и институции " неоспорим водач за публичното мнение сега е президентът Румен Радев. Той е единственият политик с позитивен рейтинг - 46,4 на 100 доверие против 41,9 на 100 съмнение. При всички останали водачи недоверието надвишава доверието. Втората и третата позиция се заемат от Слави Трифонов (доверие 28,7 процента) и Кубрат Пулев (доверие 28,6 на сто).
" ИТН " е партията, която се употребява с най-високо доверие сега.
Данните демонстрират, че се е повишило доверието в Европейския съюз, което, съгласно анализаторите, евентуално е в контраст на рецесията в българските институции. Президенстстото и НАТО са другите опорни точки за публичното мнение в сегашната обстановка. Правителството и Министерство на вътрешните работи, въпреки и с негативен рейтинг, попадат в групата с по-високо доверие, за разлика от прокуратурата и съда, които са на дъното.
По тематиката за Република Северна Македония преобладаващото мнение (55,4 на сто) е за това да поддържаме наложеното от България несъгласие и да отстояваме твърдо нашите искания. Тезата, че България би трябвало да направи известни отстъпки, се застъпва от към 3 пъти по-малък дял - 17,7 на 100.
Изследването е на " Сова Харис " въз основата на данни от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено в интервала 10-15 юни 2021 година измежду 1000 българи по метода на стандартизираното изявление " лице в лице " в дома на респондента по поръчка на dir.bg.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ