Опита ли Румен Радев да подхлъзне политическия елит по руска писта?
Заседанието на КСНС на 19.04.2018 година при президента Радев е скандално. Скандално е, тъй като разкри какъв брой всеобщо и надълбоко Москва е превзела вътрешнополитическия развой у нас и какъв брой във вътрешността е проникнала в работата на българските държавни ведомства, отпред несъмнено, с президентската институция, която би трябвало да въплъщава единството на нацията. И нейната самостоятелност.
От авансово раздадения на участниците проeкт за Становище за КСНС се вижда опитът на президента да наложи на участниците в Съвета позиция, която да компрометира България като член на НАТО и Европейски Съюз. Нещо повече, в случай че тази позиция беше призната, това би означавало, че България де факто към този момент е напуснала НАТО и Европейски Съюз и е навлязла в нова „ сива зона “, в едно пространство в Източна Европа, което Русия смята за сфера на свои „ привилегировани ползи “, без ни минимум да я интересуват ползите на народите, които живеят в него.
Затова планът на тази позиция е знак за тревожни сигнали, говорещи за един добре премислен бойкот на националния консенсус, реализиран преди повече от две десетилетия, а точно: България да бъде част от фамилията на европейските нации, обединени дружно в границите на Европейски Съюз и НАТО. В препоръчаната от президента позиция непосредствено се споделя, че след нанесените ракетни удари по територията на Сирия от страна на Съединени американски щати, Англия и Франция „ се повишава рискът от ескалация на напрежението в района”, написа Factor.
Специално се подчертава, че ударите са подхванати без резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Всичко това не може да цели друго, с изключение на на процедура да покаже, че България се афишира срещу своите съдружници от НАТО и заема позиция, комфортна за Кремъл Това не може да бъде позиция на държава-съюзник! Това към този момент е прекомерно! Предложената от президента позиция е втори следващ, тежък удар върху имиджа и надеждността на България като съдружник в НАТО. Това е удар, който се нанася в границите на по-малко от месец. Още са пресни спомените от случая „ Скрипал “, когато през март държавното управление отхвърли да се солидаризира със съдружника ни в НАТО Англия, на чиято територия беше осъществено нахлуване с химическо бойно отровно вещество, както и с останалите страни от НАТО и Европейски Съюз, които към този момент експулсираха съветски разузнавачи, работещи на дипломатическо прикритие в посолствата в столиците им.
Ако се върнем близо 20 години обратно, когато напролет на 1999 година НАТО предприе въздушни удари против режима на югославския деспот Слободан Милошевич, който стартира етническо пречистване на косовските албанци, ще забележим, че сходни позиции, обявяващи Алианса за агресор и в нарушаване на Устава на Организация на обединените нации, тогава се поддържаха от политически сили у нас, отявлени съперници на участието ни в НАТО. Тогава обаче България се държа като в действителност съдружник в НАТО и поддържа Алианса, което още повече заздрави националния консенсус в интерес на евроатлантическия цивилизационен избор и изигра мощна роля за отправянето на покана към нас да станем част от Алианса през 2004 година
Днес обаче този консенсус е подлаган на подли удари от страна на „ петата колона “ на Москва, настанила се надълбоко в българските държавни институции и в последно време настояща все по-настъпателно и все по-провокативно. По проекта „ Решетников” за пречистване на евроатлантически насочените хора от ръководството и за изваждане на България от НАТО. Какво още ни споделя позицията на президента?
В текста се приказва и за рецесията в Украйна. Но по един нереален метод, по който не се показва същинският провинен за войната - Кремъл, който поддържа сепаратистите в Донбас. Нито дума и за противозаконното анексиране на Крим от Русия. Още по-малко – за последователното и необратимо нарушение на стратегическия боен баланс в Черно море в интерес на Руската федерация, което е в бездънен ущърб на българските ползи. Макар и при започване на документа да се приказва с общи термини за новите провокации пред сигурността, не се показва нищо съответно, което в този момент е от голяма важност за България. Още по-малко се визира казусът в неговата вътрешност, а точно заплахите, произлизащи от дейностите на Кремъл в Украйна и от милитаризацията на Крим и построяването на съветски военни качества там. С построяването на съветските военни качества в Крим и в Черно море освен се нарушава районният баланс на силите, само че също по този начин тези качества могат дейно да попречват достъпа на сили и средства на НАТО до Черно море при положение, че се наложи оказване на помощ на съдружник по силата на член 5 от Северноатлантическия контракт. Включително и в случай че се наложи тази помощ да бъде оказана на България.
По отношение на Югоизточна Европа се приказва за всичко друго, само че не и за най-важното, а точно – подривната активност на Кремъл на Балканите. Нито дума за деструктивното влияние и интервенция на Руската федерация върху вътрешнополитическите процеси в Македония и в Босна и Херцеговина. А инспирираният опит за прелом в Черна гора през 2016 година съгласно президента Радев наподобява в никакъв случай не се е случвал. Нито пък съветски посолства в страни от района, включително и това в София, в миналото са оказвали поддръжка на този опит за прелом. Нито дума и за възходящата съветска подривна интензивност в Република Сръбска и поддръжката, оказвана на проруски политически фактори там и даже – за паравоенни формирования.
Руският така наречен „ филантропичен център “ в Ниш, който е де факто челен пост за разузнаване и подривна активност, както и изграждащата се сходна конструкция в Република Сръбска, за българската президентска институция явно не съществуват. И в никакъв случай не са съществували. Изобщо съветска подривна активност в Западните Балкани няма, по логиката на президентството. По отношение на защитата и Българската войска, мнението на президентството съдържа като цяло правилни констатации и заключения, към този момент до болежка познати на всички, които се интересуват от тази тематика. Въпросът е какво се предлага. Правилно е маркирано, че не са изпълнени „ уговорките “, поети на КСНС на 30 май 2017 година, което приказва недвусмислено за политическата импотентност на този съвет, при сегашната му управление, мандат и състав. Впрочем, изпълнени са единствено два от общо единадесет „ уговорката “ (няма и 20% успеваемост) – към този момент имаме обновена
Стратегия за национална сигурност и План за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт. По всичко останало има единствено обещания. Резултати – нула. Освен това, в това време КСНС имаше съвещание и на 9 януари 2018 година, когато бяха набелязани още девет уговорката. Защо президентът в това време не попита по какъв начин върви осъществяването на решенията и от това съвещание? Неизпълнени обещания и „ прекачване на топката “ сред институциите. Обещанията кумулативно се натрупват. Те групово не се извършват. Само че и отговорността за неуспеха не се поема от никого самостоятелно – още един печален извод от извършения на 19 април КСНС. От изказването на президента след същото това съвещание излиза наяве, че са сложени още пет амбициозни задания за осъществяване.
Поредните пет амбициозни оферти – които мощно се надяваме да не се причислят към тима на неизпълнените гръмки обещания и „ задължения “ на българските държавни институции, към защитата и националната сигурност. Само че деликатният прочит на едно от тях, а точно №4 - „ Разработване на финансово обезпечен проект за възобновяване на техниката и въоръжението и обезпечаване на виталния им цикъл до снемане от въоръжение – септември 2018 година “, колкото и на пръв взор да звучи безапелационно, крие в себе си големи подводни камъни. Тук явно става въпрос за поддръжката на остарялата руска техника до снемането й от въоръжение при придобиването на нова. „ Дяволът е в детайлите “, както се споделя. Въпросът е по кое време ще се случи снемането от въоръжение на остарялата руска техника. Дали това ще бъде редом с въвеждането на новата, или ще се допусне най-изгодният за съветската оръжейна индустрия и за агресивното българско лоби вид, съветската техника да се употребява редом с новопридобитата до приключването на виталния й цикъл. При това състояние финансовият поток към съветската оръжейна промишленост ще продължи и откакто към този момент сме се превъоръжили с ново и оперативно съвместимо с НАТО оръжие.
На последния въпрос президентът и останалите участници в КСНС надали ще желаят да ни отговорят. Особено в този момент. Само военният министър не крие, че желаят тъкмо този вид. Тази подла дефиниция „ обезпечаване на виталния им цикъл до снемане от въоръжение “ предстои на пояснение, което без подозрение ще значи и отсега нататък харчене на голяма част от финансовите разноски от бюджета за защита, за ремонт и поддръжка на остарялото руско оръжие, до момента в който не изтече виталния му цикъл. Конкретно в тази ситуация с изтребителите МиГ-29, това значи, че те по тази логичност ще бъдат употребявани даже след придобиването на нови самолети, т.е. до 2030 година Това значи още 12 години РСК-МиГ и локални сътрудници да получават обезпечени „ галактически “ суми в банковите си сметки, които другояче можем да потребление за закупуването на нова съвременна НАТО-вска техника.
Това е следващият КСНС, на който доста се дава обещание, без да се прави действителна сметка по какъв начин ще се извършва. Особено за актуализацията на средносрочната бюджетна прогноза. Да, тя може да бъде обновена, само че въпросът е дали и по какъв начин ще бъдат изхарчени увеличените средства за защита. Защото от 2016 година до момента от централния бюджет държавното управление заделя годишно стотици милиони за придобиване на нови системи въоръжение и техника, само че заради блокиране на плановете за превъоръжаване, тези суми си остават в последна сметка неизразходвани. Частично обаче. По-лошото е, че немалка част от тези пари се харчат за ремонт и поддръжка на остаряла руска техника, в тази ситуация – на самолетите МиГ-29.
Този КСНС не се отличава от останалите по индикатора амбициозни обещания. Опитът ни учи, че няма да се отличава и по индикатора степен на осъществяване. Но дано времето покаже. Това, което обаче е новото, е скандалният опит на президента да подведе българския народен политически хайлайф към явно проруски позиции. А това е намерено посягане против към този момент направения от България цивилизацонен европейски и атлантически избор за своето развиване, сигурност и разцвет.
От авансово раздадения на участниците проeкт за Становище за КСНС се вижда опитът на президента да наложи на участниците в Съвета позиция, която да компрометира България като член на НАТО и Европейски Съюз. Нещо повече, в случай че тази позиция беше призната, това би означавало, че България де факто към този момент е напуснала НАТО и Европейски Съюз и е навлязла в нова „ сива зона “, в едно пространство в Източна Европа, което Русия смята за сфера на свои „ привилегировани ползи “, без ни минимум да я интересуват ползите на народите, които живеят в него.
Затова планът на тази позиция е знак за тревожни сигнали, говорещи за един добре премислен бойкот на националния консенсус, реализиран преди повече от две десетилетия, а точно: България да бъде част от фамилията на европейските нации, обединени дружно в границите на Европейски Съюз и НАТО. В препоръчаната от президента позиция непосредствено се споделя, че след нанесените ракетни удари по територията на Сирия от страна на Съединени американски щати, Англия и Франция „ се повишава рискът от ескалация на напрежението в района”, написа Factor.
Специално се подчертава, че ударите са подхванати без резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Всичко това не може да цели друго, с изключение на на процедура да покаже, че България се афишира срещу своите съдружници от НАТО и заема позиция, комфортна за Кремъл Това не може да бъде позиция на държава-съюзник! Това към този момент е прекомерно! Предложената от президента позиция е втори следващ, тежък удар върху имиджа и надеждността на България като съдружник в НАТО. Това е удар, който се нанася в границите на по-малко от месец. Още са пресни спомените от случая „ Скрипал “, когато през март държавното управление отхвърли да се солидаризира със съдружника ни в НАТО Англия, на чиято територия беше осъществено нахлуване с химическо бойно отровно вещество, както и с останалите страни от НАТО и Европейски Съюз, които към този момент експулсираха съветски разузнавачи, работещи на дипломатическо прикритие в посолствата в столиците им.
Ако се върнем близо 20 години обратно, когато напролет на 1999 година НАТО предприе въздушни удари против режима на югославския деспот Слободан Милошевич, който стартира етническо пречистване на косовските албанци, ще забележим, че сходни позиции, обявяващи Алианса за агресор и в нарушаване на Устава на Организация на обединените нации, тогава се поддържаха от политически сили у нас, отявлени съперници на участието ни в НАТО. Тогава обаче България се държа като в действителност съдружник в НАТО и поддържа Алианса, което още повече заздрави националния консенсус в интерес на евроатлантическия цивилизационен избор и изигра мощна роля за отправянето на покана към нас да станем част от Алианса през 2004 година
Днес обаче този консенсус е подлаган на подли удари от страна на „ петата колона “ на Москва, настанила се надълбоко в българските държавни институции и в последно време настояща все по-настъпателно и все по-провокативно. По проекта „ Решетников” за пречистване на евроатлантически насочените хора от ръководството и за изваждане на България от НАТО. Какво още ни споделя позицията на президента?
В текста се приказва и за рецесията в Украйна. Но по един нереален метод, по който не се показва същинският провинен за войната - Кремъл, който поддържа сепаратистите в Донбас. Нито дума и за противозаконното анексиране на Крим от Русия. Още по-малко – за последователното и необратимо нарушение на стратегическия боен баланс в Черно море в интерес на Руската федерация, което е в бездънен ущърб на българските ползи. Макар и при започване на документа да се приказва с общи термини за новите провокации пред сигурността, не се показва нищо съответно, което в този момент е от голяма важност за България. Още по-малко се визира казусът в неговата вътрешност, а точно заплахите, произлизащи от дейностите на Кремъл в Украйна и от милитаризацията на Крим и построяването на съветски военни качества там. С построяването на съветските военни качества в Крим и в Черно море освен се нарушава районният баланс на силите, само че също по този начин тези качества могат дейно да попречват достъпа на сили и средства на НАТО до Черно море при положение, че се наложи оказване на помощ на съдружник по силата на член 5 от Северноатлантическия контракт. Включително и в случай че се наложи тази помощ да бъде оказана на България.
По отношение на Югоизточна Европа се приказва за всичко друго, само че не и за най-важното, а точно – подривната активност на Кремъл на Балканите. Нито дума за деструктивното влияние и интервенция на Руската федерация върху вътрешнополитическите процеси в Македония и в Босна и Херцеговина. А инспирираният опит за прелом в Черна гора през 2016 година съгласно президента Радев наподобява в никакъв случай не се е случвал. Нито пък съветски посолства в страни от района, включително и това в София, в миналото са оказвали поддръжка на този опит за прелом. Нито дума и за възходящата съветска подривна интензивност в Република Сръбска и поддръжката, оказвана на проруски политически фактори там и даже – за паравоенни формирования.
Руският така наречен „ филантропичен център “ в Ниш, който е де факто челен пост за разузнаване и подривна активност, както и изграждащата се сходна конструкция в Република Сръбска, за българската президентска институция явно не съществуват. И в никакъв случай не са съществували. Изобщо съветска подривна активност в Западните Балкани няма, по логиката на президентството. По отношение на защитата и Българската войска, мнението на президентството съдържа като цяло правилни констатации и заключения, към този момент до болежка познати на всички, които се интересуват от тази тематика. Въпросът е какво се предлага. Правилно е маркирано, че не са изпълнени „ уговорките “, поети на КСНС на 30 май 2017 година, което приказва недвусмислено за политическата импотентност на този съвет, при сегашната му управление, мандат и състав. Впрочем, изпълнени са единствено два от общо единадесет „ уговорката “ (няма и 20% успеваемост) – към този момент имаме обновена
Стратегия за национална сигурност и План за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт. По всичко останало има единствено обещания. Резултати – нула. Освен това, в това време КСНС имаше съвещание и на 9 януари 2018 година, когато бяха набелязани още девет уговорката. Защо президентът в това време не попита по какъв начин върви осъществяването на решенията и от това съвещание? Неизпълнени обещания и „ прекачване на топката “ сред институциите. Обещанията кумулативно се натрупват. Те групово не се извършват. Само че и отговорността за неуспеха не се поема от никого самостоятелно – още един печален извод от извършения на 19 април КСНС. От изказването на президента след същото това съвещание излиза наяве, че са сложени още пет амбициозни задания за осъществяване.
Поредните пет амбициозни оферти – които мощно се надяваме да не се причислят към тима на неизпълнените гръмки обещания и „ задължения “ на българските държавни институции, към защитата и националната сигурност. Само че деликатният прочит на едно от тях, а точно №4 - „ Разработване на финансово обезпечен проект за възобновяване на техниката и въоръжението и обезпечаване на виталния им цикъл до снемане от въоръжение – септември 2018 година “, колкото и на пръв взор да звучи безапелационно, крие в себе си големи подводни камъни. Тук явно става въпрос за поддръжката на остарялата руска техника до снемането й от въоръжение при придобиването на нова. „ Дяволът е в детайлите “, както се споделя. Въпросът е по кое време ще се случи снемането от въоръжение на остарялата руска техника. Дали това ще бъде редом с въвеждането на новата, или ще се допусне най-изгодният за съветската оръжейна индустрия и за агресивното българско лоби вид, съветската техника да се употребява редом с новопридобитата до приключването на виталния й цикъл. При това състояние финансовият поток към съветската оръжейна промишленост ще продължи и откакто към този момент сме се превъоръжили с ново и оперативно съвместимо с НАТО оръжие.
На последния въпрос президентът и останалите участници в КСНС надали ще желаят да ни отговорят. Особено в този момент. Само военният министър не крие, че желаят тъкмо този вид. Тази подла дефиниция „ обезпечаване на виталния им цикъл до снемане от въоръжение “ предстои на пояснение, което без подозрение ще значи и отсега нататък харчене на голяма част от финансовите разноски от бюджета за защита, за ремонт и поддръжка на остарялото руско оръжие, до момента в който не изтече виталния му цикъл. Конкретно в тази ситуация с изтребителите МиГ-29, това значи, че те по тази логичност ще бъдат употребявани даже след придобиването на нови самолети, т.е. до 2030 година Това значи още 12 години РСК-МиГ и локални сътрудници да получават обезпечени „ галактически “ суми в банковите си сметки, които другояче можем да потребление за закупуването на нова съвременна НАТО-вска техника.
Това е следващият КСНС, на който доста се дава обещание, без да се прави действителна сметка по какъв начин ще се извършва. Особено за актуализацията на средносрочната бюджетна прогноза. Да, тя може да бъде обновена, само че въпросът е дали и по какъв начин ще бъдат изхарчени увеличените средства за защита. Защото от 2016 година до момента от централния бюджет държавното управление заделя годишно стотици милиони за придобиване на нови системи въоръжение и техника, само че заради блокиране на плановете за превъоръжаване, тези суми си остават в последна сметка неизразходвани. Частично обаче. По-лошото е, че немалка част от тези пари се харчат за ремонт и поддръжка на остаряла руска техника, в тази ситуация – на самолетите МиГ-29.
Този КСНС не се отличава от останалите по индикатора амбициозни обещания. Опитът ни учи, че няма да се отличава и по индикатора степен на осъществяване. Но дано времето покаже. Това, което обаче е новото, е скандалният опит на президента да подведе българския народен политически хайлайф към явно проруски позиции. А това е намерено посягане против към този момент направения от България цивилизацонен европейски и атлантически избор за своето развиване, сигурност и разцвет.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ