Смирете се в името на България!
Заседанието на 50-ия конгрес на Българска социалистическа партия остана в историята. То в действителност ще бъде запомнено. Защото беше трагично и тъй като за малко време - единствено за един ден, донесе промени, които дълго ще чертаят пътя на партията. Беше призната платформа за локалните избори, стартира подготовката за изключителните парламентарни избори. Представена беше идея за Устав на Българска социалистическа партия, както и съвременна лява стратегия на партията. Важни въпроси, основополагащи за бъдещето на Българска социалистическа партия. Затова и редовите членове на партията към момента недоумяват по какъв начин съвещанието на конгреса съумя да се изроди в елементарна махленска кавга. Как боричкането кой да води бащина тайфа съумя да измести всичко останало.
Амбициите на избрани хора да провокират скандал изместиха фокуса от значимите за партията неща. Поне с такова усещане останахме тези, които следяхме работата на съвещанието посредством медиите. Затова и желая да споделя, че по този начин наречената " вътрешна съпротива " нанесе голяма вреда, която мъчно ще бъде възобновена. Направи се опит за вътрешнопартиен прелом, опит за нерегламентирана смяна на Устава, оспори се директния избор и мандатността на ръководителя на Българска социалистическа партия.
Дълго време сърцето ми, разсъдъкът ми не можеха да възприемат това, което се случи освен в залата, само че и пред вратите й. Хора, на които дълги години съм вярвал и съм дал своя вот доверие, се държаха по този начин, като че ли им беше заповядано да унищожат Българска социалистическа партия. Хора, които се кълняха, че са демократи и че са част от най-демократичната сега българска партия, се пробваха посредством екстремизъм да се наложат над волята на болшинството. Те не се съобразиха с партийните правила и дисциплинираност и избраха пътя на директната борба, вместо градивния спор. И по този начин нанесоха щета и на партията, и на себе си. Жалко.
Пиша всичко това с оскърбление, тъй като доста политически анализатори години наред отбелязваха, че Българска социалистическа партия е обречена да загине, тъй като се отдалечава от ползите на своите гласоподаватели и от лявата политика. Сега, в последните парламенти, Българска социалистическа партия имаше 25-26 депутати и все пак, в изискванията на спорна и комплицирана коалиция, съумя да наложи политически решения за увеличение на минималната работна заплата, безвъзмездни детски ясли и градини за всички деца на България, помощи за учениците, безвъзмездни учебници, нарастване на добавките, на пенсиите, на майчинството. И още, и още.
Кога Българска социалистическа партия е провеждала толкоз лява политика? И тъкмо този курс на управлението на партията ли е отговорен за спора в партийния хайлайф? И за какво, вместо обединяване и градивен спор за бъдещето на България, за нейното ръководство и за бъдещето на Българска социалистическа партия, бяхме очевидци на най-грозното събитие? Озъбена битка за персонални ползи и персонална кариера. Падане на маските на сякаш пламенните трубадури на ползите на левите хора, с цел да лъснат физиономиите на кариеристи, на хора без правила в преследване на персоналното благополучие на гърба на левите хора.
Не ми се желае да имам вяра! Сърцето ми няма сили да одобри такава истина!
Братя и сестри, социалисти, приемете скромното мнение на човек, изживял живота си с насладите и очакванията, с болките и разочарованията на нашата, социалистическата партия. Смирете се пред България. Забравете тежките думи и кривите погледи. От днешната политическа рецесия най-вече губят елементарните български фамилии. Те заплащат с апетит, с все по-голяма бедност и със боязън за идващия ден политическите безумия на шарлатани и авантюристи. Безродници, които танцуват по необятната политическа сцена. Широка, тъй като там я няма Българска социалистическа партия. Това е цената на рецесията в лявото пространство.
Много писаха, че това съвещание на 50-ия конгрес на Българска социалистическа партия било предсмъртният мирис на партията. Аз нямам доверие в това. Знам, че партията ни ще откри сили да тръгне по пътя на разширение на своето въздействие като изразител на същинските ползи на българския народ.
Аз имам вяра, че настоящето управление има силите да стартира този възстановителен развой. Вярвам в силата на директния избор на ръководителя на партията. И в спазването на партийния Устав. Това е моят избор. А на всички, които мислят като мен и на всички, които са с друго виждане, желая да кажа: " Братя и сестри, социалисти, смирете се в името на България! ".> Назми МЮМЮН, някогашен член на Водоснабдителна система на БСП
Амбициите на избрани хора да провокират скандал изместиха фокуса от значимите за партията неща. Поне с такова усещане останахме тези, които следяхме работата на съвещанието посредством медиите. Затова и желая да споделя, че по този начин наречената " вътрешна съпротива " нанесе голяма вреда, която мъчно ще бъде възобновена. Направи се опит за вътрешнопартиен прелом, опит за нерегламентирана смяна на Устава, оспори се директния избор и мандатността на ръководителя на Българска социалистическа партия.
Дълго време сърцето ми, разсъдъкът ми не можеха да възприемат това, което се случи освен в залата, само че и пред вратите й. Хора, на които дълги години съм вярвал и съм дал своя вот доверие, се държаха по този начин, като че ли им беше заповядано да унищожат Българска социалистическа партия. Хора, които се кълняха, че са демократи и че са част от най-демократичната сега българска партия, се пробваха посредством екстремизъм да се наложат над волята на болшинството. Те не се съобразиха с партийните правила и дисциплинираност и избраха пътя на директната борба, вместо градивния спор. И по този начин нанесоха щета и на партията, и на себе си. Жалко.
Пиша всичко това с оскърбление, тъй като доста политически анализатори години наред отбелязваха, че Българска социалистическа партия е обречена да загине, тъй като се отдалечава от ползите на своите гласоподаватели и от лявата политика. Сега, в последните парламенти, Българска социалистическа партия имаше 25-26 депутати и все пак, в изискванията на спорна и комплицирана коалиция, съумя да наложи политически решения за увеличение на минималната работна заплата, безвъзмездни детски ясли и градини за всички деца на България, помощи за учениците, безвъзмездни учебници, нарастване на добавките, на пенсиите, на майчинството. И още, и още.
Кога Българска социалистическа партия е провеждала толкоз лява политика? И тъкмо този курс на управлението на партията ли е отговорен за спора в партийния хайлайф? И за какво, вместо обединяване и градивен спор за бъдещето на България, за нейното ръководство и за бъдещето на Българска социалистическа партия, бяхме очевидци на най-грозното събитие? Озъбена битка за персонални ползи и персонална кариера. Падане на маските на сякаш пламенните трубадури на ползите на левите хора, с цел да лъснат физиономиите на кариеристи, на хора без правила в преследване на персоналното благополучие на гърба на левите хора.
Не ми се желае да имам вяра! Сърцето ми няма сили да одобри такава истина!
Братя и сестри, социалисти, приемете скромното мнение на човек, изживял живота си с насладите и очакванията, с болките и разочарованията на нашата, социалистическата партия. Смирете се пред България. Забравете тежките думи и кривите погледи. От днешната политическа рецесия най-вече губят елементарните български фамилии. Те заплащат с апетит, с все по-голяма бедност и със боязън за идващия ден политическите безумия на шарлатани и авантюристи. Безродници, които танцуват по необятната политическа сцена. Широка, тъй като там я няма Българска социалистическа партия. Това е цената на рецесията в лявото пространство.
Много писаха, че това съвещание на 50-ия конгрес на Българска социалистическа партия било предсмъртният мирис на партията. Аз нямам доверие в това. Знам, че партията ни ще откри сили да тръгне по пътя на разширение на своето въздействие като изразител на същинските ползи на българския народ.
Аз имам вяра, че настоящето управление има силите да стартира този възстановителен развой. Вярвам в силата на директния избор на ръководителя на партията. И в спазването на партийния Устав. Това е моят избор. А на всички, които мислят като мен и на всички, които са с друго виждане, желая да кажа: " Братя и сестри, социалисти, смирете се в името на България! ".> Назми МЮМЮН, някогашен член на Водоснабдителна система на БСП
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ