Заредените частици постоянно излитат от Слънцето под формата на поток,

Заредените частици непрекъснато изхвърчат от Слънцето под формата на поток, който се популяризира на открито. Това е слънчевият вятър, който минава през междупланетното пространство и се сблъсква с всичко, което срещне.

Въпреки че той е съществена характерност на Слънцето, разбирането на това по какъв начин и къде той се поражда в покрайнините на нашата звезда към момента е обект на проучване. Но наскоро, с помощта на най-съвременните уреди, сондата на ЕКА и НАСА Solar Orbiter направи забележителен пробив.

Снимките на южния полюс на Слънцето, направени на 30-ти март 2022 година от инструмента Extreme Ultraviolet Imager (EUI) на сондата, демонстрират голям брой дребни струи материя, избухващи от външната атмосфера на Слънцето. Всяка бликам има дълготрайност сред 20 и 100 секунди и изхвърля плазма (горещ йонизиран газ) със скорост към 100 км/сек. Тези струи може да са самият източник на слънчевия вятър, който се търси.

Непрекъснат поток от частици

От десетилетия насам откривателите знаят, че слънчевият вятър е обвързван по някакъв метод с короналните дупки. Това са области, в които магнитното поле на Слънцето не се връща назад към слънчевата повърхнина, а се популяризира на открито.

По тези „ отворени “ линии на магнитното поле може да тече плазма, която пътува към останалата част на Слънчевата система и генерира слънчевия вятър. Все още обаче не е ясно по какъв начин плазмата се движи по тези линии на магнитното поле.

Досега се предполагаше, че защото короната е гореща, тя по натурален метод се уголемява и част от газа, който я построява, изтича по продължение на полевите линии. Но новите резултати на EUI от коронална дупка, намираща се на южния полюс на Слънцето, и набор от обособени струи слагат под въпрос хипотезата, че слънчевият вятър се образува единствено във тип на непрестанен и непрекъснат поток.

Всъщност значително този поток наподобява нехомогенен: данните от Solar Orbiter допускат, че слънчевият вятър от короналните дупки може да поражда като периодически поток.

Някои неща разбрахме (но те към момента са доста малко)

Енергията, обвързвана с всяка обособена бликам, е дребна. Тези струи имат към хиляда пъти по-малка сила от едно нановъзпламеняване, най-малкия тип слънчево изригване, и насочват по-голямата част от своята сила към изхвърляне на плазма.

А в този момент новите наблюдения демонстрират, че те изхвърлят забележителна част от материята, която виждаме в слънчевия вятър. Възможно е да има и още по-малки и по-чести събития, които създават още по-голямо количество безоблачен вятър.

Понастоящем обаче Solar Orbiter към момента обикаля към Слънцето покрай екватора. Така че по време на тези наблюдения EUI гледа към южния полюс на Слънцето под доста дребен ъгъл.

„ Измерването на някои от свойствата на тези дребни струи е по-трудно, когато те се виждат отстрани “, изясни Даниел Мюлер, академик от плана Solar Orbiter на ЕКА. Въпреки това, добави той, „ след няколко години ще ги забележим от по-различна вероятност, в сравнение с всеки различен телескоп или обсерватория, и тази информация би трябвало доста да ни помогне “.

През идващите няколко години сондата последователно ще наклони орбитата си към полярните райони. В същото време интензивността на Слънцето ще се усили и короналните дупки ще стартират да се появяват на разнообразни географски ширини, откривайки нови и неповторими вероятности. Учените с неспокойствие чакат тези резултати.

Слънцето е единствената звезда, чиято атмосфера можем да следим в такива елементи, само че е доста евентуално сходни процеси да протичат и при другите звезди. По този метод проучванията, които Solar Orbiter организира и ще продължи да организира, освен обезпечават по-добро схващане на евентуалната заплаха, която съставлява за нас слънчевият вятър, само че и са от огромно значение за цялостното проучване на звездата, която остава най-често срещаното небесно тяло в космоса.

Да напомним, че напролет на 2022 година галактическият уред Solar Orbiter (SolO) на ЕКА се приближи до Слънцето на разстояние единствено 49 милиона километра (една трета от дистанцията сред Земята и Слънцето). По този метод бе реализирана най-хубавата пространствена разграничителна дарба на слънчевата корона в историята на наблюденията.

Данните от тези наблюдения разкриха невиждано до момента събитие на Слънцето, наподобяващо рухването на огнени метеори в земната атмосфера. Това е развой, прочут като коронален дъжд, при който част от нагорещения до алено материал на Слънцето се събира и по-късно пада в короната заради фрапантна смяна на температурата.

Короналният дъжд е резултат от развой на кондензация, сходно на земния дъжд. Короната, най-външната част от атмосферата на Слънцето, се образува от газове при температури от милиони градуси, а бързото намаление на температурата води до свръхплътни петна от плазма с широчина до 250 километра. Тези огнени кълба, формирани в горната част на короната, се устремяват надолу към Слънцето със скорост над 100 километра в секунда заради мощната гравитация.

Очевидно е, че галактическият уред Solar Orbiter ще докара до още доста научни пробиви.