Кан отново се влюби в Алмодовар
Заредената с изключителни упования аудитория на фестивала в Кан изпрати с небивали аплодисменти 21-вия игрален филм на световноизвестния испански режисьор Педро Алмодовар " Болка и популярност " , включен в формалния конкурс на 72-ото му издание (14-25 май).
Филмът, в който един сполучлив в предишното и уединен в сегашното кинорежисьор на име Салвадор Мало (Антонио Бандерас) търси метод да излезе от дълбоката си креативна рецесия, бързо се подреди измежду главните кандидати за тазгодишната " Златна палма ". Мнозина тук (бел. ред. - в Кан) считат, че точно той би трябвало да я получи, с цел да може горчивият привкус на волното или несъзнателно подценяване в Кан на един от най-искрените и задушевни режисьори на международното кино да остане в предишното.
Подобно на своите предходни творби Алмодовар споделя най-много за себе си като нежно смесва действителност и нереалност. Говори за времето, когато е бил на 9 години и когато заради беднотия родителите му в действителност се преместили да живеят в провинцията. Но си измисля мястото – малко селце във Валенсия. Тогава младата му майка (Пенелопе Крус) прави невъзможното, с цел да облагороди подземната къща, в която непредпазливо фамилията заживява. През този интервал на щастливо и необременено детство дребният Салвадор/Педро преглежда книжки с комикси и оказва помощ на хубав, надарен, само че необразован служащ дружно с плочките по каменните стени на къщата да реди и буквите на писмеността върху бял лист хартия.
© Reuters
Антонио Бандерас по време на представянето на " Болка и популярност " в Кан.
Изкусно заобикаляйки хронолическия ред, Алмодовар демонстрира себе си и по-късно, през 80-те години на предишния век, към този момент в Мадрид, към този момент сполучлив и забогатял, преживяващ първата си дълбока интимна връзка, озарила, само че и наранила душата му с неочаквания си край.
И най-накрая, или по-скоро по едно и също време с всичко това, Мало/Алмодовар участва и в днешни дни - уединен, посърнал и съвсем обезверен, мечтаещ да преодолее болката по изгубеното в киното, без което, става известно, за него няма живот.
" За мен този филм е най-много посмъртна молба за амнистия от майка ми. Моля я да ми елементарни, че не можах да направя за нея всичко, което съм желал, до момента в който беше жива. Тя, несъмнено, в никакъв случай не ми е казвала, че не съм добър наследник, както го демонстрирам във кино лентата. Подобен диалог сред нас не е имало. Но не мога да не помни погледа й, преди да си отиде от този свят, и това ме изтезава ", сподели Алмодовар в Кан.
От своя страна блестящата в трагичната си хубост Пенелопе Крус добави, че това е първият случай от взаимната й работа с Алмодовар, в който се е въздържала да му задава прекомерно доста въпроси. " Познавах добре майка му Франсиска и бях наясно, че този път той напълно разголва живота си. Затова се стремях да бъда оптимално дискретна, повече да чувствам и по-малко да запитвам. "
© Reuters
Педро Алмодовар, Пенелопе Круз и Антонио Бандерас
А превъзходният и изцяло неразпознаваем в ролята си Бандерас показа, че този път, с цел да построи облика на индивида, който отлично познава, е трябвало да убие елементи от личния си темперамент. " След като прочетох сюжета, който Педро ми изпрати, аз незабавно му се обадих и му споделих: " Изцяло се оставям се на твоите заповеди. " Бях сигурен, че ще успее да извади от мен неща, които не съм подозирал, че владея ". Силно трогнат от невероятния банкет на кино лентата в Кан, Алмодовар показа също, че киното, което е физически натоварващо изкуство, се ражда постоянно в болежка. А персоналната му популярност е в персоналния му късмет да остане стопанин на личната си кариера.
Ако " Болка и популярност " съумя до прекаленост да разнежи публиката в Кан, то " Скрит живот " на паметния американец Терънс Малик съумя до прекаленост да я респектира. Следвайки един условен непредвиден линеарен роман, филмът демонстрира, или по-скоро възпява, изключителния издръжливост на незнайния воин от времето на нацизма Франц Йегерщетер (Аугуст Дийл), противопоставил се на Хитлер и заплатил с живота си за това. Ясно е, че този път Малик освен е търсил, само че и е намерил действително съществувал човек, който въпреки и след гибелта си да отговоря на нуждата от изцяло всеотдайна, а не мнима религия в Бог. Такава, от каквато Малик непрекъснато има потребност и която изпълва със наличие както артистичния, по този начин и персоналния му живот.
Разделен на два впити един в различен огромни дяла, филмът демонстрира щастливата и нещастната половини от живота на Йегерщетер и фамилията му. В началото ги виждаме измежду високите скатове на австрийските планини, където селският живот е сложен. Любовта сред Франц и жена му Франциска (Валери Пахнер) е безкрайна. Тя им донася и три слънчеви дъщери, обгрижвани от самите тях, само че и от сестрата на Франциска, а също и от майката на Франц. Затворен най-много сред тези няколко персонажа, съществуващи, работещи и обичащи се измежду безбрежността на хипнотичната природа, филмът е поклонение пред чистата обич. Без нея, няма по какъв начин да се сътвори и поклонението към Създателя, същинската причина, заради която Франц не се огъва под натиска на фашистката машина, унизила съселяните му, локалната власт и църквата.
Аугуст Дийл
Във втората част на кино лентата Франц е принудително откъснат от природата и е закаран в затвор, където всички желаят от него да подпише декларация, че поддържа Хитлер.Той обаче не го прави и по този начин доближава до гилотината, която поставя завършек на самоотвержения му живот.
Малко е да се каже, че Малик е останал правилен на себе си. Този път майсторът на едни от най-мистичните и приятно софистицирани фрагменти в международното кино като че ли е надминал себе си. И още – впечатляващата визия постоянно и до дъно обгръща точните думи, най-често изричани от Франциска: " Светът е по-силен от теб и няма по какъв начин да го победиш! ". Но и: " Какъвто и избор да направиш, знай, че съм с теб! " В този смисъл посланието на Малик е в действителност невиждано по своя драматизъм – освен той с днешна дата е наясно с цената на саможертвата на героите си, наясно са и самите те сега, в който я вършат.
Очевидно е, че задачата на интернационалното жури, водено от мексиканеца Алехандро Гонсалес Иняриту ще е извънредно сложна. Кое ли ще надделее на 25 май – езиковата му и културна непосредственост с Алмодовар и Бандерас или посланието на прекрасно-мистичния " Вавилон ", с който през 2006-та завоюва премията на " най-хубав режисьор "?
Филмът, в който един сполучлив в предишното и уединен в сегашното кинорежисьор на име Салвадор Мало (Антонио Бандерас) търси метод да излезе от дълбоката си креативна рецесия, бързо се подреди измежду главните кандидати за тазгодишната " Златна палма ". Мнозина тук (бел. ред. - в Кан) считат, че точно той би трябвало да я получи, с цел да може горчивият привкус на волното или несъзнателно подценяване в Кан на един от най-искрените и задушевни режисьори на международното кино да остане в предишното.
Подобно на своите предходни творби Алмодовар споделя най-много за себе си като нежно смесва действителност и нереалност. Говори за времето, когато е бил на 9 години и когато заради беднотия родителите му в действителност се преместили да живеят в провинцията. Но си измисля мястото – малко селце във Валенсия. Тогава младата му майка (Пенелопе Крус) прави невъзможното, с цел да облагороди подземната къща, в която непредпазливо фамилията заживява. През този интервал на щастливо и необременено детство дребният Салвадор/Педро преглежда книжки с комикси и оказва помощ на хубав, надарен, само че необразован служащ дружно с плочките по каменните стени на къщата да реди и буквите на писмеността върху бял лист хартия.
© Reuters
Антонио Бандерас по време на представянето на " Болка и популярност " в Кан.
Изкусно заобикаляйки хронолическия ред, Алмодовар демонстрира себе си и по-късно, през 80-те години на предишния век, към този момент в Мадрид, към този момент сполучлив и забогатял, преживяващ първата си дълбока интимна връзка, озарила, само че и наранила душата му с неочаквания си край.
И най-накрая, или по-скоро по едно и също време с всичко това, Мало/Алмодовар участва и в днешни дни - уединен, посърнал и съвсем обезверен, мечтаещ да преодолее болката по изгубеното в киното, без което, става известно, за него няма живот.
" За мен този филм е най-много посмъртна молба за амнистия от майка ми. Моля я да ми елементарни, че не можах да направя за нея всичко, което съм желал, до момента в който беше жива. Тя, несъмнено, в никакъв случай не ми е казвала, че не съм добър наследник, както го демонстрирам във кино лентата. Подобен диалог сред нас не е имало. Но не мога да не помни погледа й, преди да си отиде от този свят, и това ме изтезава ", сподели Алмодовар в Кан.
От своя страна блестящата в трагичната си хубост Пенелопе Крус добави, че това е първият случай от взаимната й работа с Алмодовар, в който се е въздържала да му задава прекомерно доста въпроси. " Познавах добре майка му Франсиска и бях наясно, че този път той напълно разголва живота си. Затова се стремях да бъда оптимално дискретна, повече да чувствам и по-малко да запитвам. "
© Reuters
Педро Алмодовар, Пенелопе Круз и Антонио Бандерас
А превъзходният и изцяло неразпознаваем в ролята си Бандерас показа, че този път, с цел да построи облика на индивида, който отлично познава, е трябвало да убие елементи от личния си темперамент. " След като прочетох сюжета, който Педро ми изпрати, аз незабавно му се обадих и му споделих: " Изцяло се оставям се на твоите заповеди. " Бях сигурен, че ще успее да извади от мен неща, които не съм подозирал, че владея ". Силно трогнат от невероятния банкет на кино лентата в Кан, Алмодовар показа също, че киното, което е физически натоварващо изкуство, се ражда постоянно в болежка. А персоналната му популярност е в персоналния му късмет да остане стопанин на личната си кариера.
Ако " Болка и популярност " съумя до прекаленост да разнежи публиката в Кан, то " Скрит живот " на паметния американец Терънс Малик съумя до прекаленост да я респектира. Следвайки един условен непредвиден линеарен роман, филмът демонстрира, или по-скоро възпява, изключителния издръжливост на незнайния воин от времето на нацизма Франц Йегерщетер (Аугуст Дийл), противопоставил се на Хитлер и заплатил с живота си за това. Ясно е, че този път Малик освен е търсил, само че и е намерил действително съществувал човек, който въпреки и след гибелта си да отговоря на нуждата от изцяло всеотдайна, а не мнима религия в Бог. Такава, от каквато Малик непрекъснато има потребност и която изпълва със наличие както артистичния, по този начин и персоналния му живот.
Разделен на два впити един в различен огромни дяла, филмът демонстрира щастливата и нещастната половини от живота на Йегерщетер и фамилията му. В началото ги виждаме измежду високите скатове на австрийските планини, където селският живот е сложен. Любовта сред Франц и жена му Франциска (Валери Пахнер) е безкрайна. Тя им донася и три слънчеви дъщери, обгрижвани от самите тях, само че и от сестрата на Франциска, а също и от майката на Франц. Затворен най-много сред тези няколко персонажа, съществуващи, работещи и обичащи се измежду безбрежността на хипнотичната природа, филмът е поклонение пред чистата обич. Без нея, няма по какъв начин да се сътвори и поклонението към Създателя, същинската причина, заради която Франц не се огъва под натиска на фашистката машина, унизила съселяните му, локалната власт и църквата.
Аугуст Дийл
Във втората част на кино лентата Франц е принудително откъснат от природата и е закаран в затвор, където всички желаят от него да подпише декларация, че поддържа Хитлер.Той обаче не го прави и по този начин доближава до гилотината, която поставя завършек на самоотвержения му живот.
Малко е да се каже, че Малик е останал правилен на себе си. Този път майсторът на едни от най-мистичните и приятно софистицирани фрагменти в международното кино като че ли е надминал себе си. И още – впечатляващата визия постоянно и до дъно обгръща точните думи, най-често изричани от Франциска: " Светът е по-силен от теб и няма по какъв начин да го победиш! ". Но и: " Какъвто и избор да направиш, знай, че съм с теб! " В този смисъл посланието на Малик е в действителност невиждано по своя драматизъм – освен той с днешна дата е наясно с цената на саможертвата на героите си, наясно са и самите те сега, в който я вършат.
Очевидно е, че задачата на интернационалното жури, водено от мексиканеца Алехандро Гонсалес Иняриту ще е извънредно сложна. Кое ли ще надделее на 25 май – езиковата му и културна непосредственост с Алмодовар и Бандерас или посланието на прекрасно-мистичния " Вавилон ", с който през 2006-та завоюва премията на " най-хубав режисьор "?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ