Румен Радев с уникален аргумент защо съдът трябва да спре да се занимава с гражданството на Кирил Петков
Заради това, че второто служебно държавно управление на Румен Радев е към този момент с изминал мандат и престана да действа, президентът смята, че делото в Конституционния съд по отношение на поданството на Кирил Петков (служебен министър на стопанската система в този кабинет) към този момент е изгубило предмета си и по тази причина би трябвало да не бъде гледано всъщност.
" Факт е, че въпросното " първо " служебно държавно управление не съществува, а с това предметът на делото е привършен и възможното решение всъщност отпада ", написа в мнението на президента пред Конституционен съд. Под " първо " служебно държавно управление той засяга държавното управление с присъединяване на Петков - припомняме, че първото служебно държавно управление, формирано от Румен Радев, работи отпред с като длъжностен министър председател от 27 януари, 2017 година.
Защо съгласно Радев като го няма към този момент въпросното служебно държавно управление с Петков, то всичко би трябвало да отпадне всъщност? " В процедура си Конституционният съд (КС) неведнъж е отчитал, че последствията от акта, предмет на конституционния надзор, би трябвало да съществуват все още на произнасянето ", гласи текстът в президентсткото мнение - т.е., с цел да отсъди съдът дали Петков законно е станал министър, то Петков към момента би трябвало да е министър, когато решението бъде взето, което очевидно в тази ситуация не е по този начин. Като мотив за правотата на тази позиция е представено и правосъдно решение на Конституционния съд (Решение № 3 от 2020 година по к. д. 5/2019 г.).
Освен това - Радев смята, че актът, с който е назначил Петков за министър, не следва да бъде обявяван за противоконституционен, тъй като е
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
С Определение на Конституционния съд от 9.09.2021 година президентът на Република България е конституиран като заинтересувана институция по конституционно дело № 18 от 2021 година Производството е формирано по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (Обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) в частта, в която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков.
В това си качество показвам следното мнение:
I. С Указ № 129 от 10.05.2021 година назначих служебно държавно управление, считано от 12.05.2021 година Пряката последица от действието на указа е назначението на Кирил Петков Петков за длъжностен министър на стопанската система. Поради изчерпването на процедурата по член 99 от Конституцията за сформиране на държавно управление и от идващото 46-о Народно заседание, с Указ № 244 от 14.09.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 77 от 16.09.2021 г.) още веднъж назначих служебно държавно управление, считано от 16.09.2021 година От този миг пълномощията на „ първото ” служебно държавно управление са прекъснати.
Считам, че преустановяването на действието на това служебно държавно управление, назначено с Указ № 129 от 10.05.2021 година, визира актуалното оборване. Факт е, че въпросното „ първо ” служебно държавно управление не съществува, а с това предметът на делото е привършен и възможното решение всъщност отпада . В процедура си Конституционният съд (КС) неведнъж е отчитал, че последствията от акта, предмет на конституционния надзор, би трябвало да съществуват все още на произнасянето . Последното е гаранция за ефикасен и ефективен надзор за конституционност (Решение № 3 от 2020 година по к. д. 5/2019 г.). Отменянето или изменянето на акта, предмет на контрола по член 149, алинея 1, т. 2, влече недопустимост на производството. Към това предписание Конституционният съд се придържа във връзка с всички актове по член 149, алинея 1, т. 2 както когато става въпрос за нормативни такива (Определение по к. д. 5/1997 г.; Определение по к.д. № 15/1997 година, Решение № 10 от 2021 година по к.д. 8/2021 г.), по този начин и за ненормативни актове (Определение по к.д. 9/2014 година, Определение по к.д. 2/2014 година, Определение по к.д. 12/2020 г.). Липсата на последствия, които да бъдат отстранени с решението на Конституционния съд, значи липса на спор и юридически интерес от разрешаването му, което е належащо изискване за осъществяване на производството пред съда. Спорът би трябвало да е налице както все още на формиране на делото, по този начин и все още на изговаряне по допустимостта и основателността на настояването (Определение по к.д. № 6/2014 г.).
Поради това в синхрон с досегашната процедура на съда смятам, че настояването следва да бъде отклонено като неприемливо „ заради отпадане предмета на делото ”. Основание е и член 25, алинея 2 от Правилника за организацията на активността на Конституционния съд за това, че производството може да бъде прекъснато във всяка фаза на процеса.
II. Конституционният съд е сезиран за практикуване на пълномощието му по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията, т.е. да ревизира дали Указ № 129 от 10.05.2021 година в частта си „ Кирил Петков – за министър на стопанската система ” подхожда на Конституцията. Това пълномощие Съдът упражнява по отношение на закони и други актове на Народното събрание, както и по отношение на укази на президента. Този надзор се възприема в правната доктрина и процедура като най-важната функционалност и предопределение на самия Конституционен съд – да бъде страж на върховенството на Конституцията и всички настоящи закони и другите правни актове да са в сходство с нея (чл. 5, алинея 1 от Конституцията). Упражнявайки го, Конституционният съд прави така наречен в теорията и практиката нормен надзор, като съпоставя правила от закони и други планувани актове с нормите на Конституцията. Повечето решения на Народното събрание и съвсем всички укази на президента, въпреки и обхванати от контрола по член 149, алинея 1, т. 2 обаче, не са нормативни актове. За указите на президента Конституционният съд дава характерност, че те са от категорията на административни господарски актове на висши държавни органи (Решение № 13 от 1999 година по к.д. № 9/1999 г.). Въпреки това основателите на Конституцията са ги „ прислонили ” под стряхата на нормения надзор, с цел да се подсигурява върховенството на Конституцията.
При упражняването на пълномощието си по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд работи като съд по право – ревизира дали основаният и оспорен юридически акт подхожда на условията на Конституцията. Целта на реализирания надзор е да отстрани несъответствието с Конституцията на акт, публикуван от Народното събрание или президента, като влияе на подбудените от тях директни последствия (Определение по к.д. № 6/2014 г.; Решение № 3 от 2020 година по к. д. 5/2019 г.). Това контролно пълномощие обаче същностно се разграничава от решаването на съответен спор за законността на избора на президент и вицепрезидент и за избора на депутат (чл. 149, алинея 1, т. 6 и 7 ), както и за определяне неизбираемост на депутат (чл. 72, алинея 2 по отношение на алинея 1, т. 3). В тези случаи Конституционният съд преглежда показани данни и доказателства, преценя обстоятелства, т.е. работи и като съд по обстоятелства (Law and Facts in Constitutional Jurisprudence, Vilnus 2005).
Съгласно член 110 от Конституцията членове на Министерския съвет могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители. Не оборвам, че същото важи и за членовете на служебно държавно управление, назначени при изискванията на член 99, алинея 5 от Конституцията. Считам обаче, че контролът върху конституционността на указа е единствено една от формите, по която може да бъде спазено това условие. Установяването на факт, свидетелстващ за несъблюдение на конституционно условие от страна на претендента, би имало правни последствия за самия претендент и не е наложително това да се отрази на конституционността на указа . В този смисъл Конституционният съд има изговаряне по сродна правна структура за назначение на висша служба – съдът показва, че след назначението, полагането на клетва и встъпването в служба връзките се придвижват на друга повърхност … и това е нещо качествено друго от пълномощието на органа по назначението (Решението № 11 от 1994 година по к.д. 16/1994 г.).
III. Считам, че Указ № 129 от 10.05.2021 година, в частта, в която за длъжностен министър на стопанската система от 12.05.2021 година е назначен Кирил Петков Петков, за конституционносъобразен заради следните съображения:
Указът е публикуван от правоимащ индивид, черпещ своите пълномощия директно от Конституцията, т.е. от парламентарен орган;
Този индивид /президентът/ има пълномощието да назначава министри в служебно правителство;
Издаването на указа се предхожда от писмена декларация, показана от претендента, че последният дава отговор на условията на член 110 от Конституцията.
Формира се заключението, че откакто оспорването е на съображение т. 2 от член 149, алинея 1, т.е. в границите на нормения надзор, в тази ситуация Конституционният съд работи като съд по право и ревизира дали посочените нагоре условия са изпълнени. Конституцията натоварва президента с пълномощията по назначението на служебно държавно управление, разформироване на Народното събрание и насрочване на нови избори, когато е изчерпана процедурата по член 99 от Конституцията за сформиране на държавно управление на парламентарна основа (Решение № 20 от 1992 година к.д. 30/1992 г.). На съображение член 99, алинея 5 на 10.05.2021 година съм издал Указ № 129 за назначение на служебно държавно управление от 12.05.2021 година и Указ № 130 за разформироване на 45-ото Народно заседание на 12.05.2021 година и насрочване на избори за Народно заседание на 11.07.2021 година
Към момента на издаването на указа претендентът за министър Кирил Петков Петков е показал писмена декларация, че дава отговор на условията на член 110 от Конституцията, в това число, че няма друго поданство с изключение на българското. Като орган, на който Конституцията е предоставила пълномощието да назначава служебно държавно управление и да дефинира състава му, съм положил нужната конституционна грижа условието на член 110 от Конституцията да бъде спазено. Считам, че в тази ситуация установяването на негативния факт и неговото доказване по различен метод би надхвърлило границите на моите конституционни пълномощия, както и тези на актуалното произвеждане, формирано в границите на нормения надзор, упражняван от Конституционен съд.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Поради изложените съображения и изчерпания предмет на делото смятам, че настояването на групата народни представители от 46-ото Народно заседание се явява неприемливо и формираното произвеждане следва да бъде прекъснато в синхрон с досегашната процедура, а ако Конституционният съд прегледа делото всъщност – настояването да бъде отхвърлено като безпричинно.
РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
" Факт е, че въпросното " първо " служебно държавно управление не съществува, а с това предметът на делото е привършен и възможното решение всъщност отпада ", написа в мнението на президента пред Конституционен съд. Под " първо " служебно държавно управление той засяга държавното управление с присъединяване на Петков - припомняме, че първото служебно държавно управление, формирано от Румен Радев, работи отпред с като длъжностен министър председател от 27 януари, 2017 година.
Защо съгласно Радев като го няма към този момент въпросното служебно държавно управление с Петков, то всичко би трябвало да отпадне всъщност? " В процедура си Конституционният съд (КС) неведнъж е отчитал, че последствията от акта, предмет на конституционния надзор, би трябвало да съществуват все още на произнасянето ", гласи текстът в президентсткото мнение - т.е., с цел да отсъди съдът дали Петков законно е станал министър, то Петков към момента би трябвало да е министър, когато решението бъде взето, което очевидно в тази ситуация не е по този начин. Като мотив за правотата на тази позиция е представено и правосъдно решение на Конституционния съд (Решение № 3 от 2020 година по к. д. 5/2019 г.).
Освен това - Радев смята, че актът, с който е назначил Петков за министър, не следва да бъде обявяван за противоконституционен, тъй като е
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
С Определение на Конституционния съд от 9.09.2021 година президентът на Република България е конституиран като заинтересувана институция по конституционно дело № 18 от 2021 година Производството е формирано по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (Обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) в частта, в която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков.
В това си качество показвам следното мнение:
I. С Указ № 129 от 10.05.2021 година назначих служебно държавно управление, считано от 12.05.2021 година Пряката последица от действието на указа е назначението на Кирил Петков Петков за длъжностен министър на стопанската система. Поради изчерпването на процедурата по член 99 от Конституцията за сформиране на държавно управление и от идващото 46-о Народно заседание, с Указ № 244 от 14.09.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 77 от 16.09.2021 г.) още веднъж назначих служебно държавно управление, считано от 16.09.2021 година От този миг пълномощията на „ първото ” служебно държавно управление са прекъснати.
Считам, че преустановяването на действието на това служебно държавно управление, назначено с Указ № 129 от 10.05.2021 година, визира актуалното оборване. Факт е, че въпросното „ първо ” служебно държавно управление не съществува, а с това предметът на делото е привършен и възможното решение всъщност отпада . В процедура си Конституционният съд (КС) неведнъж е отчитал, че последствията от акта, предмет на конституционния надзор, би трябвало да съществуват все още на произнасянето . Последното е гаранция за ефикасен и ефективен надзор за конституционност (Решение № 3 от 2020 година по к. д. 5/2019 г.). Отменянето или изменянето на акта, предмет на контрола по член 149, алинея 1, т. 2, влече недопустимост на производството. Към това предписание Конституционният съд се придържа във връзка с всички актове по член 149, алинея 1, т. 2 както когато става въпрос за нормативни такива (Определение по к. д. 5/1997 г.; Определение по к.д. № 15/1997 година, Решение № 10 от 2021 година по к.д. 8/2021 г.), по този начин и за ненормативни актове (Определение по к.д. 9/2014 година, Определение по к.д. 2/2014 година, Определение по к.д. 12/2020 г.). Липсата на последствия, които да бъдат отстранени с решението на Конституционния съд, значи липса на спор и юридически интерес от разрешаването му, което е належащо изискване за осъществяване на производството пред съда. Спорът би трябвало да е налице както все още на формиране на делото, по този начин и все още на изговаряне по допустимостта и основателността на настояването (Определение по к.д. № 6/2014 г.).
Поради това в синхрон с досегашната процедура на съда смятам, че настояването следва да бъде отклонено като неприемливо „ заради отпадане предмета на делото ”. Основание е и член 25, алинея 2 от Правилника за организацията на активността на Конституционния съд за това, че производството може да бъде прекъснато във всяка фаза на процеса.
II. Конституционният съд е сезиран за практикуване на пълномощието му по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията, т.е. да ревизира дали Указ № 129 от 10.05.2021 година в частта си „ Кирил Петков – за министър на стопанската система ” подхожда на Конституцията. Това пълномощие Съдът упражнява по отношение на закони и други актове на Народното събрание, както и по отношение на укази на президента. Този надзор се възприема в правната доктрина и процедура като най-важната функционалност и предопределение на самия Конституционен съд – да бъде страж на върховенството на Конституцията и всички настоящи закони и другите правни актове да са в сходство с нея (чл. 5, алинея 1 от Конституцията). Упражнявайки го, Конституционният съд прави така наречен в теорията и практиката нормен надзор, като съпоставя правила от закони и други планувани актове с нормите на Конституцията. Повечето решения на Народното събрание и съвсем всички укази на президента, въпреки и обхванати от контрола по член 149, алинея 1, т. 2 обаче, не са нормативни актове. За указите на президента Конституционният съд дава характерност, че те са от категорията на административни господарски актове на висши държавни органи (Решение № 13 от 1999 година по к.д. № 9/1999 г.). Въпреки това основателите на Конституцията са ги „ прислонили ” под стряхата на нормения надзор, с цел да се подсигурява върховенството на Конституцията.
При упражняването на пълномощието си по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд работи като съд по право – ревизира дали основаният и оспорен юридически акт подхожда на условията на Конституцията. Целта на реализирания надзор е да отстрани несъответствието с Конституцията на акт, публикуван от Народното събрание или президента, като влияе на подбудените от тях директни последствия (Определение по к.д. № 6/2014 г.; Решение № 3 от 2020 година по к. д. 5/2019 г.). Това контролно пълномощие обаче същностно се разграничава от решаването на съответен спор за законността на избора на президент и вицепрезидент и за избора на депутат (чл. 149, алинея 1, т. 6 и 7 ), както и за определяне неизбираемост на депутат (чл. 72, алинея 2 по отношение на алинея 1, т. 3). В тези случаи Конституционният съд преглежда показани данни и доказателства, преценя обстоятелства, т.е. работи и като съд по обстоятелства (Law and Facts in Constitutional Jurisprudence, Vilnus 2005).
Съгласно член 110 от Конституцията членове на Министерския съвет могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители. Не оборвам, че същото важи и за членовете на служебно държавно управление, назначени при изискванията на член 99, алинея 5 от Конституцията. Считам обаче, че контролът върху конституционността на указа е единствено една от формите, по която може да бъде спазено това условие. Установяването на факт, свидетелстващ за несъблюдение на конституционно условие от страна на претендента, би имало правни последствия за самия претендент и не е наложително това да се отрази на конституционността на указа . В този смисъл Конституционният съд има изговаряне по сродна правна структура за назначение на висша служба – съдът показва, че след назначението, полагането на клетва и встъпването в служба връзките се придвижват на друга повърхност … и това е нещо качествено друго от пълномощието на органа по назначението (Решението № 11 от 1994 година по к.д. 16/1994 г.).
III. Считам, че Указ № 129 от 10.05.2021 година, в частта, в която за длъжностен министър на стопанската система от 12.05.2021 година е назначен Кирил Петков Петков, за конституционносъобразен заради следните съображения:
Указът е публикуван от правоимащ индивид, черпещ своите пълномощия директно от Конституцията, т.е. от парламентарен орган;
Този индивид /президентът/ има пълномощието да назначава министри в служебно правителство;
Издаването на указа се предхожда от писмена декларация, показана от претендента, че последният дава отговор на условията на член 110 от Конституцията.
Формира се заключението, че откакто оспорването е на съображение т. 2 от член 149, алинея 1, т.е. в границите на нормения надзор, в тази ситуация Конституционният съд работи като съд по право и ревизира дали посочените нагоре условия са изпълнени. Конституцията натоварва президента с пълномощията по назначението на служебно държавно управление, разформироване на Народното събрание и насрочване на нови избори, когато е изчерпана процедурата по член 99 от Конституцията за сформиране на държавно управление на парламентарна основа (Решение № 20 от 1992 година к.д. 30/1992 г.). На съображение член 99, алинея 5 на 10.05.2021 година съм издал Указ № 129 за назначение на служебно държавно управление от 12.05.2021 година и Указ № 130 за разформироване на 45-ото Народно заседание на 12.05.2021 година и насрочване на избори за Народно заседание на 11.07.2021 година
Към момента на издаването на указа претендентът за министър Кирил Петков Петков е показал писмена декларация, че дава отговор на условията на член 110 от Конституцията, в това число, че няма друго поданство с изключение на българското. Като орган, на който Конституцията е предоставила пълномощието да назначава служебно държавно управление и да дефинира състава му, съм положил нужната конституционна грижа условието на член 110 от Конституцията да бъде спазено. Считам, че в тази ситуация установяването на негативния факт и неговото доказване по различен метод би надхвърлило границите на моите конституционни пълномощия, както и тези на актуалното произвеждане, формирано в границите на нормения надзор, упражняван от Конституционен съд.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Поради изложените съображения и изчерпания предмет на делото смятам, че настояването на групата народни представители от 46-ото Народно заседание се явява неприемливо и формираното произвеждане следва да бъде прекъснато в синхрон с досегашната процедура, а ако Конституционният съд прегледа делото всъщност – настояването да бъде отхвърлено като безпричинно.
РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ