Как в СССР хората се сдобиват с дефицитни стоки
Заради тоталния недостиг руските хора се научават да работят нетрадиционно.
На какво са били подготвени, с цел да се снабдят с щафета колбас или пък с тоалетна хартия?
„Хвърлиха стоката“, фраза, която руските хора схващат надалеч не по този начин, както съвременниците. „Да хвърлят“ нещо значи, че дефицитна стока се е появила на рафтовете. Тази стока изчезва безусловно за десетина минути или няколко часа. А някои артикули въобще не влизат в магазините и се въртвт на „черния пазар“.
Peter Turnley/Corbis/VCG via Getty Images
През последните десетилетия от съществуването на Съюз на съветските социалистически републики дефицитът в страната става цялостен. Плановата руска стопанска система не регистрира действителните потребности на хората. В някой планински таджикски кишлак човек може да види закаран там безценен мъжки костюм, освен това единствено един, въпреки и от най-търсения размер. Държавен монопол върху всичко, липса на частен бранш, централно обмисляне и закрепени цени, никакво контролиране на търсенето и предлагането – всичко това води до продължителен дефицит на елементарни артикули от тоалетна хартия до портокали, сапун и кибрит.
За да получат мечтаното, на руските хора им се постанова да демонстрират досетливост. „Хората бяха съобразителни, те познаваха системата, наясно бяха къде да позвънят и къде и какво да намерят. Но в това време това беше доста изтощително. Знам една наша фамилна история: по какъв начин са пребоядисвали чували за картофи и са ги лепели на стената и това са били самобитни текстилни тапети“, споделя блогърът Екатерина, чието детство минава в Съветския съюз.
Да завържеш потребни връзки
Сергей Мамонтов/ТАСС
Героят от руския филм „Хора и манекени“ отбелязва доста присъщ белег за това време: „В театъра има зрелище, премиера. Кой седи на първия ред? Уважаеми хора седят: седи завеждащ склад, шеф на магазин… Цялото градско шефство обича завеждащия склада. Завеждащият склада седи на дефицитите!“.
Дружбата със завеждащ на магазин, склад или с елементарен продавач по време на недостига е с цената на златото, тъй като тези хора знаят тъкмо какво и по кое време ще се появи в магазина. Всички се стремят да получат такава дружба или да се сприятелят с човек, който има такива познати. „Докарали са в магазина дефицитна стока като колбас да вземем за пример, която ще пуснат на идващия ден, и някоя от продавачки споделя за това на другарка. Тя пък бърза да заяви новината, че „утре карат салам“ на втора другарка, след това на сестра си, на свекърва си, на кумата, на учителката на сина и дъщерята, както и на началничка – и всичко това е загадка. В резултат още вечерта пред входа на гастронома се е събрала цяла тълпа“, Раиса Кобзар от Красноярск, която над 40 години работи като продавачка зад щанд.
Да се редиш на опашка през нощта
Shepard Sherbell/CORBIS SABA/Corbis via Getty Images
Между другото даже и да знаеш тайната за идващото „хвърляне“, не е гаранция, че стоката ще стигне до теб. Неотменна част от недостига са многочасовите опашки. Понякога хората са редят на опашка още през нощта. На дланите си с химикалка записват номера кой след кого е, а някои се редят, единствено с цел да продадат стоката по-късно.
„Редих се на опашка четири часа за яке на синчето. Мама остана с него, а мен ме мачкаха в разярената навалица, която напираше към вратата. Пускаха по 10-12 души, детският магазин беше против милицията и на виковете в последна сметка се отзоваха двама полицаи, с цел да пазят да не изкъртят вратите. Скоро обаче точно това и стана“, жителка на Подмосковието с псевдоним Ирис.
Съседски фамилии не рядко се договарят и се редят на опашки за разнообразни артикули, а по-късно обменят „сдобитото“.
Да купиш от търгаш
Птицин/Sputnik
„При нас „пускаха“ дефицитни артикули единствено в работно време и аз не успявах да купя нещо. Пък и спекулантите незабавно прекупуваха от черния вход главния размер от стоката“, спомня си Татяна от Калуга.
Спекулата е углавно наказуема в Съветския съюз и присъдата за такова закононарушение е от две до седем години затвор. Само че за хората, които са подготвени да рискуват, това е златно време. Обикновените хора, които нвмат време и благоприятни условия да се редят по опашки, купуват от тях артикули с огромна надценка. Спекулантите пък по предписание са в близки връзки със същите тези шефове на хранилища и магазини. Отделът за битка със злоупотребите със социалистическа благосъстоятелност (ОБХСС) прави хайки, с цел да залавя и едните, и другите. От недостига обаче страдат и сътрудници на отдела, по тази причина от време на време магазините са предупреждавани за идни инспекции в подмяна на колбас, риба и други артикули.
Да купиш нещо вносно от фарцовшчик
Александър Шогин/ТАСС
са хората, които търгуват с вносни артикули. В руските магазини просто не е допустимо да се купи такова нещо (с изключение на профилираните магазини „Берьозка“, където „задграничните работници“ – дипломати, механически и военни експерти – могат да харчи публично извоюваните долари). Това важи както за елементарните задгранични дъвки и цигари, по този начин и за вносната техника или джинсите.
Фарцовшчиците купуват тези артикули напряко от чужденци, командировани в Съветския съюз, или пък от хората, които са имат тесни контакти с тях поради работата си (таксиметрови водачи, гидове, преводачи).
От фарцовшчик руски жител може да си купи вносни джинси за 150 руб. при междинна месечна заплата през 1970-80-те години от 80 до 200 рубли. Също като спекулантите и фарцовшчиците са отвън закона, само че те построяват цяла.
Да отидеш в различен град
Daniel SIMON/Gamma-Rapho via Getty Images
И най-накрая руският жител може да отиде за артикули и всевъзможни други артикули в различен град. Може да наподобява, че това е най-трудоемкият метод, само че в реалност не е. В Съветския съюз има градове със доста положително доставяне, където, за разлика от провинцията, ситуацията със стоките е по-добро. Това са Москва, Ленинград (сега Санкт Петербург), центровете на съюзните републики, „затворените“ градове с значими за страната производства. Затова хората, които не съумяват да си купят мечтаното, се качват на електрички, влакове или рейсове и пътуват до най-близкия град с висока категория на доставяне.
„По време на руския недостиг за всичко се ходеше до Москва и се чакаше на опашки по 4-6 часа. Това беше табиет. Отначало движимости и облекло – в ГУМ, ЦУМ, Петровския откъс – в центъра; „Москвичка“, „Синтетика“ – на Калининския, а по-късно към този момент вечерта – за дребни артикули на Пятницкая, откъдето се вземаше кавалерски комплект: сирене-колбаси, масло, вносна кокошка, майонеза в дребни стъклени бурканчета и безусловно прясно смляно кафе. И по-късно в крайградската електричка се носеше благоуханието чак до у дома на кафе, портокали, любителски салам…“, спомня си Ирис.
Само че даже и в Москва казусът със спекулата се изостря до лимита през оскъдните 1990-те. Започват да отпуска артикули единствено на хората с „московска картичка“ – тези, които имат московско жителство. И тях интензивно ги фалшифицират, но потокът от „колбасните“ електрически въпреки всичко малко оредява.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
На какво са били подготвени, с цел да се снабдят с щафета колбас или пък с тоалетна хартия?
„Хвърлиха стоката“, фраза, която руските хора схващат надалеч не по този начин, както съвременниците. „Да хвърлят“ нещо значи, че дефицитна стока се е появила на рафтовете. Тази стока изчезва безусловно за десетина минути или няколко часа. А някои артикули въобще не влизат в магазините и се въртвт на „черния пазар“.
Peter Turnley/Corbis/VCG via Getty Images През последните десетилетия от съществуването на Съюз на съветските социалистически републики дефицитът в страната става цялостен. Плановата руска стопанска система не регистрира действителните потребности на хората. В някой планински таджикски кишлак човек може да види закаран там безценен мъжки костюм, освен това единствено един, въпреки и от най-търсения размер. Държавен монопол върху всичко, липса на частен бранш, централно обмисляне и закрепени цени, никакво контролиране на търсенето и предлагането – всичко това води до продължителен дефицит на елементарни артикули от тоалетна хартия до портокали, сапун и кибрит.
За да получат мечтаното, на руските хора им се постанова да демонстрират досетливост. „Хората бяха съобразителни, те познаваха системата, наясно бяха къде да позвънят и къде и какво да намерят. Но в това време това беше доста изтощително. Знам една наша фамилна история: по какъв начин са пребоядисвали чували за картофи и са ги лепели на стената и това са били самобитни текстилни тапети“, споделя блогърът Екатерина, чието детство минава в Съветския съюз.
Да завържеш потребни връзки
Сергей Мамонтов/ТАСС Героят от руския филм „Хора и манекени“ отбелязва доста присъщ белег за това време: „В театъра има зрелище, премиера. Кой седи на първия ред? Уважаеми хора седят: седи завеждащ склад, шеф на магазин… Цялото градско шефство обича завеждащия склада. Завеждащият склада седи на дефицитите!“.
Дружбата със завеждащ на магазин, склад или с елементарен продавач по време на недостига е с цената на златото, тъй като тези хора знаят тъкмо какво и по кое време ще се появи в магазина. Всички се стремят да получат такава дружба или да се сприятелят с човек, който има такива познати. „Докарали са в магазина дефицитна стока като колбас да вземем за пример, която ще пуснат на идващия ден, и някоя от продавачки споделя за това на другарка. Тя пък бърза да заяви новината, че „утре карат салам“ на втора другарка, след това на сестра си, на свекърва си, на кумата, на учителката на сина и дъщерята, както и на началничка – и всичко това е загадка. В резултат още вечерта пред входа на гастронома се е събрала цяла тълпа“, Раиса Кобзар от Красноярск, която над 40 години работи като продавачка зад щанд.
Да се редиш на опашка през нощта
Shepard Sherbell/CORBIS SABA/Corbis via Getty Images Между другото даже и да знаеш тайната за идващото „хвърляне“, не е гаранция, че стоката ще стигне до теб. Неотменна част от недостига са многочасовите опашки. Понякога хората са редят на опашка още през нощта. На дланите си с химикалка записват номера кой след кого е, а някои се редят, единствено с цел да продадат стоката по-късно.
„Редих се на опашка четири часа за яке на синчето. Мама остана с него, а мен ме мачкаха в разярената навалица, която напираше към вратата. Пускаха по 10-12 души, детският магазин беше против милицията и на виковете в последна сметка се отзоваха двама полицаи, с цел да пазят да не изкъртят вратите. Скоро обаче точно това и стана“, жителка на Подмосковието с псевдоним Ирис.
Съседски фамилии не рядко се договарят и се редят на опашки за разнообразни артикули, а по-късно обменят „сдобитото“.
Да купиш от търгаш
Птицин/Sputnik „При нас „пускаха“ дефицитни артикули единствено в работно време и аз не успявах да купя нещо. Пък и спекулантите незабавно прекупуваха от черния вход главния размер от стоката“, спомня си Татяна от Калуга.
Спекулата е углавно наказуема в Съветския съюз и присъдата за такова закононарушение е от две до седем години затвор. Само че за хората, които са подготвени да рискуват, това е златно време. Обикновените хора, които нвмат време и благоприятни условия да се редят по опашки, купуват от тях артикули с огромна надценка. Спекулантите пък по предписание са в близки връзки със същите тези шефове на хранилища и магазини. Отделът за битка със злоупотребите със социалистическа благосъстоятелност (ОБХСС) прави хайки, с цел да залавя и едните, и другите. От недостига обаче страдат и сътрудници на отдела, по тази причина от време на време магазините са предупреждавани за идни инспекции в подмяна на колбас, риба и други артикули.
Да купиш нещо вносно от фарцовшчик
Александър Шогин/ТАСС са хората, които търгуват с вносни артикули. В руските магазини просто не е допустимо да се купи такова нещо (с изключение на профилираните магазини „Берьозка“, където „задграничните работници“ – дипломати, механически и военни експерти – могат да харчи публично извоюваните долари). Това важи както за елементарните задгранични дъвки и цигари, по този начин и за вносната техника или джинсите.
Фарцовшчиците купуват тези артикули напряко от чужденци, командировани в Съветския съюз, или пък от хората, които са имат тесни контакти с тях поради работата си (таксиметрови водачи, гидове, преводачи).
От фарцовшчик руски жител може да си купи вносни джинси за 150 руб. при междинна месечна заплата през 1970-80-те години от 80 до 200 рубли. Също като спекулантите и фарцовшчиците са отвън закона, само че те построяват цяла.
Да отидеш в различен град
Daniel SIMON/Gamma-Rapho via Getty Images И най-накрая руският жител може да отиде за артикули и всевъзможни други артикули в различен град. Може да наподобява, че това е най-трудоемкият метод, само че в реалност не е. В Съветския съюз има градове със доста положително доставяне, където, за разлика от провинцията, ситуацията със стоките е по-добро. Това са Москва, Ленинград (сега Санкт Петербург), центровете на съюзните републики, „затворените“ градове с значими за страната производства. Затова хората, които не съумяват да си купят мечтаното, се качват на електрички, влакове или рейсове и пътуват до най-близкия град с висока категория на доставяне.
„По време на руския недостиг за всичко се ходеше до Москва и се чакаше на опашки по 4-6 часа. Това беше табиет. Отначало движимости и облекло – в ГУМ, ЦУМ, Петровския откъс – в центъра; „Москвичка“, „Синтетика“ – на Калининския, а по-късно към този момент вечерта – за дребни артикули на Пятницкая, откъдето се вземаше кавалерски комплект: сирене-колбаси, масло, вносна кокошка, майонеза в дребни стъклени бурканчета и безусловно прясно смляно кафе. И по-късно в крайградската електричка се носеше благоуханието чак до у дома на кафе, портокали, любителски салам…“, спомня си Ирис.
Само че даже и в Москва казусът със спекулата се изостря до лимита през оскъдните 1990-те. Започват да отпуска артикули единствено на хората с „московска картичка“ – тези, които имат московско жителство. И тях интензивно ги фалшифицират, но потокът от „колбасните“ електрически въпреки всичко малко оредява.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ