Българските череши два пъти по-скъпи
Заради студовете напролет реколтата ще е слаба
Ако има български плодове това лято на пазара, ще са в доста дребни количества. Причината - студовете в края на март, поради които са измръзнали дръвчетата. Такива провали в резултат на студените дни не е имало от 15 години, настояват от Асоциацията на овощарите в България.
Засегнати са най-много насажденията в източната част на страната и в региона на Пловдив и Пазарджик, провалите са върху череши, праскови, нектарини и кайсии.
Ранните български череши
излизат на пазара в последните
две седмици на май
и първата седмица на юни, само че тази година се чака реколтата да е слаба.
Производителите предвиждат, че цената им няма да е по-ниска от 10 лева за кг - двойно по-висока от предходната година. Малки ще са количествата и от български праскови и кайсии.
Сливите са другите плодове, по които има провали от студа, само че не чак толкоз и реколтата щяла да е относително добра. При ябълките и крушите тук-там също има измръзнали, само че не са в такива мащаби, както при прасковите и черешите, обясниха от асоциацията.
За да се застраховат от неприятните климатични условия, някои от производителите отглеждат по няколко култури. Например по едно и също време череши, сливи и ябълки, така имат друга сензитивност към студа. Но тази година и това не е помогнало, тъй като
на 30 март например температурите
паднаха до минус 6 градуса
А на тези култури им трябват 2-3 часа на минусови температури, с цел да измръзнат.
Според овощарите тази година се чака да има мощен туристически сезон, само че те няма да могат да се възползват от положителния пазар, който ще се отвори, тъй като нямат задоволително количества. Освен това се основава и проблем за преработвателните предприятия, които вършат компоти и консерви от праскови и кайсии.
Приходите на овощарите най-вероятно няма да стигнат. Разходът в овощните градини бил сред 500 и 1000 лева на декар за сезон и тези пари би трябвало да бъдат изхарчени без значение дали има продукция, или не .
Част от фермерите, които са пострадали от измръзването, са подали заявки в общинските комисии по земеделие за пропаднали площи. По информация на Министерството на земеделието от всички заявления,
общо са засегнати
4100 хектара
Когато комисията мине на инспекция и откри, че измръзването не е 100, а 90% да вземем за пример, производителят няма да получи обезщетение от страната, показват обаче стопаните. Заради това преди десетина дни зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков организира редица срещи със земеделците и им даде обещание, че при нужда ще се вършат и по два огледа на градините, с цел да се откри тъкмо какви са провалите.
От министерството обявиха, че обследването занапред стартира. Комисиите ще тръгнат на инспекция в края на този месец.
Друг проблем е, че стопаните няма по какъв начин да си застраховат насажденията против измръзване или слана преди 20 април. Застрахователните компании покриват този риск за събитие, настъпило след 20 април, а тогава към този момент няма смисъл, оплакват се фермерите. Тогава времето към този момент се затопля. Поради това Джиков изясни, че следващата година ще има коренна смяна в тази посока.
“Ниските температури тази пролет
удариха овошките по време на
цъфтежа
в Североизточна България и при сливите и черешите в този регион нещата са зле. Но не може да се каже, че на всички места в Североизтока реколтата е изгубена. Появиха се известия за измръзване и на обособени места в Южна България. Дъждовете и градушките могат да доунищожат това, което е оживяло ”, разяснява доцент Ангел Иванов, дълготраен учител в Аграрния университет в Пловдив.
Според него не толкоз топлата зима, а сушата е огромният проблем.
“Вегетацията стартира при огромен воден недостиг. Сегашните дъждове, които се изсипват на петна, няма по какъв начин да компенсират неналичието на влага. Проблемът е, че дружно с тях падат и градушки, а в този момент сме при започване на техния сезон ”, добави доцент Иванов.
Ученият е безапелационен, че сега никой не може да планува каква ще е реколтата. По думите му топлата зима се е отразила неподходящо и на овошки, и на житни култури. Трайните насаждения трябвало да преживеят интервал на по-ниски температури.
“Когато това го няма, се обърква биологията на съответното растение и могат да се получат немного мечтани резултати ”, дава образец ученият. И добавя, че и тази зима не е имало доста сняг, който да защищити житата от измръзване и да напои добре земята, когато се топи.
“Засега житата се възвърнаха от дъждоветe.
Рапицата е нацъфтяла
ужасно
Нивите от двете страни на автомагистрала “Тракия ” наподобяват на жълто море. Но зависи докога. Ако се изсипе пороен дъжд, незабавно ще ги затлачи и унищожи. Виждал съм слънчогледи на по-късен стадий съвсем цъфнали и един проливен дъжд ги унищожава. Питите свалени на земята и покрити с наноси ”, описа доцент Иванов.
Казва, че по лозите няма измръзвания, само че на някои места са нападнати от мъхнати бръмбари. Все още нямало недоволства от набези на брашнеста мана ”, добавя агроспециалистът. И се моли природата да пощади земеделските стопани.
По-малко зърно в Европа, само че повече рапица и слънчоглед
Прогнозата на Европейската комисия за производството на зърно през тази година е понижена с близо 1 млн. тона до общо 130,2 млн. поради сушата в Испания. Предвиждането при ечемика е с 2 млн. тона надолу - 52,2 млн., а за царевицата – с 600 хиляди тона до 64,4 млн.
Специално за Испания прогнозите за зърнените реколти са намалени с 20% единствено за месец. В отчет на испанската асоциация на фермерите се показва, че тази година някои зърнени култури би трябвало да бъдат отписани в четири района, като съвсем изцяло щяла да е унищожена и реколтата от маслини.
България чака тази година зърното да е в същите количества като предходната - малко над 6 млн. Засетите площи с пшеница са 1 184 307 хектара, 115 612 с ечемик, 7514 с ръж и 13 079 с тритикале. Данните демонстрират, че 83% от посевите са в положително положение.
Страната ни има и високи ресурси - в складовете са 3 070 102 тона зърно, царевицата е 1 555 405 тона, а слънчогледът - 1 318 433 тона.
Големите количества смъкнаха доста и цените. В съпоставяне с предходната година при слънчогледа това понижение е 54%, с съвсем 30% е при пшеницата и с над 25% при царевицата. На Софийската стокова борса звук хлебна пшеница се предлага в границите на 600-700 лв., само че купувачите не дават повече от 400 лв..
За маслодайните култури в Европа прогнозата за произвеждане на рапица е увеличена с 200 хиляди тона до 20 млн. При слънчогледа упованията са за 10,5-11 млн. тона, което е 18% повече от предходната година. Увеличението се дължи най-много на по-големи добиви, защото площите са със 7 на 100 по-малко спрямо 2022-а.
Очакванията на анализаторите на Европейска комисия за износа на пшеница от Европейски Съюз през новия сезон са за 31 млн. тона – с 1 млн. по-малко спрямо мартенската прогноза, а за вноса са увеличени с 500 хиляди тона до 8 млн. тона. Оценката за крайните ресурси е вдигната внезапно – с 1,5 млн. тона до 19,6 млн. тона. По-балансирани са измененията в предвижданията на специалистите във връзка с търговията с царевица, като са нараснали с по 1 млн. тона както за износа, по този начин и за вноса – надлежно до 3 млн. тона и 24 млн. тона.
Предвиждането за вноса на рапица в Европейски Съюз през сегашния сезон пък е вдигнато с 200 хиляди тона по отношение на оповестеното преди месец до 6,4 млн. тона.
Ако има български плодове това лято на пазара, ще са в доста дребни количества. Причината - студовете в края на март, поради които са измръзнали дръвчетата. Такива провали в резултат на студените дни не е имало от 15 години, настояват от Асоциацията на овощарите в България.
Засегнати са най-много насажденията в източната част на страната и в региона на Пловдив и Пазарджик, провалите са върху череши, праскови, нектарини и кайсии.
Ранните български череши
излизат на пазара в последните
две седмици на май
и първата седмица на юни, само че тази година се чака реколтата да е слаба.
Производителите предвиждат, че цената им няма да е по-ниска от 10 лева за кг - двойно по-висока от предходната година. Малки ще са количествата и от български праскови и кайсии.
Сливите са другите плодове, по които има провали от студа, само че не чак толкоз и реколтата щяла да е относително добра. При ябълките и крушите тук-там също има измръзнали, само че не са в такива мащаби, както при прасковите и черешите, обясниха от асоциацията.
За да се застраховат от неприятните климатични условия, някои от производителите отглеждат по няколко култури. Например по едно и също време череши, сливи и ябълки, така имат друга сензитивност към студа. Но тази година и това не е помогнало, тъй като
на 30 март например температурите
паднаха до минус 6 градуса
А на тези култури им трябват 2-3 часа на минусови температури, с цел да измръзнат.
Според овощарите тази година се чака да има мощен туристически сезон, само че те няма да могат да се възползват от положителния пазар, който ще се отвори, тъй като нямат задоволително количества. Освен това се основава и проблем за преработвателните предприятия, които вършат компоти и консерви от праскови и кайсии.
Приходите на овощарите най-вероятно няма да стигнат. Разходът в овощните градини бил сред 500 и 1000 лева на декар за сезон и тези пари би трябвало да бъдат изхарчени без значение дали има продукция, или не .
Част от фермерите, които са пострадали от измръзването, са подали заявки в общинските комисии по земеделие за пропаднали площи. По информация на Министерството на земеделието от всички заявления,
общо са засегнати
4100 хектара
Когато комисията мине на инспекция и откри, че измръзването не е 100, а 90% да вземем за пример, производителят няма да получи обезщетение от страната, показват обаче стопаните. Заради това преди десетина дни зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков организира редица срещи със земеделците и им даде обещание, че при нужда ще се вършат и по два огледа на градините, с цел да се откри тъкмо какви са провалите.
От министерството обявиха, че обследването занапред стартира. Комисиите ще тръгнат на инспекция в края на този месец.
Друг проблем е, че стопаните няма по какъв начин да си застраховат насажденията против измръзване или слана преди 20 април. Застрахователните компании покриват този риск за събитие, настъпило след 20 април, а тогава към този момент няма смисъл, оплакват се фермерите. Тогава времето към този момент се затопля. Поради това Джиков изясни, че следващата година ще има коренна смяна в тази посока.
“Ниските температури тази пролет
удариха овошките по време на
цъфтежа
в Североизточна България и при сливите и черешите в този регион нещата са зле. Но не може да се каже, че на всички места в Североизтока реколтата е изгубена. Появиха се известия за измръзване и на обособени места в Южна България. Дъждовете и градушките могат да доунищожат това, което е оживяло ”, разяснява доцент Ангел Иванов, дълготраен учител в Аграрния университет в Пловдив.
Според него не толкоз топлата зима, а сушата е огромният проблем.
“Вегетацията стартира при огромен воден недостиг. Сегашните дъждове, които се изсипват на петна, няма по какъв начин да компенсират неналичието на влага. Проблемът е, че дружно с тях падат и градушки, а в този момент сме при започване на техния сезон ”, добави доцент Иванов.
Ученият е безапелационен, че сега никой не може да планува каква ще е реколтата. По думите му топлата зима се е отразила неподходящо и на овошки, и на житни култури. Трайните насаждения трябвало да преживеят интервал на по-ниски температури.
“Когато това го няма, се обърква биологията на съответното растение и могат да се получат немного мечтани резултати ”, дава образец ученият. И добавя, че и тази зима не е имало доста сняг, който да защищити житата от измръзване и да напои добре земята, когато се топи.
“Засега житата се възвърнаха от дъждоветe.
Рапицата е нацъфтяла
ужасно
Нивите от двете страни на автомагистрала “Тракия ” наподобяват на жълто море. Но зависи докога. Ако се изсипе пороен дъжд, незабавно ще ги затлачи и унищожи. Виждал съм слънчогледи на по-късен стадий съвсем цъфнали и един проливен дъжд ги унищожава. Питите свалени на земята и покрити с наноси ”, описа доцент Иванов.
Казва, че по лозите няма измръзвания, само че на някои места са нападнати от мъхнати бръмбари. Все още нямало недоволства от набези на брашнеста мана ”, добавя агроспециалистът. И се моли природата да пощади земеделските стопани.
По-малко зърно в Европа, само че повече рапица и слънчоглед
Прогнозата на Европейската комисия за производството на зърно през тази година е понижена с близо 1 млн. тона до общо 130,2 млн. поради сушата в Испания. Предвиждането при ечемика е с 2 млн. тона надолу - 52,2 млн., а за царевицата – с 600 хиляди тона до 64,4 млн.
Специално за Испания прогнозите за зърнените реколти са намалени с 20% единствено за месец. В отчет на испанската асоциация на фермерите се показва, че тази година някои зърнени култури би трябвало да бъдат отписани в четири района, като съвсем изцяло щяла да е унищожена и реколтата от маслини.
България чака тази година зърното да е в същите количества като предходната - малко над 6 млн. Засетите площи с пшеница са 1 184 307 хектара, 115 612 с ечемик, 7514 с ръж и 13 079 с тритикале. Данните демонстрират, че 83% от посевите са в положително положение.
Страната ни има и високи ресурси - в складовете са 3 070 102 тона зърно, царевицата е 1 555 405 тона, а слънчогледът - 1 318 433 тона.
Големите количества смъкнаха доста и цените. В съпоставяне с предходната година при слънчогледа това понижение е 54%, с съвсем 30% е при пшеницата и с над 25% при царевицата. На Софийската стокова борса звук хлебна пшеница се предлага в границите на 600-700 лв., само че купувачите не дават повече от 400 лв..
За маслодайните култури в Европа прогнозата за произвеждане на рапица е увеличена с 200 хиляди тона до 20 млн. При слънчогледа упованията са за 10,5-11 млн. тона, което е 18% повече от предходната година. Увеличението се дължи най-много на по-големи добиви, защото площите са със 7 на 100 по-малко спрямо 2022-а.
Очакванията на анализаторите на Европейска комисия за износа на пшеница от Европейски Съюз през новия сезон са за 31 млн. тона – с 1 млн. по-малко спрямо мартенската прогноза, а за вноса са увеличени с 500 хиляди тона до 8 млн. тона. Оценката за крайните ресурси е вдигната внезапно – с 1,5 млн. тона до 19,6 млн. тона. По-балансирани са измененията в предвижданията на специалистите във връзка с търговията с царевица, като са нараснали с по 1 млн. тона както за износа, по този начин и за вноса – надлежно до 3 млн. тона и 24 млн. тона.
Предвиждането за вноса на рапица в Европейски Съюз през сегашния сезон пък е вдигнато с 200 хиляди тона по отношение на оповестеното преди месец до 6,4 млн. тона.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ