Пандемията върна БГ емигранти с професии в селата
Заради пандемията има голям растеж на българи, които се завръщат от чужбина, с цел да живеят в родните села. Става дума за младежи с специалности, които до неотдавна са работили в Англия, Франция и Германия, само че са решили да загърбят забързаното всекидневие на Запад.
Това описа пред ръководителят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов.
Той посочи, че става дума за трайно заселване като най-търсени са местата към огромни центрове като София, Варна, Велико Търново, Ловеч, Троян, като задачата е да са на 30 минути път с кола до градския център.
„ Още при първата вълна на COVID-19 се видя наклонност на завръщане в селата. Пандемията е катализатор и тя накара доста българи да сменят метода си на живот.
Вече хора с влиятелни специалности, които са икономисали някакви пари, в един миг вземат решение, че към този момент не желаят да са част от тази матрица на Запад. Видели са пробойни в системата там и по тази причина се завръщат у нас, като избират селата”, разяснява Борисов.
Изискванията на хората пък са за къщи с най-малко декар повърхност със свободно пространство и зелени зони към тях.
„ Има взрив на строителството на нови къщи, както и обновяване на остарели най-много към София, Варна, Търново, Ловеч, Троян. Все още е по-слаб ползата към парцели в Северозапада, като повода е по-високата битова престъпност”, изясни Борисов.
Според него българите, които се връщат у нас, го вършат изцяло осъзнато и решението им било трайно. Повечето от тях заявявали, че си вземат еднопосочен билет.
Така, за разлика от предишното, по времето на комунизма, когато в селата се заселваха най-вече пенсионери, в този момент наклонността е там да живеят млади и дейни хора, които желаят да започват бизнес или да работят отдалечено.
„ Селските ни райони имат един огромен плюс и той е, че имат интернет.
Това разрешава отдалечена работа. Има към този момент и много публицисти, които работят отдалечено в селата”, сподели още Борисов.
Повечето от хората пък предпочитали да се занимават с биоземеделие не толкоз от икономическа позиция, а поради здравословния метод на живот. Търсели изгубената връзка с природата.
„ Когато имаш градина и отглеждаш зеленчуци и плодове, имаш физическо разтоварване. Тогава нямаш потребност от фитнес, само че е и гаранция за чиста храна.
За благополучие нашите села не са нечисти както тези в западните страни поради индустриализацията”, сподели още Борислав Борисов. От асоциацията от години организират менторска стратегия за завръщане на хората по селата. Борисов изясни, че когато някой желае да закупи парцел, му коментират плюсовете и минусите в района.
„ Това лято правихме турове по заселвания на разнообразни фамилии в района на Велико Търново. Всички си купиха къщи с дворове сред 2-5 декара. Някои пък, които имат положителни финансови благоприятни условия, вършат комбинирани разновидности.
По този метод живеят на село, само че вземат апартамент чартърен в близкия град при потребност за работата им. Затова споделих, че това са дейни хора, които търсят смяна в стила на живот. Няма нищо с предишното, когато кръчмите по селата бяха цялостни с пенсионери”, съобщи Борисов.
Според него към този момент има подем на българските села и наклонността е осезаема.
„ Но не трябва обаче да бъркаме нещата, когато става дума за развиване на селски райони и основаване на нови общности и корпоративно земеделие, при което някои разчитат най-вече на дотации.
Тези хора, на които оказваме помощ, не се надяват на европейски средства, а в противен случай - пробват се да основат добавена стойност въз основата на опита и познанията си. По този метод си обезпечават доходи”, изясни Борисов.
Заради огромното търсене: Цените на къщите потеглиха нагоре
Цените на парцелите в множеството села потеглиха нагоре поради засиленото търсене около пандемията от COVID-19 и желанието за бягство от градската среда. Това регистрират още от Асоциацията на българските села.
Така цената на къща от 80-90 кв. м, с двор 500-800 кв. м, към този момент се равнява на цената на едностаен апартамент в близкия общински център. Къща от 100-130 кв. м, с двор 700-1200 кв. м, пък коства колкото двустаен апартамент в близкия общински център.
Нови къщи в селските райони на Велико Търново, Ловеч, Троян, Стара Загора, Казанлък, Сливен, Пазарджик пък се търгуват за към 65 000-120 000 EUR при междинна площ към 120 кв. м с към 1000 кв. м дворно място.
Според данни на Асоциацията на българските села през 2021 година ще се търсят най-вече къщи в ценовия диапазон от 20 000 до 90 000 лева
Очаквало се и активизиране на строителството на нови къщи. Прогнозата е най-високи да са цените в селата, близки до туристически места и естествени забележителности, както и такива с добра прилежаща инфраструктура и съгласуваност с интернет.
Това описа пред ръководителят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов.
Той посочи, че става дума за трайно заселване като най-търсени са местата към огромни центрове като София, Варна, Велико Търново, Ловеч, Троян, като задачата е да са на 30 минути път с кола до градския център.
„ Още при първата вълна на COVID-19 се видя наклонност на завръщане в селата. Пандемията е катализатор и тя накара доста българи да сменят метода си на живот.
Вече хора с влиятелни специалности, които са икономисали някакви пари, в един миг вземат решение, че към този момент не желаят да са част от тази матрица на Запад. Видели са пробойни в системата там и по тази причина се завръщат у нас, като избират селата”, разяснява Борисов.
Изискванията на хората пък са за къщи с най-малко декар повърхност със свободно пространство и зелени зони към тях.
„ Има взрив на строителството на нови къщи, както и обновяване на остарели най-много към София, Варна, Търново, Ловеч, Троян. Все още е по-слаб ползата към парцели в Северозапада, като повода е по-високата битова престъпност”, изясни Борисов.
Според него българите, които се връщат у нас, го вършат изцяло осъзнато и решението им било трайно. Повечето от тях заявявали, че си вземат еднопосочен билет.
Така, за разлика от предишното, по времето на комунизма, когато в селата се заселваха най-вече пенсионери, в този момент наклонността е там да живеят млади и дейни хора, които желаят да започват бизнес или да работят отдалечено.
„ Селските ни райони имат един огромен плюс и той е, че имат интернет.
Това разрешава отдалечена работа. Има към този момент и много публицисти, които работят отдалечено в селата”, сподели още Борисов.
Повечето от хората пък предпочитали да се занимават с биоземеделие не толкоз от икономическа позиция, а поради здравословния метод на живот. Търсели изгубената връзка с природата.
„ Когато имаш градина и отглеждаш зеленчуци и плодове, имаш физическо разтоварване. Тогава нямаш потребност от фитнес, само че е и гаранция за чиста храна.
За благополучие нашите села не са нечисти както тези в западните страни поради индустриализацията”, сподели още Борислав Борисов. От асоциацията от години организират менторска стратегия за завръщане на хората по селата. Борисов изясни, че когато някой желае да закупи парцел, му коментират плюсовете и минусите в района.
„ Това лято правихме турове по заселвания на разнообразни фамилии в района на Велико Търново. Всички си купиха къщи с дворове сред 2-5 декара. Някои пък, които имат положителни финансови благоприятни условия, вършат комбинирани разновидности.
По този метод живеят на село, само че вземат апартамент чартърен в близкия град при потребност за работата им. Затова споделих, че това са дейни хора, които търсят смяна в стила на живот. Няма нищо с предишното, когато кръчмите по селата бяха цялостни с пенсионери”, съобщи Борисов.
Според него към този момент има подем на българските села и наклонността е осезаема.
„ Но не трябва обаче да бъркаме нещата, когато става дума за развиване на селски райони и основаване на нови общности и корпоративно земеделие, при което някои разчитат най-вече на дотации.
Тези хора, на които оказваме помощ, не се надяват на европейски средства, а в противен случай - пробват се да основат добавена стойност въз основата на опита и познанията си. По този метод си обезпечават доходи”, изясни Борисов.
Заради огромното търсене: Цените на къщите потеглиха нагоре
Цените на парцелите в множеството села потеглиха нагоре поради засиленото търсене около пандемията от COVID-19 и желанието за бягство от градската среда. Това регистрират още от Асоциацията на българските села.
Така цената на къща от 80-90 кв. м, с двор 500-800 кв. м, към този момент се равнява на цената на едностаен апартамент в близкия общински център. Къща от 100-130 кв. м, с двор 700-1200 кв. м, пък коства колкото двустаен апартамент в близкия общински център.
Нови къщи в селските райони на Велико Търново, Ловеч, Троян, Стара Загора, Казанлък, Сливен, Пазарджик пък се търгуват за към 65 000-120 000 EUR при междинна площ към 120 кв. м с към 1000 кв. м дворно място.
Според данни на Асоциацията на българските села през 2021 година ще се търсят най-вече къщи в ценовия диапазон от 20 000 до 90 000 лева
Очаквало се и активизиране на строителството на нови къщи. Прогнозата е най-високи да са цените в селата, близки до туристически места и естествени забележителности, както и такива с добра прилежаща инфраструктура и съгласуваност с интернет.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ