Огнища на шап в Турция, има риск за пренос в България
Заради огнища на болестта шап в Турция се покачва рискът от разпространяване в крайграничните общини Болярово и Елхово, предизвестяват ветеринарите. До момента направените проби са негативни.
От Областната дирекция по сигурност на храните в Ямбол по програмата за контрол на болестта шап по границата от време на време вършат проби, осведоми доктор Стоян Колев: "На всеки 21 дни правим клинични прегледи с чек лист и вземаме и вземаме кръв всеки месец ".
120 проби са взети от животни в селата Крайново, Странджа, Лесово и Голям Дервент, като досега всички са негативни. В европейска Турция обаче има разпространяване на шап по овцете.
"Хубаво е фермерите да знаят, че има такава заплаха ", уточни доктор Колев, представен от БНР.
Преградното оборудване по границата с Турция, построено като средство против незаконната миграция, също понижава заплахата от трансграничен транспорт на вируса на шапа от диви животни.
Шапът е най-силно заразното вирусно заболяване по домашните и диви чифтокопитни животни. Протича с тресчица и поява на корозивни рани на епитела на устната празнина, езика, ноздрите, устните, краката и вимето.
В три кравеферми и една овцеферма в Габровска област има инфектирани с ку-треска хора и животни
Последствията от шапа са извънредно съществени, най-много в стопански аспект. Освен загубата в продуктивността на животните, един път зародила заболяването води до съответни рестрикции на райони и страни и възпрепятстване на свободното придвижване на животните, артикули от тях и търговията.
България има статут на страна свободна от шап без имунизация пред OIE, се показва на страницата на Българската организация за сигурност на храните.
Заболяването е зооантропоноза, само че при хората протича рядко с клинични признаци - изриви по лигавицата на устната празнина и кожата на ръцете и краката.
Отделните типове са друго чувствителни към заразяване от вируса на шапа. Най-възприемчиви са говедата, следвани от свинете, овцете, биволите и козите. Човекът е схватлив в лимитирана степен.
Дивите чифтокопитни са по-слабо възприемчиви. Примитивните породи домашни животни прекарват по-леко. Най-възприемчиви са младите животни.
От Областната дирекция по сигурност на храните в Ямбол по програмата за контрол на болестта шап по границата от време на време вършат проби, осведоми доктор Стоян Колев: "На всеки 21 дни правим клинични прегледи с чек лист и вземаме и вземаме кръв всеки месец ".
120 проби са взети от животни в селата Крайново, Странджа, Лесово и Голям Дервент, като досега всички са негативни. В европейска Турция обаче има разпространяване на шап по овцете.
"Хубаво е фермерите да знаят, че има такава заплаха ", уточни доктор Колев, представен от БНР.
Преградното оборудване по границата с Турция, построено като средство против незаконната миграция, също понижава заплахата от трансграничен транспорт на вируса на шапа от диви животни.
Шапът е най-силно заразното вирусно заболяване по домашните и диви чифтокопитни животни. Протича с тресчица и поява на корозивни рани на епитела на устната празнина, езика, ноздрите, устните, краката и вимето.
Последствията от шапа са извънредно съществени, най-много в стопански аспект. Освен загубата в продуктивността на животните, един път зародила заболяването води до съответни рестрикции на райони и страни и възпрепятстване на свободното придвижване на животните, артикули от тях и търговията.
България има статут на страна свободна от шап без имунизация пред OIE, се показва на страницата на Българската организация за сигурност на храните.
Заболяването е зооантропоноза, само че при хората протича рядко с клинични признаци - изриви по лигавицата на устната празнина и кожата на ръцете и краката.
Отделните типове са друго чувствителни към заразяване от вируса на шапа. Най-възприемчиви са говедата, следвани от свинете, овцете, биволите и козите. Човекът е схватлив в лимитирана степен.
Дивите чифтокопитни са по-слабо възприемчиви. Примитивните породи домашни животни прекарват по-леко. Най-възприемчиви са младите животни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ