Заради неработещия завод за преработка на отпадъци за 350 млн.

Заради неработещия цех за преправка на боклуци за 350 млн. лева, депото „ Садината “ ще се запълни до 3 години, което значи, че София е изправена пред действителна нова рецесия с боклука. Столичният кмет Васил Терзиев предизвести, че съгласно разпоредбите на Европейски Съюз, няма опция да се построи ново. От екипа на градоначалника предизвестяват, че в случай че не бъдат взети незабавни ограничения, може да се повтори рецесията отпреди две десетилетия, когато десетки хиляди тонове отпадък на столичани, трябваше да се разнасят по сметищата из цялата страна.

Назначеният от Терзиев одит сподели, че голяма част от машините в завода край село Яна не работят, а издръжката му за последните 5 години е глътнала над 200 милиона лв.. Бившият към този момент шеф, очевидно удовлетворен от резултатите, пък си е дал своя вот 12 000 лв. месечна заплата. Половината от платените 200 млн. са изхарчени за доставка на аварийни елементи, огромната част от които са на скандално повишени цени, разгласи Николай Спасов, назначен за краткотраен началник на завода.

Той даде и фрапиращи образци за безобразното харчене на пари в интерес на съмнителни компании медиатори: „ Цената на един лагер по контракт е 1636 лв., а в това време в комерсиалната мрежа същият лагер се намира за 40 лв.. Това е консуматив, сменя се постоянно. Едно механично уплътнение по контракт е 2981 лв., а в комерсиалната мрежа коства 120 лв.. Фирмата, която ги доставя, ги купува от същата тази комерсиална мрежа. Тя е прекупвач. Друг образец: активност „ лепене на ленти “, която коства директно сили 300 лв., по договорите на предприятието е на цена най-малко 1500 лв. “.

Оказва се, че са платени над 100 млн. лева за аварийни елементи и би трябвало складовете на завода да са цялостни догоре, само че осъщественият одит открива, че действително няма съвсем нищо налично. Директорът Николай Спасов има подозрения, дали такива елементи действително са доставяни или всичко е единствено по документи, едвам се откраднат парите. Повод за съмненията му е ориста на лентов превозвач, платен за 88 000 лева

„ На 31 май той е бил признат като главно средство, а 47 дни по-късно е бил нарязан на скрап “, изяснява Спасов. И добавя, че одитът с откритите безобразни разходи на милиони левове към този момент е изпратен на прокуратурата. Включително и договорът за доставка на сензор за 12 000 лв., какъвто въобще няма в завода.

Всъщност, в случай че се има вяра на формалните документи и хвалбите на предходния кмет Йорданка Фандъкова, София би трябвало да има един от най-модерните фабрики за преправка на битови боклуци в цяла Европа. Да напомним, че преди 18 години Бойко Борисов стана кмет на София с обещанието да се оправи с отпадъци те, които тогава преливаха от контейнерите, заливаха града и се трупаха в бали. Борисов се зарече тържествено да на- прави цех за знамение и приказ.

Новият шеф Николай Савов разкри далавери за десетки милиони при доставка на аварийни елементи

Речено – сторено. Малко след встъпването му в служба бе задвижен планът за основаване на Интегрирана система от уреди за отнасяне на битовите боклуци на Столична община.

След куп кавги към избора на компания строител, през 2015 година тържествено бе открит струващият 350 млн. лв. цех за преправка на отпадък в село Яна. Капацитетът му е 410 хиляди тона смесени битови боклуци на годинаq колкото се събират от контейнерите на града. По проект след постъпването им боклуците би трябвало да се сортират. Годните за преработване хартия, пластмаса, стъкло и метали ще се продават на съответните предприятия. От остатъка, който не става за наново потребление, би трябвало да се създават 178 хиляди тона бали RDF (машинно смлени битови отпадъци), които могат да се изгарят.

Други 50 000 - 60 000 тона, най-вече строителни боклуци, би трябвало да се заравят в новосъздаденото хранилище „ Садината “, което размени изчерпалото се бунище в Долни Богров. Депото за боклуци „ Садината “ е с потенциал 3,2 млн. тона и съгласно проектите там би трябвало да се депонират през идващите 21 години неподлежащите на преправка или изгаряне столични отпадъци. Както бързо се оказва, сред план и действителност има голяма разлика, макар изхарчените 350 млн. за строителство на завода. Проверката, подредена от Васил Терзиев, демонстрира, че три от четирите кафези на новото бунище към този момент са запълнени.

Последната, която е и най- дребна, ще изчерпи своя потенциал след най-много 4 години и половина. Доста друг период от плановите 21 години. Причините за разминаването са елементарни – свръхмодерният цех за отпадък на процедура не работи, макар плащаните по 40 милиона лв. на година за заплати, ток и ремонт на сякаш свръхмодерните машини.

Плановете за оползотворяване на столичните отпадъци зациклят още в първата година след откриването на завода. Вместо плануваните към 180 000 тона RDF, заводът едвам смогва да създаде 60-70 хиляди тона бали за горене. Първоначално Столична община заплаща на циментовите фабрики милиони левове всяка година, с цел да ги изгарят в своите пещи. Сделката, която на пръв взор е преференциална за заводите, тъй като им икономисва разноски за гориво, а и като бонус получават пари, с цел да горят столичните боклуци, бързо се разсъхва. Причината е прекомерно ниското качество на столичните бали RDF. Масово те се предават мокри, въпреки в село Яна да има специфични уреди за сушене на отпадъците.