Икономистите на БАН прогнозират малко над 2% ръст на БВП за тази година
Заради неподходящата външна и вътрешна икономическа конюнктура действителният напредък на Брутният вътрешен продукт за 2024 година ще е малко над 2 на 100, което е под евентуалния. Очакванията за идващите две години са за гладко възобновяване до междинните равнища от преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде главен фактор на икономическия напредък. Това се споделя в макроикономическата прогноза на Института за стопански проучвания при Българската академия на науките за интервала 2024-2026 година, която се основава на допускания за икономическото развиване в средносрочен проект на интернационалните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, провеждана в страната, оповестиха от Института.
В средносрочен проект икономическият напредък в България ще остане от порядъка на 3-3,5 на 100 годишно, предвиждат икономистите на Българска академия на науките. Според тях динамичността на потреблението ще се дефинира от повишаването на работните заплати, умереното покачване на заетостта и слабия, само че въпреки всичко позитивен напредък на кредитната интензивност в страната.
Инвестициите ще се въздействат главно от темповете на усвояването на средствата от Европейски Съюз, като повишаването им ще се дефинира основно от напредването на програмния интервал и упованията за ускорено асимилиране на европейски средства в България по Националния проекта за възобновяване и резистентност. За целия планиран интервал приносът на външното търсене в икономическия напредък ще остане негативен, считат учените.
Според икономическата прогноза инфлацията до 2026 година последователно ще понижава, само че ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие. Причините за това са провокирани от външни фактори, само че и от някои дискреционни ограничения на държавното управление, измежду които провеждането на политика на приходите, която е незадоволително съобразена с действителните бюджетни благоприятни условия. В този смисъл постигането на Маастрихтския аршин за инфлацията надали ще бъде допустимо в границите на прогнозния интервал, което значи, че приемането на България в еврозоната през 2025 година може да се отсрочи.
Заетостта в страната ще продължи да се дефинира от темпа на стопански напредък при рестриктивните мерки, заложени от демографската обстановка, предвиждат учените от Българска академия на науките. Според тях на този стадий не се регистрира смяна в предлагането на труд, подбудено от бежанската вълна от Украйна, защото близо една трета от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част най-малко към този момент не показват предпочитание за трайно определяне в страната.
Безработицата се чака да остане на същите равнища, даже леко да намалее през прогнозния интервал. В този смисъл всяко ново намерено работно място ще е за сметка на увеличение на коефициента на претовареност измежду популацията в пенсионна възраст, само че този развой има естествени граници, които са съвсем достигнати. Възможни са решения и с привличане на работна мощ от чужбина, които значително ще зависят от политическата конюнктура в страната, считат икономистите. Прогнозата им е динамичността на заплащането на труда да остане позитивна в действително изражение, само че по-ниска от предходните години.
Предвид упования слаб стопански напредък в главните търговски сътрудници на България, външното търсене ще остане релативно ниско, а платежният баланс ще се утежнява през целия планиран интервал. Причината за това е в неподходящата външна среда с риск от в допълнение утежняване, в случай че не се откри метод за бързо разрешаване на военния спор сред Русия и Украйна, попречване на комерсиалните разногласия сред Съединени американски щати и Китай и задълбочаване на военния спор в Близкия Изток. Забавянето на икономическия напредък в еврозоната е реалност, само че не е изцяло несъмнено дали това ще подтиква Европейската централна банка да промени провежданата мощно рестриктивна парична политика, считат икономистите на Българска академия на науките.
С оглед на цялостната макроикономическа картина упованията на учените за 2024 година са за изстудяване на кредитирането както към компаниите, по този начин и към семействата на фона на възходящите опасности на икономическата среда и начисляването на награда за риск върху вземанията от нефинансовия бранш, което ще докара до последователно повишение на лихвените проценти по заемите.
Макроикономическата прогноза на ИИИ при Българска академия на науките за 2024-2026 година е направена при опазване на заложените в средносрочната бюджетна рамка параметри и политики за липса на основни промени в данъчната система и полагане на избрани старания за фискална консолидация по отношение на предстоящото приемане на страната ни в еврозоната. Тя е част от изследователския план: " Икономическо развиване и политики в България 2024: оценки и упования ", който следва да бъде оповестен.
Последвайте канала на
В средносрочен проект икономическият напредък в България ще остане от порядъка на 3-3,5 на 100 годишно, предвиждат икономистите на Българска академия на науките. Според тях динамичността на потреблението ще се дефинира от повишаването на работните заплати, умереното покачване на заетостта и слабия, само че въпреки всичко позитивен напредък на кредитната интензивност в страната.
Инвестициите ще се въздействат главно от темповете на усвояването на средствата от Европейски Съюз, като повишаването им ще се дефинира основно от напредването на програмния интервал и упованията за ускорено асимилиране на европейски средства в България по Националния проекта за възобновяване и резистентност. За целия планиран интервал приносът на външното търсене в икономическия напредък ще остане негативен, считат учените.
Според икономическата прогноза инфлацията до 2026 година последователно ще понижава, само че ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие. Причините за това са провокирани от външни фактори, само че и от някои дискреционни ограничения на държавното управление, измежду които провеждането на политика на приходите, която е незадоволително съобразена с действителните бюджетни благоприятни условия. В този смисъл постигането на Маастрихтския аршин за инфлацията надали ще бъде допустимо в границите на прогнозния интервал, което значи, че приемането на България в еврозоната през 2025 година може да се отсрочи.
Заетостта в страната ще продължи да се дефинира от темпа на стопански напредък при рестриктивните мерки, заложени от демографската обстановка, предвиждат учените от Българска академия на науките. Според тях на този стадий не се регистрира смяна в предлагането на труд, подбудено от бежанската вълна от Украйна, защото близо една трета от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част най-малко към този момент не показват предпочитание за трайно определяне в страната.
Безработицата се чака да остане на същите равнища, даже леко да намалее през прогнозния интервал. В този смисъл всяко ново намерено работно място ще е за сметка на увеличение на коефициента на претовареност измежду популацията в пенсионна възраст, само че този развой има естествени граници, които са съвсем достигнати. Възможни са решения и с привличане на работна мощ от чужбина, които значително ще зависят от политическата конюнктура в страната, считат икономистите. Прогнозата им е динамичността на заплащането на труда да остане позитивна в действително изражение, само че по-ниска от предходните години.
Предвид упования слаб стопански напредък в главните търговски сътрудници на България, външното търсене ще остане релативно ниско, а платежният баланс ще се утежнява през целия планиран интервал. Причината за това е в неподходящата външна среда с риск от в допълнение утежняване, в случай че не се откри метод за бързо разрешаване на военния спор сред Русия и Украйна, попречване на комерсиалните разногласия сред Съединени американски щати и Китай и задълбочаване на военния спор в Близкия Изток. Забавянето на икономическия напредък в еврозоната е реалност, само че не е изцяло несъмнено дали това ще подтиква Европейската централна банка да промени провежданата мощно рестриктивна парична политика, считат икономистите на Българска академия на науките.
С оглед на цялостната макроикономическа картина упованията на учените за 2024 година са за изстудяване на кредитирането както към компаниите, по този начин и към семействата на фона на възходящите опасности на икономическата среда и начисляването на награда за риск върху вземанията от нефинансовия бранш, което ще докара до последователно повишение на лихвените проценти по заемите.
Макроикономическата прогноза на ИИИ при Българска академия на науките за 2024-2026 година е направена при опазване на заложените в средносрочната бюджетна рамка параметри и политики за липса на основни промени в данъчната система и полагане на избрани старания за фискална консолидация по отношение на предстоящото приемане на страната ни в еврозоната. Тя е част от изследователския план: " Икономическо развиване и политики в България 2024: оценки и упования ", който следва да бъде оповестен.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ