Застрахователите трябва да се бръкнат за 9 млн. евро
Заради наложения мониторинг по системата "Зелена карта " секторът би трябвало да подписа презастрахователен контракт за десетки милиони евро. Според разнообразни специалисти от застрахователните сдружения сумата, за която ще би трябвало да се бръкнат те е към 9 млн. евро. Тези пари ще би трябвало да се платят от членовете на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ).
Крамолите сред тях обаче не престават и до сключване на контракт не се стига. А срокът, който са ни дали от Съвета на бюрата, чука на вратата - 15 май.
Договорът би трябвало да е едногодишен и да обгръща интервала от 1 април тази година - със задна дата - до 31 март. 2020 година Ако срокът не бъде спазен, на България ще бъде наложена още по-тежка глоба. Всеки месец нашето бюро ще би трябвало да внася по към 108 хиляди евро, до момента в който си откри презастраховател.
Според осведомени, договарянията са съсредоточени върху Munich Re. Те не престават към този момент четвърти месец, само че до съгласие не се е стигнало. Колкото повече продължава мораториумът обаче, толкоз сумата може да пораства, разясняват участници в договарянията.
Внушителното заплащане обаче не подсигурява по никакъв метод, че казусът, поради който за година и половина обстановката ескалира от замяна на гневни писма до невиждан мониторинг, ще бъде изчистен.
В началото на декември Съветът на бюрата "Зелена карта " наложи мониторинг на България поради отхвърли на "Лев инс " да работи по разпоредбите на интернационалната система поради съмненията му, че е източван от неточни репортери. Заради това компанията бавеше заплащания, макар че концепцията на системата е точно бюрата да работят като клирингова система и да обезпечават бързо почистване на взаимоотношенията по вреди, провокирани от водачи в чужбина. Накратко, философията е първо плащаш, а след това си търсиш правата, до момента в който тактиката на "Лев инс " е била противоположната.
Изисканите от България ограничения бяха три: внасяне на обща банкова гаранция от 4 млн. евро, ежемесечни информации за финансовото положение на българското бюро "Зелена карта " и подписване на общ презастрахователен контракт за пазара. И в случай че първите две условия бяха релативно лесни за осъществяване, то третото е мотив за огромни терзания. От една страна, тъй като ще коства доста, а от друга, тъй като няма да е елементарно разпределянето на тежестта сред фирмите на пазара.
След направените изследвания за това на какви условия би трябвало да дава отговор презастрахователят кръгът на вероятните снабдители на услугата е мощно ограничен, а цената набъбва двойно от първичните упования до 40 и даже 50 млн. евро. За пазар с премиен доход от "Гражданската отговорност " от 1.4 милиарда лева и висока щетимост, достигаща близо половин милиард към ноември, това е огромен разход. Нещо повече - съгласно изискванията в мониторинга този контракт би трябвало да бъде подписан до края на месец март и при несъблюдение може да се трансформира в мотив за по-твърди ограничения.
В опит да издействат отсрочване или анулация на скъпоструващата презастраховка представители на сектора и на Комисията за финансов контрол (КФН) имаха към този момент няколко срещи във Франкфурт, само че без резултат.В момента, 23 април, те още веднъж са там. Опитите за искане на пролонгация не престават, като причините са, че проблематичният осигурител е разчистил в огромна степен претенциите за погашение на компенсации в чужбина, а механически въпроси затрудняват гилдията в спазването на късия период. Сред неяснотите, по които се работи, е по какъв начин ще се действа с самостоятелните презастрахователни контракти, които обособените застрахователи имат, с цел да не се стигне до повтаряне на услугата. Също по този начин, в случай че въпреки всичко условието за самостоятелни контракти остане, не е ясно дали при потребност те се задействат първи или общият - от това доста ще зависи и финалната цена.
Друг неуточнен въпрос е по какъв начин да се разпредели тежестта сред застрахователните компании - дали да заплащат на база пазарен дял, или сумата да се разпредели поравно сред всички. В единия случай, в случай че цената на презастрахователния контракт е да вземем за пример 50 млн. евро, компанията с максимален доход по "Гражданска отговорност ", "Лев инс ", би платила 8.7 млн. евро. Ако се избере методът с равно присъединяване, всеки от 17-те участника ще би трябвало да заплати по 2.9 млн. евро, като е значимо да се има поради, че единствено десетина компании имат подобен премиен доход към края на ноември. Но в случай че някой откаже да заплати своята вноска, не е ясно по какъв начин и кой може да го принуди.
По-мекият звук към българското бюро "Зелена карта " идва, откакто ръководителят му Орлин Пенев след инспекции на КФН и ДАНС подаде оставка на 13 декември "по здравословни аргументи ". Той бе сменен от някогашния зам.-председател КФН, отговарял за застраховането Борислав Богоев.
Дори и да съумеят да убедят Брюксел, че урокът с мониторинга е свестен, на този стадий няма упования, че българските застрахователи ще избегнат презастрахователния контракт.
Крамолите сред тях обаче не престават и до сключване на контракт не се стига. А срокът, който са ни дали от Съвета на бюрата, чука на вратата - 15 май.
Договорът би трябвало да е едногодишен и да обгръща интервала от 1 април тази година - със задна дата - до 31 март. 2020 година Ако срокът не бъде спазен, на България ще бъде наложена още по-тежка глоба. Всеки месец нашето бюро ще би трябвало да внася по към 108 хиляди евро, до момента в който си откри презастраховател.
Според осведомени, договарянията са съсредоточени върху Munich Re. Те не престават към този момент четвърти месец, само че до съгласие не се е стигнало. Колкото повече продължава мораториумът обаче, толкоз сумата може да пораства, разясняват участници в договарянията.
Внушителното заплащане обаче не подсигурява по никакъв метод, че казусът, поради който за година и половина обстановката ескалира от замяна на гневни писма до невиждан мониторинг, ще бъде изчистен.
В началото на декември Съветът на бюрата "Зелена карта " наложи мониторинг на България поради отхвърли на "Лев инс " да работи по разпоредбите на интернационалната система поради съмненията му, че е източван от неточни репортери. Заради това компанията бавеше заплащания, макар че концепцията на системата е точно бюрата да работят като клирингова система и да обезпечават бързо почистване на взаимоотношенията по вреди, провокирани от водачи в чужбина. Накратко, философията е първо плащаш, а след това си търсиш правата, до момента в който тактиката на "Лев инс " е била противоположната.
Изисканите от България ограничения бяха три: внасяне на обща банкова гаранция от 4 млн. евро, ежемесечни информации за финансовото положение на българското бюро "Зелена карта " и подписване на общ презастрахователен контракт за пазара. И в случай че първите две условия бяха релативно лесни за осъществяване, то третото е мотив за огромни терзания. От една страна, тъй като ще коства доста, а от друга, тъй като няма да е елементарно разпределянето на тежестта сред фирмите на пазара.
След направените изследвания за това на какви условия би трябвало да дава отговор презастрахователят кръгът на вероятните снабдители на услугата е мощно ограничен, а цената набъбва двойно от първичните упования до 40 и даже 50 млн. евро. За пазар с премиен доход от "Гражданската отговорност " от 1.4 милиарда лева и висока щетимост, достигаща близо половин милиард към ноември, това е огромен разход. Нещо повече - съгласно изискванията в мониторинга този контракт би трябвало да бъде подписан до края на месец март и при несъблюдение може да се трансформира в мотив за по-твърди ограничения.
В опит да издействат отсрочване или анулация на скъпоструващата презастраховка представители на сектора и на Комисията за финансов контрол (КФН) имаха към този момент няколко срещи във Франкфурт, само че без резултат.В момента, 23 април, те още веднъж са там. Опитите за искане на пролонгация не престават, като причините са, че проблематичният осигурител е разчистил в огромна степен претенциите за погашение на компенсации в чужбина, а механически въпроси затрудняват гилдията в спазването на късия период. Сред неяснотите, по които се работи, е по какъв начин ще се действа с самостоятелните презастрахователни контракти, които обособените застрахователи имат, с цел да не се стигне до повтаряне на услугата. Също по този начин, в случай че въпреки всичко условието за самостоятелни контракти остане, не е ясно дали при потребност те се задействат първи или общият - от това доста ще зависи и финалната цена.
Друг неуточнен въпрос е по какъв начин да се разпредели тежестта сред застрахователните компании - дали да заплащат на база пазарен дял, или сумата да се разпредели поравно сред всички. В единия случай, в случай че цената на презастрахователния контракт е да вземем за пример 50 млн. евро, компанията с максимален доход по "Гражданска отговорност ", "Лев инс ", би платила 8.7 млн. евро. Ако се избере методът с равно присъединяване, всеки от 17-те участника ще би трябвало да заплати по 2.9 млн. евро, като е значимо да се има поради, че единствено десетина компании имат подобен премиен доход към края на ноември. Но в случай че някой откаже да заплати своята вноска, не е ясно по какъв начин и кой може да го принуди.
По-мекият звук към българското бюро "Зелена карта " идва, откакто ръководителят му Орлин Пенев след инспекции на КФН и ДАНС подаде оставка на 13 декември "по здравословни аргументи ". Той бе сменен от някогашния зам.-председател КФН, отговарял за застраховането Борислав Богоев.
Дори и да съумеят да убедят Брюксел, че урокът с мониторинга е свестен, на този стадий няма упования, че българските застрахователи ще избегнат презастрахователния контракт.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ