Заради буря церемонията в памет на Ботев и словото на президента Йотова във Враца закъсняха
Заради мощна стихия с вятър и пороен дъжд закъсня церемонията по почитането на паметта на Христо Ботев и падналите за свободата на България във Враца и тържествената заря-проверка. Наложи се президентът също да изчака, преди да произнесе словото си във връзка отбелязването на 150 години от подвига на поета и бунтовник Христо Ботев и неговата чета във Враца. След като стихията утихна церемонията въпреки всичко се състоя под проливния дъжд.
В речта си президентът прикани за единение на българския народ.
Ето и цялостния текст на словото на президента:
Уважаеми сънародници,
Събираме се още веднъж тук пред величествения бронзов лик на Ботев, който вечно се сля със своя другар величествения Врачански Балкан. Събираме се тук довечера, с цел да почетем паметта на безсмъртния стихотворец, на хилядите знайни и безименни герои, починали за свободата на България.
Тежък е споменът за българските чада – мъже и дами, за тези, които не можаха да дочакат да видят освободеното си Отечество. Тежък спомен, само че и популярен – напомня ни, че във вените ни тече кръвта на националните ни герои, на тези, които ни вършат горди българи. Припомня ни, че вървим по славна земя, която помни тежки, само че славни борби и велики хора. Припомня ни за тази земя, на която слезе Христо Ботев, падна на колене, целуна я в символ на поклонение и се сля вечно с нея.
За своите единствено 28 години Ботев мина през доста страни, провокира събития, промени ориси. Наточи перото по този начин, че не пожали никого. И постоянно споделяше, че след мълчанието върви смирението. Но неговата участ беше друга – участ, която той трансформира в неукротима буря, и се подреди измежду тези, " що нямат гений да търпят “.
Няма по-въздействащ знак от онази минута на безмълвие, в която се прекланяме пред паметта на починалите. От Ботевата минута, в която всеки един от нас остава самичък със съвестта си, с цел да помним, да се прекланяме, да преосмисляме себе си. И незабавно по-късно да продължим още по-силни. Да, можем да бъдем мощни. И довечера естествената буря желае да попречи на тържественото отбелязване на тази паметна годишнина, само че не може. Защото когато сме дружно, сме мощни. И довечера на този площад, и на следващия ден в 12 ч. милиони българи ще застанат за една минута и в молитва и клетва пред националните ни герои ще мислят за своята Родина.
Можем да счупим всяка верига, която оковава човешкия разум и душа – това ни завеща Ботев. Можем да преборим примирението, апатията, отчуждението – да сме по-чужди на себе си и между тях, а другояче един народ. Можем да отстояваме национални и обществени правдини, можем да бъдем мощна общественост, в която няма и един непотребен, в която всеки е значим. Можем да бъдем обединени българи с български идеали. Така ни искаше Христо Ботев – смели и мощни, постоянно против полуистината, против полуправдата, против лъжеидеалите, против получовешките връзки.
Много неща са се споделили за Ботев. Ще напомня думите на един различен огромен българин, надарен стихотворец и талант – Пейо Яворов. Той сподели за Ботев: " Един притежател на трънен венец сред венценосците, един деятел сред апостолите, един светец сред светците… Една памет за надълбоко страхопочитание, един облик за буйно боготворене, едно име за лозунг на всяка праведна битка “. Тези думи са освен за Ботев, а за всеки воин от българската история.
Уважаеми сънародници,
Тази вечер още веднъж се вглеждаме във величествената и непристъпна планина. Там Ботев остана вечно, само че нея той ни остави, с цел да бъде безконечният съдник на делата ни и да гледаме от горната страна, от високото към себе си и към бъдещето. Да бъдем почтени!
Поклон пред паметта на всички герои! Поклон пред паметта на всички тези, които изгубиха живота си за българската независимост и за българската самостоятелност!
Да живее Отечеството!
В речта си президентът прикани за единение на българския народ.
Ето и цялостния текст на словото на президента:
Уважаеми сънародници,
Събираме се още веднъж тук пред величествения бронзов лик на Ботев, който вечно се сля със своя другар величествения Врачански Балкан. Събираме се тук довечера, с цел да почетем паметта на безсмъртния стихотворец, на хилядите знайни и безименни герои, починали за свободата на България.
Тежък е споменът за българските чада – мъже и дами, за тези, които не можаха да дочакат да видят освободеното си Отечество. Тежък спомен, само че и популярен – напомня ни, че във вените ни тече кръвта на националните ни герои, на тези, които ни вършат горди българи. Припомня ни, че вървим по славна земя, която помни тежки, само че славни борби и велики хора. Припомня ни за тази земя, на която слезе Христо Ботев, падна на колене, целуна я в символ на поклонение и се сля вечно с нея.
За своите единствено 28 години Ботев мина през доста страни, провокира събития, промени ориси. Наточи перото по този начин, че не пожали никого. И постоянно споделяше, че след мълчанието върви смирението. Но неговата участ беше друга – участ, която той трансформира в неукротима буря, и се подреди измежду тези, " що нямат гений да търпят “.
Няма по-въздействащ знак от онази минута на безмълвие, в която се прекланяме пред паметта на починалите. От Ботевата минута, в която всеки един от нас остава самичък със съвестта си, с цел да помним, да се прекланяме, да преосмисляме себе си. И незабавно по-късно да продължим още по-силни. Да, можем да бъдем мощни. И довечера естествената буря желае да попречи на тържественото отбелязване на тази паметна годишнина, само че не може. Защото когато сме дружно, сме мощни. И довечера на този площад, и на следващия ден в 12 ч. милиони българи ще застанат за една минута и в молитва и клетва пред националните ни герои ще мислят за своята Родина.
Можем да счупим всяка верига, която оковава човешкия разум и душа – това ни завеща Ботев. Можем да преборим примирението, апатията, отчуждението – да сме по-чужди на себе си и между тях, а другояче един народ. Можем да отстояваме национални и обществени правдини, можем да бъдем мощна общественост, в която няма и един непотребен, в която всеки е значим. Можем да бъдем обединени българи с български идеали. Така ни искаше Христо Ботев – смели и мощни, постоянно против полуистината, против полуправдата, против лъжеидеалите, против получовешките връзки.
Много неща са се споделили за Ботев. Ще напомня думите на един различен огромен българин, надарен стихотворец и талант – Пейо Яворов. Той сподели за Ботев: " Един притежател на трънен венец сред венценосците, един деятел сред апостолите, един светец сред светците… Една памет за надълбоко страхопочитание, един облик за буйно боготворене, едно име за лозунг на всяка праведна битка “. Тези думи са освен за Ботев, а за всеки воин от българската история.
Уважаеми сънародници,
Тази вечер още веднъж се вглеждаме във величествената и непристъпна планина. Там Ботев остана вечно, само че нея той ни остави, с цел да бъде безконечният съдник на делата ни и да гледаме от горната страна, от високото към себе си и към бъдещето. Да бъдем почтени!
Поклон пред паметта на всички герои! Поклон пред паметта на всички тези, които изгубиха живота си за българската независимост и за българската самостоятелност!
Да живее Отечеството!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ