Дори хората, които не харесват Доналд Тръмп, са склонни да

Дори хората, които не харесват Доналд Тръмп, са склонни да му признаят едно: че накара НАТО да заплаща своя обективен дял. Американските президенти от дълго време показват неодобрение по отношение на разпределението на тежестта. Тръмп действаше жестоко, театрално и прагматично, само че изразеното от него мнение се споделяше всеобщо. И европейците схванаха посланието. През 2014 година страните от НАТО отвън Съединени американски щати отделяха приблизително 1,4% от общия си БВП за защита, до момента в който през 2025 година този дял е близо 2,3%.

Но внимавайте какво си пожелавате!

Обикновено се допуска, че в случай че Европа харчи повече, Съединените щати ще харчат по-малко. Това е потвърдено неправилно. Разходите на Европа за защита са на най-високото си равнище от десетилетия насам, а все пак Тръмп предложи главозамайващ бюджет за защита в размер на 1,5 трилиона $ за фискалната 2027 година

Разходите на Съединени американски щати за защита в никакъв случай не са се определяли само от потребностите на НАТО. Те отразяват ролята на Америка като световна суперсила, с бази, флотилии и задължения по целия свят. Вашингтон желае да възпре Русия, да противодейства на Китай, да проектира мощ в Близкия изток, да отбрани световните морски пътища, да отбрани родината си, да поддържа нуклеарно предимство, да господства в космоса, да е водещ в региона на дроновете и изкуствения разсъдък и да резервира способността си да се бие надалеч от вкъщи. Всъщност, Международният институт за стратегически проучвания пресметна през 2018 година, че директните разноски за защита в Европа съставляват единствено към 5% от общите разноски за защита на Америка.

Европа става по-малко подвластна от Съединени американски щати и по-неблагоразположена към Вашингтон

С увеличението на разноските на Европа, континентът ще стане по-малко подвластен от Съединени американски щати и по-малко благоразположен към тях.

В продължение на повече от 75 години господството на Америка в НАТО дава големи преимущества на Вашингтон. Съединени американски щати имат повече от 30 военни бази в цяла Европа и те им разрешават да проектират мощ освен в Европа, само че и в Африка, Близкия изток и Азия. Американските интервенции в Близкия изток, в това число войните в Ирак и Афганистан и по-скоро с Иран, зависеха значително от правата за достъп, базиране и прехвръкване в Европа. Често страните от НАТО са разрешавали на Съединени американски щати да употребяват техните уреди, даже когато не са били съгласни с водената война. Но защото европейците виждат, че Америка е ненадеждна или даже враждебна, те ще усещат по-малка потребност да се преценяват с Вашингтон.

Съединени американски щати изхождат от догатката, че съдружниците им постоянно ще поддържат по-широката им тактика, в това число икономическите им акции. Но както отбелязва в списание „ Foreign Affairs “ някогашният чиновник на Пентагона Селест Уоландър, Европа към този момент има свои лични ползи и принадлежности. Тя държи огромна част от замразените съветски активи. Налага лични наказания върху съветския корабоплавателен, финансов и софтуерен бранш. В Европа е основана системата за разплащания SWIFT, чието решение да изключи огромни съветски банки изигра толкоз значима роля.

Ако Вашингтон пожелае да смекчи натиска върху Москва в границите на договорка с президента Владимир Путин, Европа може да откаже. Ако Вашингтон изиска да ускори натиска върху Иран или Китай, Европа може да се колебае.

Как стои въпросът с оръжията

След това е въпросът за оръжията. Едно от скритите преимущества на американското водачество в НАТО е, че европейците купуват американски оръжия. Те са купили F-35, HIMARS, Patriot, самолети P-8 и доста други системи освен тъй като са положителни, само че и тъй като обвързват Европа със Съединените щати. Общото съоръжение улеснява взаимните интервенции. То също по този начин твърди страните на фронтовата линия, че американските войски ще останат ангажирани.

Но европейските чиновници в този момент приказват намерено за нуждата от понижаване на зависимостта от американски хардуер. Те се притесняват, че администрацията на Тръмп може в бъдеще да откаже софтуерни ъпгрейди, аварийни елементи или оперативна поддръжка. Когато Дания би трябвало да се тревожи за американски президент, заплашващ Гренландия, тя ще намерения три пъти, преди да купи идващото си потомство оръжия от Съединените щати.

За американските отбранителни компании това може да се окаже сериозна загуба. За американската тактика последствията могат да бъдат още по-значими. Продажбите на оръжие не са просто търговски покупко-продажби. Те построяват привички за съдействие и споделена тактика.

Въпросът с парите

Съществува и още една заплаха. Често приказваме за това по какъв начин Европа би трябвало да харчи повече, само че бюджетите за защита към момента са национални. А множеството европейски държавни управления са изправени пред съществени финансови усложнения. Както отбелязва анализаторът Лиана Фикс, страната с максимален потенциал за разноски е Германия. И тя към този момент стартира да прави това в забележителни мащаби.

Това е належащо. Германия прекомерно дълго време демонстрираше бездейност. Тя е демократична народна власт, надълбоко интегрирана в Европа, и няма причина да се притесняваме от някакъв нападателен подтик, прикрит в политическата ѝ ДНК. В интернационалната политика обаче мащабът и силата имат значение. Една Германия, която харчи доста повече от съседите си, неизбежно ще породи безпокойствие във Франция, Полша и по-малките страни към нея.

Гениалността на американската тактика след 1945 година се състоеше точно в това, че тя решаваше този проблем. Тя направи по този начин, че за европейските страни към този момент не беше належащо да мислят и работят като обичайни велики сили. Под американския „ чадър “ на Франция и Германия не им се постановяваше да се балансират взаимно. Съединени американски щати тушираха вътрешноевропейските съперничества, довели до епохи на пагубни войни. Създадена бе система, която беше постоянна, мирна и проамериканска.

Съединени американски щати задействаха верижна реакция. С течение на времето американците ще стартират да изпитват носталгия по остарялото НАТО – не тъй като е било заслужено, а тъй като е било най-успешната система за сигурност, която светът в миналото е познавал, със Съединени американски щати в своя център.

The Washington Post/превод: SafeNews