Двама братя от село Калугерово отглеждат и съхраняват защитената българска порода калоферски кози
Заради магията на кукерските традиции двама братя от пазарджишкото село Калугерово отглеждат и съхраняват предпазената (автохтонна) българска порода калоферски кози и печелят надпревари със своите животни. Младите фермери вземат участие във всички маскарадни игри в района и всяка година създават нов кукерски костюм. Двамата имат награди и за селектираната порода овце, които също развъждат в стопанството си.
Атанас и Илиян Колчакови са на 27 и 25 години. Атанас е приключил агрономство, а Илиян софтуерно инженерство. Още като студенти помагали на татко си в фамилната кравеферма, само че поради неналичието на работна ръка продали животните и се насочили към земеделието. До момента, в който преди осем години, посетили кукерски фестивал.
Атанас Колчаков: Един ден с брат ми на Сирни Заговезни бяхме с нашите другари на центъра, те правеха кукери, ние гледахме в профил и си казахме - за какво те ще се вършат, ние няма да сме с тях, като всеки ден сме с тях. "
Купили за развъждане четири кози и пет кожи, от които създали първия си кукерски костюм. Сдобили се и със селектирано стадо от 20 кози - майки от локалната калоферска порода.
Атанас Колчаков: " В момента имаме 70 калоферски кози, супер елитни боксове, в които гледаме настрана към този момент по-специализирано и осем кукерски костюма. "
Дългокосместите калоферски кози са единствено част от стопанството на братята. Те развъждат и селектират и овце Ил дьо Франс, като животните в стадото са към този момент 200.
Илиян Колчаков: " Дните ви минават тук в стопанството? - Да, непрекъснато, сега е агнилна акция и непрекъснато сме тук и е много забавно, само че и трудоемко. "
Гордостта на фермата е пръчът Джони. В Арбанаси и Разлог Джони преборил конкуренцията и спечелил надпреварите за калоферска коза с най-дълъг косъм със своите 75 сантиметра. Така пръчът от Калугерово към този момент е национална звезда.
- Това е Джони, уникат, който аз персонално не съм виждал по-хубаво животно от него.
Българска национална телевизия: Имам възприятие, че сте го упражнявали по какъв начин да стои тъкмо като за ревю?
- Значи, когато го снимаме, той сякаш знае, че го снимаме и просто застава в супер яките пози и си стои и чака.
Създаването на кукерски костюм от калоферска коза може да отнеме и година. Кожата се обработва и се разплита косъм по косъм. Шест мъжки животни са били нужни за изработването на кукерския костюм, който Атанас и Илиян с горделивост демонстрират. Дрехата постоянно се облича мокра.
- Това е долната част на костюма, нали - това са крачолите, които са правени от части, тъй като с цел да стане както би трябвало, би трябвало да се накроят няколко части. В момента са твърди, тъй като не са изпрани, само че за всеки фестивал, за всяко правене, вървим, перем кожите с шампоани, с омекотители, с цел да миришат хубаво, по-късно ги тръскаме, по-късно ги решем и имаме най-малко два-три дни подготовка за празника.
- Това е киляфът, който слагаме на костюма от горната страна за на главата, а това са чановете, които слагаме под ръкавите над крачолите, четири чана имаме, които сме си закупили още тогава, когато се запалихме по кукерите, с този прелестен колан, който слагаме и него на кръста. Звънците тежат много към 20 кг единствено тези четири, които сме докарали през днешния ден и в действителност тръпка си е да чуеш остарелия български чан.
Докато кожата на калоферската коза става все по-ценна, поради мераклиите за кукерски костюми, то за овчата вълна пазар няма.
Илиян Колчаков: Вълната за жалост, с нашата страна тя се изхвърля, тъй като нищо не става и всичко хвърляме. Би трябвало нещо да се предприеме за вълната и освен за вълната а и за самото
отглеждане на животни.
В отглеждането на животни и работна ръка мъчно се намира, по тази причина Атанас и Илиян разчитат на себе си и на фамилиите си. Почивен ден нямат, само че съумяват да вървят по надпревари и със селектираните си животни от месодайната порода овце Ил дьо франс.
Илиян Колчаков: Ние гледаме да произвеждаме колкото може по-качествени животни, да са по-продуктивни, да се разпростира техния капацитет, с цел да може като вървим на изложения да демонстрираме какви животни имаме, тази година отново бяхме на галерия и с шилетата и отново взехме премия и там.
Досега братя Колчакови са спечелили към 40 купи, медали и грамоти от надпревари. Казват, че поради точно поради кукерите почнали да отглеждат и животни.
Българска национална телевизия: Какво ви дава кукерството?
Атанас Колчаков: Тръпка, наслаждение и ти забравяш за всичко просто и си там на деня, без значение дали ще вършим ние или други наши другари, ние си го изживяваме всеки веднъж, който сме с тях. "
Над 60 са мъжете-кукери в Калугерово, измежду които са Атанас и Илиян. Братята вземат участие във всеки празник в района. С неспокойствие чакат и маскарадните игри в селото в средата на март.
Репортаж: Галена Паскова, Антон Марчев
Атанас и Илиян Колчакови са на 27 и 25 години. Атанас е приключил агрономство, а Илиян софтуерно инженерство. Още като студенти помагали на татко си в фамилната кравеферма, само че поради неналичието на работна ръка продали животните и се насочили към земеделието. До момента, в който преди осем години, посетили кукерски фестивал.
Атанас Колчаков: Един ден с брат ми на Сирни Заговезни бяхме с нашите другари на центъра, те правеха кукери, ние гледахме в профил и си казахме - за какво те ще се вършат, ние няма да сме с тях, като всеки ден сме с тях. "
Купили за развъждане четири кози и пет кожи, от които създали първия си кукерски костюм. Сдобили се и със селектирано стадо от 20 кози - майки от локалната калоферска порода.
Атанас Колчаков: " В момента имаме 70 калоферски кози, супер елитни боксове, в които гледаме настрана към този момент по-специализирано и осем кукерски костюма. "
Дългокосместите калоферски кози са единствено част от стопанството на братята. Те развъждат и селектират и овце Ил дьо Франс, като животните в стадото са към този момент 200.
Илиян Колчаков: " Дните ви минават тук в стопанството? - Да, непрекъснато, сега е агнилна акция и непрекъснато сме тук и е много забавно, само че и трудоемко. "
Гордостта на фермата е пръчът Джони. В Арбанаси и Разлог Джони преборил конкуренцията и спечелил надпреварите за калоферска коза с най-дълъг косъм със своите 75 сантиметра. Така пръчът от Калугерово към този момент е национална звезда.
- Това е Джони, уникат, който аз персонално не съм виждал по-хубаво животно от него.
Българска национална телевизия: Имам възприятие, че сте го упражнявали по какъв начин да стои тъкмо като за ревю?
- Значи, когато го снимаме, той сякаш знае, че го снимаме и просто застава в супер яките пози и си стои и чака.
Създаването на кукерски костюм от калоферска коза може да отнеме и година. Кожата се обработва и се разплита косъм по косъм. Шест мъжки животни са били нужни за изработването на кукерския костюм, който Атанас и Илиян с горделивост демонстрират. Дрехата постоянно се облича мокра.
- Това е долната част на костюма, нали - това са крачолите, които са правени от части, тъй като с цел да стане както би трябвало, би трябвало да се накроят няколко части. В момента са твърди, тъй като не са изпрани, само че за всеки фестивал, за всяко правене, вървим, перем кожите с шампоани, с омекотители, с цел да миришат хубаво, по-късно ги тръскаме, по-късно ги решем и имаме най-малко два-три дни подготовка за празника.
- Това е киляфът, който слагаме на костюма от горната страна за на главата, а това са чановете, които слагаме под ръкавите над крачолите, четири чана имаме, които сме си закупили още тогава, когато се запалихме по кукерите, с този прелестен колан, който слагаме и него на кръста. Звънците тежат много към 20 кг единствено тези четири, които сме докарали през днешния ден и в действителност тръпка си е да чуеш остарелия български чан.
Докато кожата на калоферската коза става все по-ценна, поради мераклиите за кукерски костюми, то за овчата вълна пазар няма.
Илиян Колчаков: Вълната за жалост, с нашата страна тя се изхвърля, тъй като нищо не става и всичко хвърляме. Би трябвало нещо да се предприеме за вълната и освен за вълната а и за самото
отглеждане на животни.
В отглеждането на животни и работна ръка мъчно се намира, по тази причина Атанас и Илиян разчитат на себе си и на фамилиите си. Почивен ден нямат, само че съумяват да вървят по надпревари и със селектираните си животни от месодайната порода овце Ил дьо франс.
Илиян Колчаков: Ние гледаме да произвеждаме колкото може по-качествени животни, да са по-продуктивни, да се разпростира техния капацитет, с цел да може като вървим на изложения да демонстрираме какви животни имаме, тази година отново бяхме на галерия и с шилетата и отново взехме премия и там.
Досега братя Колчакови са спечелили към 40 купи, медали и грамоти от надпревари. Казват, че поради точно поради кукерите почнали да отглеждат и животни.
Българска национална телевизия: Какво ви дава кукерството?
Атанас Колчаков: Тръпка, наслаждение и ти забравяш за всичко просто и си там на деня, без значение дали ще вършим ние или други наши другари, ние си го изживяваме всеки веднъж, който сме с тях. "
Над 60 са мъжете-кукери в Калугерово, измежду които са Атанас и Илиян. Братята вземат участие във всеки празник в района. С неспокойствие чакат и маскарадните игри в селото в средата на март.
Репортаж: Галена Паскова, Антон Марчев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ