Педиатрията у нас е в тежка финансова и кадрова криза
Заради неприятното финансиране и неналичието на фрагменти педиатрията у нас се намира в сериозно положение, което до няколко години може да се отрази пагубно на медицинските грижи за децата и да се увеличи детската смъртност. Това стана ясно в четвъртък на кръгла маса за детското опазване на здравето в Народното събрание, по време на която експерти обрисуваха най-тежките проблеми в педиатрията и някои вероятни решения.
Председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ заяви, че главните проблеми в педиатрията сега са неприятното финансиране и неналичието на фрагменти и тяхната подготовка.
Едва 285 млн. лева от многомилиардните разноски за здраве са за децата
Той даде за образец, че през последните години разноските за детското опазване на здравето възлизат на 285 млн. лв. годишно, което е под 12% от общите разноски за здравна помощ от 2.4 милиарда лв.. При бюджет на здравната каса от 3.8 милиарда лв. за идната година, разходът за детското опазване на здравето е напряко незабележим.
Председателят на парламентарната здравна комисия доктор Даниела Дариткова, която също е педиатър, разяснява, че въвеждането на клиничните пътеки е било пагубно за българската педиатрия, тъй като през цялото време това са измежду най-недофинансираните пътеки и многообразието на детската патология не може да се впише в няколко логаритъма.
Като главен проблем обаче детските лекари изведоха неналичието на фрагменти, защото има заплаха даже до няколко години да се реши финансовия проблем, да няма на кого да се дадат парите.
Липса на лекари и сестри заплашва детския живот
В страната сега има едвам 10 детски хирурзи. Националната здравна карта, която беше анулирана неотдавна от съда, пък разпознава дефицит на 400 педиатри в страната.
Д-р Димитър Печилков от Националната кардиологична болница заяви, че сега поради неналичието на медицински сестри в интензивното поделение болничното заведение е принудена да прави единствено незабавни и неотложни интервенции на деца.
По думите му по този начин не може да се отговори на потребностите от лекуване и да се поддържа квалификацията на лекарите.
Националният съветник по неонатология проф. Боряна Слънчева разяснява, че сега в дребните лечебни заведения с най-ниското – първо равнище на подготвеност въобще няма неонатолози, в лечебните заведения с второ равнище – съвсем няма, а в най-големите лечебни заведения с трето равнище на подготвеност неонатолозите са със междинна възраст над 50 години.
По думите й скоро ще се стигне до закриването на акушеро-гинекологични отделения точно поради неналичието на неонатолози, които да се грижат за децата. Тя уточни, че лечебните заведения не афишират места за специализанти поради финансовите компликации, защото издръжката на 1 специализант годишно излиза към 12 000 лв.. Д-р Таня Андреева, която е доктор специализант, пък уточни, че места за специализация афишират лечебни заведения, които въобще не разполагат с педиатри и тези места не са примамливи за младите лекари.
Пилософ разяснява, че към 72 % от случаите на смъртност при децата до 1 година се дължат на проблеми в перинаталния интервал (малко преди раждането, по време и до седмица след раждането), както и на вродени аномалии. Затова напъните за намаляването на детската смъртност би трябвало да бъдат ориентирани точно в тази посока.
Според Слънчева обаче точно поради неналичието на неонатолози до няколко години сме застрашени от повишаване на детската смъртност, защото няма да има експерти, които да се грижат за децата в интервала след раждането.
В последните години детската смъртност понижава и е 6.5 на 1000 живородени деца. За съпоставяне междинният за Европейски Съюз индикатор е 3.8 на 1000 живородени и страната ни е водеща по детска смъртност дружно с Румъния.
Безплатни медикаменти и липса на финансови предели при детското лекуване
За да се решат най-малко част от проблемите, Българската педиатрична асоциация предлага няколко ограничения, измежду които медикаментите за амбулаторно лекуване на деца до 7 години да бъдат безвъзмездни и да няма ограничаване при заплащането на педиатричните клинични пътеки за деца до 6 години или най-малко до 1 година.
Една от концепциите е и построяването на национална педиатрична болница http://www.mediapool.bg/vazrazhda-se-ideyata-za-natsionalna-detska-bolnitsa-news264652.html, която да сплоти разпокъсаните отделения на съществуващите лечебни заведения.
Държавата може да поеме потребителската такса на децата
Друго предложение е персоналните лекари и педиатрите от извънболничната помощ да бъдат обезщетени от страната за потребителската такса от 3.40 лв. за обзор, от която децата са освободени.
" Моето персонално мнение е, че в случай че желаеме да подкрепим педиатрите в България и българското опазване на здравето би трябвало да се търси метод за финансиране, само че компенсирането да е от страната, както е за пенсионерите. Не бива от пациентите да се взимат парите ", разяснява ръководителят на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ). Тя обаче посочи, че въпросът следва да се разисква от ръководещите и сега не може да се ангажира с смяна в закона.
Относно събирането на такси от персоналните лекари за издаване на извинителни бележки, Дариткова съобщи, че съгласно нея в главния пакет, покриван от НЗОК би трябвало да се допише и тази активност, тъй че за нея да не се събират повече пари. “Аз оставям на съвестта на всеки сътрудник да вземе това решение, само че за мен е разумно и този детайл от здравната грижа да се дава безплатно, тъй като здравната записка е резултат от безвъзмезден обзор “, разяснява Дариткова.
" Би следвало, в случай че има недостиг в нормативната уредба, това да се урегулира ", сподели тя.
Председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ заяви, че главните проблеми в педиатрията сега са неприятното финансиране и неналичието на фрагменти и тяхната подготовка.
Едва 285 млн. лева от многомилиардните разноски за здраве са за децата
Той даде за образец, че през последните години разноските за детското опазване на здравето възлизат на 285 млн. лв. годишно, което е под 12% от общите разноски за здравна помощ от 2.4 милиарда лв.. При бюджет на здравната каса от 3.8 милиарда лв. за идната година, разходът за детското опазване на здравето е напряко незабележим.
Председателят на парламентарната здравна комисия доктор Даниела Дариткова, която също е педиатър, разяснява, че въвеждането на клиничните пътеки е било пагубно за българската педиатрия, тъй като през цялото време това са измежду най-недофинансираните пътеки и многообразието на детската патология не може да се впише в няколко логаритъма.
Като главен проблем обаче детските лекари изведоха неналичието на фрагменти, защото има заплаха даже до няколко години да се реши финансовия проблем, да няма на кого да се дадат парите.
Липса на лекари и сестри заплашва детския живот
В страната сега има едвам 10 детски хирурзи. Националната здравна карта, която беше анулирана неотдавна от съда, пък разпознава дефицит на 400 педиатри в страната.
Д-р Димитър Печилков от Националната кардиологична болница заяви, че сега поради неналичието на медицински сестри в интензивното поделение болничното заведение е принудена да прави единствено незабавни и неотложни интервенции на деца.
По думите му по този начин не може да се отговори на потребностите от лекуване и да се поддържа квалификацията на лекарите.
Националният съветник по неонатология проф. Боряна Слънчева разяснява, че сега в дребните лечебни заведения с най-ниското – първо равнище на подготвеност въобще няма неонатолози, в лечебните заведения с второ равнище – съвсем няма, а в най-големите лечебни заведения с трето равнище на подготвеност неонатолозите са със междинна възраст над 50 години.
По думите й скоро ще се стигне до закриването на акушеро-гинекологични отделения точно поради неналичието на неонатолози, които да се грижат за децата. Тя уточни, че лечебните заведения не афишират места за специализанти поради финансовите компликации, защото издръжката на 1 специализант годишно излиза към 12 000 лв.. Д-р Таня Андреева, която е доктор специализант, пък уточни, че места за специализация афишират лечебни заведения, които въобще не разполагат с педиатри и тези места не са примамливи за младите лекари.
Пилософ разяснява, че към 72 % от случаите на смъртност при децата до 1 година се дължат на проблеми в перинаталния интервал (малко преди раждането, по време и до седмица след раждането), както и на вродени аномалии. Затова напъните за намаляването на детската смъртност би трябвало да бъдат ориентирани точно в тази посока.
Според Слънчева обаче точно поради неналичието на неонатолози до няколко години сме застрашени от повишаване на детската смъртност, защото няма да има експерти, които да се грижат за децата в интервала след раждането.
В последните години детската смъртност понижава и е 6.5 на 1000 живородени деца. За съпоставяне междинният за Европейски Съюз индикатор е 3.8 на 1000 живородени и страната ни е водеща по детска смъртност дружно с Румъния.
Безплатни медикаменти и липса на финансови предели при детското лекуване
За да се решат най-малко част от проблемите, Българската педиатрична асоциация предлага няколко ограничения, измежду които медикаментите за амбулаторно лекуване на деца до 7 години да бъдат безвъзмездни и да няма ограничаване при заплащането на педиатричните клинични пътеки за деца до 6 години или най-малко до 1 година.
Една от концепциите е и построяването на национална педиатрична болница http://www.mediapool.bg/vazrazhda-se-ideyata-za-natsionalna-detska-bolnitsa-news264652.html, която да сплоти разпокъсаните отделения на съществуващите лечебни заведения.
Държавата може да поеме потребителската такса на децата
Друго предложение е персоналните лекари и педиатрите от извънболничната помощ да бъдат обезщетени от страната за потребителската такса от 3.40 лв. за обзор, от която децата са освободени.
" Моето персонално мнение е, че в случай че желаеме да подкрепим педиатрите в България и българското опазване на здравето би трябвало да се търси метод за финансиране, само че компенсирането да е от страната, както е за пенсионерите. Не бива от пациентите да се взимат парите ", разяснява ръководителят на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ). Тя обаче посочи, че въпросът следва да се разисква от ръководещите и сега не може да се ангажира с смяна в закона.
Относно събирането на такси от персоналните лекари за издаване на извинителни бележки, Дариткова съобщи, че съгласно нея в главния пакет, покриван от НЗОК би трябвало да се допише и тази активност, тъй че за нея да не се събират повече пари. “Аз оставям на съвестта на всеки сътрудник да вземе това решение, само че за мен е разумно и този детайл от здравната грижа да се дава безплатно, тъй като здравната записка е резултат от безвъзмезден обзор “, разяснява Дариткова.
" Би следвало, в случай че има недостиг в нормативната уредба, това да се урегулира ", сподели тя.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ