Албанско село опустя заради български паспорти
Заради български паспорти в Албания се изпразва цяло село - Требища, написа Франс прес в репортаж, представен от Българска телеграфна агенция.
България и Албания нямат обща граница. Тирана, в която се заражда закон за малцинствата, не смята българите измежду своите приетите общности за разлика от гърците, македонците или сърбо-черногорците. Нито един албански жител не се разпознал като българин в преброяването през 2011 година
Но българската организация за чужденците, която оказва помощ за приемането на български паспорт, счита, че българските фамилии, които са се открили в Албания от пети век и техните потомци са част от нейната диаспора. Няма статистики за какъв брой души става дума, само че се допуска, че те може би са към 100 000, отбелязва Франс прес.
Европейският парламент както наподобява също е склонен по този въпрос и през февруари в резолюция той изиска от Тирана спомагателни старания, в отбраната на правата на българското малцинство в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора.
Албания е страна на солидна емиграция. На 2,9 милиона поданици тя има диаспора, наброяваща 1,2 милиона души. Икономическата обстановка не кара хората да мечтаят, междинната заплата е 340 евро, безработицата е засегнала едвам трета от младите. Без значение е, че България е най-бедната страна членка на Европейски Съюз. Гледана от Требища, тя е входната врата за Германия, Англия или за някое друго Елдорадо. Препоръката на Екологичен потенциал съживи вярата в Албания и всеки ден минимум 7-8 души ревизират по какъв начин може да получат българско поданство. В интервала сред 2001 година и 2016 година 4470 албански жители желаеха българско поданство. Бяха задоволени молбите на 2608 души, съгласно София.
През декември 2015 година в Албания бяха задържани трима души, които против суми сред 4000 и 10 000 евро правели подправени български паспорти.
От 1 май 2017 година София желае документи, доказващи българския генезис на един родител или баба или дядо на претендента.
Като членове на Европейски Съюз от 10 години, българите могат да работят и обитават където си изискат в Европейски Съюз. Всички ограничавания за тях бяха вдигнати през 2014 година
Жители на Требища описват, че жителите на селото са били 6000, само че над 2500 са отпътували преди четири или пет години, когато са съумели да получат български паспорт.
България и Албания нямат обща граница. Тирана, в която се заражда закон за малцинствата, не смята българите измежду своите приетите общности за разлика от гърците, македонците или сърбо-черногорците. Нито един албански жител не се разпознал като българин в преброяването през 2011 година
Но българската организация за чужденците, която оказва помощ за приемането на български паспорт, счита, че българските фамилии, които са се открили в Албания от пети век и техните потомци са част от нейната диаспора. Няма статистики за какъв брой души става дума, само че се допуска, че те може би са към 100 000, отбелязва Франс прес.
Европейският парламент както наподобява също е склонен по този въпрос и през февруари в резолюция той изиска от Тирана спомагателни старания, в отбраната на правата на българското малцинство в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора.
Албания е страна на солидна емиграция. На 2,9 милиона поданици тя има диаспора, наброяваща 1,2 милиона души. Икономическата обстановка не кара хората да мечтаят, междинната заплата е 340 евро, безработицата е засегнала едвам трета от младите. Без значение е, че България е най-бедната страна членка на Европейски Съюз. Гледана от Требища, тя е входната врата за Германия, Англия или за някое друго Елдорадо. Препоръката на Екологичен потенциал съживи вярата в Албания и всеки ден минимум 7-8 души ревизират по какъв начин може да получат българско поданство. В интервала сред 2001 година и 2016 година 4470 албански жители желаеха българско поданство. Бяха задоволени молбите на 2608 души, съгласно София.
През декември 2015 година в Албания бяха задържани трима души, които против суми сред 4000 и 10 000 евро правели подправени български паспорти.
От 1 май 2017 година София желае документи, доказващи българския генезис на един родител или баба или дядо на претендента.
Като членове на Европейски Съюз от 10 години, българите могат да работят и обитават където си изискат в Европейски Съюз. Всички ограничавания за тях бяха вдигнати през 2014 година
Жители на Требища описват, че жителите на селото са били 6000, само че над 2500 са отпътували преди четири или пет години, когато са съумели да получат български паспорт.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ