Стадион Ботев стана подслон за бездомници
Запустелият от години незавършен градеж на стадион " Христо Ботев " се трансформира в обиталище за хора без заслон. На изсъхнало, под една от бетонните трибуни, клошари са поставили две остарели диванчета и мръсна бояджийска маса. Навсякъде са разхвърляни облекла и завивки. Има и буркан с туршия. Всичко това е в пространно помещение, огромно колкото дребна спортна зала. Липсва му една стена, с цел да е пълностоен дом, видя на място кореспондент на " Марица ".
Целият терен към изоставения Колеж е потопен в плевели и саморасляци. На някои места към този момент са избили средноголеми дървета. Макар зарязаният строителен обект да е ограден с железна ограда, на две места нейните панели са огънати и през тях се влиза свободно. Живеещите в квартала настояват, че вътре са се настанили за непрекъснато двама души.
Единият от " новодомците " е Марчо Димитров, който към този момент гони 60 години. Той е доблестен човек, който, с цел да изучи децата си, е останал без заслон. Поне това споделя. Едни споделят, че той се е настанил под дебелите циментови сводове на незавършения стадион „ Ботев ”, а той твърди, че главното му обиталище е един от дълго време зарязан офис на починалия Димитър Язов.
Марчо прекарва деня си от едно място за посядане на друго. От години е болен от полиневропатия – изтръпване на крайниците, което ги прави безчуствени. „ Преди две седмици стъпих на две кабърчета и даже не ги усетих ”, споделя той. Прекарал е месеци в болничното заведение през последните 2-3 години. „ Намалиха ми инвалидната пенсия от 252 лв. на 150! С толкоз пари живее ли се? ”, пита той.
Марчо Димитров имал жена, с която се развел, и тя още няма втори брак. „ Да се върна при нея, па даже единствено с цел да имам покрив над главата? Никога! ”, отсича той. Апартаментът, който имал, продал и с парите изучил децата си. Така най-малко твърди. „ Дъщеря ми приключи „ Политология ” в Софийския университет със златен орден. Сега работи в Чешкото посолство. Синът е IT експерт. Обичам си децата, те биха ми помогнали, само че са в София, а аз си изгубих телефона с техните номера ”, споделя бездомникът. Една жена се смилила и му намерила номера на чешкото посолство. Звъннал, с цел да потърси щерка си, само че оттова се присъединил електронен секретар. „ Поиска да си кажа телефона, с цел да създадат противоположна връзка. Аз, като нямам, какъв намер да им издиктувам ”, изясни Марчо.
Марчо има съквартирант – Васил Сарафов. Общото при двамата е, че в миналото обратно във времето, са били водачи. Марчо е карал тир – 5 години в „ Европата ” и още толкоз в Русия. Това била и огромната фантазия на Васил, единствено че с цел да я извърши, трябвало да върти 5 години кормилото на рейс от градския превоз. „ През Живково време беше по този начин. След това гледах животни на село и се разболях от туберкулоза на белия дроб ”, обяснава Сарафов.
Васил има три деца, които не се интересуват от него. „ От дребни ги нахъсаха против мен. Сега поради заболяването нищо не става от мен. Бих могъл да работя като защита, само че по какъв начин да се уредя ”, чуди се Васил.
Двамата несретници стоят на припек зад сладкарница на „ Макдоналдс ” против Аграрния университет. И надигат едно пластмасово шише с кафява течност. „ Не е нито вино, нито ракия, а кафе с вода. Купуваме си го от машината и го разреждаме ”, изяснява Васко. „ Откъде пари за пиянство ”, добавя го Марчо.
Всеки ден татко му го вози с мерцедеса
На 69 години бащата на Марчо, който взима огромна пенсия, се оженил за 15 години по-млада младоженка. „ Върти го на дребния си пръст ”, сбит е бездомният му наследник. Родителят не може да го приюти в жилището си, само че по тази причина пробва да се грижи за съвсем 60-годишното си момче както може. „ Вярно е – всеки ден идва с мерцедеса и дружно вървим да ядем шкембе супа. Обикновено обядваме в „ Назарет ” или „ При Джерито ”. От доста години вървим там. Не е правилно, че баща ми дава по 5 лв. дневно – дава ми по 1 лев ”, споделя развеселен Марчо Димитров.
Марчо и Васил мечтаят да се уредят в католическия подслон на Събата пазара, който ще събере десетки хора без покрив за зимата. Предлага легло и баня. Двамата вървят три пъти седмично в него да се хранят. „ Вчера бяха създали леща, прибавиха едно яйце и три сокчета. Добре похапнахме ”, споделя Васил. В приюта желаят да показват някаква адресна регистрация. Васил няма, само че Марчо е още с онази от остарелия си апартамент. „ Оставих си нея – другояче по какъв начин да вървя при обществените. Навсякъде желаят непрекъснат адрес ”, пъшка той. За католическия подслон има доста искащи. Вариант „ Б ” за Васил и Марчо са „ обществените къщички ” в Шекер махала и в „ Изгрев ”. За да ги позволен там, би трябвало да подадат молба в обществената работа на бул. „ Руски ”. „ Нямам пари за билет до такава степен, а след това нямам и пари за билет до квартал „ Изгрев ”, претегля тази идея пердута Марчо.
Затова към този момент двата остават подслонени под бетонния свод на Колежа. И там обаче не се знае какъв брой време ще могат да живеят. След вчерашната среща на кмета с новия необут на канарчетата Георги Самуилов стана ясно, че строителството на стадиона се възобновява, и евентуално Марчо и Васил ще би трябвало да си търсят нов покрив.
Целият терен към изоставения Колеж е потопен в плевели и саморасляци. На някои места към този момент са избили средноголеми дървета. Макар зарязаният строителен обект да е ограден с железна ограда, на две места нейните панели са огънати и през тях се влиза свободно. Живеещите в квартала настояват, че вътре са се настанили за непрекъснато двама души.
Единият от " новодомците " е Марчо Димитров, който към този момент гони 60 години. Той е доблестен човек, който, с цел да изучи децата си, е останал без заслон. Поне това споделя. Едни споделят, че той се е настанил под дебелите циментови сводове на незавършения стадион „ Ботев ”, а той твърди, че главното му обиталище е един от дълго време зарязан офис на починалия Димитър Язов.
Марчо прекарва деня си от едно място за посядане на друго. От години е болен от полиневропатия – изтръпване на крайниците, което ги прави безчуствени. „ Преди две седмици стъпих на две кабърчета и даже не ги усетих ”, споделя той. Прекарал е месеци в болничното заведение през последните 2-3 години. „ Намалиха ми инвалидната пенсия от 252 лв. на 150! С толкоз пари живее ли се? ”, пита той.
Марчо Димитров имал жена, с която се развел, и тя още няма втори брак. „ Да се върна при нея, па даже единствено с цел да имам покрив над главата? Никога! ”, отсича той. Апартаментът, който имал, продал и с парите изучил децата си. Така най-малко твърди. „ Дъщеря ми приключи „ Политология ” в Софийския университет със златен орден. Сега работи в Чешкото посолство. Синът е IT експерт. Обичам си децата, те биха ми помогнали, само че са в София, а аз си изгубих телефона с техните номера ”, споделя бездомникът. Една жена се смилила и му намерила номера на чешкото посолство. Звъннал, с цел да потърси щерка си, само че оттова се присъединил електронен секретар. „ Поиска да си кажа телефона, с цел да създадат противоположна връзка. Аз, като нямам, какъв намер да им издиктувам ”, изясни Марчо.
Марчо има съквартирант – Васил Сарафов. Общото при двамата е, че в миналото обратно във времето, са били водачи. Марчо е карал тир – 5 години в „ Европата ” и още толкоз в Русия. Това била и огромната фантазия на Васил, единствено че с цел да я извърши, трябвало да върти 5 години кормилото на рейс от градския превоз. „ През Живково време беше по този начин. След това гледах животни на село и се разболях от туберкулоза на белия дроб ”, обяснава Сарафов.
Васил има три деца, които не се интересуват от него. „ От дребни ги нахъсаха против мен. Сега поради заболяването нищо не става от мен. Бих могъл да работя като защита, само че по какъв начин да се уредя ”, чуди се Васил.
Двамата несретници стоят на припек зад сладкарница на „ Макдоналдс ” против Аграрния университет. И надигат едно пластмасово шише с кафява течност. „ Не е нито вино, нито ракия, а кафе с вода. Купуваме си го от машината и го разреждаме ”, изяснява Васко. „ Откъде пари за пиянство ”, добавя го Марчо.
Всеки ден татко му го вози с мерцедеса
На 69 години бащата на Марчо, който взима огромна пенсия, се оженил за 15 години по-млада младоженка. „ Върти го на дребния си пръст ”, сбит е бездомният му наследник. Родителят не може да го приюти в жилището си, само че по тази причина пробва да се грижи за съвсем 60-годишното си момче както може. „ Вярно е – всеки ден идва с мерцедеса и дружно вървим да ядем шкембе супа. Обикновено обядваме в „ Назарет ” или „ При Джерито ”. От доста години вървим там. Не е правилно, че баща ми дава по 5 лв. дневно – дава ми по 1 лев ”, споделя развеселен Марчо Димитров.
Марчо и Васил мечтаят да се уредят в католическия подслон на Събата пазара, който ще събере десетки хора без покрив за зимата. Предлага легло и баня. Двамата вървят три пъти седмично в него да се хранят. „ Вчера бяха създали леща, прибавиха едно яйце и три сокчета. Добре похапнахме ”, споделя Васил. В приюта желаят да показват някаква адресна регистрация. Васил няма, само че Марчо е още с онази от остарелия си апартамент. „ Оставих си нея – другояче по какъв начин да вървя при обществените. Навсякъде желаят непрекъснат адрес ”, пъшка той. За католическия подслон има доста искащи. Вариант „ Б ” за Васил и Марчо са „ обществените къщички ” в Шекер махала и в „ Изгрев ”. За да ги позволен там, би трябвало да подадат молба в обществената работа на бул. „ Руски ”. „ Нямам пари за билет до такава степен, а след това нямам и пари за билет до квартал „ Изгрев ”, претегля тази идея пердута Марчо.
Затова към този момент двата остават подслонени под бетонния свод на Колежа. И там обаче не се знае какъв брой време ще могат да живеят. След вчерашната среща на кмета с новия необут на канарчетата Георги Самуилов стана ясно, че строителството на стадиона се възобновява, и евентуално Марчо и Васил ще би трябвало да си търсят нов покрив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ