Яна Титова и Алек Алексиев: Сцената не е за да си изпеем песните и да си кажем репликите - тя е трибуна
Запознават се в една декемврийска вечер преди 13 години зад Народния спектакъл след зрелище на “Полет над кукувиче гнездо ”. Яна няма самообладание да се прибере на топло, само че бащата на Алек, Стоян Алексиев, държи да ги запознае. “Както се споделя, запознахме се след една кукувича драма ”, сбито добавя описа Алек, до момента в който тримата си приказваме на алените седалки в Дом на киното.
Нещата посред им се развиват бързо и от този момент вървят един до различен в живота и в работата. Тя написа филми и ги режисира, той ги продуцира взаимно с компанията No Blink, в която е съучастник. В момента приготвят най-новия филм на Яна, “Диада ”, който споделя за насилието в учебното заведение, наред с доста други тематики, настоящи измежду младежите.
През годините пътят им минава през Съединени американски щати, Лондон, с цел да се открият най-после в София, където сега живеят и гледат двете си дъщери, на 4 и на 9 години.
Обединяват ги, наред с доста други неща, споделената философия, че единственият вероятен път е да заявиш и отстояваш позиция, да променяш себе си, близките и обществото към по-добро. Затова и всеки аспект от работата им е обвързван по някакъв метод със обществени действия или проблеми, които постоянно са тематики табу, като опиатите или насилието в детска и юношеска възраст.
Непреклонната им гражданска позиция отекна доста мощно по време на церемонията на премиите “Икар ” тази година, и показаха недоволството си от решението на президента Румен Радев да не изпраща военна поддръжка за Украйна.
Логично е някак Алек и Яна в даден миг да застанат и зад политическа идея. Желанието им за смяна и вярата, че предстоят по-добри дни за София, ги въодушевява да се включат в инициативния комитет по издигане на за кмет на София, която беше оповестена по-рано тази седмица от обединението " Продължаваме промяната " - " Демократична България " - " Спаси София " - " Екипът на София ". В идващите месеци преди локалните избори, двамата ще бъдат измежду 150-те персони от всички браншове, които с имената си легитимират кандидатурата на Терзиев.
Седим в полумрачния салон на Дом на киното, от бара долу се носят бийтове на новите летни поп шлагери, а Яна и Алек допълват изреченията си. Той е спокоен и несклоняем в думите си (освен в случай че не приказва за политика, тогава се пали много), тя споделя че не би изтърпяла и един ден в Народното събрание, тъй като би ги “нападнала всичките ”.
Говорим си за кино, войната в Украйна, мълчанието в българските театрални среди, децата, бъдещето на София… Говорим си за всичко, което е значимо тук и в този момент, в сегашното.
Как стартира една ваша заран?
Яна: Кошмарно. (смее се) Започва доста рано, изключително в образователно време - първо едното дете на учебно заведение, след това кучето, след това другото дете в детската градина…
Алек: При мен стартира с топла вода и лимон. И някак денят свършва все по-късно, количеството сън се понижава с всяка минала седмица. Сякаш прекомерно доста работим и приоритизираме работата за сметка на фамилията, което би трябвало да бъде едно от най-важните неща наред с това да помагаш на хората да се развиват, да стават по-добри.
Спомняш ли си какво прави сутринта на 24 февруари 2022?
Алек: Помня доста добре по какъв начин се разсъниха в суматоха и не знаех за какво. Спах в гостната тази нощ, и когато се разсъниха, отворих телефона и разбрах, че терористичната организация на Путин е нахлула в Украйна. Целият ден мина в някакъв потрес пред тв приемника, двата преносимия компютър и телефона, тъй като следях български и задгранични медии. Опитвах се да се осведомявам оптимално, само че оставах в отказване. И до ден сегашен не мога да допускам, че това е истина. Започваме да привикваме, само че аз не спирам да виждам видеа и да чета и, с цел да си подсещам какво се случва на няколко часа път от тук.
Само шест дни след началото на войната Алек потегля към Украйна, с цел да оказва помощ с каквото може. Как одобри решението му, Яна?
Яна: Той върви няколко пъти, само че чувството постоянно беше едно и също. Последните му ходения дори ми действаха под паника, тъй като ситуацията там ставаше все по-тежко. Даже разбрах, че с цел да ме защищити, не ми споделя къде отива. Той знае, че не виждам телевизия и няма по какъв начин да се схвана къде е, само че разбрах от наши другари, които ми звъняха да питат по какъв начин съм… В началото не знаех за какво ме питат, само че когато разбрах, се паникьосах грубо. Една нощ дребната ни щерка се разсъни пищейки за него, аз му звъня - телефонът му беше изключен и това продължи пет часа, до момента в който той не се обади по-късно.
Успяваше ли да го подкрепяш в оня миг?
Яна: Честно казано, не съм го подкрепяла, само че той нищо не позволяваше да му приказвам по тази тематика. Защото няма късмет да го трансформира в това, което той желае да направи. На рационално равнище аз разбирах, че той самият няма различен избор - за него това беше единственото, което можеше да направи. Но въпреки всичко всички хора сме егоисти и аз по собствен личен метод желаех той да е в сигурност. Просто в един миг би трябвало да приемеш че такова е ситуацията.
Нещата посред им се развиват бързо и от този момент вървят един до различен в живота и в работата. Тя написа филми и ги режисира, той ги продуцира взаимно с компанията No Blink, в която е съучастник. В момента приготвят най-новия филм на Яна, “Диада ”, който споделя за насилието в учебното заведение, наред с доста други тематики, настоящи измежду младежите.
През годините пътят им минава през Съединени американски щати, Лондон, с цел да се открият най-после в София, където сега живеят и гледат двете си дъщери, на 4 и на 9 години.
Обединяват ги, наред с доста други неща, споделената философия, че единственият вероятен път е да заявиш и отстояваш позиция, да променяш себе си, близките и обществото към по-добро. Затова и всеки аспект от работата им е обвързван по някакъв метод със обществени действия или проблеми, които постоянно са тематики табу, като опиатите или насилието в детска и юношеска възраст.
Непреклонната им гражданска позиция отекна доста мощно по време на церемонията на премиите “Икар ” тази година, и показаха недоволството си от решението на президента Румен Радев да не изпраща военна поддръжка за Украйна.
Логично е някак Алек и Яна в даден миг да застанат и зад политическа идея. Желанието им за смяна и вярата, че предстоят по-добри дни за София, ги въодушевява да се включат в инициативния комитет по издигане на за кмет на София, която беше оповестена по-рано тази седмица от обединението " Продължаваме промяната " - " Демократична България " - " Спаси София " - " Екипът на София ". В идващите месеци преди локалните избори, двамата ще бъдат измежду 150-те персони от всички браншове, които с имената си легитимират кандидатурата на Терзиев.
Седим в полумрачния салон на Дом на киното, от бара долу се носят бийтове на новите летни поп шлагери, а Яна и Алек допълват изреченията си. Той е спокоен и несклоняем в думите си (освен в случай че не приказва за политика, тогава се пали много), тя споделя че не би изтърпяла и един ден в Народното събрание, тъй като би ги “нападнала всичките ”.
Говорим си за кино, войната в Украйна, мълчанието в българските театрални среди, децата, бъдещето на София… Говорим си за всичко, което е значимо тук и в този момент, в сегашното.
Как стартира една ваша заран?
Яна: Кошмарно. (смее се) Започва доста рано, изключително в образователно време - първо едното дете на учебно заведение, след това кучето, след това другото дете в детската градина…
Алек: При мен стартира с топла вода и лимон. И някак денят свършва все по-късно, количеството сън се понижава с всяка минала седмица. Сякаш прекомерно доста работим и приоритизираме работата за сметка на фамилията, което би трябвало да бъде едно от най-важните неща наред с това да помагаш на хората да се развиват, да стават по-добри.
Спомняш ли си какво прави сутринта на 24 февруари 2022?
Алек: Помня доста добре по какъв начин се разсъниха в суматоха и не знаех за какво. Спах в гостната тази нощ, и когато се разсъниха, отворих телефона и разбрах, че терористичната организация на Путин е нахлула в Украйна. Целият ден мина в някакъв потрес пред тв приемника, двата преносимия компютър и телефона, тъй като следях български и задгранични медии. Опитвах се да се осведомявам оптимално, само че оставах в отказване. И до ден сегашен не мога да допускам, че това е истина. Започваме да привикваме, само че аз не спирам да виждам видеа и да чета и, с цел да си подсещам какво се случва на няколко часа път от тук.
Само шест дни след началото на войната Алек потегля към Украйна, с цел да оказва помощ с каквото може. Как одобри решението му, Яна?
Яна: Той върви няколко пъти, само че чувството постоянно беше едно и също. Последните му ходения дори ми действаха под паника, тъй като ситуацията там ставаше все по-тежко. Даже разбрах, че с цел да ме защищити, не ми споделя къде отива. Той знае, че не виждам телевизия и няма по какъв начин да се схвана къде е, само че разбрах от наши другари, които ми звъняха да питат по какъв начин съм… В началото не знаех за какво ме питат, само че когато разбрах, се паникьосах грубо. Една нощ дребната ни щерка се разсъни пищейки за него, аз му звъня - телефонът му беше изключен и това продължи пет часа, до момента в който той не се обади по-късно.
Успяваше ли да го подкрепяш в оня миг?
Яна: Честно казано, не съм го подкрепяла, само че той нищо не позволяваше да му приказвам по тази тематика. Защото няма късмет да го трансформира в това, което той желае да направи. На рационално равнище аз разбирах, че той самият няма различен избор - за него това беше единственото, което можеше да направи. Но въпреки всичко всички хора сме егоисти и аз по собствен личен метод желаех той да е в сигурност. Просто в един миг би трябвало да приемеш че такова е ситуацията.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ