Запознатостта с ключовите европейски институции остава висока сред българите -

Запознатостта с основните европейски институции остава висока измежду българите - Европейски парламент (90%), Европейска комисия (78%), Европейска централна банка (84%) и Европейски съвет (73%). Това демонстрира изследване на Евробарометър, извършено сред 12 и 18 февруари 2021 година По отношение на доверието във всяка една от тях сънародниците ни се намират покрай средноевропейските равнища, като у нас най-високо доверие получава Европейския парламент (45%), а най-ниско - Европейския съвет (41%). Над половината българи заявяват, че схващат метода, по които Европейски Съюз работи (56%). Делът на българските жители (53%), които декларират, че имат доверие на Европейски Съюз, отбелязва растеж по отношение на лятото на 2020 година и е подобен с този, регистриран измежду жителите на Европейски Съюз като цяло (49%). От Евробарометър регистрират, че доверието към Европейски Съюз измежду българите е по-високо, в сравнение с доверието към основни национални институции. Изключително ниско доверие получават националните политически партии (12%), държавното управление (23%) и правосъдната система (23%). Националите институции, които получават най-голямо доверие от сънародниците ни, са полицията (51%) и армията (53%). Доверието към всяка от тези институции на средноевропейско ниво обаче е по-високо от това в България. Медицинският и здравен личен състав получава по-голямо доверие от националните и наднационалните институции - близо 2/3 измежду българите (62%). Трайно позитивна остава и настройката на българите към Европейски Съюз като цяло. Повече от половината интервюирани (59%) споделят, че визията им за Европейски Съюз е позитивна, до момента в който на средноевропейско ниво тази настройка се поддържа от 46% от респондентите. България е една от трите страни членки, в които Европейски Съюз има най-положителен облик, като по този индикатор страната се подрежда до Португалия (76%) и Латвия (57%). Делът на респондентите, които смятат, че Европейски Съюз върви в вярната посока, се е повишил. В България тази оптимистична настройка се следи даже по-често (48%), в сравнение с равнище Европейски Съюз (42%). През лятото на 2020 година делът на сънародниците ни, които дефинират посоката на Европейски Съюз като вярна е 37%, а на средноевропейско ниво - 32%. През февруари 2021 негативната оценка за ситуацията, в което страната се намира, е една от преобладаващите публични настройки измежду българите. Делът на респондентите, които дефинират положението на България като положително, е едвам една пета (20%). Изключително невисок е делът на българите, които правят оценка позитивно положението на стопанската система (10%), обстановката със заетостта (10%) и предлаганите публични услуги (29%). По всеки от определените индикатори България се намира под междинното равнище, измерено измежду европейките жители като цяло. Делът на жителите, които чакат обстановката в България да се усъвършенства в идващите 12 месеца, въпреки и по-голям спрямо лятото на 2020 (19%), обхваща едва една четвърт от популацията на страната (25%). Сходно ниски са равнищата на оптимизъм, че обстановката с стопанската система (22%) и пазара на труда в България (24%) ще се усъвършенства в идната една година. Основните вътрешнополитически проблеми, пред които е изправена България, съгласно респондентите, са обстановката със опазването на здравето (47%), икономическото положение на страната (33%), покачващата се цена на живота (33%) и безработицата (30%). Както българските (43%), по този начин и европейските (38%) жители, дефинират опазването на здравето като най-актуалния проблем на Европейски Съюз. С напредването на епидемията обстановката със опазването на здравето в Европейски Съюз се възприема като все по-обезпокоителна както в България (20% растеж по отношение на лято 2020), по този начин и на средноевропейско ниво (16% растеж по отношение на лято 2020). Икономическата обстановка се преглежда като втория най-значим проблем пред Съюза както от българските жители (31%), по този начин и от жителите на Европейски Съюз като цяло (35%). По този индикатор обаче не се следи възходящо безпокойствие спрямо лятото на 2020 година, когато епидемията от ковид е в относително ранен стадий. Макар и да дефинират икономическата обстановка на Европейски Съюз като значим проблем, българите доста по-рядко правят оценка положението на европейската стопанска система като неприятно (35%) спрямо европейските си съграждани (60%). Малко повече от 1/4 от българските жители (27%) чакат в идващите 12 месеца положението на стопанската система на Европейски Съюз да се усъвършенства - ниво на оптимизъм, сходно с записаното на равнище ЕС27 (26%). Същевременно обаче песимистични настройки за утежняване на икономическата обстановка в Европейски Съюз се следят доста по-рядко измежду българите (19%), в сравнение с измежду европейските жители като цяло (36%). Прави усещане, че в съпоставяне със своите европейски съграждани (18%) българите (28%) са по-склонни да гледат на имиграцията като един от най-значимите проблеми на Европейски Съюз, нареждайки го на трето място по значимост. Обратната наклонност се следи по повод климатичните промени, които се загатват два пъти по-често като значим проблем от жителите на Европейски Съюз (20%), в сравнение с от българите (9%). Делът на българите, които показват задоволеност от метода, по който работи демокрацията в Европейски Съюз (51%), е съпоставим с този, регистриран измежду жителите на Европейски Съюз като цяло (53%). Оценката за демократичния развой на национално ниво обаче е по-негативна - по-малко от половината от българските жители (39%) споделят задоволеност от действието на демокрацията в България. Тази наклонност контрастира с настройките, регистрирани в границите на страните членки като цяло, където жителите са почти еднообразно задоволени от демокрацията в Европейски Съюз и демокрацията в страната им. По-малко от половината българи (42%) споделят мнението, че ползите на страната получават задоволително внимание в Европейски Съюз. Едва една трета от българите (33%) плануват, че животът на идващото потомство ще бъде по-труден от живота на настоящото - този дял е доста по-нисък от междинния дял, регистриран на ниво Европейски Съюз (56%). 92% от българите показват мнението, че техният глас би трябвало да се взема под внимание в по-висока степен за решенията, засягащи бъдещето на Съюза. Някои стопански политики получават забележителна поддръжка в почти идентична степен както измежду българите, по този начин и измежду европейските им съграждани - минимална работна заплата във всички страни-членки на Съюза (България - 87%, Европейски Съюз - 87%), заслужено данъчно облагане за огромните софтуерни компании (България - 88%, Европейски Съюз - 89%) и използване на ограничения за възстановяване на равенството сред половете на работното място (България - 74%, Европейски Съюз - 80%). Други, като настройките на българите към европейския стопански съюз с единна валута се разграничават в забележителна степен от тези на ниво Европейски Съюз. Докато на средноевропейско ниво тази политика се поддържа от 70% от жителите, в България този дял е едвам 40%. 77% от българите са на мнение, че обществените средства би трябвало да бъдат употребявани за стимулиране на вложенията в частния бранш. В почти същата степен е публикувана и настройката, че дребните и междинни предприятия би трябвало да получават поддръжка посредством съдействие сред обществения и частния бранш, координирано от Европейски Съюз. В региона на политиките за запазване на околната среда българските жители (51%) смятат, че най-важният приоритет на Европейския зелен пакт би трябвало да бъде битката с пластмасовите боклуци, до момента в който европейските жители (52%) слагат преди всичко създаването на възобновими енергийни източници. Вторият най-съществен приоритет както за българите (41%), по този начин и на средноевропейско ниво (39%) е подпомагането на европейските фермери. В съпоставяне с европейските граждани българите в по-голяма степен поддържат основната политика на Европейски Съюз за свободно придвижване на жители в границите на Съюза (България - 91%, Европейски Съюз - 85%), а също и неговото бъдещото разширение (България - 55%, Европейски Съюз - 46%). Значителна част от българските жители, въпреки и по-малка в съпоставяне със междинното равнище в Европейски Съюз, утвърждават създаването на общата комерсиална (69%), външна (66%), миграционна (62%), енергийна (62%) и отбранителна (71%) политика на страните-членки в Европейски Съюз. По отношение на техните персонални финанси епидемията е засегнала в по-висока степен българите (61%) в сравнение с жителите на Европейски Съюз (42%). Последствията от епидемията за националните стопански системи обаче са доста по-осезаеми за респондентите. Усещането, че епидемията се е отразила негативно на локалната стопанска система е особено в идентична степен, както за съвсем всички български жители (93%), по този начин и за жителите на страните-членки на Европейски Съюз (93%). Приблизително една трета от българите (32%) споделят мнението, че локалната стопанска система ще се възвърне преди 2023 година, до момента в който на ниво Европейски Съюз упованията за възобновяване в кратковременен проект са малко по-песимистични (28%). От друга страна обаче е по-висок делът на българските жители (12%), които са по-склонни да смятат, че локалната стопанска система няма да се възвърне в никакъв случай спрямо жителите на Европейски Съюз (8%). Ограничителните ограничения против ковид са прекарване, с което забележителна част от българите (42%) се оправят мъчно. По отношение на цялостните ограничения за битка с епидемията българите заявяват по-висока задоволеност от ограниченията на ниво Европейски Съюз (55%), в сравнение с от тези, въведени от националното държавно управление (47%). Повече от две трети от българските жители (68%) дефинират ограниченията като оправдани. Две трети от българите (62%) заявяват доверие в Съюза, че в бъдеще ще взема верни решения - ниво на доверие, съизмеримо с записаното на равнище Европейски Съюз (59%). Огромното болшинство от българите (90%) смятат, че на Европейски Съюз би трябвало да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с следствията от епидемията или евентуални бъдещи рецесии. Сравнително високото доверие в бъдещите дейности на Съюза може да изясни позитивните настройки към Плана на Европейски Съюз за възобновяване на Европа, който има за цел облекчение на икономическите последствия от епидемията. Повече от половината от българските жители (60%) са на мнение, че ограниченията, планувани в Плана за възобновяване, ще бъдат ефикасни Най-важният приоритет на Европейски Съюз в отговор на епидемията, както съгласно българите (30%), по този начин и съгласно жителите на Европейски Съюз (36%), би трябвало да бъде обезпечаването на бърз достъп до безвредни и ефикасни ваксини за страните-членки на Съюза. Потенциалните политики на Европейски Съюз за справяне с следствията от епидемията, които българите в най-висока степен дефинират като предпочитани, са използването на обществени политики за поддръжка на засегнатите предприятия служащи (30%), вложения в стопанските системи на страните-членки (30%), основаването на единна европейска здравна политика (29%) и единна тактика за справяне с бъдещи рецесии (29%). Изброените политики се преглеждат като главен приоритет и на ниво Европейски Съюз. Единствената отчетлива разлика се отнася до по-ниската податливост на българските жители (12%) да поддържат присъединяване на Европейски Съюз в реакцията против епидемията в международен мащаб спрямо европейките жители (24%). Делът на българските жители, които смятат, че Европейски Съюз има основна роля в обезпечаването на достъп до ваксини, е забележителен (87%) и по-висок от този на средноевропейско ниво (69%). Сред другите източници на информация за имунизациите против ковид българите е по-вероятно да се доверят на Европейски Съюз (12%), в сравнение с локалното държавно управление (8%). Информацията, идваща от здравни експерти, получава най-голямо доверие както в България (62%), по този начин и на ниво Европейски Съюз (67%). Българите обаче е доста по-вероятно да се доверяват на информация от неспециалисти в непосредственото им обграждане (39%) спрямо жителите на Европейски Съюз (19%). Около две трети от българите (62%) показват подозрение в сигурността на имунизациите против коронавирус поради бързите темпове на тяхното създаване. Убеждението, че съществуват дълготрайни странични резултати от имунизациите, които към момента не са известни, е настройка публикувана в идентична степен измежду българските (65%) и европейските (67%) жители. Българите (54%) обаче са в по-малка степен склонни да гледат оптимистично на капацитета на имунизациите да доведат епидемията до край спрямо жителите на Европейски Съюз (70%). Малко след началото на имунизационната кампания българите заявяват доста по-ниска подготвеност да се имунизират против коронавирус в съпоставяне с жителите на Европейски Съюз. Делът на българските жители (19%), които биха желали да се имунизират допустимо най-скоро (или към този момент са го направили), е повече от два пъти по-малък спрямо този на ниво ЕС27 (45%). Високите равнища на песимизъм към сигурността на имунизациите евентуално са една от аргументите за относително огромния % българи, които декларират, че въобще не са склонни да се имунизират (22%). По декларативен отвод от ваксинация България (22%) се подрежда на едно от първите места в ЕС наред с Кипър (26%), Латвия (23%), Франция (22%) и Хърватия (22%).