Премиера на Несъгласни думи -2 от Димитър Бочев в София
Заповядайте на 14 ноември (вторник) от 18,30 ч. в GREENWICH BOOK CENTER, бул. „ Витоша “ №37
По време на премиерата книгата ще бъде показана от проф. Божидар Кунчев.
А фрагменти от нея ще четат именити български артисти.
„ Несъгласни думи – 2 “ на Димитър Бочев е подбуден от присъщия на създателя интерес към съотношението сред Божието и людското – както във фундаменталните добродетели и полезности, които християнската ни цивилизация следва, по този начин и в самостоятелната орис, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание създателят отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се пробва да разгадае ситуираността на съответния човек в човечеството, на индивида – в общността, на физичното – в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити спорове взаимоотношение сред националното, интернационалното и космополитното. Непреходна тематика на сборника е и оня деструктивен развой, който приятелят и преподавател на Бочев – философът Асен Игнатов, отбелязя като саморазпадане на хуманизма.
Езиково видяно, сборникът „ Несъгласни думи “ е художествена, литературна творба. Погледнато семантично, става дума за психически и метафизичен проучвания на генезиса на човешкото светоусещане, на органиката на духовността, на мъчителното еволюиране на човешкия жанр от хомо към сапиенс. Предадени на един колкото коренен, толкоз и саморасъл език, размислите на Бочев за силата и безсилието на съзнанието пред несъзнаваното, на рационалното пред ирационалното, на сетивното пред умозрителното, на земното пред извънземното вълнуват. А решимостта на създателя да се себеразкрие без излишък и в най-сакралните си безпокойства увлича по този начин, че незабелязано трансформира читателя в съавтор.
И може би най-много в това се крие очарованието на тази невероятна книга.
„ Несъгласни думи – 2 “ на Димитър Бочев е подбуден от присъщия на създателя интерес към съотношението сред Божието и людското – както във фундаменталните добродетели и полезности, които християнската ни цивилизация следва, по този начин и в самостоятелната орис, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание създателят отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се пробва да разгадае ситуираността на съответния човек в човечеството, на индивида – в общността, на физичното – в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити спорове взаимоотношение сред националното, интернационалното и космополитното. Непреходна тематика на сборника е и оня деструктивен развой, който приятелят и преподавател на Бочев – философът Асен Игнатов, отбелязя като саморазпадане на хуманизма.
Езиково видяно, сборникът „ Несъгласни думи “ е художествена, литературна творба. Погледнато семантично, става дума за психически и метафизичен проучвания на генезиса на човешкото светоусещане, на органиката на духовността, на мъчителното еволюиране на човешкия жанр от хомо към сапиенс. Предадени на един колкото коренен, толкоз и саморасъл език, размислите на Бочев за силата и безсилието на съзнанието пред несъзнаваното, на рационалното пред ирационалното, на сетивното пред умозрителното, на земното пред извънземното вълнуват. А решимостта на създателя да се себеразкрие без излишък и в най-сакралните си безпокойства увлича по този начин, че незабелязано трансформира читателя в съавтор.
И може би най-много в това се крие очарованието на тази невероятна книга.
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.
Димитър Бочев е роден на 13.08.1944 година в Силистра. Следва философия в Софийския университет. Многократно е задържан от Държавна сигурност за свободомислие. Под давление на Държавна сигурност два пъти е изключван от университета – последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше образователно заведение на страната. През 1972 година напуща по рискован метод НР България и се открива в Западна Германия, където получава политическо леговище. Участва интензивно в интернационалната правозащитна активност на Хелзинкския комитет. Работи като постоянен помощник на Радио Германия (Deutsche Welle), а от 1975 година е програмен редактор в българската редакция на Радио „ Свободна Европа “, където дълги години дава отговор за културно-публицистичната стратегия „ Контакти “. Писал е и за съветското издание на излизащото на седем езика в Париж списание на Солженицин „ Континент “ и е съавтор на редица направени за английската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тема, някои от които за творчеството и гибелта на близкия му другар Георги Марков. Бочев е бил помощник на президента Желев по въпросите на филантропичната помощ от чужбина, работи като сътрудник на РСЕ в София, взе участие в активността на Българския хелзинкски комитет, разгласява постоянно в периодическия щемпел, сътрудничи интензивно и на електронните медии, води есеистични рубрики във вестниците „ Демокрация “, „ Труд “ и „ Стандарт “, печата в литературните ни списания. Романи: „ Междинно кацане “, „ Генезис ІІ “, „ Синеокият слепец “, „ Белият слон “ и „ Опит за възторг “. Издал е и сборниците метафизичен есета „ Хомо емигрантикус “ (БАН), „ Боготърсачът сред беса и слепотата “ (Фондацията на доктор Желев) и „ Несъгласни думи “ (Хермес). Всичките му произведения са високо оценени от художествената ни рецензия, а през 1997 година „ Синеокият слепец “ печели Специалната премия на Фондация „ Развитие “ за нов български разказ. Основни тематики на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими в границите на земното проклети въпроси за безсилието на словото пред битието, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и просвета, на творчество и гибел, на гений и темперамент, за трагичния дуел сред рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас. Авторът разяснява и диктатурата на посредствеността, философията на любовта, на изневярата, на самоубийството, както и настоящия смисъл на фундаменталните древен начала. За целокупното си творчество Димитър Бочев е почетен с Юбилейната премия на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година През пролетта на 2013 година Бочев е краткосрочно политически консултант във краткотрайното държавно управление на Марин Райков.
Живее в София със сина си Тео. Наред с българското, има и немско поданство, член е на МАИ и на Съюза на баварските публицисти.
Преди дни той беше отличен в годишните награди на Портал „ Култура “ за книгата „ Несъгласни думи “.
По време на премиерата книгата ще бъде показана от проф. Божидар Кунчев.
А фрагменти от нея ще четат именити български артисти.
„ Несъгласни думи – 2 “ на Димитър Бочев е подбуден от присъщия на създателя интерес към съотношението сред Божието и людското – както във фундаменталните добродетели и полезности, които християнската ни цивилизация следва, по този начин и в самостоятелната орис, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание създателят отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се пробва да разгадае ситуираността на съответния човек в човечеството, на индивида – в общността, на физичното – в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити спорове взаимоотношение сред националното, интернационалното и космополитното. Непреходна тематика на сборника е и оня деструктивен развой, който приятелят и преподавател на Бочев – философът Асен Игнатов, отбелязя като саморазпадане на хуманизма.
Езиково видяно, сборникът „ Несъгласни думи “ е художествена, литературна творба. Погледнато семантично, става дума за психически и метафизичен проучвания на генезиса на човешкото светоусещане, на органиката на духовността, на мъчителното еволюиране на човешкия жанр от хомо към сапиенс. Предадени на един колкото коренен, толкоз и саморасъл език, размислите на Бочев за силата и безсилието на съзнанието пред несъзнаваното, на рационалното пред ирационалното, на сетивното пред умозрителното, на земното пред извънземното вълнуват. А решимостта на създателя да се себеразкрие без излишък и в най-сакралните си безпокойства увлича по този начин, че незабелязано трансформира читателя в съавтор.
И може би най-много в това се крие очарованието на тази невероятна книга.
„ Несъгласни думи – 2 “ на Димитър Бочев е подбуден от присъщия на създателя интерес към съотношението сред Божието и людското – както във фундаменталните добродетели и полезности, които християнската ни цивилизация следва, по този начин и в самостоятелната орис, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание създателят отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се пробва да разгадае ситуираността на съответния човек в човечеството, на индивида – в общността, на физичното – в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити спорове взаимоотношение сред националното, интернационалното и космополитното. Непреходна тематика на сборника е и оня деструктивен развой, който приятелят и преподавател на Бочев – философът Асен Игнатов, отбелязя като саморазпадане на хуманизма.
Езиково видяно, сборникът „ Несъгласни думи “ е художествена, литературна творба. Погледнато семантично, става дума за психически и метафизичен проучвания на генезиса на човешкото светоусещане, на органиката на духовността, на мъчителното еволюиране на човешкия жанр от хомо към сапиенс. Предадени на един колкото коренен, толкоз и саморасъл език, размислите на Бочев за силата и безсилието на съзнанието пред несъзнаваното, на рационалното пред ирационалното, на сетивното пред умозрителното, на земното пред извънземното вълнуват. А решимостта на създателя да се себеразкрие без излишък и в най-сакралните си безпокойства увлича по този начин, че незабелязано трансформира читателя в съавтор.
И може би най-много в това се крие очарованието на тази невероятна книга.
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.
Димитър Бочев е роден на 13.08.1944 година в Силистра. Следва философия в Софийския университет. Многократно е задържан от Държавна сигурност за свободомислие. Под давление на Държавна сигурност два пъти е изключван от университета – последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше образователно заведение на страната. През 1972 година напуща по рискован метод НР България и се открива в Западна Германия, където получава политическо леговище. Участва интензивно в интернационалната правозащитна активност на Хелзинкския комитет. Работи като постоянен помощник на Радио Германия (Deutsche Welle), а от 1975 година е програмен редактор в българската редакция на Радио „ Свободна Европа “, където дълги години дава отговор за културно-публицистичната стратегия „ Контакти “. Писал е и за съветското издание на излизащото на седем езика в Париж списание на Солженицин „ Континент “ и е съавтор на редица направени за английската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тема, някои от които за творчеството и гибелта на близкия му другар Георги Марков. Бочев е бил помощник на президента Желев по въпросите на филантропичната помощ от чужбина, работи като сътрудник на РСЕ в София, взе участие в активността на Българския хелзинкски комитет, разгласява постоянно в периодическия щемпел, сътрудничи интензивно и на електронните медии, води есеистични рубрики във вестниците „ Демокрация “, „ Труд “ и „ Стандарт “, печата в литературните ни списания. Романи: „ Междинно кацане “, „ Генезис ІІ “, „ Синеокият слепец “, „ Белият слон “ и „ Опит за възторг “. Издал е и сборниците метафизичен есета „ Хомо емигрантикус “ (БАН), „ Боготърсачът сред беса и слепотата “ (Фондацията на доктор Желев) и „ Несъгласни думи “ (Хермес). Всичките му произведения са високо оценени от художествената ни рецензия, а през 1997 година „ Синеокият слепец “ печели Специалната премия на Фондация „ Развитие “ за нов български разказ. Основни тематики на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими в границите на земното проклети въпроси за безсилието на словото пред битието, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и просвета, на творчество и гибел, на гений и темперамент, за трагичния дуел сред рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас. Авторът разяснява и диктатурата на посредствеността, философията на любовта, на изневярата, на самоубийството, както и настоящия смисъл на фундаменталните древен начала. За целокупното си творчество Димитър Бочев е почетен с Юбилейната премия на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година През пролетта на 2013 година Бочев е краткосрочно политически консултант във краткотрайното държавно управление на Марин Райков.
Живее в София със сина си Тео. Наред с българското, има и немско поданство, член е на МАИ и на Съюза на баварските публицисти.
Преди дни той беше отличен в годишните награди на Портал „ Култура “ за книгата „ Несъгласни думи “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ