Запомнете датата, уважаеми читатели – защото в аналите на българското

Запомнете датата, уважаеми читатели – тъй като в аналите на българското пътно строителство рядко се случва сходно знамение: път се ремонтира… качествено. Да, да, четете вярно – без дупки, без асфалт, който се отлепя като кори за баница на втората седмица, без сектори, които могат да се режат с нож за самун.

Говорим за печално известния III-1304 сред Бяла Слатина и с. Търнак – „ инженерния шедьовър “, който до неотдавна беше гордостта на родния „ ремонт на ремонта на ремонта “. Път, по който колите подскачаха като на родео, а асфалтът живееше по-кратко от букет за 8 март.

Всъщност появи се екипът на European Center for Transport Policies отпред с пътния специалист Диана Русинова. Не с лентички и фанфари, а с най-страшното оръжие за родния строител – всекидневен надзор. Ден след ден, с непоколебимо твърдоглавие, те стояха на обекта, до момента в който строителната компания, с всичкото си отвращение, не беше принудена да постави асфалт, който действително дава отговор на нормите и условията в Република България.



Така, след месеци срам, пътят към този момент е път. Чудото е реалност. И в случай че страната прави „ ремонт на ремонта на ремонта “, то Диана Русинова и нейният екип направиха надзор на контрола на ремонта – и се оказа, че това работи.

Сега остава да забележим какъв брой дълго ще издържи това ново „ качествено “ създание, преди някой отново да реши, че му би трябвало ремонт. Защото, знаете – в България асфалтът е като киселото мляко: има период на валидност.