Защо светът няма да се размине без руски петрол и газ
Започвайки публикация за това какво се случва в света на енергетиката, ще засегна събитията в Донецка и Луганска национални републики и в Украйна.
Никога в историята нацисткият режим не се е съгласявал да се откаже непринудено от властта, вкопчвайки се в нея до последно. Почеркът постоянно е еднакъв: да въоръжиш Хитлерюгенд и Фолксщурм, да промиеш мозъците с агитация и да ги изпратиш на кръвопролитие – да се противопоставиш на неведнъж надминаващ по мощ зложелател. По-нататък в сюжета - очаквания за армията на Венк и водите на Шпрее в тунелите на метрото, където се крие цивилното население. Нацистите от всички линии в никакъв случай не са си тръгвали без цивилни жертви и техните дейности постоянно са били оправдавани от пропагандата на Гьобелс.
И няма различен метод да спреш нацизма, с изключение на един: съветски щик в гърлото. За следващ път съветската войска става доктор за нацизма – просто няма различен. Изводът е елементарен: всеки, който не поддържа дейностите на нашата войска, е съизвършител на нацизма, колкото и красиви думи да се прикрива тази позиция. Времето на полутоновете свърши, всичко си е на мястото - има единствено черно и бяло.
Сега към това, което се случва в енергийния бранш. Това може да се опише в резюме: светът стартира преразпределение на енергийния пазар. Нека ви припомня, че в стратегическата теория за национална сигурност на Съединени американски щати, чиято последна версия е подписана от Тръмп през декември 2017 година, написа черно на бяло: Русия, Китай, Иран и Северна Корея са стратегически съперници на Съединени американски щати. Русия е в нахлуване на енергийния фронт, Съединени американски щати би трябвало да завладяват самодейността и да поемат водеща роля.
Но особеностите на ресурса, който назоваваме с думата " петрол ", пречат на политическите желания на щатите. Прищявката на майката природа не може да бъде поправена с президентски укази и гласоподаване в Конгреса: петролът, открит в недрата на Северна Америка, е лек и с ниско наличие на сяра. Ако много пресилено си представим рафинирането на петрол като нагряване на цилиндрична колона, където е излята и нагрята, получаваме следното. В най-горната част на колоната се образуват разнообразни марки бензин, изпод - керосин, дизелово гориво, мазут, катран и асфалт. Колкото по-лек нефт се излива в този цилиндър, толкоз повече крайният артикул е в горната част на колоната, толкоз по-малко артикул е в долната част. Преработката единствено на лек нефт води до дефицит на дизелово гориво, мазути асфалт.
Отсъствието на тежък нефт в находищата в Съединените щати е проблем, който американските петролни компании са принудени да вземат решение втори век. Има два съществени източника на подмяна на подобен нефт - петролът от катранените пясъци на Канада и Венецуела, надлежно за северните и южните щати. Блокадата на доставките от Венецуела първият изстрел в крайници, едностранното отдръпване от нуклеарната договорка с Иран и блокадата на петрола от тази страна беше вторият. Байдън се отхвърли от плана за нов петролопровод от Канада - кракът от пукотевица стана изцяло продупчен и затова през днешния ден е просто невероятно да се отърват от нуждата от импорт от трети страни.
Единственият претендент за мястото на венецуелския нефт е нашият, съветският нефт “Урал” и мазутът M-100. Резултатът е отсъствието на компанията " Роснефт " в санкционните описи и отлагането на началото на глобите против обслужващите я банки за средата на юни 2022 година Съвсем задоволителен интервал, с цел да се намерят разновидности за заобикаляне на глобите през това време и в това време да се приключи военната интервенция за денацификация и демилитаризация на Украйна. Всички наказания, цялата ненавист на груповия Запад към Русия завъртяха носа ни към химическите свойства на петрола – абсурд, само че факт.
От 2020 година Русия се бори с Мексико, което е доста по-близо географски, за 2-3-то място по доставки на нефт и петролни артикули за Съединени американски щати. Средната цена на един галон дизелово гориво на бензиностанциите в Съединени американски щати по време на мандата на Байдън се е нараснала с 60%, а това към този момент е сериозен избирателен риск за Демократическата партия. Можете да играете на наказания, само че не за дълго - и ние също изискуем това на майката природа и грешките, които позволяват президентите на Щатите.
Съединените щати имат и друга енергийна слабост – демократичният метод на стопанската система. В името на демократичните канони, държавното управление на Съединени американски щати не е директен участник в стопанската система като цяло и в енергетиката в частност. Целият енергиен бранш също е частна благосъстоятелност, от атомните електроцентрали до заводите за полутечен природен газ. Няма държавни дотации за производителите на ВПГ, държавна помощ - единствено частен търговец. Цената на цех за полутечен природен газ е допустимо най-грубо казано просто 1 милиард $ за всеки милион тона годишен потенциал. Частните търговци нямат такива свободни пари, защото минималният потенциал на заводите за полутечен природен газ в Съединени американски щати е 6 милиона тона годишно. Така че вземат заеми от банките. Като поръчителство - дълготрайни контракти за доставка с най-малко някой, само че този някой би трябвало да е измежду най-сериозните компании. Част от заводите в Съединени американски щати в действителност са благосъстоятелност на компании от Индия и Южна Корея, които имат лични дистрибуторски мрежи в своите страни. Съответно тези компании въобще не се интересуват от санкционната блъсканица към Русия, задачата им е елементарна - да обезпечават надеждно своите консуматори, а не да играят политически игри.
Оттук и заключението: никакъв предполагаем „ американски поток “, който да изпраща целия ВПГ, създаден в Съединени американски щати извънредно в Европа, е неосъществим по принцип. Всички приказки, че Съединени американски щати са почнали преразпределение на международната енергетика само с цел да доставят на Европа някакъв " американски ВПГ ", са нелепости. Няма американски ВПГ, а само създаден в Съединени американски щати ВПГ.
Това се потвърждава и от обстоятелството, че през целия февруари емисарите на Вашингтон се втурнаха по целия свят, пробвайки се да убедят не своите, а непознатите производители на полутечен природен газ да заменят тръбопроводните доставки на съветски газ за Европа. Те дадоха обещание отстъпки, пробваха се да изнудват, само че резултатът е явен: търсенето на ВПГ в света толкоз надвишава размера на производството, че няма да има подмяна.
Все отново ще поясня: Катар драговолно посрещна пратениците на Байдън. През 2021 година 7% от общия размер катарски ВПГ е изпратен в Европа, т.е. 5,4 милиона тона (7,5 милиарда кубически метра газ в обикновено състояние). През 2022 година Катар, изпитвайки невероятна благосклонност към Съединени американски щати и Европа, е подготвен да изпрати на последните цели 8%, т.е. не 7,5 милиарда кубически метра, а цели 8,5 милиарда кубични метра. За да оценим големия триумф, дано единствено да ви припомня, че междинният размер на ползване на газ в Европа е 550 милиарда кубически метра.
В края на 2020 година стартира работа газопроводът ТАП-ТАНАП, по който газът от азербайджанското офшорно находище Шах Дениз преминаваше директно през Турция за Гърция и Италия. Проектният годишен потенциал е 16 милиарда кубически метра, от които Турция купи 6 милиарда кубически метра за няколко години напред. ТАП-ТАНАП доближава плановия си потенциал поетапно, през 2021 година през него са минали 14 милиарда кубически метра, тази година ще доближи 100% потенциал. Еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон пристигна в Баку, с цел да убеди Алиев да усили размера на доставките и той общително се съгласи да направи това - да добави 2 милиарда кубически метра, т.е. да доближи плановите индикатори. От Брюксел се чу щастлив вик - целият Азербайджан е с нас, гибелта на “Газпром” не е надалеч!
А ето и думите на Алиев, които той сподели след диалозите с Путин на 24 февруари: „ Сега в Европа се работи за основаване на интерконектор сред разнообразни страни, фокусиран върху газ през Турция, било то съветски газ, азербайджански газ или какъвто и да е различен. В тази тенденция мисля, че е допустимо интензивно съдействие сред Русия и Азербайджан и във връзка с координирането на нашите старания. За конкуренция не се приказва, размерът е непостижим, само че е ясно, че даже дребни размери могат да създадат разлика в газовия пазар. За да избегнем това, ние сме подготвени да работим с съветската страна в тази посока. "
Илхам Алиев, както знаете, е приключил МГИМО, тъй че ще си направя труда да преведа от дипломатически на елементарен език: отговорът на заговора на потребителите на газ ще бъде заговорът на неговите снабдители. С кого още се срещнаха пратениците на Вашингтон? Норвегия, където им споделиха, че всичко в кралството е устойчиво от десетилетие, размерът на доставките на газ за Европейски Съюз е в границите на 100-110 милиарда кубически метра годишно и ще остане подобен. Много по-елегантен е отговорът на Алжир, различен снабдител на тръбопроводен газ за Европа. Държавната компания “Сонатрах” ще се радва да откликне с вас незабавно щом обезпечи всички свои вътрешни клиенти и извърши отговорностите си по дълготрайни контракти за доставка на ВПГ за Югоизточна Азия. Нека ви припомня, че първият в света цех за полутечен природен газ с огромен потенциал стартира работа в Алжир, тъй че “Сонатрах” въобще не е дилетант на този пазар. Първо – към нашите, след това – към Азия, а по-късно – към Европа, в случай че рестартираме тръбопровода през територията на Мароко, който не работи по политически аргументи. Така че ще чакатe.
В резултат на това газовата аритметика за Европа не се трансформира нито на йота. 550 милиарда кубически метра - търсене. 50 милиарда кубически метра - лично произвеждане. 110 милиарда кубични метра - Норвегия със своя “Екинор”. Алжир със своя “Сонатрах” – 50 милиарда куб.м. Азербайджан и неговата “СОЧАР”- 10 милиарда куб.м. През 2020 година размерът на доставките на LNG за Европа ще бъде още 115 милиарда кубически метра, от които, апропо, към 12 милиона тона са от Русия. Общо е към 335 милиарда кубически метра. Искате ли да зачеркнете тръбопроводните доставки на “Газпром”? Не става и даже Урсула фон дер Лайен схваща това и затова нашият газ не е в листата със наказания, не се планува.
И това, което се случва през днешния ден, е същото, което предвижда Дмитрий Медведев: 2000 $ за 1000 кубически метра. Не, теоретично замяната е допустима: потенциалът на европейските терминали за регазификация е 200 милиарда кубически метра годишно, само че даже в пика на доставките потенциалът се запълваше най-вече на 60%. Причина? Е, няма толкоз доста ВПГ на този свят, не! И когато Олаф Шолц декларира, че страната му има намерение да построи два терминала за регазификация на крайбрежията си за малко време, това демонстрира каквото и да било, само че не и съществуването на здрав разсъдък. Нивото на цените на европейския спот пазар е причинност, а не абсурд. Търсенето е по-високо от предлагането, два пазара, европейски и азиатски, се конкурират между тях за доставки и който предлага по-високи цени, той и получава.
Хипотетичният отвод на Русия да доставя газ за Европа към този момент не е енергийна рецесия, а стопански колапс освен на Европа, само че и на планетата. Русия няма газопроводи към Азия, като се изключи “Силата на Сибир”, Русия няма подобен размер произвеждане на полутечен природен газ, с цел да пренасочи газа към Азия. Следователно размерът газ, който няма да отиде в Европа, просто ще изчезне от международния пазар - и това е срив. Но това е неизгодно за самата Русия - и това е единственото нещо, което избавя планетата от газовия Армагедон.
От 1 март 80% от валутните доходи на съветските компании отиват в държавния бюджет, а ние въпреки всичко се нуждаем от долари и евро. Ние сме длъжни да приведем стопанската система в мобилизационен режим и се веселя, че в този момент мобилизацията стартира да става на каузи, а не думи. Нашият фронт е заместването на вноса на всички артикули, чийто импорт беше неразрешен. Нашият фронт измества цялата икономическа експортна активност от европейския пазар.
И в този момент Алексей Мордашов, притежателят на “Северстал”, който към този момент попадна под глобите, не стачкува, не заплаши да съди. Всичко се ограничи до спестовна откъм думи линия в прессъобщението на компанията му: „ Северстал” стопира да доставя артикули за страните от Европейски Съюз. " Без коментар, без философия или политически бръщолевене: отиваме в Азия, Близкия изток, всичко останало - чао-чао. Газовият ни бранш не е подготвен за такава маневра – това е единствено медицински факт. Именно заради тази причина размерът на изпомпване през газово-транспортната система на Украйна още веднъж доближи договорните числа. В Европа стана по-студено, размерът на производството на вятърните паркове падна с 15% заради спокойствието - има потребност от газ, Русия има потребност от валута - просто по този начин се случи.
За да разберем по-ясно какви са доставките на ВПГ за Европа спрямо доставките по тръбопроводи от Русия, ще дам малко повече детайлности. За 2020 година общият потенциал на европейските терминали е 253 милиарда кубически метра годишно, само че 36 милиарда кубични метра от тях са в Турция, тъй че ги зачекваме. Тръбите на “Газпром” не стигат до Испания и Португалия, т.е. зачертаваме още 68 милиарда кубически метра испански и 7,7 милиарда кубични метра португалски. Нашите тръби не отиват във Англия, което значи, че зачертаваме още 48,7 милиарда кубически метра. Общо в страните, в които отива съветският тръбопроводен газ, потенциалът на терминалите за приемане на ВПГ е 141,3 милиарда кубически метра. Обемът на доставките на “Газпром” за Европа без Турция, да припомня, е към 160 милиарда кубически метра. Дори на доктрина не съответствува, а на процедура още повече. Има данни за 2020 година, дано в резюме. Обемът на доставките на полутечен природен газ в края на същата година е 100 милиарда кубически метра, от които Испания и Португалия 27 милиарда кубични метра, т.е. повече от 70 милиарда кубични метра са доставени в страни, където са положени съветските газопроводи. Пъзелът не пасва без “Газпром”, даже и да треперите от ненавист към Русия като брезов лист или като Борис Джонсън.
И в този момент още една точка, още веднъж по отношение на Щатите. Основният им зложелател в стопанската система не е Русия, а Китай. Обемът на доставките от Китай за Щатите надвишава противоположния им поток с 300 милиарда $ годишно, голям дисбаланс. Това е повода за митническите войни сред Съединени американски щати и Китай през годините на Тръмп.
През февруари 2020 година беше подписано първото помирение - страните се споразумяха за взаимни дейности за възобновяване на паритета. Един от уговорките на Китай е да усили покупките на енергийни запаси от Съединени американски щати до 50 милиарда $ годишно. Да, през 2020 година пандемията се намеси, само че през 2021 година обстановката стартира да се усъвършенства. Обемът на доставките на американски въглища за Китай се е нараснал с 15% през годината (между другото, от Русия се е нараснал с 9%).
През 2021 година китайските държавни компании подписаха дузина дълготрайни контракта за ВПГ от Америка. Щатите имат повече или по-малко на този фронт - по силата на своите благоприятни условия, несъмнено. Но за Европа следствията са явни: увеличението на доставките както на ВПГ, по този начин и на въглища от Щатите е просто невероятно. Да, Съединените щати усилват производството на въглища, усилват скоростта на произвеждане на ВПГ, само че тези темпове не могат да бъдат толкоз мощни, че да прикрият проблемите на европейските спътници. Държавите са основали различна писта за себе си: в случай че по някаква причина Китай не купи целия контрактуван ВПГ, остатъкът постоянно може да бъде изхвърлен на конкурентни цени в Европа, само че нищо повече.
Що се отнася до самия Китай, специалистите са единомислещи, че до 2030 година размерът на потреблението на газ в Китай ще нарасне най-малкото до 550 милиарда кубически метра. Това е тъкмо същата сума, каквато се изисква от целия Европейски съюз. В Китай има място както за Щатите, по този начин и за Русия и тук даже не е нужно да се конкурираме с Вашингтон - бихме могли да се оправим с търсенето.
Ами Европа? “Зелената сделка” към този момент е в задната част на новинарския дневен ред - към този момент не им е до слънчеви панели и вятърни паркове, те някак си би трябвало да се измъкнат от спиранията в зареждането, които ясно проблясваха в мрачната вероятност. Целият размер газ, който беше изпомпван предходната година, е изтеглен от подземните складове в Европа, а отоплителният сезон ще продължи най-малко още един месец, като нормално завършва средата на април. Да припомня, че отоплителният сезон е, когато размерите на газ, впръскван в подземните складове, са по-ниски от размерите на неговия рандеман. Това значи, че Европейски Съюз ще подходи към интервала на инжектиране с рекордно привършване на хранилищата и въпросът няма да е по какъв начин да се размени съветският газ, а дали оборудването на хранилищата ще издържи нужния ритъм. Замяната на газ с въглища е явна маневра, само че за русофобите е двуостър нож, тъй като отхвърлянето на съветския газ е допустимо единствено в интерес на съветските въглища.
Разбира се, проблемите с енергийните запаси не свършват единствено с енергетиката. При сегашните ценови равнища в Европа 40% от мощностите на заводите за произвеждане на азотни торове и алуминиевите фабрики са спрени. Същото се отнася за 50% от химическите предприятия. Кой ще усили доставките на торове за Европа? Не ни интересува, президентът на Бразилия преди малко посети Москва, като реши да не се причислява към западните антируски наказания. В Бразилия желаят да понижат площта на джунглата за сметка на земеделска земя. Затова калиевите торове от Беларус, която също е под западните наказания, потекоха там и не престават да текат натам.
Целият свят, както обича да се величае груповият Запад, е малко леке на международната карта. Китай, Турция, Пакистан, Индия, Иран плюят по прословутите наказания, а в тях живее половината от популацията на света.
Съединени американски щати и други страни взеха решение да пуснат 60 милиона барела нефт на пазара по метод, който съгласно тях е метод да задържат цените надолу. Пазарът реагира мигновено: цената на барел се увеличи от 100 на 113 $ дневно. Защо? Половината от тези барели, 30 милиона тона, ще бъдат освободени от държавните запаси от Америка - същия лек нефт с ниско наличие на сяра. За какво? Да понижат цената в самите Щати? Няма проблем - само че единствено в случай че по едно и също време усилят доставките на нефт “Урал” и мазут M-100 от Русия.
Поскъпването на селскостопанските торове подсигурява повишаване на цените на храните, а западните водачи към този момент се приготвят - в санкционните описи не попадат питателните артикули, доставянето Русия. Повишаването на цените на алуминия, на петролните и газовите артикули - това е нарастване на цените на крайните артикули, т.е. инфлация в границите на Европейски Съюз и загуба на конкуренция на външните пазари. Рекордните цени на газа са рекордни цени за електрическа енергия и автоматизирано за алуминий - на 2 март 2022 година на Лондонската борса е подложен исторически връх от 3552 $ за звук. Европейските политиците могат да повтарят величествени думи колкото им харесва, че човек може и би трябвало да заплати за любовта към свободата със личното си благоденствие, само че няма ли да вървят по този начин против личните си данъкоплатци?
Превод: В. Сергеев
Никога в историята нацисткият режим не се е съгласявал да се откаже непринудено от властта, вкопчвайки се в нея до последно. Почеркът постоянно е еднакъв: да въоръжиш Хитлерюгенд и Фолксщурм, да промиеш мозъците с агитация и да ги изпратиш на кръвопролитие – да се противопоставиш на неведнъж надминаващ по мощ зложелател. По-нататък в сюжета - очаквания за армията на Венк и водите на Шпрее в тунелите на метрото, където се крие цивилното население. Нацистите от всички линии в никакъв случай не са си тръгвали без цивилни жертви и техните дейности постоянно са били оправдавани от пропагандата на Гьобелс.
И няма различен метод да спреш нацизма, с изключение на един: съветски щик в гърлото. За следващ път съветската войска става доктор за нацизма – просто няма различен. Изводът е елементарен: всеки, който не поддържа дейностите на нашата войска, е съизвършител на нацизма, колкото и красиви думи да се прикрива тази позиция. Времето на полутоновете свърши, всичко си е на мястото - има единствено черно и бяло.
Сега към това, което се случва в енергийния бранш. Това може да се опише в резюме: светът стартира преразпределение на енергийния пазар. Нека ви припомня, че в стратегическата теория за национална сигурност на Съединени американски щати, чиято последна версия е подписана от Тръмп през декември 2017 година, написа черно на бяло: Русия, Китай, Иран и Северна Корея са стратегически съперници на Съединени американски щати. Русия е в нахлуване на енергийния фронт, Съединени американски щати би трябвало да завладяват самодейността и да поемат водеща роля.
Но особеностите на ресурса, който назоваваме с думата " петрол ", пречат на политическите желания на щатите. Прищявката на майката природа не може да бъде поправена с президентски укази и гласоподаване в Конгреса: петролът, открит в недрата на Северна Америка, е лек и с ниско наличие на сяра. Ако много пресилено си представим рафинирането на петрол като нагряване на цилиндрична колона, където е излята и нагрята, получаваме следното. В най-горната част на колоната се образуват разнообразни марки бензин, изпод - керосин, дизелово гориво, мазут, катран и асфалт. Колкото по-лек нефт се излива в този цилиндър, толкоз повече крайният артикул е в горната част на колоната, толкоз по-малко артикул е в долната част. Преработката единствено на лек нефт води до дефицит на дизелово гориво, мазути асфалт.
Отсъствието на тежък нефт в находищата в Съединените щати е проблем, който американските петролни компании са принудени да вземат решение втори век. Има два съществени източника на подмяна на подобен нефт - петролът от катранените пясъци на Канада и Венецуела, надлежно за северните и южните щати. Блокадата на доставките от Венецуела първият изстрел в крайници, едностранното отдръпване от нуклеарната договорка с Иран и блокадата на петрола от тази страна беше вторият. Байдън се отхвърли от плана за нов петролопровод от Канада - кракът от пукотевица стана изцяло продупчен и затова през днешния ден е просто невероятно да се отърват от нуждата от импорт от трети страни.
Единственият претендент за мястото на венецуелския нефт е нашият, съветският нефт “Урал” и мазутът M-100. Резултатът е отсъствието на компанията " Роснефт " в санкционните описи и отлагането на началото на глобите против обслужващите я банки за средата на юни 2022 година Съвсем задоволителен интервал, с цел да се намерят разновидности за заобикаляне на глобите през това време и в това време да се приключи военната интервенция за денацификация и демилитаризация на Украйна. Всички наказания, цялата ненавист на груповия Запад към Русия завъртяха носа ни към химическите свойства на петрола – абсурд, само че факт.
От 2020 година Русия се бори с Мексико, което е доста по-близо географски, за 2-3-то място по доставки на нефт и петролни артикули за Съединени американски щати. Средната цена на един галон дизелово гориво на бензиностанциите в Съединени американски щати по време на мандата на Байдън се е нараснала с 60%, а това към този момент е сериозен избирателен риск за Демократическата партия. Можете да играете на наказания, само че не за дълго - и ние също изискуем това на майката природа и грешките, които позволяват президентите на Щатите.
Съединените щати имат и друга енергийна слабост – демократичният метод на стопанската система. В името на демократичните канони, държавното управление на Съединени американски щати не е директен участник в стопанската система като цяло и в енергетиката в частност. Целият енергиен бранш също е частна благосъстоятелност, от атомните електроцентрали до заводите за полутечен природен газ. Няма държавни дотации за производителите на ВПГ, държавна помощ - единствено частен търговец. Цената на цех за полутечен природен газ е допустимо най-грубо казано просто 1 милиард $ за всеки милион тона годишен потенциал. Частните търговци нямат такива свободни пари, защото минималният потенциал на заводите за полутечен природен газ в Съединени американски щати е 6 милиона тона годишно. Така че вземат заеми от банките. Като поръчителство - дълготрайни контракти за доставка с най-малко някой, само че този някой би трябвало да е измежду най-сериозните компании. Част от заводите в Съединени американски щати в действителност са благосъстоятелност на компании от Индия и Южна Корея, които имат лични дистрибуторски мрежи в своите страни. Съответно тези компании въобще не се интересуват от санкционната блъсканица към Русия, задачата им е елементарна - да обезпечават надеждно своите консуматори, а не да играят политически игри.
Оттук и заключението: никакъв предполагаем „ американски поток “, който да изпраща целия ВПГ, създаден в Съединени американски щати извънредно в Европа, е неосъществим по принцип. Всички приказки, че Съединени американски щати са почнали преразпределение на международната енергетика само с цел да доставят на Европа някакъв " американски ВПГ ", са нелепости. Няма американски ВПГ, а само създаден в Съединени американски щати ВПГ.
Това се потвърждава и от обстоятелството, че през целия февруари емисарите на Вашингтон се втурнаха по целия свят, пробвайки се да убедят не своите, а непознатите производители на полутечен природен газ да заменят тръбопроводните доставки на съветски газ за Европа. Те дадоха обещание отстъпки, пробваха се да изнудват, само че резултатът е явен: търсенето на ВПГ в света толкоз надвишава размера на производството, че няма да има подмяна.
Все отново ще поясня: Катар драговолно посрещна пратениците на Байдън. През 2021 година 7% от общия размер катарски ВПГ е изпратен в Европа, т.е. 5,4 милиона тона (7,5 милиарда кубически метра газ в обикновено състояние). През 2022 година Катар, изпитвайки невероятна благосклонност към Съединени американски щати и Европа, е подготвен да изпрати на последните цели 8%, т.е. не 7,5 милиарда кубически метра, а цели 8,5 милиарда кубични метра. За да оценим големия триумф, дано единствено да ви припомня, че междинният размер на ползване на газ в Европа е 550 милиарда кубически метра.
В края на 2020 година стартира работа газопроводът ТАП-ТАНАП, по който газът от азербайджанското офшорно находище Шах Дениз преминаваше директно през Турция за Гърция и Италия. Проектният годишен потенциал е 16 милиарда кубически метра, от които Турция купи 6 милиарда кубически метра за няколко години напред. ТАП-ТАНАП доближава плановия си потенциал поетапно, през 2021 година през него са минали 14 милиарда кубически метра, тази година ще доближи 100% потенциал. Еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон пристигна в Баку, с цел да убеди Алиев да усили размера на доставките и той общително се съгласи да направи това - да добави 2 милиарда кубически метра, т.е. да доближи плановите индикатори. От Брюксел се чу щастлив вик - целият Азербайджан е с нас, гибелта на “Газпром” не е надалеч!
А ето и думите на Алиев, които той сподели след диалозите с Путин на 24 февруари: „ Сега в Европа се работи за основаване на интерконектор сред разнообразни страни, фокусиран върху газ през Турция, било то съветски газ, азербайджански газ или какъвто и да е различен. В тази тенденция мисля, че е допустимо интензивно съдействие сред Русия и Азербайджан и във връзка с координирането на нашите старания. За конкуренция не се приказва, размерът е непостижим, само че е ясно, че даже дребни размери могат да създадат разлика в газовия пазар. За да избегнем това, ние сме подготвени да работим с съветската страна в тази посока. "
Илхам Алиев, както знаете, е приключил МГИМО, тъй че ще си направя труда да преведа от дипломатически на елементарен език: отговорът на заговора на потребителите на газ ще бъде заговорът на неговите снабдители. С кого още се срещнаха пратениците на Вашингтон? Норвегия, където им споделиха, че всичко в кралството е устойчиво от десетилетие, размерът на доставките на газ за Европейски Съюз е в границите на 100-110 милиарда кубически метра годишно и ще остане подобен. Много по-елегантен е отговорът на Алжир, различен снабдител на тръбопроводен газ за Европа. Държавната компания “Сонатрах” ще се радва да откликне с вас незабавно щом обезпечи всички свои вътрешни клиенти и извърши отговорностите си по дълготрайни контракти за доставка на ВПГ за Югоизточна Азия. Нека ви припомня, че първият в света цех за полутечен природен газ с огромен потенциал стартира работа в Алжир, тъй че “Сонатрах” въобще не е дилетант на този пазар. Първо – към нашите, след това – към Азия, а по-късно – към Европа, в случай че рестартираме тръбопровода през територията на Мароко, който не работи по политически аргументи. Така че ще чакатe.
В резултат на това газовата аритметика за Европа не се трансформира нито на йота. 550 милиарда кубически метра - търсене. 50 милиарда кубически метра - лично произвеждане. 110 милиарда кубични метра - Норвегия със своя “Екинор”. Алжир със своя “Сонатрах” – 50 милиарда куб.м. Азербайджан и неговата “СОЧАР”- 10 милиарда куб.м. През 2020 година размерът на доставките на LNG за Европа ще бъде още 115 милиарда кубически метра, от които, апропо, към 12 милиона тона са от Русия. Общо е към 335 милиарда кубически метра. Искате ли да зачеркнете тръбопроводните доставки на “Газпром”? Не става и даже Урсула фон дер Лайен схваща това и затова нашият газ не е в листата със наказания, не се планува.
И това, което се случва през днешния ден, е същото, което предвижда Дмитрий Медведев: 2000 $ за 1000 кубически метра. Не, теоретично замяната е допустима: потенциалът на европейските терминали за регазификация е 200 милиарда кубически метра годишно, само че даже в пика на доставките потенциалът се запълваше най-вече на 60%. Причина? Е, няма толкоз доста ВПГ на този свят, не! И когато Олаф Шолц декларира, че страната му има намерение да построи два терминала за регазификация на крайбрежията си за малко време, това демонстрира каквото и да било, само че не и съществуването на здрав разсъдък. Нивото на цените на европейския спот пазар е причинност, а не абсурд. Търсенето е по-високо от предлагането, два пазара, европейски и азиатски, се конкурират между тях за доставки и който предлага по-високи цени, той и получава.
Хипотетичният отвод на Русия да доставя газ за Европа към този момент не е енергийна рецесия, а стопански колапс освен на Европа, само че и на планетата. Русия няма газопроводи към Азия, като се изключи “Силата на Сибир”, Русия няма подобен размер произвеждане на полутечен природен газ, с цел да пренасочи газа към Азия. Следователно размерът газ, който няма да отиде в Европа, просто ще изчезне от международния пазар - и това е срив. Но това е неизгодно за самата Русия - и това е единственото нещо, което избавя планетата от газовия Армагедон.
От 1 март 80% от валутните доходи на съветските компании отиват в държавния бюджет, а ние въпреки всичко се нуждаем от долари и евро. Ние сме длъжни да приведем стопанската система в мобилизационен режим и се веселя, че в този момент мобилизацията стартира да става на каузи, а не думи. Нашият фронт е заместването на вноса на всички артикули, чийто импорт беше неразрешен. Нашият фронт измества цялата икономическа експортна активност от европейския пазар.
И в този момент Алексей Мордашов, притежателят на “Северстал”, който към този момент попадна под глобите, не стачкува, не заплаши да съди. Всичко се ограничи до спестовна откъм думи линия в прессъобщението на компанията му: „ Северстал” стопира да доставя артикули за страните от Европейски Съюз. " Без коментар, без философия или политически бръщолевене: отиваме в Азия, Близкия изток, всичко останало - чао-чао. Газовият ни бранш не е подготвен за такава маневра – това е единствено медицински факт. Именно заради тази причина размерът на изпомпване през газово-транспортната система на Украйна още веднъж доближи договорните числа. В Европа стана по-студено, размерът на производството на вятърните паркове падна с 15% заради спокойствието - има потребност от газ, Русия има потребност от валута - просто по този начин се случи.
За да разберем по-ясно какви са доставките на ВПГ за Европа спрямо доставките по тръбопроводи от Русия, ще дам малко повече детайлности. За 2020 година общият потенциал на европейските терминали е 253 милиарда кубически метра годишно, само че 36 милиарда кубични метра от тях са в Турция, тъй че ги зачекваме. Тръбите на “Газпром” не стигат до Испания и Португалия, т.е. зачертаваме още 68 милиарда кубически метра испански и 7,7 милиарда кубични метра португалски. Нашите тръби не отиват във Англия, което значи, че зачертаваме още 48,7 милиарда кубически метра. Общо в страните, в които отива съветският тръбопроводен газ, потенциалът на терминалите за приемане на ВПГ е 141,3 милиарда кубически метра. Обемът на доставките на “Газпром” за Европа без Турция, да припомня, е към 160 милиарда кубически метра. Дори на доктрина не съответствува, а на процедура още повече. Има данни за 2020 година, дано в резюме. Обемът на доставките на полутечен природен газ в края на същата година е 100 милиарда кубически метра, от които Испания и Португалия 27 милиарда кубични метра, т.е. повече от 70 милиарда кубични метра са доставени в страни, където са положени съветските газопроводи. Пъзелът не пасва без “Газпром”, даже и да треперите от ненавист към Русия като брезов лист или като Борис Джонсън.
И в този момент още една точка, още веднъж по отношение на Щатите. Основният им зложелател в стопанската система не е Русия, а Китай. Обемът на доставките от Китай за Щатите надвишава противоположния им поток с 300 милиарда $ годишно, голям дисбаланс. Това е повода за митническите войни сред Съединени американски щати и Китай през годините на Тръмп.
През февруари 2020 година беше подписано първото помирение - страните се споразумяха за взаимни дейности за възобновяване на паритета. Един от уговорките на Китай е да усили покупките на енергийни запаси от Съединени американски щати до 50 милиарда $ годишно. Да, през 2020 година пандемията се намеси, само че през 2021 година обстановката стартира да се усъвършенства. Обемът на доставките на американски въглища за Китай се е нараснал с 15% през годината (между другото, от Русия се е нараснал с 9%).
През 2021 година китайските държавни компании подписаха дузина дълготрайни контракта за ВПГ от Америка. Щатите имат повече или по-малко на този фронт - по силата на своите благоприятни условия, несъмнено. Но за Европа следствията са явни: увеличението на доставките както на ВПГ, по този начин и на въглища от Щатите е просто невероятно. Да, Съединените щати усилват производството на въглища, усилват скоростта на произвеждане на ВПГ, само че тези темпове не могат да бъдат толкоз мощни, че да прикрият проблемите на европейските спътници. Държавите са основали различна писта за себе си: в случай че по някаква причина Китай не купи целия контрактуван ВПГ, остатъкът постоянно може да бъде изхвърлен на конкурентни цени в Европа, само че нищо повече.
Що се отнася до самия Китай, специалистите са единомислещи, че до 2030 година размерът на потреблението на газ в Китай ще нарасне най-малкото до 550 милиарда кубически метра. Това е тъкмо същата сума, каквато се изисква от целия Европейски съюз. В Китай има място както за Щатите, по този начин и за Русия и тук даже не е нужно да се конкурираме с Вашингтон - бихме могли да се оправим с търсенето.
Ами Европа? “Зелената сделка” към този момент е в задната част на новинарския дневен ред - към този момент не им е до слънчеви панели и вятърни паркове, те някак си би трябвало да се измъкнат от спиранията в зареждането, които ясно проблясваха в мрачната вероятност. Целият размер газ, който беше изпомпван предходната година, е изтеглен от подземните складове в Европа, а отоплителният сезон ще продължи най-малко още един месец, като нормално завършва средата на април. Да припомня, че отоплителният сезон е, когато размерите на газ, впръскван в подземните складове, са по-ниски от размерите на неговия рандеман. Това значи, че Европейски Съюз ще подходи към интервала на инжектиране с рекордно привършване на хранилищата и въпросът няма да е по какъв начин да се размени съветският газ, а дали оборудването на хранилищата ще издържи нужния ритъм. Замяната на газ с въглища е явна маневра, само че за русофобите е двуостър нож, тъй като отхвърлянето на съветския газ е допустимо единствено в интерес на съветските въглища.
Разбира се, проблемите с енергийните запаси не свършват единствено с енергетиката. При сегашните ценови равнища в Европа 40% от мощностите на заводите за произвеждане на азотни торове и алуминиевите фабрики са спрени. Същото се отнася за 50% от химическите предприятия. Кой ще усили доставките на торове за Европа? Не ни интересува, президентът на Бразилия преди малко посети Москва, като реши да не се причислява към западните антируски наказания. В Бразилия желаят да понижат площта на джунглата за сметка на земеделска земя. Затова калиевите торове от Беларус, която също е под западните наказания, потекоха там и не престават да текат натам.
Целият свят, както обича да се величае груповият Запад, е малко леке на международната карта. Китай, Турция, Пакистан, Индия, Иран плюят по прословутите наказания, а в тях живее половината от популацията на света.
Съединени американски щати и други страни взеха решение да пуснат 60 милиона барела нефт на пазара по метод, който съгласно тях е метод да задържат цените надолу. Пазарът реагира мигновено: цената на барел се увеличи от 100 на 113 $ дневно. Защо? Половината от тези барели, 30 милиона тона, ще бъдат освободени от държавните запаси от Америка - същия лек нефт с ниско наличие на сяра. За какво? Да понижат цената в самите Щати? Няма проблем - само че единствено в случай че по едно и също време усилят доставките на нефт “Урал” и мазут M-100 от Русия.
Поскъпването на селскостопанските торове подсигурява повишаване на цените на храните, а западните водачи към този момент се приготвят - в санкционните описи не попадат питателните артикули, доставянето Русия. Повишаването на цените на алуминия, на петролните и газовите артикули - това е нарастване на цените на крайните артикули, т.е. инфлация в границите на Европейски Съюз и загуба на конкуренция на външните пазари. Рекордните цени на газа са рекордни цени за електрическа енергия и автоматизирано за алуминий - на 2 март 2022 година на Лондонската борса е подложен исторически връх от 3552 $ за звук. Европейските политиците могат да повтарят величествени думи колкото им харесва, че човек може и би трябвало да заплати за любовта към свободата със личното си благоденствие, само че няма ли да вървят по този начин против личните си данъкоплатци?
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ