Юбилейна среща на Г-7 - като за последно
Започващата през днешния ден среща на върха на Г-7 в Италия ще бъде 50-та юбилейна, само че водачите на западния свят няма какво да честват, а и настроението не е празнично. При това както по вътрешнополитически, по този начин и по световни аргументи: в множеството участващи страни рецесията на властта се задълбочава, а интернационалната обстановка става все по-неблагоприятна за „ водещите международни демокрации “. И най-важното е, че няма кого да винят за това с изключение на самите себе си.
Въпреки че самите западни водачи, естествено, не са съгласни с това: те си имат основния провинен за световната турбуленция - това е Русия. За трета поредна среща на Г-7 фокусът ще бъде върху „ съветската експанзия против Украйна “ и последствията от нея. Всичко е както нормално - съглашение за нови наказания и нови пакети помощи за Киев и все по-ясни закани против " Китай, който оказва помощ на Москва ". Нещо кардинално ново спрямо предходната година? По принцип да, само че отношението към Запада в света се утежни през последната година - и това е заслуга не на Москва и Пекин (въпреки че те работят върху това), а на самия Запад: израелската интервенция против Газа закупи характера на геноцид и разкри цялото лицемерие на „ напредналите демокрации “, техните „ загрижености “ за човешкия живот и апелите за „ сливане на целия свят против агресора “. Глобалният Юг намерено укорява Запада в двойни стандарти и ласкателство на Нетаняху и осмива всички опити Путин да бъде показан като палач, а Нетаняху като герой против тероризма. Западът не съумя да притегли страните от Глобалния Юг в антируската коалиция, а на фона на протичащото се в Газа апелите за „ помощ на Зеленски “ остават изцяло без отговор.
Следователно плануваната незабавно след края на събирането на Г-7 “среща на високо ниво за мир ” в Швейцария се проваля- от 160-те поканени страни единствено половината ще дойдат и множеството от тях ще бъдат в Европа и груповия Запад (Австралия, Канада и т.н.) Но даже измежду съгласните единствено половината ще имат посланичество на най-високо равнище, т.е. няма да има водачи на страните от Глобалния юг. Въпреки че рекорден брой основни страни от Юга бяха поканени на самата Г-7 в Италия - и някои даже ще дойдат - нито една от тях няма да отиде в Швейцария. Италианският министър председател Мелони предложения водачи на десетина незападни страни в Пулия, в това число шестима водачи на страните от Г-20. Ако бяха пристигнали всички, срещата на Г-7 щеше да се трансформира на практика в среща на две трети от Г-20. В края на краищата западният клуб включва не седем, а осем членове на Г-20 - в това число ръководителя на Европейския съвет. Поканени бяха и водачите на Аржентина, Бразилия, Индия, Саудитска Арабия, Турция и Южна Африка - по този начин 14 от 20-те огромни международни водачи щяха се съберат в Италия. Кой не би бил там? Преди всичко Путин и Си Дзинпин, както и водачите на Южна Корея, Австралия, Мексико и Индонезия.
Саудитският принц Мохамед и южноафриканският президент Рамафоса обаче няма да дойдат в Италия - тъй че представителството на основните страни от световния юг ще бъде лимитирано до Милей, Лула и Моди (Ердоган, като водач на страна, която е част от НАТО, към момента е мъчно да се класифицира еднопосочно като незападен). Ясно е, че водачите на Бразилия и Индия съставляват максимален интерес за Запада - и двете страни са членове на БРИКС и доста му се желае те да вземат участие най-малко по някакъв метод в оказването на напън върху Русия. Но двамата доста опитни политици Лула и Моди несъмнено няма да се придържат към атлантическите проекти.
Е, главните участници в срещата, т.е. самите западни президенти и министър председатели, макар че ще приказват за Русия и Украйна, Китай, Израел и палестинците, от ден на ден ще мислят за личните си проблеми. И кой ще видят следващата година на срещата в Канада. Засега е ясно, че Риши Сунак сигурно няма да е измежду тях - след три седмици неговата партия ще загуби парламентарните избори и той ще напусне премиерския пост. Тази година ще се отдръпна и Шарл Мишел, ръководителят на Европейския съвет („ Президент на Европа “). Шансовете Джо Байдън скоро да се пенсионират са огромни и мисълта за това плаши множеството от неговите сътрудници от Г-7. В началото на юли позицията на Макрон явно ще отслабне доста - случката му с предварителни парламентарни избори може да докара евроскептично държавно управление на власт. Столът на Шолц се клати - само че даже и обединението да не се разпадне тази година, за идната есен са планувани нови избори. След това те ще се проведат в Канада и Япония - т.е. от цялата Г-7 единствено домакинята на срещата Джорджа Мелони може повече или по-малко решително да прави проекти за идващите няколко години. Въпреки че тази убеденост е доста относителна: фразата „ италианска вътрешна политическа непоклатимост “ е тематика от вицове.
Г-7 беше основана преди половин век, с цел да ръководи и координира по-добре в границите на западния свят - и да укрепи позицията си в незападния свят. „ Светът на социализма “, който съществуваше редом по това време, изчезна десетилетие и половина по-късно от международната сцена и се появи илюзията за надали не всемогъщество на Г-7 - само че все още няколко световни центрове на мощ са се разраснали и са в развой на образуване. Западноцентричният свят се трансформира в нещо от предишното - и единственият въпрос е скоростта и цената (за всички останали) на този развой.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10183Магдалена Ташева: Срещата на Г-7 с " атрактивни посетители " - Папата, Зеленски, Мавритания, Тунис и др.Алтернативен Поглед6821Магдалена Ташева: " Сглобката " отиде на тези избори с цел да може да се запази и да преиграе схематаАлтернативен Поглед26122Михаил Миков: България да върви напред със следовниците на Антим 1 и на инат на Вартоломеевци и Киряк СтефчовциАлтернативен Поглед55075Проф. Янко Янев на Международната атомна конференция във ВарнаАлтернативен Поглед92862Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед207797Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Погле
Въпреки че самите западни водачи, естествено, не са съгласни с това: те си имат основния провинен за световната турбуленция - това е Русия. За трета поредна среща на Г-7 фокусът ще бъде върху „ съветската експанзия против Украйна “ и последствията от нея. Всичко е както нормално - съглашение за нови наказания и нови пакети помощи за Киев и все по-ясни закани против " Китай, който оказва помощ на Москва ". Нещо кардинално ново спрямо предходната година? По принцип да, само че отношението към Запада в света се утежни през последната година - и това е заслуга не на Москва и Пекин (въпреки че те работят върху това), а на самия Запад: израелската интервенция против Газа закупи характера на геноцид и разкри цялото лицемерие на „ напредналите демокрации “, техните „ загрижености “ за човешкия живот и апелите за „ сливане на целия свят против агресора “. Глобалният Юг намерено укорява Запада в двойни стандарти и ласкателство на Нетаняху и осмива всички опити Путин да бъде показан като палач, а Нетаняху като герой против тероризма. Западът не съумя да притегли страните от Глобалния Юг в антируската коалиция, а на фона на протичащото се в Газа апелите за „ помощ на Зеленски “ остават изцяло без отговор.
Следователно плануваната незабавно след края на събирането на Г-7 “среща на високо ниво за мир ” в Швейцария се проваля- от 160-те поканени страни единствено половината ще дойдат и множеството от тях ще бъдат в Европа и груповия Запад (Австралия, Канада и т.н.) Но даже измежду съгласните единствено половината ще имат посланичество на най-високо равнище, т.е. няма да има водачи на страните от Глобалния юг. Въпреки че рекорден брой основни страни от Юга бяха поканени на самата Г-7 в Италия - и някои даже ще дойдат - нито една от тях няма да отиде в Швейцария. Италианският министър председател Мелони предложения водачи на десетина незападни страни в Пулия, в това число шестима водачи на страните от Г-20. Ако бяха пристигнали всички, срещата на Г-7 щеше да се трансформира на практика в среща на две трети от Г-20. В края на краищата западният клуб включва не седем, а осем членове на Г-20 - в това число ръководителя на Европейския съвет. Поканени бяха и водачите на Аржентина, Бразилия, Индия, Саудитска Арабия, Турция и Южна Африка - по този начин 14 от 20-те огромни международни водачи щяха се съберат в Италия. Кой не би бил там? Преди всичко Путин и Си Дзинпин, както и водачите на Южна Корея, Австралия, Мексико и Индонезия.
Саудитският принц Мохамед и южноафриканският президент Рамафоса обаче няма да дойдат в Италия - тъй че представителството на основните страни от световния юг ще бъде лимитирано до Милей, Лула и Моди (Ердоган, като водач на страна, която е част от НАТО, към момента е мъчно да се класифицира еднопосочно като незападен). Ясно е, че водачите на Бразилия и Индия съставляват максимален интерес за Запада - и двете страни са членове на БРИКС и доста му се желае те да вземат участие най-малко по някакъв метод в оказването на напън върху Русия. Но двамата доста опитни политици Лула и Моди несъмнено няма да се придържат към атлантическите проекти.
Е, главните участници в срещата, т.е. самите западни президенти и министър председатели, макар че ще приказват за Русия и Украйна, Китай, Израел и палестинците, от ден на ден ще мислят за личните си проблеми. И кой ще видят следващата година на срещата в Канада. Засега е ясно, че Риши Сунак сигурно няма да е измежду тях - след три седмици неговата партия ще загуби парламентарните избори и той ще напусне премиерския пост. Тази година ще се отдръпна и Шарл Мишел, ръководителят на Европейския съвет („ Президент на Европа “). Шансовете Джо Байдън скоро да се пенсионират са огромни и мисълта за това плаши множеството от неговите сътрудници от Г-7. В началото на юли позицията на Макрон явно ще отслабне доста - случката му с предварителни парламентарни избори може да докара евроскептично държавно управление на власт. Столът на Шолц се клати - само че даже и обединението да не се разпадне тази година, за идната есен са планувани нови избори. След това те ще се проведат в Канада и Япония - т.е. от цялата Г-7 единствено домакинята на срещата Джорджа Мелони може повече или по-малко решително да прави проекти за идващите няколко години. Въпреки че тази убеденост е доста относителна: фразата „ италианска вътрешна политическа непоклатимост “ е тематика от вицове.
Г-7 беше основана преди половин век, с цел да ръководи и координира по-добре в границите на западния свят - и да укрепи позицията си в незападния свят. „ Светът на социализма “, който съществуваше редом по това време, изчезна десетилетие и половина по-късно от международната сцена и се появи илюзията за надали не всемогъщество на Г-7 - само че все още няколко световни центрове на мощ са се разраснали и са в развой на образуване. Западноцентричният свят се трансформира в нещо от предишното - и единственият въпрос е скоростта и цената (за всички останали) на този развой.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10183Магдалена Ташева: Срещата на Г-7 с " атрактивни посетители " - Папата, Зеленски, Мавритания, Тунис и др.Алтернативен Поглед6821Магдалена Ташева: " Сглобката " отиде на тези избори с цел да може да се запази и да преиграе схематаАлтернативен Поглед26122Михаил Миков: България да върви напред със следовниците на Антим 1 и на инат на Вартоломеевци и Киряк СтефчовциАлтернативен Поглед55075Проф. Янко Янев на Международната атомна конференция във ВарнаАлтернативен Поглед92862Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед207797Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Погле
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ