Как не ни омръзна да ни бият?
Започваме с значимото конкретизиране, че нямаме никакво желание да отписваме България от битката за класиране на Европейското състезание. Напротив - би трябвало да насърчаваме "трикольорите " да се борят до последно. Всички българи поддържаме националния тим и стискаме палци още веднъж да се появим на огромната интернационална сцена. Добър или неприятен, това е нашият отбор. Подкрепата, позитивната сила и настройка са от значимо значение, само че това не значи, че би трябвало да си затваряме очите и да премълчаваме слабостите. Футболът няма да завоюва, в случай че след всеки крах започваме да плюем. Но няма да завоюва и в случай че си очертаем и живеем в розов свят, и не назоваваме същинските, значителните проблеми.
Не зачертаваме наболелите тематики, а търсим всевъзможни оправдения от рода на "ние сме дребна страна " и "този или оня ни е отговорен ". Едно нещо би трябвало да е кристално ясно. Няма никакъв смисъл управителните фактори във футбола да изясняват по какъв начин ентусиастите е по-добре да понижат упованията си към националния тим. Просто си губят времето. Това няма по какъв начин да се случи, защото България от край време е футболна нация и постоянно е "раждала " гении.
Именно заради тази причина вярата няма скоро да угасне. Проблемът е, че всяка последваща година все по-трудно изкарваме качествени играчи. Оставете малко настрани, че българските клубове залагат на чужденци. Правят го, защото не могат да си основат лични фрагменти. Колко клубове в България влагат в материалната си база и стадиона? Какви условия на труд получават треньорите? Мизерни, несъмнено, с дребни изключения.
Отборите, които се грижат за своите фрагменти, се броят на пръстите на едната ръка. Инвестира ли се в образованието на треньорите в академиите, които на много места, вместо да работят с децата, бързат, че е настъпило време за разработване на допълнители приходи. Какво да се прави? Трябва да се препитават. Колко деца упражняват на един терен и изобщо задоволителни ли са подготвителните стадиони? Връщат ли се надарени дечица, чиито родители нямат опция да заплащат таксите и оборудването на своите отрочета? Ето заради тези аргументи нямаме мощен народен тим. Не бива да виним футболистите за загубата от Чехия, защото колкото и да ни е тъжно, би трябвало да признаем, че тя е закономерна. Възпитаниците на Красимир Балъков дадоха това, което могат. Няма футболист, който да не желае да се изяви на сходна сцена. Едно обаче е желанието, напълно друго са уменията.
Просто това са им опциите. Ясно пролича, че огромна част от националите не са готови да играят футбол на високо движение. Съпротивителните им сили бързо се изчерпват, когато тимът против тях показва малко повече експанзия. Затова не трябва да надигат глави при първия си добър мач или гол в родното състезание, а да се стремят да се развиват.
Надяваме се с изявлението си след мача с чехите Балъков да е целял да защищити футболисите. Защото, в случай че това, което сподели го мисли, нищо положително не ни чака. Не може да е удовлетворен, откакто Чехия си игра с нас все едно беше на подготовка. И още нещо доста значимо, върху което е нужно да се намерения. Ок, БФС е обезпечил финансирането и прелестни условия за футболисти и треньори - база, възобновяване, лагери, пътувания и хотели. Безспорно е и никой не може да го отхвърли. В това отношение заслужават единствено похвали. Въпросът е дали е задоволително.
Със сигурност е пристигнало време да се повдигне полемика и дружно с клубовете да се изготви тактика за развиване на детско-юношеския футбол.
И за край - целесъобразно е отговорниците за националния тим малко да сменят тактиката със промяната и назначенията на треньорите, тъй като схемата към този момент до болежка ни е позната. Не, че нещо кой знае какъв брой ще се промени, просто за многообразие. Защото все по този начин се получава, че треньорите са в заварено състояние и имат чудесно опрощение. Вчера на това акцентира и Балъков, който съобщи, че играчите за първи път са в сходна настройка. И Хубчев говореше същото, а пък и експертите преди него...
На нас не ни остава нищо друго, с изключение на да се надяваме ситуацията да се усъвършенства.
Успех, България!
Не зачертаваме наболелите тематики, а търсим всевъзможни оправдения от рода на "ние сме дребна страна " и "този или оня ни е отговорен ". Едно нещо би трябвало да е кристално ясно. Няма никакъв смисъл управителните фактори във футбола да изясняват по какъв начин ентусиастите е по-добре да понижат упованията си към националния тим. Просто си губят времето. Това няма по какъв начин да се случи, защото България от край време е футболна нация и постоянно е "раждала " гении.
Именно заради тази причина вярата няма скоро да угасне. Проблемът е, че всяка последваща година все по-трудно изкарваме качествени играчи. Оставете малко настрани, че българските клубове залагат на чужденци. Правят го, защото не могат да си основат лични фрагменти. Колко клубове в България влагат в материалната си база и стадиона? Какви условия на труд получават треньорите? Мизерни, несъмнено, с дребни изключения.
Отборите, които се грижат за своите фрагменти, се броят на пръстите на едната ръка. Инвестира ли се в образованието на треньорите в академиите, които на много места, вместо да работят с децата, бързат, че е настъпило време за разработване на допълнители приходи. Какво да се прави? Трябва да се препитават. Колко деца упражняват на един терен и изобщо задоволителни ли са подготвителните стадиони? Връщат ли се надарени дечица, чиито родители нямат опция да заплащат таксите и оборудването на своите отрочета? Ето заради тези аргументи нямаме мощен народен тим. Не бива да виним футболистите за загубата от Чехия, защото колкото и да ни е тъжно, би трябвало да признаем, че тя е закономерна. Възпитаниците на Красимир Балъков дадоха това, което могат. Няма футболист, който да не желае да се изяви на сходна сцена. Едно обаче е желанието, напълно друго са уменията.
Просто това са им опциите. Ясно пролича, че огромна част от националите не са готови да играят футбол на високо движение. Съпротивителните им сили бързо се изчерпват, когато тимът против тях показва малко повече експанзия. Затова не трябва да надигат глави при първия си добър мач или гол в родното състезание, а да се стремят да се развиват.
Надяваме се с изявлението си след мача с чехите Балъков да е целял да защищити футболисите. Защото, в случай че това, което сподели го мисли, нищо положително не ни чака. Не може да е удовлетворен, откакто Чехия си игра с нас все едно беше на подготовка. И още нещо доста значимо, върху което е нужно да се намерения. Ок, БФС е обезпечил финансирането и прелестни условия за футболисти и треньори - база, възобновяване, лагери, пътувания и хотели. Безспорно е и никой не може да го отхвърли. В това отношение заслужават единствено похвали. Въпросът е дали е задоволително.
Със сигурност е пристигнало време да се повдигне полемика и дружно с клубовете да се изготви тактика за развиване на детско-юношеския футбол.
И за край - целесъобразно е отговорниците за националния тим малко да сменят тактиката със промяната и назначенията на треньорите, тъй като схемата към този момент до болежка ни е позната. Не, че нещо кой знае какъв брой ще се промени, просто за многообразие. Защото все по този начин се получава, че треньорите са в заварено състояние и имат чудесно опрощение. Вчера на това акцентира и Балъков, който съобщи, че играчите за първи път са в сходна настройка. И Хубчев говореше същото, а пък и експертите преди него...
На нас не ни остава нищо друго, с изключение на да се надяваме ситуацията да се усъвършенства.
Успех, България!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ