Министър Вълчев: Изоставаме с 2 години от Европа по брой уче...
Започваме разискване на образователните стратегии, опциите за отклонения в тях на учебно равнище, салдото сред типовете подготовка, както и формата и ролята на националните външни оценения и държавните зрелостни изпити. Тези тематики са част и от по-голям диалог, който стартирахме преди месеци - за смяна на структурата на системата и изместване на довеждане докрай на главно обучение в 8. клас.
Това сподели министър Красимир Вълчев на полемика, проведена от МОН с учители, шефове, родители, представители на синдикатите, университетските среди и неправителствения бранш и др.
Пред участниците той показа разбор на просветителните системи в европейските страни. „ Нашият образователен проект спрямо другите страни е релативно уравновесен, само че виждаме, че имаме по-малко образователни часове “, уточни министърът. В рамките на наложителното обучение страната ни изостава от страните членки с брой образователни часове, еднакъв на близо две години, като това е изключително очевидно в главното обучение. Разликата сред България и страните от Европейски Съюз е още по-голяма във връзка с проучването на естествените науки – делът на часовете по тези предмети е по-голям в множеството страни.
Анализът в Европейски Съюз демонстрира, че множеството страни употребяват резултатите от националните изпити за приемане на възпитаници в гимназиалната степен единствено в най-предпочитаните учебни заведения, в частни и/или в профилирани. Малко страни употребяват резултатите от националните изпити за банкет в гимназии. В обособени случаи те се употребяват като ориентир за опциите и ползите на учениците.
Затова ще обсъждаме и бъдещи промени в националните изпити и евентуално ще предизвикваме и ограничения за усилване на ролята на външното оценяване в 10. клас,
изясни министър Вълчев.
Според него данните от този народен изпит са евентуално най-обективни, защото нашата просветителна система обичайно демонстрира високи резултати в начален стадий, а в изпита след 7. клас има отражение на спомагателните уроци, които доста от учениците взимат. “В 10. клас данните може би са най-честни, само че имаме казусът, че резултатите са без значение за учениците и те не са стимулирани да покажат знанията си ”, изясни той. По думите му е разумно зрелостниците да поставят матура по главния профилиран предмет, който са изучавали през цялото време на приемането си в гимназията. „ Сега учениците се усещат по-сигурни по непознат език и 50% от зрелостниците го избират като втора матура “, посочи Красимир Вълчев.
Завършване на главно обучение в 8. клас и въвеждане на наложителна матура за главния профилиращ предмет бяха измежду измененията, за които огромна част от участниците в полемиката се оповестиха. Тези тематики ще продължат да се разискват и могат да залегнат в една последваща смяна на Закона за предучилищното и учебното обучение, стана ясно на срещата.
Част от промяната е и приемането на нови образователни стратегии. На уеб страницата на МОН към този момент са оповестени концепции на образователни стратегии, които са изпратени на районните ръководства на образованието и в идващите три месеца предстоят полемики по предмети в обособените региони. Министър Вълчев заяви още, че измежду премисляните промени е на база разнообразни критерии да се даде в по-голяма степен опция на учебните заведения да вършат нововъведения и отклонения от образователните проекти.
По време на полемиката шефът на Института по обучение проф. Галин Цоков очерта съществени трендове в останалите страни във връзка с националното външно оценяване. Италия и Франция да вземем за пример вкарват компетентностно основаното оценяване, а в Латвия с всеки възпитаник в клас се дискутира по какъв начин да усъвършенства своите резултати. Дания, Малта и Хърватия употребяват националните изпити, с цел да подобрят мотивацията за учене.
В своята презентация Георги Стайков от Института очерта моделите в държавите-членки при матурите. Някои страни ползват новаторски модели. Проектна работа плюс отбрана са въвели Австрия, Дания и Германия. В Гърция има цифрова база с въпроси с диференцирана компликация. Австрия опитва и с онлайн формати и автоматизирано оценяване, а интегрирани компетентностни изпити ползва Белгия.
В полемиката участваха заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова и Наталия Михалевска, а ректорът на НСА проф. Красимир Петков поздрави гостите при започване на форума.
Това сподели министър Красимир Вълчев на полемика, проведена от МОН с учители, шефове, родители, представители на синдикатите, университетските среди и неправителствения бранш и др.
Пред участниците той показа разбор на просветителните системи в европейските страни. „ Нашият образователен проект спрямо другите страни е релативно уравновесен, само че виждаме, че имаме по-малко образователни часове “, уточни министърът. В рамките на наложителното обучение страната ни изостава от страните членки с брой образователни часове, еднакъв на близо две години, като това е изключително очевидно в главното обучение. Разликата сред България и страните от Европейски Съюз е още по-голяма във връзка с проучването на естествените науки – делът на часовете по тези предмети е по-голям в множеството страни.
Анализът в Европейски Съюз демонстрира, че множеството страни употребяват резултатите от националните изпити за приемане на възпитаници в гимназиалната степен единствено в най-предпочитаните учебни заведения, в частни и/или в профилирани. Малко страни употребяват резултатите от националните изпити за банкет в гимназии. В обособени случаи те се употребяват като ориентир за опциите и ползите на учениците.
Затова ще обсъждаме и бъдещи промени в националните изпити и евентуално ще предизвикваме и ограничения за усилване на ролята на външното оценяване в 10. клас,
изясни министър Вълчев.
Според него данните от този народен изпит са евентуално най-обективни, защото нашата просветителна система обичайно демонстрира високи резултати в начален стадий, а в изпита след 7. клас има отражение на спомагателните уроци, които доста от учениците взимат. “В 10. клас данните може би са най-честни, само че имаме казусът, че резултатите са без значение за учениците и те не са стимулирани да покажат знанията си ”, изясни той. По думите му е разумно зрелостниците да поставят матура по главния профилиран предмет, който са изучавали през цялото време на приемането си в гимназията. „ Сега учениците се усещат по-сигурни по непознат език и 50% от зрелостниците го избират като втора матура “, посочи Красимир Вълчев.
Завършване на главно обучение в 8. клас и въвеждане на наложителна матура за главния профилиращ предмет бяха измежду измененията, за които огромна част от участниците в полемиката се оповестиха. Тези тематики ще продължат да се разискват и могат да залегнат в една последваща смяна на Закона за предучилищното и учебното обучение, стана ясно на срещата.
Част от промяната е и приемането на нови образователни стратегии. На уеб страницата на МОН към този момент са оповестени концепции на образователни стратегии, които са изпратени на районните ръководства на образованието и в идващите три месеца предстоят полемики по предмети в обособените региони. Министър Вълчев заяви още, че измежду премисляните промени е на база разнообразни критерии да се даде в по-голяма степен опция на учебните заведения да вършат нововъведения и отклонения от образователните проекти.
По време на полемиката шефът на Института по обучение проф. Галин Цоков очерта съществени трендове в останалите страни във връзка с националното външно оценяване. Италия и Франция да вземем за пример вкарват компетентностно основаното оценяване, а в Латвия с всеки възпитаник в клас се дискутира по какъв начин да усъвършенства своите резултати. Дания, Малта и Хърватия употребяват националните изпити, с цел да подобрят мотивацията за учене.
В своята презентация Георги Стайков от Института очерта моделите в държавите-членки при матурите. Някои страни ползват новаторски модели. Проектна работа плюс отбрана са въвели Австрия, Дания и Германия. В Гърция има цифрова база с въпроси с диференцирана компликация. Австрия опитва и с онлайн формати и автоматизирано оценяване, а интегрирани компетентностни изпити ползва Белгия.
В полемиката участваха заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова и Наталия Михалевска, а ректорът на НСА проф. Красимир Петков поздрави гостите при започване на форума.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ