Мозъкът има нужда от 1.5 МВ за да съхранява и управлява родния език
Започваме живота си като бебета, мозъкът ни създава звуци, които не значат нищо. Но доста скоро, още в най-ранна възраст започваме да произнасяме думи и напълно скоро те стартират да имат смисъл.
Сега, ново изследване демонстрира, че проучването на език сред раждането и ранната детска възраст не е толкоз елементарно, колкото наподобява.
Средно англо-говорящ възрастен евентуално ще е научил към 12,5 милиона бита информация, обвързвана с родния му език, оповестява група откриватели, разгласили изследването си в списание Royal Society Open Science.
„ Бита “ се отнасят до информация, която се съхранява в 0 и 1, типичният формат, употребен при цифрови устройства като компютри. Човешкият мозък кодира информацията в друг формат, само че „ обичай “ може да се употребява като съпоставяне. Оценките на откривателите се основават на редица калкулации и изчислителни модели.
„ Това може да наподобява изненадващо, само че във връзка с съхранението на цифрови медии, познанията ни по език съвсем пасват на размера на един диск “, пишат създателите в проучването. В този случай това би било дискета, съдържаща към 1,5 мегабайта информация, еквивалентна на към минута дълга ария като Mp3 файл.
Учените преценят, че в най-хубавия случай един възрастен си спомня и употребява от 1000 до 2000 бита на родния си език за един ден. В най-лошия случай си спомня едвам към 120 бита дневно. (Оценката на най-лошия сюжет е равна на количеството информация, съхранена в тази поредност: 011010000110100101100100011 00100011001010110111001100001011000 11011000110110111101110010011001000110 10010110111101101110)
Голяма част от тези 12,5 милиона бита езикова информация, съхранявана в мозъка, не е обвързвана с граматиката и синтаксиса, а по-скоро със смисъла, смисъла на думите, съгласно проучването.
„ Много проучвания на проучването на езици се концентрират върху синтаксиса, като да вземем за пример реда на думите “, разяснява в изказване съавторът Стив Пиантадоси, помощник по логика на психиката в Калифорнийския университет в Бъркли. „ Но нашето изследване демонстрира, че синтаксисът съставлява единствено една дребна част от проучването на езици и че главната компликация би трябвало да бъде в проучването на това, което значат толкоз доста думи. “
„ Именно това е, което отличава хората от обучаваните роботи, прибавя той. „ Машините знаят какви думи вървят дружно и къде се слагат в изречението, само че не знаят или знаят доста малко, за смисъла на думите. “
Тъй като смисъла на думите може да бъде доста сходно при другите езици, Пиантадоси заключава, че при хората говорещи два езика, най-вероятно няма да се постанова мозъкът да съхранява два пъти повече информация.
