АПИ ще инвентаризира и дигитализира всички договори и данни
„ Започваме цифровизация на всички контракти и данни в Агенция „ Пътна инфраструктура “. Това е належащо освен, с цел да се направи инвентаризация на всичко – пътища, мостове, защитни уреди, отвесна маркировка и други, само че и с цел да се улесни управлението при вземането на решения. А най-важното е да се изразходват транспарантно обществените средства “, написа БГНЕС.
Това сподели заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Николай Найденов на конгреси, отдадени на международния ден на Географските осведомителни системи, проведени от Есри България и Географска информационна система Алианс.
Найденов изясни, че на тази инвентаризация на данните ще стъпи Стратегията за развиване на пътната инфраструктура до 2030-та година и програмата за нейното осъществяване.
„ По този метод ще реализираме освен бистрота на обществените средства, които ще се разходват, само че и ще има доста по-голям надзор “, безапелационен бе заместник-министърът. Именно за транспарантното разходване на обществените средства, съгласно заместник-министъра, е належащо въвеждането на строителното осведомително моделиране, зад което стоят географските осведомителни технологии.
Трябва да се влага в процеси по възстановяване на съществуващите пространствени данни в системата на РРБ, в това число да се основат значими за страната пластове: обединен адресен указател, хидрография, цифрови двойници на пътната и жп инфраструктура, детайлни цифрови модели на значими територии, каквито са крайбрежните Дунавски и Черноморски зони, пласт с границите на обитаемоте места избрани по реда на Закон за устройство на територията.
Найденов заяви, че се работи по въвеждането на геопортал и обединен указател на всички документи, свързани с устройственото обмисляне, както и на осведомителна система за капиталово планиране на база на географските осведомителни технологии.
„ Липсата на указател на всички актове, които се издават от администрациите по отношение на устройството на територията, води до многото скандални градежи, които неведнъж виждаме “, изясни заместник-министърът. Найденов добави, че в случай че този указател е обществен, ние ще знаем още в допускането за направа на Подробните устройствени проекти, кой, какво, къде и по какъв начин ще строи. Тогава и гражданският бранш, и административният, ще могат да упражняват надзор.
„ С потреблението на Географска информационна система технологията извънредно елементарно и несъмнено ще можем да се осведомяваме какви са ресурсите на страната, какво има сега и какво следва да се направи “, безапелационен беше Найденов.
Най-важното в областта на Географска информационна система остават експертите и потребителите. Има потребност от спомагателни, общи старания сред администрацията, бизнеса, научната и академична общественост за поддържане на такава общественост в здрава, съперника среда. Това може да случи с ритмична и непрекъсната реализация на нови планове, струпване и система за шерване на пространствени данни.
Това сподели заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Николай Найденов на конгреси, отдадени на международния ден на Географските осведомителни системи, проведени от Есри България и Географска информационна система Алианс.
Найденов изясни, че на тази инвентаризация на данните ще стъпи Стратегията за развиване на пътната инфраструктура до 2030-та година и програмата за нейното осъществяване.
„ По този метод ще реализираме освен бистрота на обществените средства, които ще се разходват, само че и ще има доста по-голям надзор “, безапелационен бе заместник-министърът. Именно за транспарантното разходване на обществените средства, съгласно заместник-министъра, е належащо въвеждането на строителното осведомително моделиране, зад което стоят географските осведомителни технологии.
Трябва да се влага в процеси по възстановяване на съществуващите пространствени данни в системата на РРБ, в това число да се основат значими за страната пластове: обединен адресен указател, хидрография, цифрови двойници на пътната и жп инфраструктура, детайлни цифрови модели на значими територии, каквито са крайбрежните Дунавски и Черноморски зони, пласт с границите на обитаемоте места избрани по реда на Закон за устройство на територията.
Найденов заяви, че се работи по въвеждането на геопортал и обединен указател на всички документи, свързани с устройственото обмисляне, както и на осведомителна система за капиталово планиране на база на географските осведомителни технологии.
„ Липсата на указател на всички актове, които се издават от администрациите по отношение на устройството на територията, води до многото скандални градежи, които неведнъж виждаме “, изясни заместник-министърът. Найденов добави, че в случай че този указател е обществен, ние ще знаем още в допускането за направа на Подробните устройствени проекти, кой, какво, къде и по какъв начин ще строи. Тогава и гражданският бранш, и административният, ще могат да упражняват надзор.
„ С потреблението на Географска информационна система технологията извънредно елементарно и несъмнено ще можем да се осведомяваме какви са ресурсите на страната, какво има сега и какво следва да се направи “, безапелационен беше Найденов.
Най-важното в областта на Географска информационна система остават експертите и потребителите. Има потребност от спомагателни, общи старания сред администрацията, бизнеса, научната и академична общественост за поддържане на такава общественост в здрава, съперника среда. Това може да случи с ритмична и непрекъсната реализация на нови планове, струпване и система за шерване на пространствени данни.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ