Започва Световната конференция на ООН за климатичните промени
Започва Световната конференция на Организация на обединените нации за климатичните промени
Пътища за реализиране на Парижкото съглашение ще обсъдят участниците в Световната конференция на Организация на обединените нации за климатичните промени, която стартира през днешния ден в полския град Катовице.
В рамките на форума ще протече 24-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организацията на обединените народи за измененията на климата, 14-та среща на страните по Протокола от Киото и Конференцията на подписалите Парижкото съглашение.
Около 30 хиляди делегати от 200 страни ще дойдат за форума в града в южната част на Полша. Сред високопоставените посетители са президентът на Словения Борут Пахор, президентът на Швейцария Ален Берсе, държавният секретар на Ватикана Пиетро Паролин, министър-председателят на Холандия Марк Рюте. Холивудският артист Леонардо ди Каприо и някогашният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер се чака да участват. В първите дни на конференцията Русия ще бъде показана от министъра на естествените запаси и екология на Руската федерация Дмитрий Кобилкин. България ще бъде показана от президента Румен Радев, който ще направи изявление на 3 декември.
В неделя по време на конференцията ще бъдат разисквани техническите детайлности по провеждането й, ще бъдат извършени първите работни съвещания, а в понеделник е планувано тържественото разкриване на форума и изявления на високо ниво с присъединяване на ръководителите на делегациите.
Конференцията се организира под наслова "От черно към зелено", което символизира прехода от замърсяването на околната среда към потреблението на зелени технологии, които са насочени към опазването на климата. До 14 декември участниците би трябвало да решат по какъв начин да бъде реализирано това.
В Катовице стартира COP24 / БГНЕС
[b]Цели на конференцията[/b]
Участниците в сесията ще продължат да разискват по-нататъшната орис на Парижкото съглашение за климата, което бе подписано на 12 декември 2015 година във френската столица. Държавите, които ратифицираха този документ, се съгласиха да не позволяват увеличението на междинната температура на планетата до 2100 година с повече от 2 градуса по Целзий спрямо доиндустриалната ера. Миналата година решението на американския президент Доналд Тръмп да се отдръпна от съглашението беше сериозен удар, само че съгласно него то попречва развиването на американската стопанска система.
Полските управляващи чакат в хода на конференцията участниците да могат да разработят способи за осъществяване на задачите на Парижкото съглашение. Те имат намерение да одобряват пътна карта, пакет от ограничения за използване на съглашението и да се съгласуват методите за финансиране на дейности, ориентирани към запазване на околната среда.
Секретариатът на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по въпросите за климатичните промени поддържа тези цели. "Парижкото съглашение ни дава исторически проект за деяние по отношение на изменението на климата и построяването на по-добро бъдеще за всички. Сега би трябвало да приемем главните положения по използването на Парижкото съглашение, да го превърнем в действителност и да създадем съответни стъпки за запазване на климата", се казвя в формалната страница на секретариата в „ Туитър “. Постигането на задачите на Парижкото съглашение към момента е допустимо, само че всички участници са длъжни да ги осъществят на процедура."
[b]Очакванията на Русия[/b]
Руската страна чака от конференцията в Катовице, на първо място градивен разговор. "Очакваме, че ще бъдат признати в окончателната си форма разпоредбите за реализация на Парижкото съглашение. Сигурен съм, че те би трябвало да са ясни, разбираеми и да не разрешават двусмислено пояснение. Би било вярно, в случай че Конференцията дефинира и други проекти и задания за работа по въпросите на климата за околните 1-2 години “, сподели ръководителят на Министерството на естествените запаси на Русия.
"По мое мнение, участниците в конференцията са изправени пред задачата да предотвратят ескалацията на разногласието сред разрастващите се и развитите страни - членки на Конвенцията за климата към разпоредбите за използване на Парижкото съглашение. По-нататъшното изостряне на полемиката може да има негативен резултат. Надявам се, че всичко ще протече в градивен подтекст “, добави той.
Снимка от Беларус / БГНЕС
[b]Сложни преговори[/b]
Полският президент Анджей Дуда, по време на една от последните си речи, отдадена на идната конференция, призна, че "преговорите по време на срещата в Катовице ще бъдат трудни". Според него мнозина считат, че постигането на дефинитивно съглашение "ще бъде извънредно сложна задача".
Въпреки този внимателен скептицизъм, полските управляващи разчитат на триумф. "Страните идват в Катовице с готовност да реализират споразумение", сподели полският заместник- министърът на околната среда Михал Куртика, който ще бъде ръководител на конференцията. "Ще имаме огромен документ пред нас, който съставлява самичък по себе си използването на Парижкото съглашение. Сега обсъждаме по какъв начин могат да бъдат приложени нормите, записани там", изясни Куртика.
[b]Преразглеждане на Парижкото споразумение[/b]
Докато страните, подписали Парижкото съглашение през 2015 година, разискват способи за неговото използване, към този момент се появиха изказвания в света по отношение на нуждата от преразглеждане на този документ. По-специално генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутиереш счита, че парижките договорености за климата би трябвало да бъдат допълнени от нови задължения.
Според генералния секретар на Организация на обединените нации "имаше упования, че казусът ще бъде решен с приемането на Парижкото съглашение за климата, само че това не е по този начин “. „ Съглашението за климата би трябвало да бъде конкретизирано. Неговите постановки за в този момент не се осъществят. И което е още по-сериозно, самите парижки договорености не са задоволителни “, акцентира Гутиереш.
„ Дори и при осъществяването на съглашението, до края на века температурата ще се увеличи повече от предстоящото. Нуждаем се от по-големи задължения", съобщи той.
В същото време, домакинът на тазгодишната конференция Полша, съгласно министъра на околната среда на републиката, Хенрик Ковалчик, се придържа към позицията, че в този момент не е време пред света да се слагат нови цели за запазване на климата. "Хайде да създадем това, което страните са се заели да създадат в Парижкото споразумение", сподели министърът. "Участието на страните демонстрира, че целият свят е деен и упорит в оправянето с проблемите по опазването на климата", добави той. "Ние подчертаваме, че проектът за понижаване на нездравословните излъчвания би трябвало да бъде реалистичен".
Изглед от Техеран, Иран / БГНЕС
[b]Мнението на експертитеp[/b]
Според специфичния отчет, оповестен след срещата на Междуправителствената експертна група по изменение на климата в Инчон (Република Корея), ограничението на повишението на температурата на планетата с 1,5 градуса (а не с 2 градуса, както е планувано в Парижкото споразумение) би разрешило с 50 % понижаване на дефицита на вода, предстоящ към 2100 година. Нивото на международния океан може да се усили с 26-77 см., в случай че температурата се увеличи с 1,5 градуса, до момента в който с нарастване от 2 градуса ще се усили с още 10 см, което ще се отрази неподходящо на живота на 10 милиона души, живеещи в крайбрежната линия, увеличавайки риска от наводнения.
Експертите заключиха, че до 2030 година е належащо да се реализира понижаване на излъчванията на въглероден диоксид в атмосферата с минимум 35% спрямо 2010 година, а до 2050 година - да се реализиран нулеви излъчвания. Това би означавало, че всички останали излъчвания на CO2 ще би трябвало да бъдат уравновесени посредством унищожаване на сходно количество въглероден диоксид от атмосферата. /ТАСС
Пътища за реализиране на Парижкото съглашение ще обсъдят участниците в Световната конференция на Организация на обединените нации за климатичните промени, която стартира през днешния ден в полския град Катовице.
В рамките на форума ще протече 24-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организацията на обединените народи за измененията на климата, 14-та среща на страните по Протокола от Киото и Конференцията на подписалите Парижкото съглашение.
Около 30 хиляди делегати от 200 страни ще дойдат за форума в града в южната част на Полша. Сред високопоставените посетители са президентът на Словения Борут Пахор, президентът на Швейцария Ален Берсе, държавният секретар на Ватикана Пиетро Паролин, министър-председателят на Холандия Марк Рюте. Холивудският артист Леонардо ди Каприо и някогашният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер се чака да участват. В първите дни на конференцията Русия ще бъде показана от министъра на естествените запаси и екология на Руската федерация Дмитрий Кобилкин. България ще бъде показана от президента Румен Радев, който ще направи изявление на 3 декември.
В неделя по време на конференцията ще бъдат разисквани техническите детайлности по провеждането й, ще бъдат извършени първите работни съвещания, а в понеделник е планувано тържественото разкриване на форума и изявления на високо ниво с присъединяване на ръководителите на делегациите.
Конференцията се организира под наслова "От черно към зелено", което символизира прехода от замърсяването на околната среда към потреблението на зелени технологии, които са насочени към опазването на климата. До 14 декември участниците би трябвало да решат по какъв начин да бъде реализирано това.
В Катовице стартира COP24 / БГНЕС [b]Цели на конференцията[/b]
Участниците в сесията ще продължат да разискват по-нататъшната орис на Парижкото съглашение за климата, което бе подписано на 12 декември 2015 година във френската столица. Държавите, които ратифицираха този документ, се съгласиха да не позволяват увеличението на междинната температура на планетата до 2100 година с повече от 2 градуса по Целзий спрямо доиндустриалната ера. Миналата година решението на американския президент Доналд Тръмп да се отдръпна от съглашението беше сериозен удар, само че съгласно него то попречва развиването на американската стопанска система.
Полските управляващи чакат в хода на конференцията участниците да могат да разработят способи за осъществяване на задачите на Парижкото съглашение. Те имат намерение да одобряват пътна карта, пакет от ограничения за използване на съглашението и да се съгласуват методите за финансиране на дейности, ориентирани към запазване на околната среда.
Секретариатът на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по въпросите за климатичните промени поддържа тези цели. "Парижкото съглашение ни дава исторически проект за деяние по отношение на изменението на климата и построяването на по-добро бъдеще за всички. Сега би трябвало да приемем главните положения по използването на Парижкото съглашение, да го превърнем в действителност и да създадем съответни стъпки за запазване на климата", се казвя в формалната страница на секретариата в „ Туитър “. Постигането на задачите на Парижкото съглашение към момента е допустимо, само че всички участници са длъжни да ги осъществят на процедура."
[b]Очакванията на Русия[/b]
Руската страна чака от конференцията в Катовице, на първо място градивен разговор. "Очакваме, че ще бъдат признати в окончателната си форма разпоредбите за реализация на Парижкото съглашение. Сигурен съм, че те би трябвало да са ясни, разбираеми и да не разрешават двусмислено пояснение. Би било вярно, в случай че Конференцията дефинира и други проекти и задания за работа по въпросите на климата за околните 1-2 години “, сподели ръководителят на Министерството на естествените запаси на Русия.
"По мое мнение, участниците в конференцията са изправени пред задачата да предотвратят ескалацията на разногласието сред разрастващите се и развитите страни - членки на Конвенцията за климата към разпоредбите за използване на Парижкото съглашение. По-нататъшното изостряне на полемиката може да има негативен резултат. Надявам се, че всичко ще протече в градивен подтекст “, добави той.
Снимка от Беларус / БГНЕС [b]Сложни преговори[/b]
Полският президент Анджей Дуда, по време на една от последните си речи, отдадена на идната конференция, призна, че "преговорите по време на срещата в Катовице ще бъдат трудни". Според него мнозина считат, че постигането на дефинитивно съглашение "ще бъде извънредно сложна задача".
Въпреки този внимателен скептицизъм, полските управляващи разчитат на триумф. "Страните идват в Катовице с готовност да реализират споразумение", сподели полският заместник- министърът на околната среда Михал Куртика, който ще бъде ръководител на конференцията. "Ще имаме огромен документ пред нас, който съставлява самичък по себе си използването на Парижкото съглашение. Сега обсъждаме по какъв начин могат да бъдат приложени нормите, записани там", изясни Куртика.
[b]Преразглеждане на Парижкото споразумение[/b]
Докато страните, подписали Парижкото съглашение през 2015 година, разискват способи за неговото използване, към този момент се появиха изказвания в света по отношение на нуждата от преразглеждане на този документ. По-специално генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутиереш счита, че парижките договорености за климата би трябвало да бъдат допълнени от нови задължения.
Според генералния секретар на Организация на обединените нации "имаше упования, че казусът ще бъде решен с приемането на Парижкото съглашение за климата, само че това не е по този начин “. „ Съглашението за климата би трябвало да бъде конкретизирано. Неговите постановки за в този момент не се осъществят. И което е още по-сериозно, самите парижки договорености не са задоволителни “, акцентира Гутиереш.
„ Дори и при осъществяването на съглашението, до края на века температурата ще се увеличи повече от предстоящото. Нуждаем се от по-големи задължения", съобщи той.
В същото време, домакинът на тазгодишната конференция Полша, съгласно министъра на околната среда на републиката, Хенрик Ковалчик, се придържа към позицията, че в този момент не е време пред света да се слагат нови цели за запазване на климата. "Хайде да създадем това, което страните са се заели да създадат в Парижкото споразумение", сподели министърът. "Участието на страните демонстрира, че целият свят е деен и упорит в оправянето с проблемите по опазването на климата", добави той. "Ние подчертаваме, че проектът за понижаване на нездравословните излъчвания би трябвало да бъде реалистичен".
Изглед от Техеран, Иран / БГНЕС [b]Мнението на експертитеp[/b]
Според специфичния отчет, оповестен след срещата на Междуправителствената експертна група по изменение на климата в Инчон (Република Корея), ограничението на повишението на температурата на планетата с 1,5 градуса (а не с 2 градуса, както е планувано в Парижкото споразумение) би разрешило с 50 % понижаване на дефицита на вода, предстоящ към 2100 година. Нивото на международния океан може да се усили с 26-77 см., в случай че температурата се увеличи с 1,5 градуса, до момента в който с нарастване от 2 градуса ще се усили с още 10 см, което ще се отрази неподходящо на живота на 10 милиона души, живеещи в крайбрежната линия, увеличавайки риска от наводнения.
Експертите заключиха, че до 2030 година е належащо да се реализира понижаване на излъчванията на въглероден диоксид в атмосферата с минимум 35% спрямо 2010 година, а до 2050 година - да се реализиран нулеви излъчвания. Това би означавало, че всички останали излъчвания на CO2 ще би трябвало да бъдат уравновесени посредством унищожаване на сходно количество въглероден диоксид от атмосферата. /ТАСС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ