Започва Страстната седмица за православните християни. Това са последните дни

Започва Страстната седмица за православните християни. Това са последните дни от земния живот на Иисус Христос, както и последната седмица от постите.
Дните стартират с тържественото му влизане в Йерусалим и приключват с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се назовава Велик, а в неделя означаваме Възкресение Христово.
Интересно е, че на славянски език "страст " значи "страдание ". Ето за какво седмицата е кръстена точно по този метод.
През Страстната седмица църковните служби се отличават с възпроизвеждане на историята на страданията на Исус Христос, както и на неговите последни поуки.
Християнството учи, че през последната седмица от Великия пост би трябвало да се замислим дали съблюдаваме наставленията на Исус Христос, би трябвало да изпитаме себе си и да се опитаме до бъдем по-добри.
Традиции и традиции през Страстната седмица
Исус Христос се разгневил на тълпата, която се била събрала в Йерусалимския храм на Велики Понеделник . Хората били трансформирали храма в пазарище, поради което той обърнал масите на търговците. Велики вторник е предназначен за примирение. През този ден Божият наследник направлявал всички вярващи.
Денят, който е предназначен за примирение е Велики вторник . През този ден Божият наследник направлявал всички вярващи.
Велика сряда е денят, в който Юда уговорил измяната на Исус за 30 сребърника. Според обичаите на Велика сряда се бере здравец от децата, който на раздава за здраве на Разпети петък. Забранено е да се прави каквато и да била домакинска работа на Велика сряда, защото се счита, че в случай че някой не съблюдава правилото, ще загуби това умеене.
Денят на Тайната вечеря е Велики четвъртък . Това е и денят на тайнственото причестяване. След вечеря Христос взел резен самун, благословил го и раздал части на всички свои възпитаници с думите: „ Вземете, яжте, това е моето тяло! “. След това взел чашата и споделил: „ Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете. “ След това Исус Христос споделил на учениците си, че е предаден. На този ден се отслужва Света Василева литургия.
Велики четвъртък е и денят, когато се боядисват яйцата за Великден. Става се рано и боядисването на яйцата стартира. Първото яйце се боядисва наложително в алено и до момента в който още не е сухо, с него се прави кръстен знак на бузите, челата и брадичките на децата за здраве. Яйцата могат да се боядисат и в събота.
Може би най-тъжният ден в християнството е Велики петък или Разпети петък . Това е денят, в който Исус Христос е бил разпнат на кръста. Този ден е отдаден на страданията му. В 11 и 30 часа се изнася Светата плащеница от храма. А вечерта при плащеницата с изобразеното тяло на положения в гроба Исус се прави опело Христово. На Разпети петък е признато така наречен минаване „ под маса “ в църквата. То опрощава греховете и носи здраве и шанс.
Велика събота е денят, в който се отбелязва погребението на Господ Исус Христос. Когато той умрял като човек, тялото му било подложено в гроба. Душата му отишла в пъкъла и освободила всички пленени души. На третия ден тялото и душата на Христос още веднъж се обединили и той възкръснал.
Този ден се назовава и Душна събота, тъй като тогава се върви на гроба на умряли близки и се носят боядисани яйца, самун и жито.
Вечерта против неделя се отива до храма, където се палят свещи. Преди настъпването на среднощ всички вярващи обикалят три пъти храма, до момента в който свещеникът чете молебствия. В среднощ всички се поздравяват с „ Христос воскресе! “ и отговорът е „ Воистина воскресе! “.