Европа на егоизма
Започва седмицата на финалния спринт към Европейския парламент. На пъстрите политически сергии на общия европазар са нахвърляни всички вероятни хрумвания, наред с купища невъзможни, продавачите им са в несдържан възторг и всеки се пробва да пробута на гласоподавателя своята стока. Има от всичко, което може да изкуши гласоподавателя – от краен шовинизъм до федерализъм, от налудно леви, нацистки, популистки, центристки до ултрадесни; проевропейци, евроскептици и още модерните, въпреки към този момент омърлушени „ екзитъри “, нетърпеливи да избягат от Евросъюза. Изчезнал е единствено прословутият „ европейски дух “, за който сме чели в сладките книги, носителят на разсъдък, взаимност и единение. И тъй като липсва сплотяващата концепция, наподобява, че сред всички политически доктрини, които водят на тези избори следващата „ борба за Европа “, няма нищо общо. Това въобще не е правилно. Между всички непримиримо отричащи се хрумвания
има общ знаменател!
Това, което ги сплотява, е егоизмът. Всеки нарцисизъм е друг, по тази причина оставаме с усещането за враждебен безпорядък и непримирими позиции. А работата е доста ясна, Европа е обзета от най-естествен нарцисизъм, все по-зле затулен от заучените лицемерни изречения. Филтрирайте от тази позиция словесната слама, с която ще ви заливат през идващите дни, и ще откриете всички типове нарцисизъм – народен, обществен, партиен, класов, браншов, съсловен, породист, сексуален и безполов. Ние, българите, не вършим никакво изключение. Изключения няма. Всеки дърпа чергата към себе си, по тази причина
няма сплотяваща концепция и цел
Вече няма общи, обвързващи за всички правила, които не могат да бъдат нарушавани. Дори „ Европа на две скорости “ към този момент няма, живеем в Европа на 28 скорости, раздърпана към четирите направления на света в споровете сред Изтока и Запада, сред Севера и Юга. Да оставим настрани, че вътре в обособените страни, та даже сред фракциите на партиите, има непримирими несъгласия. Илюзия е, че има някакво „ твърдо ядро “ на Европа, както и „ френско-германският тандем “. Само преди дни канцлерката на Германия изповяда във в. " Зюддойче цайтунг ", че „ има борби “ с френския президент. „ Разбира се, имаме конфликти “, удостовери президентът и изясни, че различията им са метод за „ реализиране на взаимни отстъпки “. На човешки казано: тече си един обеден пазарлък. Ние, балканците, помним такива взаимни отстъпки и знаем кой ги заплаща. Дано най-накрая да се научим да търгуваме с точна сметка съгласно личния ни интерес. Ще е доста мъчно, тъй като в Европа
предстоят години на обърканост
Най-тежко ще е в стопанската система. Не инцидентно в тази изборна акция нито едно от така наречен „ политически фамилии “ и нито един Spitzenkandidat не показа логичен и осъществим проект за икономическата политика, която ще организира. Пожелания и обещания обилно сеят всички. Не е никаква икономическа стратегия да ръсиш невъзможни глупости като „ когато оглавя Еврокомисията, ще желая повече средства за… “. За всичко, за каквото се сетите. Постни трици. На предходните евроизбори националната партия застана зад немската теория за строга финансова дисциплинираност („ остеритет “), даде обещание непоклатимост и напредък - и завоюва болшинство в Народното събрание. Сега дава обещание същото, само че мълчи по какъв начин ще го реализира. Става ясно, че ще я кара по същия метод, както до момента. Обаче ги няма заканите за стягане на коланите, в противен случай, явно е, че финансовите рестрикции ще бъдат безмълвно охлабени, макар че половин Европа затъва в дълговото тресавище. Няма ги поръчките за последователно връщане към естествени лихвени равнища и прекъсване на изобилните „ парични облекчения “, които крепят над водата затъващите компании, банки и страни. Това не е решение, единствено отсрочване.
Утопиите са още по-опасни
от инерцията. Дълго можем да оглеждаме икономическите ограничения, предлагани от останалите политически обединения. Не си заслужава, става дума за разхвърляни, най-често гръмки, само че невъзможни оферти. Но има и в действителност рискови, като фантазията на евросоциалиста Тимерманс за „ минимална европейска ставка “ на подоходния налог. Даже да оставим настрани, че зад лъжливото „ единение “ и сякаш „ хармонизация “ се крие тежък финансов удар против разрастващата се част от Евросъюза (защото лишава страни като България от едно от доста дребното ни конкурентни предимства). Това би лишило и фискалния суверенитет на страните. Но това, несъмнено, няма да мине. Не единствено тъй като изследванията не дават на господина никакъв късмет да получи шефското кресло в Комисията, а тъй като
Европа все по-трудно ще взема решения
за каквото и да било и все по-често ще се оказва в патова обстановка, когато решение просто не може да се вземе. Това е доста особена действителност, в която „ шефовете “ взаимно се блокират. В такава среда печелят тези, които съумяват да се приспособяват най-добре и най-бързо.
има общ знаменател!
Това, което ги сплотява, е егоизмът. Всеки нарцисизъм е друг, по тази причина оставаме с усещането за враждебен безпорядък и непримирими позиции. А работата е доста ясна, Европа е обзета от най-естествен нарцисизъм, все по-зле затулен от заучените лицемерни изречения. Филтрирайте от тази позиция словесната слама, с която ще ви заливат през идващите дни, и ще откриете всички типове нарцисизъм – народен, обществен, партиен, класов, браншов, съсловен, породист, сексуален и безполов. Ние, българите, не вършим никакво изключение. Изключения няма. Всеки дърпа чергата към себе си, по тази причина
няма сплотяваща концепция и цел
Вече няма общи, обвързващи за всички правила, които не могат да бъдат нарушавани. Дори „ Европа на две скорости “ към този момент няма, живеем в Европа на 28 скорости, раздърпана към четирите направления на света в споровете сред Изтока и Запада, сред Севера и Юга. Да оставим настрани, че вътре в обособените страни, та даже сред фракциите на партиите, има непримирими несъгласия. Илюзия е, че има някакво „ твърдо ядро “ на Европа, както и „ френско-германският тандем “. Само преди дни канцлерката на Германия изповяда във в. " Зюддойче цайтунг ", че „ има борби “ с френския президент. „ Разбира се, имаме конфликти “, удостовери президентът и изясни, че различията им са метод за „ реализиране на взаимни отстъпки “. На човешки казано: тече си един обеден пазарлък. Ние, балканците, помним такива взаимни отстъпки и знаем кой ги заплаща. Дано най-накрая да се научим да търгуваме с точна сметка съгласно личния ни интерес. Ще е доста мъчно, тъй като в Европа
предстоят години на обърканост
Най-тежко ще е в стопанската система. Не инцидентно в тази изборна акция нито едно от така наречен „ политически фамилии “ и нито един Spitzenkandidat не показа логичен и осъществим проект за икономическата политика, която ще организира. Пожелания и обещания обилно сеят всички. Не е никаква икономическа стратегия да ръсиш невъзможни глупости като „ когато оглавя Еврокомисията, ще желая повече средства за… “. За всичко, за каквото се сетите. Постни трици. На предходните евроизбори националната партия застана зад немската теория за строга финансова дисциплинираност („ остеритет “), даде обещание непоклатимост и напредък - и завоюва болшинство в Народното събрание. Сега дава обещание същото, само че мълчи по какъв начин ще го реализира. Става ясно, че ще я кара по същия метод, както до момента. Обаче ги няма заканите за стягане на коланите, в противен случай, явно е, че финансовите рестрикции ще бъдат безмълвно охлабени, макар че половин Европа затъва в дълговото тресавище. Няма ги поръчките за последователно връщане към естествени лихвени равнища и прекъсване на изобилните „ парични облекчения “, които крепят над водата затъващите компании, банки и страни. Това не е решение, единствено отсрочване.
Утопиите са още по-опасни
от инерцията. Дълго можем да оглеждаме икономическите ограничения, предлагани от останалите политически обединения. Не си заслужава, става дума за разхвърляни, най-често гръмки, само че невъзможни оферти. Но има и в действителност рискови, като фантазията на евросоциалиста Тимерманс за „ минимална европейска ставка “ на подоходния налог. Даже да оставим настрани, че зад лъжливото „ единение “ и сякаш „ хармонизация “ се крие тежък финансов удар против разрастващата се част от Евросъюза (защото лишава страни като България от едно от доста дребното ни конкурентни предимства). Това би лишило и фискалния суверенитет на страните. Но това, несъмнено, няма да мине. Не единствено тъй като изследванията не дават на господина никакъв късмет да получи шефското кресло в Комисията, а тъй като
Европа все по-трудно ще взема решения
за каквото и да било и все по-често ще се оказва в патова обстановка, когато решение просто не може да се вземе. Това е доста особена действителност, в която „ шефовете “ взаимно се блокират. В такава среда печелят тези, които съумяват да се приспособяват най-добре и най-бързо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ