Търсят кой да напише учебници по майчин език
Започва писането на учебници по турски, ромски, арменски и иврит, откакто МОН разгласи процедура за оценяване и асортимент на планове за образователни комплекти по майчин език. Както „ Марица ” писа, деца от малцинствата към този момент ще могат да учат в учебно заведение майчиния си език, в случай че пожелаят, като това ще става по 2 часа седмично под формата на СИП, ЗИП или факултативни форми. След като в министерството към този момент са подготвени с учебни стратегии по езиците на най-големите общности, в този момент се пристъпва към основаването на учебници по тях.
Търсят се създатели или креативен колективи, които да заложат образователните стратегии в съответно наличие в учебник и образователна тетрадка по всеки език за всеки клас от 1. до 7. Децата, които ще стартират да учат обаче, не е наложително да са в първи клас. Затова стратегиите и надлежно учебниците ще са за първа и всяка последваща година. Така искащите могат да стартират от началото, без значение в кой клас учат сега.
Реално новите учебници ще влязат учебните заведения и ще се употребяват от образователната 2019/2020 година
Проектите могат да бъдат за печатно издание или за печатно издание и електронен учебник. Авторите имат една година за създаването им - до 21 февруари 2019 г. Подадените документи ще бъдат отворени навън съвещание в Националния център по информация и документи. Издателствата, които предложат планове, би трябвало да имат подготвеност да поемат разноските по разпространението по-късно и доставката до учебните заведения.
И до момента разнообразни документи позволяваха кардинално проучването на майчин език в клас, само че на процедура нямаше принадлежности, посредством които това да стане. Възможността залегна в новия закон, вследствие на което се пристъпи към основаването на образователни стратегии по четирите езика с обсег 7 година за всеки от тях, а в този момент - и към създаване на учебници по турски, ромски, арменски и иврит. По този метод ще се подсигурява обединен метод и съизмеримост на знанията на децата, които учат майчин език. Структурирането в стратегии и учебници пък ще улесни учителите.
Преподаватели от Пловдивския университет са писали програмата по турски, техни сътрудници от други вузове съставили по ромски и арменски, за иврит оказал помощ екипът на 134. СУ „ Димчо Дебелянов ” в София, където само у нас се преподава този език.
Не е ясно обаче дали същите екипи ще създадат и идната стъпка - с създаване на учебници, и дали издателствата ще имат сметка да ги издадат, защото няма по какъв начин да завоюват от огромни тиражи.
Към момента не е ясно и дали най-големите малцинствени общности въобще ще проявят предпочитание да учат майчин език. Най-голям е ползата измежду арменците, само че анкета на „ Марица ” измежду турски и ромски фамилии сподели, че те избират децата им да учат в клас не майчиния език, а британски.
Към момента нямаме авторски колективи, които да напишат учебници по турски, ромски, арменски или иврит, разясниха от издателство „ Просвета ”, чиито учебници се употребяват най-масово в българските учебни заведения. Оттам към този момент не се ангажираха с безапелационен отговор дали ще вземат участие в оповестените процедури за оценяване и одобрение на такива учебници.
Вижте повече детайлности в Марица.бг.
Търсят се създатели или креативен колективи, които да заложат образователните стратегии в съответно наличие в учебник и образователна тетрадка по всеки език за всеки клас от 1. до 7. Децата, които ще стартират да учат обаче, не е наложително да са в първи клас. Затова стратегиите и надлежно учебниците ще са за първа и всяка последваща година. Така искащите могат да стартират от началото, без значение в кой клас учат сега.
Реално новите учебници ще влязат учебните заведения и ще се употребяват от образователната 2019/2020 година
Проектите могат да бъдат за печатно издание или за печатно издание и електронен учебник. Авторите имат една година за създаването им - до 21 февруари 2019 г. Подадените документи ще бъдат отворени навън съвещание в Националния център по информация и документи. Издателствата, които предложат планове, би трябвало да имат подготвеност да поемат разноските по разпространението по-късно и доставката до учебните заведения.
И до момента разнообразни документи позволяваха кардинално проучването на майчин език в клас, само че на процедура нямаше принадлежности, посредством които това да стане. Възможността залегна в новия закон, вследствие на което се пристъпи към основаването на образователни стратегии по четирите езика с обсег 7 година за всеки от тях, а в този момент - и към създаване на учебници по турски, ромски, арменски и иврит. По този метод ще се подсигурява обединен метод и съизмеримост на знанията на децата, които учат майчин език. Структурирането в стратегии и учебници пък ще улесни учителите.
Преподаватели от Пловдивския университет са писали програмата по турски, техни сътрудници от други вузове съставили по ромски и арменски, за иврит оказал помощ екипът на 134. СУ „ Димчо Дебелянов ” в София, където само у нас се преподава този език.
Не е ясно обаче дали същите екипи ще създадат и идната стъпка - с създаване на учебници, и дали издателствата ще имат сметка да ги издадат, защото няма по какъв начин да завоюват от огромни тиражи.
Към момента не е ясно и дали най-големите малцинствени общности въобще ще проявят предпочитание да учат майчин език. Най-голям е ползата измежду арменците, само че анкета на „ Марица ” измежду турски и ромски фамилии сподели, че те избират децата им да учат в клас не майчиния език, а британски.
Към момента нямаме авторски колективи, които да напишат учебници по турски, ромски, арменски или иврит, разясниха от издателство „ Просвета ”, чиито учебници се употребяват най-масово в българските учебни заведения. Оттам към този момент не се ангажираха с безапелационен отговор дали ще вземат участие в оповестените процедури за оценяване и одобрение на такива учебници.
Вижте повече детайлности в Марица.бг.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ