Лекарят и надеждата – история от ковид отделението на Света Анна“
Започва 12-часовото дежурство на доктор Мирослав Ангелов. Кардиолог, който в този момент работи в коронавирус поделение. И всеки ден посреща третата вълна.
„ Като че ли - тази вълна се подмладява по някакъв метод. Виждаме по този начин относително младежи сред 30-50, 55 години. Не са изключение и по-възрастни хора. Но някак си това са хората, които сега боледуват повече. По-млади. Без съпътстващи болести даже някои от тях “, споделя доктор Мирослав Ангелов.
Израснал в софийския квартал „ Христо Ботев “. Не му било елементарно. Родителите умряли след сърдечно-съдови болести, отгледала го баба му. Винаги желал да стане доктор, а загубата го трансформирала в кардиолог. Още помни сложния студентски път към медицината. И помощта, която получил от проф. Ивайло Търнев.
„ Човек в никакъв случай не трябва да не помни нещата от живота си и това от къде е тръгнал. И кой е бил до него в едни от най-важните и сложни моменти. Проф. Търнев беше и продължава да бъде мой наставник в медицината. Факт, от който аз съм извънредно благополучен. Помагал ми е освен в по пътя към моето образование, помагал ми е в персонални моменти. Продължава да го прави “, споделя доктор Ангелов.
Казва, че всеки би трябвало да има идея. Неговата е човешкото сърце. Липсват му елементарните работни дни в Клиниката по кардиология на болница “Св. Анна”. Сега тя е преобразувана в коронавирус поделение, дружно с цялата вътрешна клиника.
„ Голяма част от сътрудниците са мобилизирани, с цел да оказват помощ. Нали в това число и от други отделения. Кой каквото може се включва и го прави с удоволствие. Mоже би един от проблемите е, че хората с хронични болести няма по какъв начин да бъдат обхванати, както биха били обхващани в една по-нормална конюнктура на работа. Голяма част от тези хора не търсят лекарска помощ, заради страха да не бъдат инфектирани. Или заради страха да отидат в болница, тъй като има огромен късмет там да се разболеят ", добавя той.
Над 280 заболели от Ковид се лекуват тук. Медицинските екипи са малко. Всички към този момент са доста изтощени от непрекъснатите изненади на вируса.
„ Посрещаме извънредно доста хора, до момента в който имаме потенциал, несъмнено. Голяма част от тези хора се стабилизират и таман в моментите, в които ние си мислим, че всичко потегля в една добра посока, има разновидности това нещо да не е по този начин. Нещата се трансформират доста динамично. Пациентите се утежняват ".
" Налагало се е да даваме сведения за цели фамилии, които сме хоспитализирали. Изключително мъчно е даже и в човешки аспект. Когато приемеш някое семейство и един от тях умира. Ужасно е! Ужасно е, тъй като човешкия аспект няма по какъв начин да го превъзмогнеш елементарно. На някой да му кажеш, че индивидът, с който е живял примерно 70 години, е делил един дом и семейство - внезапно го няма! А сте пристигнали дружно. Тежко е… “
" Имаме 27-годишен пациент, който се бори за живота си. Поради обстоятелството, че е с тежка пневмония на фона на коронавирус зараза. С огромно засягане на белодробния паренхим. Имали сме хора с доста тежки, които са били лекувани даже и в реанимационната коронавирус зона на болничното заведение, само че пък са успявали сътрудниците с техните старания да ги стабилизират и да ни ги върнат в положение, което да продължи лекуването в отделението. Такива хора сме ги изписвали и сме извънредно щастливи, че сме виждали тяхното усъвършенстване. И че сме го изписали на крайници. Близките му го чакат да го посрещнат на при изписването. Това са едни от дребното хубави моменти ", споделя доктор Ангелов.
Д- р Ангелов не се опасява от вируса. Преболедувал го. Ваксинирал се е. Но изгубил индивида, който го е отгледал.
„ Чувствах се най-слаб, тъй като неотдавна изгубих и баба си. Това беше един от моментите, в които съм се чувствал слаб. Даваш си сметка, че това е естествения свършек на живота. Но това са моменти, в които безусловно падаш, с цел да можеш да се засилиш и да прескочиш нещо огромно. Аз по този начин схващам нещата ", споделя той.
Какво ви дава вяра?
" Това, че можем да се оправим с казуса наименуван коронавирус, че можем да заживеем по този начин един добър живот, както преди. Защото като че ли живота стартира да се дели на две ери. Преди и след коронавирус. Аз мощно се надявам, преди и след да се слеят някак си, коронавирус да ни бъде един добър урок. “
„ Като че ли - тази вълна се подмладява по някакъв метод. Виждаме по този начин относително младежи сред 30-50, 55 години. Не са изключение и по-възрастни хора. Но някак си това са хората, които сега боледуват повече. По-млади. Без съпътстващи болести даже някои от тях “, споделя доктор Мирослав Ангелов.
Израснал в софийския квартал „ Христо Ботев “. Не му било елементарно. Родителите умряли след сърдечно-съдови болести, отгледала го баба му. Винаги желал да стане доктор, а загубата го трансформирала в кардиолог. Още помни сложния студентски път към медицината. И помощта, която получил от проф. Ивайло Търнев.
„ Човек в никакъв случай не трябва да не помни нещата от живота си и това от къде е тръгнал. И кой е бил до него в едни от най-важните и сложни моменти. Проф. Търнев беше и продължава да бъде мой наставник в медицината. Факт, от който аз съм извънредно благополучен. Помагал ми е освен в по пътя към моето образование, помагал ми е в персонални моменти. Продължава да го прави “, споделя доктор Ангелов.
Казва, че всеки би трябвало да има идея. Неговата е човешкото сърце. Липсват му елементарните работни дни в Клиниката по кардиология на болница “Св. Анна”. Сега тя е преобразувана в коронавирус поделение, дружно с цялата вътрешна клиника.
„ Голяма част от сътрудниците са мобилизирани, с цел да оказват помощ. Нали в това число и от други отделения. Кой каквото може се включва и го прави с удоволствие. Mоже би един от проблемите е, че хората с хронични болести няма по какъв начин да бъдат обхванати, както биха били обхващани в една по-нормална конюнктура на работа. Голяма част от тези хора не търсят лекарска помощ, заради страха да не бъдат инфектирани. Или заради страха да отидат в болница, тъй като има огромен късмет там да се разболеят ", добавя той.
Над 280 заболели от Ковид се лекуват тук. Медицинските екипи са малко. Всички към този момент са доста изтощени от непрекъснатите изненади на вируса.
„ Посрещаме извънредно доста хора, до момента в който имаме потенциал, несъмнено. Голяма част от тези хора се стабилизират и таман в моментите, в които ние си мислим, че всичко потегля в една добра посока, има разновидности това нещо да не е по този начин. Нещата се трансформират доста динамично. Пациентите се утежняват ".
" Налагало се е да даваме сведения за цели фамилии, които сме хоспитализирали. Изключително мъчно е даже и в човешки аспект. Когато приемеш някое семейство и един от тях умира. Ужасно е! Ужасно е, тъй като човешкия аспект няма по какъв начин да го превъзмогнеш елементарно. На някой да му кажеш, че индивидът, с който е живял примерно 70 години, е делил един дом и семейство - внезапно го няма! А сте пристигнали дружно. Тежко е… “
" Имаме 27-годишен пациент, който се бори за живота си. Поради обстоятелството, че е с тежка пневмония на фона на коронавирус зараза. С огромно засягане на белодробния паренхим. Имали сме хора с доста тежки, които са били лекувани даже и в реанимационната коронавирус зона на болничното заведение, само че пък са успявали сътрудниците с техните старания да ги стабилизират и да ни ги върнат в положение, което да продължи лекуването в отделението. Такива хора сме ги изписвали и сме извънредно щастливи, че сме виждали тяхното усъвършенстване. И че сме го изписали на крайници. Близките му го чакат да го посрещнат на при изписването. Това са едни от дребното хубави моменти ", споделя доктор Ангелов.
Д- р Ангелов не се опасява от вируса. Преболедувал го. Ваксинирал се е. Но изгубил индивида, който го е отгледал.
„ Чувствах се най-слаб, тъй като неотдавна изгубих и баба си. Това беше един от моментите, в които съм се чувствал слаб. Даваш си сметка, че това е естествения свършек на живота. Но това са моменти, в които безусловно падаш, с цел да можеш да се засилиш и да прескочиш нещо огромно. Аз по този начин схващам нещата ", споделя той.
Какво ви дава вяра?
" Това, че можем да се оправим с казуса наименуван коронавирус, че можем да заживеем по този начин един добър живот, както преди. Защото като че ли живота стартира да се дели на две ери. Преди и след коронавирус. Аз мощно се надявам, преди и след да се слеят някак си, коронавирус да ни бъде един добър урок. “
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ