Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Започнала в края на февруари съветска инвазия в Украйна провокира съществени разтърсвания в Европа и докара до невиждано от десетилетия разтягане на връзките сред Москва и Запада.
Един от най-често задаваните въпроси, на който към момента никой не може да даде безапелационен отговор, е докога ще продължат военните дейности.
Според някои специалисти спорът ще завърши напълно скоро, само че други не споделят техния оптимизъм и се притесняват, че рецесията ще се задълбочи.
Русия и НАТО
През последните няколко седмици обект на разпалени диспути стана изявеното от Швеция и Финландия предпочитание да станат част от НАТО. Русия на няколко пъти акцентира, че ще схване възможното им присъединение към Алианса като опасност за своята сигурност.
„ Кремъл може да заплашва, че ще ускори военното си наличие на север, по продължение на дългата си граница със Скандинавия, само че това по никакъв метод няма да окаже въздействие върху общия баланс на силите. В последна сметка светът към този момент от над три месеца следи какъв брой некомпетентна, нестимулирана, зле екипирана и зле ръководена е съветската войска “, означи за Vesti.bg професорът по история и интернационалните връзки Игор Люкс от университета в Бостън.
Where Vladimir Putin will stop is unclear, but unless he is soundly defeated he will continue to do all he can to cripple Ukraine. The West must go on helping Ukrainians defend themselves
— The Economist (@TheEconomist)
„ В същото време някои хора, измежду които основната редакторка на съветската пропагандна телевизия RT Маргарита Симонян, даже загатват, че Владимир Путин може да прибегне до потреблението на нуклеарни оръжия. Само вманиачен човек може да счита, че възможен нуклеарен Армагедон би бил някаква победа. Истината, колкото и неприятна да е тя за някои хора, е, че Русия просто е изчерпала своите благоприятни условия за деяние “, прибавя проф. Люкс.
Подобно е мнението и на различен специалист, който е създател на редица изявления, свързани с историята и външната политика на Русия – проф. Джон Коларусо от университета „ Макмастър “ в Хамилтън, Онтарио.
Ето какво показа той особено за Vesti.bg:
„ Предполагам, че Русия ще извърши хакерски атаки, ориентирани както против Швеция и Финландия, по този начин и против други европейски страни и Съединени американски щати. Освен това Кремъл ще приключи или ограничи всички съглашения с тези две страни, макар че това ще докара до загуба на доходи за Русия. Желанието на Швеция и Финландия да се причислят към НАТО и да се откажат от своя дълготраен неутралитет е резултат от експанзията на Путин и не е нещо ненадейно. За мен по-изненадваща е реакцията Русия, която като че ли не подозираше, че сходно нещо може да се случи”.
Следващата цел на Русия?
Според някои специалисти нашествието в Украйна е единствено част от цялостната тактика на Кремъл. Те са на мнение, че в скоро време Русия може да нападне и други страни, като най-често се загатва Молдова. Проф. Коларусо счита, че вероятността сходно нещо да се случи е дребна.
Why did Russia invade Ukraine?
— The Independent (@Independent)
„ Руската войска просто не разполага с задоволително огромен потенциал, с цел да направи сходно нещо – не и без да понесе още по-тежки загуби на бойци и съоръжение “, отбелязва той.
Сходно е мнението и на проф. Люкс.
„ Вероятността Русия да нападне друга страна не трябва да бъде изключвана. В исторически проект съществуват редица образци за сходно саморазрушително държание: Наполеон и Хитлер да вземем за пример откакто не съумяват да покорят Англия, вземат решение да компенсират този неуспех, предприемайки военни офанзиви на изток “, отбелязва той.
„ Все отново би трябвало да се означи, че сега Русия не е в положение да нападна още една страна, защото би трябвало да се концентрира върху неизбежното си отдръпване от Украйна, запазвайки своята известност ненакърнена – доколкото това въобще е допустимо, несъмнено “, заключава проф. Люкс.
Отговорът на Европейски Съюз и Съединени американски щати
„ Бях прелестно сюрпризиран от метода, по който Европейски Съюз и Съединени американски щати реагираха на актуалната рецесия. Съюзниците не съумяха да отговорят уместно на експанзията на Путин против Грузия през 2008 година и анексирането на Крим през 2014 година Затова е окуражаващо да забележим, че този път Европейски Съюз и Съединени американски щати работят единно и съответно “, счита проф. Люкс.
Според него огромното предизвикателство сега е да се поддържа това равнище на единение.
„ Виждаме, че Турция и Унгария имат известни запаси. Аз обаче се тормозя повече от изявленията на някои западни специалисти, като някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, които са подготвени да нахранят дракона с вярата, че той ще ги остави на мира “, прибавя той.
The EU proposed banning seaborne oil from Russia while delaying restrictions on imports from a key pipeline in an effort to satisfy Hungarian objections and clinch an agreement on a stalled sanctions package that would target Moscow for its war in Ukraine
— Bloomberg (@business)
В същото време Русия образно показва, че е подготвена да употребява енергийните си доставки за Европа като средство за оказване на напън върху някои страни – нещо, в което България се убеди от първо лице.
„ Начинът, по който Съединени американски щати и Европейски Съюз реагираха на съветската инвазия, може да бъде прегледан като част от по-широка тактика за ограничение на Москва, само че също по този начин и като опит да се спрат опитите на Кремъл да сътвори неустойчивост в разнообразни елементи на Източна Европа “, отбелязва в тази връзка проф. Коларусо.
Ролята на дезинформацията
Денацификация – това е една от най-често употребяваните думи от представителите на Кремъл, когато се пробват да обяснят каква е повода за нашествието в Украйна. Москва неведнъж упрекна управляващите в Киев, в това число и президента Володимир Зеленски, че са нацисти. Проф. Коларусо обаче е на мнение, че сходни изказвания нямат нищо общо с истината и са част от съветската агитация:
„ Дезинформацията може да бъде потребен инструмент единствено тогава, когато хората имат вяра в нея. Жизненоважно е да се разбере, че всички държавни управления по света употребяват информацията по два съществени метода. Първият е да се поясняват обективните обстоятелства по този начин, че те да подхождат на ползите на страната. Това е изцяло обикновено държание и е неделима част от политиката. Вторият цели да накара популацията да повярва в нещо, което не е истина, като едни и същи неистини се повтарят непрестанно. Хората би трябвало да бъдат деликатни и в двата случая – изключително във времена на стопански рецесии или военни спорове.
Anna Ivanova became a symbol for Russian propaganda after a viral video showed her bringing out a Soviet flag to greet soldiers in in Ukraine. But her story is one of grief and poverty in the post-Soviet world.
— The Wall Street Journal (@WSJ)
В обстановки като актуалната би трябвало да умеем да преценяме на каква част от информацията, достигаща до нас, можем да се доверим. Ако Кремъл споделя, че Украйна е ръководена от нацисти, би трябвало да се запитаме дали това е по този начин или Путин просто желае да оправдае своята инвазия. Ако Кремъл твърди, че сведенията за зверства, осъществени от съветската войска, са фалшифицирани, би трябвало да си зададем въпроса за какво тогава съществуват толкоз доста доказателства в поддръжка на украинските изказвания.
Мисля, че има нещо извънредно значимо, което всеки човек би трябвало да разбере. През последните 500 години Украйна е била мястото, където хората бягали, с цел да се спасят от крепостничеството, с цел да бъдат свободни. Това е регион с богата история, който е доста друг от Русия, а хората там носят в себе си духа на своите смели предшественици. Събитията, които се разиграват пред очите ни през днешния ден, са една модерна демонстрация на тези остарели културни модели. Ако хората схванат какво в действителност съставлява Украйна, тогава те сами ще осъзнаят, че голяма част от информацията, популяризирана от Кремъл, няма нищо общо с истината “.
Още от създателя:
Един от най-често задаваните въпроси, на който към момента никой не може да даде безапелационен отговор, е докога ще продължат военните дейности.
Според някои специалисти спорът ще завърши напълно скоро, само че други не споделят техния оптимизъм и се притесняват, че рецесията ще се задълбочи.
Русия и НАТО
През последните няколко седмици обект на разпалени диспути стана изявеното от Швеция и Финландия предпочитание да станат част от НАТО. Русия на няколко пъти акцентира, че ще схване възможното им присъединение към Алианса като опасност за своята сигурност.
„ Кремъл може да заплашва, че ще ускори военното си наличие на север, по продължение на дългата си граница със Скандинавия, само че това по никакъв метод няма да окаже въздействие върху общия баланс на силите. В последна сметка светът към този момент от над три месеца следи какъв брой некомпетентна, нестимулирана, зле екипирана и зле ръководена е съветската войска “, означи за Vesti.bg професорът по история и интернационалните връзки Игор Люкс от университета в Бостън.
Where Vladimir Putin will stop is unclear, but unless he is soundly defeated he will continue to do all he can to cripple Ukraine. The West must go on helping Ukrainians defend themselves
— The Economist (@TheEconomist)
„ В същото време някои хора, измежду които основната редакторка на съветската пропагандна телевизия RT Маргарита Симонян, даже загатват, че Владимир Путин може да прибегне до потреблението на нуклеарни оръжия. Само вманиачен човек може да счита, че възможен нуклеарен Армагедон би бил някаква победа. Истината, колкото и неприятна да е тя за някои хора, е, че Русия просто е изчерпала своите благоприятни условия за деяние “, прибавя проф. Люкс.
Подобно е мнението и на различен специалист, който е създател на редица изявления, свързани с историята и външната политика на Русия – проф. Джон Коларусо от университета „ Макмастър “ в Хамилтън, Онтарио.
Ето какво показа той особено за Vesti.bg:
„ Предполагам, че Русия ще извърши хакерски атаки, ориентирани както против Швеция и Финландия, по този начин и против други европейски страни и Съединени американски щати. Освен това Кремъл ще приключи или ограничи всички съглашения с тези две страни, макар че това ще докара до загуба на доходи за Русия. Желанието на Швеция и Финландия да се причислят към НАТО и да се откажат от своя дълготраен неутралитет е резултат от експанзията на Путин и не е нещо ненадейно. За мен по-изненадваща е реакцията Русия, която като че ли не подозираше, че сходно нещо може да се случи”.
Следващата цел на Русия?
Според някои специалисти нашествието в Украйна е единствено част от цялостната тактика на Кремъл. Те са на мнение, че в скоро време Русия може да нападне и други страни, като най-често се загатва Молдова. Проф. Коларусо счита, че вероятността сходно нещо да се случи е дребна.
Why did Russia invade Ukraine?
— The Independent (@Independent)
„ Руската войска просто не разполага с задоволително огромен потенциал, с цел да направи сходно нещо – не и без да понесе още по-тежки загуби на бойци и съоръжение “, отбелязва той.
Сходно е мнението и на проф. Люкс.
„ Вероятността Русия да нападне друга страна не трябва да бъде изключвана. В исторически проект съществуват редица образци за сходно саморазрушително държание: Наполеон и Хитлер да вземем за пример откакто не съумяват да покорят Англия, вземат решение да компенсират този неуспех, предприемайки военни офанзиви на изток “, отбелязва той.
„ Все отново би трябвало да се означи, че сега Русия не е в положение да нападна още една страна, защото би трябвало да се концентрира върху неизбежното си отдръпване от Украйна, запазвайки своята известност ненакърнена – доколкото това въобще е допустимо, несъмнено “, заключава проф. Люкс.
Отговорът на Европейски Съюз и Съединени американски щати
„ Бях прелестно сюрпризиран от метода, по който Европейски Съюз и Съединени американски щати реагираха на актуалната рецесия. Съюзниците не съумяха да отговорят уместно на експанзията на Путин против Грузия през 2008 година и анексирането на Крим през 2014 година Затова е окуражаващо да забележим, че този път Европейски Съюз и Съединени американски щати работят единно и съответно “, счита проф. Люкс.
Според него огромното предизвикателство сега е да се поддържа това равнище на единение.
„ Виждаме, че Турция и Унгария имат известни запаси. Аз обаче се тормозя повече от изявленията на някои западни специалисти, като някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, които са подготвени да нахранят дракона с вярата, че той ще ги остави на мира “, прибавя той.
The EU proposed banning seaborne oil from Russia while delaying restrictions on imports from a key pipeline in an effort to satisfy Hungarian objections and clinch an agreement on a stalled sanctions package that would target Moscow for its war in Ukraine
— Bloomberg (@business)
В същото време Русия образно показва, че е подготвена да употребява енергийните си доставки за Европа като средство за оказване на напън върху някои страни – нещо, в което България се убеди от първо лице.
„ Начинът, по който Съединени американски щати и Европейски Съюз реагираха на съветската инвазия, може да бъде прегледан като част от по-широка тактика за ограничение на Москва, само че също по този начин и като опит да се спрат опитите на Кремъл да сътвори неустойчивост в разнообразни елементи на Източна Европа “, отбелязва в тази връзка проф. Коларусо.
Ролята на дезинформацията
Денацификация – това е една от най-често употребяваните думи от представителите на Кремъл, когато се пробват да обяснят каква е повода за нашествието в Украйна. Москва неведнъж упрекна управляващите в Киев, в това число и президента Володимир Зеленски, че са нацисти. Проф. Коларусо обаче е на мнение, че сходни изказвания нямат нищо общо с истината и са част от съветската агитация:
„ Дезинформацията може да бъде потребен инструмент единствено тогава, когато хората имат вяра в нея. Жизненоважно е да се разбере, че всички държавни управления по света употребяват информацията по два съществени метода. Първият е да се поясняват обективните обстоятелства по този начин, че те да подхождат на ползите на страната. Това е изцяло обикновено държание и е неделима част от политиката. Вторият цели да накара популацията да повярва в нещо, което не е истина, като едни и същи неистини се повтарят непрестанно. Хората би трябвало да бъдат деликатни и в двата случая – изключително във времена на стопански рецесии или военни спорове.
Anna Ivanova became a symbol for Russian propaganda after a viral video showed her bringing out a Soviet flag to greet soldiers in in Ukraine. But her story is one of grief and poverty in the post-Soviet world.
— The Wall Street Journal (@WSJ)
В обстановки като актуалната би трябвало да умеем да преценяме на каква част от информацията, достигаща до нас, можем да се доверим. Ако Кремъл споделя, че Украйна е ръководена от нацисти, би трябвало да се запитаме дали това е по този начин или Путин просто желае да оправдае своята инвазия. Ако Кремъл твърди, че сведенията за зверства, осъществени от съветската войска, са фалшифицирани, би трябвало да си зададем въпроса за какво тогава съществуват толкоз доста доказателства в поддръжка на украинските изказвания.
Мисля, че има нещо извънредно значимо, което всеки човек би трябвало да разбере. През последните 500 години Украйна е била мястото, където хората бягали, с цел да се спасят от крепостничеството, с цел да бъдат свободни. Това е регион с богата история, който е доста друг от Русия, а хората там носят в себе си духа на своите смели предшественици. Събитията, които се разиграват пред очите ни през днешния ден, са една модерна демонстрация на тези остарели културни модели. Ако хората схванат какво в действителност съставлява Украйна, тогава те сами ще осъзнаят, че голяма част от информацията, популяризирана от Кремъл, няма нищо общо с истината “.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ